№ 335
гр. Ямбол, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100687 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Р. П. СТ. от с. И., общ. С., обл. Я.
и КР. Д. СТ. от гр. Я. и двамата чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я.
***, чрез адв. Й. ЯАК, против „АНБ Екотера“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. И., общ. С., обл. Я., представлявано от управителя А. М. Г.,
обективно съединени искове, с които се претендира осъждане на ответното дружество
да заплати на ищците сумата от 792, 00 лв., представляваща обезщетение за ползвана
земеделска земя- нива, находяща се в землището на с. И., общ. С., обл. Я., в местността
„***“, с идентификатор № 32771.280.314, цялата с площ от 19.776 дка за стопанската
2020/2021 г., изчислено в паричен еквивалент на 40 лв. за един декар, в едно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици при условията на СИО
на посочената по-горе земеделска земя, цялата с площ от 19.796 дка, находяща се в
землището на с. И., общ. С., обл. Я.. Собствеността върху земеделската земя са
придобили съгласно договор за дарение от 14.09.2020 г., съгласно договор за покупко-
продажба от с.дата и договор за доброволна делба от 21.05.2021 г.
От ОД“Земеделие“ в гр. Я. получели отговор във връзка с тяхно запитване от
05.11.2021 г., че земеделската земя за стопанската 2020/2021 г. се стопанства и
обработва от ответното дружество, съгласно подадено заявление по реда на чл.70
ППЗСПЗЗ с вх.р. № ***/31.07.2020 г. Също така се твърди, че ищците като
първоначални собственици, а в последствие и като индивидуални такива не са давали
съгласие ответното дружество да обработва посочената по-горе земеделска земя за
стопанската 2020/2021 г., която по силата на закона започвала от 01.10.2020 г. С
уведомително писмо ( покана) за доброволно плащане от 20.08.2021 г., получена от
ответното дружество на 24.09.2021 г. ,същите били уведомени, че дължат на ищците
обезщетение за ползваната без тяхно съгласие земеделска земя, изчислена в паричен
еквивалент на 40 лв. за един декар, или общо сумата от 792,00 лв. До образуване на
1
настоящото производство, ответното дружество не била заплатило дължимото
обезщетение за ползвана от него земеделска земя, въпреки посочената банкова сметка,
с оглед на което се пораждал правния им интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска се уважаването на иска и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба
от ответника, чрез пълномощник адвокат, с който исковете са оспорени като
неоснователни и недоказани. Не се оспорват твърденията на ищците, че същите са
съсобственици на описания ПИ, както и че имота е бил заявен в сроковете по ЗСПЗЗ за
ползване от тях за стопанската 2020/2021 г. Твърди се, че ответното дружество се
легитимирал като ползвател на имота за посочената стопанска година с договор за
наем от 10.02.2020 г. Същия бил сключен за срок от една година с наемодател А. М. Г.,
който бил съсобственик на ПИ с идентификатор № 32771.*** при извършената делба.
Счита се, че ответното дружество ползва имота на валидно основание през процесния
период стопанската 2020/2021 г., като не било необходимо какво и да било съгласие от
страна на ищците за сключването на наемния договор. Твърди се, че в поканата за
плащане които изпратили ищците, ищеца С. била запозната, че ответното дружество
ползвало ПИ именно на договорно основание. Това правило договора за наем
противопоставим на ищците и ги обвързвало като съсобственици, доколкото към
момента на сключване на договора имотът бил съсобствен и спрямо него били
приложими разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС, поради което не било необходимо ищцата
С. да изразява съгласие за обработката му от страна на ответното дружество. Също
така се твърди, че в договора за наем било посечоно, че наемната цена се дължи в
натура ( ечемик) и била в размер на 50 кг. на декар, като се оспорва, че ответното
дружество било уведомено по надлежния ред и с надлежно волеизявление, че следва да
заплати дължимата наемна цена. Писмото изхождало само от ищеца С., като в същото
не било посочено тя да имала претенции за цялата дължима рента включваща тази и на
съсобственика. Твърди се, че ответното дружество канило ищците да посетят склада
му и да получат дължимата наемна цена в натура, като същите не се явили, като се
касаело за хипотезата по смисъла на чл.95 ЗЗД. Алтернативно се твърди, че дори и да
се приемело, че същата била дължима в пари била завишена по размер и не съобразена
както с клаузите на договора за наем, така и с рентното плащане за землището на с. И.,
вкл. и със средното рентно плащане, като претенцията на ищците била прекомерна
като размер и не била съобразена с действителните добиви на ечемик за посоченото
землище през процесната стопанска година, така и с рентните плащания, извършени от
другите арендатори/наематели.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В с.з. ищците се представлява от пълномощник адвокат, сочат доказателства и се
иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В с.з. ответниците се представляват от пълномощник адвокат, сочат
доказателства и се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, като безспорно е установено по делото от приложените
2
писмени доказателства, че с договор за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот от 14.09.2020 г., Р. П. СТ. придобила 29/50 ид.ч. от следния
съсобствен по наследяване земеделски недвижим имот, а именно ПИ с пълен
идентификатор № 32771.*** по действащата одобрена КК на с. И., общ. Т., обл. Я.,
целият с площ от 32997 кв.м.,в местност „***“, *** категория, с трайно предназначение
на територията –земеделска, с начин на трайно ползване- нева, номер по преходен
план : ***.
Също така с договор за дарение на идеални части от недвижим имот от
14.09.2020 г. Р. П. СТ. придобила собствените си по наследяване общо 1/50 ид.ч. от
следния земеделски недвижим имот, а именно ПИ с пълен идентификатор № 32771.***
по по действащата одобрена КК на с. И., общ. Т., обл. Я., целият с площ от 32997
кв.м.,в местност „***“, *** категория, с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване- нева, номер по преходен план : ***.
С договор за доброволна делба на съсобствен земеделски имот от 21.05.2021 г. в
дял I на Р. П. СТ. и КР. Д. СТ. е даден в дял и същите станали собственици на следния
недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. И., общ. С., обл. Я., а именно
ПИ с идентификатор 32771.280.314 по КК на с. И., общ. С., обл. Я., целият с площ от
19796 кв.м., в местност „***“, *** категория на земята, с предназначение на
територията земеделска, с начин на трайно ползване нива.
На 20.08.2021 г. от страна на Р. П. СТ. е изпратено уведомително писмо до
управителя на ответното дружество „АНБ Екотера“ ЕООД с което го уведомява, че е
собственик и притежава 30/50 ид.ч. от земеделска земя, находяща се в землището на с.
И., общ. С., обл. Я., а именно нива, находяща се в м. „***“, с идентификатор №
32771.***, цялата с площ от 32.997 кв.м., като тя притежавала 19,800 дка, като за
стопанската 2021 г. дружеството ползвало горепосочената нива, която била заявена в
ДФ „Земеделие“ като ползвател по договор, за който получавал субсидии. В тази
връзка и дължал обезщетение (рента) за ползването на идеалната част, нейна
собственост, което обезщетение ( рента) определяла в размер на 40 лв. за 1 декар, като
с настоящото уведомително писмо го канила доброволно да и заплати дължимото
обезщетение, като желаела същото да бъде платено в паричен еквивалент. Дължимото
обезщетение следвало да бъде платено по посочена банкова сметка на нейно име, като
в срок от три дни след получаването му следвало да и преведе дължимата сума,
представляваща обезщетение ( рента) за ползване на земеделска земя нейна
собственост за 2021 г. При отказ от тяхна страна да преведе дължимата сума по
банковата сметка щяла да бъде принудена да потърси правата си по съдебен ред, като
щели да бъдат осъдени да заплати сумата, заедно с лихвата за забава, както и
направените съдебни разноски. От представеното известие за доставяне се установява,
че управителя на ответното дружество получил уведомителното писмо на 24.09.2021 г.
От представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за
земеделски земи от 14.01.2022 г. се установява, че Р. П. СТ. и КР. Д. СТ. са
съсобственици на земеделска земя- нива с идентификатор № 32771.280.314, ***
категория, с площ от 19796.00 дка и нямат непогасени задължения за имота.
Във връзка на запитване от страна на Р. П. СТ. по настощото дело е представен
отговор от ОД“Земеделие“ - Я., от който се установява, че във връзка с входирано
заявление с вх. № ***15.10.2021 г. за предоставено заверено копие от договор за наем
или аренда за имот № *** от землището на с. И., общ. С., обл. Я. за стопанската
2020/2021 г., както и на всички документи към този договор в архива на ОСЗ“Т.-Я.“,
офис С. в интегрираната информационна система Ферма била извършена проверка.
3
Било важно да се отбележи, че в системата, партида на имот ***-33.002 дка за с. И.
била закрита на 22.07.2021 г., поради това, че посочения имот бил разделен на три
нови, които били регистрирани на 22.07.2021 г. По данни от система Ферма към
24.07.2021 г. тя била собственик на ½ ид.ч. или 9.900 дка от имот 280.314, целият с
площ 19.800 дка с документ за собственост- договор за делба с нотариално заверени
подписи *** от 21.05.2021 г. Информацията която искала да и бъде предоставена се
отнасяла за период преди закриването на партидата за имот *** за с. И., а именно
стопанската 2020/2021 г., като към него момент тя била собственик на ид.ч. от имота
придобити с нотариален акт за покупко-продажба на ид.ч. от недвижим имот от
14.09.2020 г., като копие от същия бил представен със заявление, което било
входирано на 15.10.2021 г. в ОСЗ „Т.-Я.“, офис С.. Проверката установила, че за
стопанската 2020/2021 г. по данни от Ферма за имот *** от землището на с. И., общ. С.,
обл. Я. с площ от 33.002 дка бил регистриран едногодишен договор за наем със
заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ с вх. № ***/31.07.2020 г. от дружество АНБ
Екотера ЕООД с ЕИК *********. След проверка в архива на ОСЗ“Т.-Я.“, офис С.,
договор за хартиен носител за имот *** от землището на с. И. за стопанската 2020/2021
г. не бил открит, като нямало как да и бъде предоставено заверено копие от договора
или друг документ към него.
Представена е още скица на ПИ № ***-04.01.2022 г. издадена на СГКК-Я. за ПИ
с идентификатор № 32771.280.314 за с. И., общ. С., обл. Я. по КК и КР, одобрени със
Заповед ****/14.09.2018 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо ПИ било от 04.01.2022 г., с адрес на ПИ в с. И., местност „***“, с площ от
19796 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно
ползване : нива, категория на земята***, предишен идентификатор : 32771.***, номер
по преходен план: ***, със собственици по данни от КРНИ: КР. Д. СТ. съгласно
договор за делба от 21.05.2021 г. и Р. П. СТ. съгласно договор за делба от 21.05.2021 г.,
като нямало данни за носители на други вещни права по данни от КРНИ.
С отговора на исковата молба ответното дружество е представило договор за
наем от 10.02.2020 г. сключен между наемодателя А. М. Г. и наемателя АНБ Екотера
ЕООД, с предмет отдаване и ползване на земя по наем за срок от 1 ( една) година
2020/2021 г., собственост на наемодателя, находяща се в землището на с. И., нива №
***-33,00 дка, като в чл.7 на раздел II. Права и задължения на страните било
предвидено наемното плащане да се извършва в натура ( ечемик) и било в размер на 50
кг. на декар.
По искане на ответната страна по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката Т. К. Г. ( съпруга на А. М. Г. управител и законен
представител на ответното дружество ). Същата посочва, че познава С. и съпруга й,
като били ЗП и колеги. Те знаели за този договор, като той бил публичен, като след
това имали делба на този имот и ставало ясно, че този имот се обработвал от А.. От
нейния съпруг знаела, че ги е канил да си получат рентата, като била и там, когато им
предлагал плащане на рентата, така както било по договора, като многократно бил им
предлагал да им бъде предадена рентата за тяхното място. Многократно го бил правил
по времето, когато се давала рентата и след това, като до последно искал да им я
предаде. Тези уговорки били устно, като се видели на село. Не можела да посочи за
коя година не била дадена рентата, като лично не ги била виждала в склада да ходят и
да искат рента, но била, когато А. ги бил канил да си я вземат. Плащането било според
това каква била цената към момента, като рентата се определяла според договора,
както били договорните отношения, като цената на ечемика се определяла различно
4
всяка година. В случая знаела каква рента трябвало да се даде според договора, 50 кг.
ечемик. Не и било известно ищците да били посочвали общ размер на рентата, която се
дължи.
На въпроси на пълномощника на ищците свидетелката отговори, че почти шест
години работила в ОСЗ гр. С.. Живеели заедно и когато се приберели, си говорили,
като това го знаела от него. Както той и бил казал, когато се прибрал, така и по същия
начин била с него на село и А. им бил казал „елате да си вземете рентата“, като ставало
въпрос за миналата година. Не можела да отговори на въпроса по какъв начин ставало
плащането ако арендодателите, наемодателите не желаели получаване на рента в
натура.
По делото е назначена и изслушано заключението на СИЕ.
От същото се установява, че на основание направените справки и изчисления
размерът на обезщетението за ползване на процесната земеделска земя- нива,
находяща се в землището на с. И., общ. С., обл. Я., в местността „***“, с
идентификатор № 32771.280.314, цялата с площ 19, 796 дка, за стопанската 2020/2021
г., *** категория, в. лице изчислило в четири варианта. Първия съгласно исковата
претенция от 40, 00 лв. / дка възлизало на 791, 84 лв., втория съгласно договор за наем
от 10.02.2020 г. и официално публикуваните от НСИ данни, относно пазарната цена на
ечемика 0, 3507 лв./кг. възлизало на 347, 12 лв., трети вариант на база средно годишно
рентно плащане в паричен еквивалент, посочено в протокол от 10.02.2020 г. на
ОД“Земеделие“-Я. 30,00 лв./дка възлизало на 593, 88 лв. и четвърти вариант на база
средната цена на Софийската стокова борса- 0,32 лв./кг., посочена в протокол от
10.02.2020 г. на ОД „Земеделие“-Я., за договори , сключени на база плащане в натура
възлизало на 316, 77 лв.
При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че поддържа представеното
заключение, като дала отговор на поставения въпрос, което изчислила обезщетението в
четири варианта на база различни показатели, така,че да послужели и нямало какво да
добави.
На въпрос на пълномощника на ответника в. лице отговори, че не била правила
справка в счетоводството на ответното дружество, защото въпросът не предполагал да
прави такива справки. Заключението направило на база,като били използвани
изчисления на база общоизвестни данни на НСИ, на база протоколи на
ОД“Земеделие“, а не на конкретни счетоводни данни, които да проверява в
счетоводството на ответното дружество.
Заключението по САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се приема от
съда, като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил да размера на обедняването,
като тази хипотеза е относима за случаите извън чл.55 ЗЗД и възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелия може да се защити. Съгласно правната докторина
формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59 ЗЗД могат да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице или чрез обогатяване чрез
намаляне на пасива или спестяване на имуществените разходи, които е следвало да
5
бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице. С оглед тези разяснения
съставът на чл.59, ал.1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедня ването и липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Съгласно правната
доктрина и константна практика на ВС на РБ, право на собственика е да получава
обезщетение равняващо се на наемната цена за съответния му имот във всички случаи,
когато имота се ползва от трето лице без правно основание. Това обезщетение следва
да се определя на базата на пазарни наемни цени за съответния имот и представлява
дължимото за обедняването на собственика от ползването без основание на неговите
имоти.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че поземлен имот с идентификатор № 32771.280.314 целия с площ от
19,796 дка ищците се легитимират като собственици въз основа на договор за покупко-
продажба на идеални части от недвижим имот от 14.09.2020 г., договор за дарение на
идеални части от недвижим имот от 14.09.2020 г. и съгласно договор за доброволна
делба на съсобствен земеделски имот от 21.05.2021 г., за което обстоятелство страните
не спорят. Също така страните не спорят, че процесния имот е бил заявен в сроковете
по ЗСПЗЗ за ползване от страна на ответното дружество за стопанската 2020/2021 г.
С отговора на исковата молба, както и в периода на настоящото производство
ответника по иска е въвел възражение, че обработва имота и се легитимира като негов
ползвател за стопанската 2020/2021 г. с договор за наем от 10.02.2020 г. Договора за
наем бил сключен за срок от една стопанска година 2020/2021 г. с наемодател
физическото лице А. М. Г., който бил съсобственик на ПИ с идентификатор №
32771.260.9, преди извършването му на доброволната делба. В този смисъл се твърди,
че ответното дружество ползвал имота на валидно основание през процесния период и
не било необходимо каквото и да е съгласие от страна на ищците, за да бъде сключен
наем договор за целия имот. Също така се твърди, че в поканата за плащане изрично
било посочено, че ищцата С. била запозната с това, че ответното дружество било
ползвател на имота именно на договорно основание, като посочения наемен договор
бил противопоставим на ищците и ги обвързвал като съсобственици, доколкото към
момента на сключване на договора за наем имота бил съсобствен и спрямо него били
приложими разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС, поради което не било необходимо ищците
да изразява съгласие за обработка от страна на ответното дружество. Съгласно
направените възражения съдът приема, че практиката на ВКС ( Решение №
83/10.02.2000 г. по гр. дело № 1107/1999 г. на IV г.о. на ВКС), че в случай като този,
когато наемодателя на недвижим имот е сключил договор от свое име за целия имот,
само той има вземане за наема от наемателя на недвижим имот в пълния му размер.
Правото на останалите съсобственици върху приспадащите се части от наема,
съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, се изразява във вземане срещу
наемодателя- съсобственика, упражняващ като ползвател правото на собственост на
другите съсобственици, като такъв събиращ целия наем и в това качество, той им
дължи частта, която им следва съобразно размера на идеалната им част ( чл.30, ал.3
ЗС). В решение № 314/17.02.2012 г. на ВКС, III г.о., по гр. дело № 1548/2010 г. и
Решение № 179/23.07.2015 г. на ВКС, IV г.о., по гр. дело № 3104/2014 г. е прието, че
когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече съсобственици,
които не притежават повече от половината от имота, този договор не е
противопоставим на всеки от останалите съсобственици- заедно или поотделно, тъй
като съгласно чл.32, ал.1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по
6
правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от
общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това
решение и да не може да го променя. Прието е, че когато сделката е
непротивопоставима на съсобственика и той не я приема, същия има право да търси
обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за това, че е лишен да ползва своя дял от общия имот, в
който случай задължено е лицето, което ползва имота. Ако договора е
противопоставим на съсобствениците или те са го приели, те разполагат с
възможността по чл.30, ал.3 ЗС да търсят от съсобствениците- наемодатели събраните
граждански плодове. С оглед посочените по горе разяснения е установено, че ищците
към момента на сключване на договора за наем 10.02.2020 г. притежават 30/50 ид. ч. от
ПИ с идентификатор 32771.***, като останалите 20/50 ид.ч. се притежават от З. Х. И.,
П. Х. Т., А. М. Г. и Т.К. Г.. С оглед на това се установява, че ищците като
съсобственици притежават повече от половината от имота, наемният договор им е
непротивопоставим, тъй като е сключен от съсобственик който не притежава повече от
половината от имота. В тази връзка следва да се отбележи, че ищците разполагат с две
алтернативни претенции, като могат да искат от другия съсобственик средния пазарен
наем за своята част чрез кумулативно съединени искове по чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2
ЗС ( виж Т.Р. № 7/2012 г. на ОСГК), а срещу наемателя в имота имат претенция за
среден пазарен наем за припадащите им се части на основание чл.59 ЗЗД за лишаване
от ползване. Тези две претенции защитават един и същи стопански интерес и се
намират в съотношение на неистинска солидарност, тъй като двамата длъжници
дължат едно и също нещо, но когато единият от тях плати, се погасява съответно
задължението на другия длъжник, за да не възникне неоснователно обогатяване, чрез
получаване два пъти на едно и също нещо. Двете алтернативни претенции преди
плащането са относителни облигационни права без рефлексно действие (
относителните права имат действие спрямо трети лица само в уредените от закона
случаи ), поради което наличието на права срещу другия съсобственик по чл.30, ал.3
ЗС и чл.31, ал.2 ЗС не погасяват правото срещу наемателя по чл.59 ЗЗД. Значение има
единствено плащането на едно от по едното от двете правоотношения, защото едва
тогава ще е налице получена полза, която да се отчете при определяне на обедняването
по иска за неоснователно обогатяване. В случая припадащата част от наема не е
платена на ищците, следователно искът им по чл.59 ЗЗД срещу наемателя за среден
пазарен наем за приспадащата им част е основателен и следва да се уважи в размер,
определен от в.лице. Като неоснователно се определя и направеното възражение, че
ищците са били канени да получат припадащата се част равняваща се на по 50 кг. на
декар ечемик в натура, но са отказали категорично. Безспорно е, че отказа да се получи
наемното плащане няма погасителен ефект за задължението ( правопогасяващите
факти са изрично в закона като плащане, сливане, опрощаване и др.), като отказът да се
получи наема може да се квалифицира като забава на кредитора и съответно липса на
забава на длъжника, но в случая не е налице и този правен институт, защото от
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Т. К. Г. ищците са били
канени от наемателя да получат припадащата им се част равняваща се на по 50 кг. на
декар ечемик в натура, а не като кредитори на неоснователно обогатяване. Също така
като неоснователно се преценя от съда и възражението на ответника чрез
пълномощника му, че чрез изпращането на поканата и посочената банкова сметка за
получаване на наемната цена ( въпреки, че изхожда само от ищцата Р. П. СТ.), не може
да се тълкува като волеизявление за приемане на договора чрез конклудентни
действия, с което биха се обвързали от договора за наем и не биха могли да
претендират средната пазарна цена за лишаването им от ползване. В крайна сметка от
7
посоченото по-горе, следва, че отказът на ищците да получават наемната цена в натура
няма значение за вземането им по чл.59 ЗЗД срещу наемателя. При лишаване от
ползване, кредиторът има право на вземане за средната пазарна наемна цена за
ползвания имот. Този размер се определя от в.лице, притежаващо нужните специални
знания, като заключението се дава под страх от наказателна отговорност. В случая
назначеното в.лице притежава необходимите специални знания и беше предупредено
за носенето на наказателна отговорност при даване на невярно заключение съгласно
разпоредбата на чл.291 НК. Представеното заключение е мотивирано и всички
обстоятелства, имащи значение на пазарната наемна цена са обсъдени. С оглед на това
съдът приема трети вариант изготвен от в.лице на база средното годишно рентно
плащане в паричен еквивалент, посочено в протокол от 10.02.2020 г. на ОД“Земеделие“
- Я., касаещо ползването на земеделска земя- нива, в землището на с. И., общ. С., обл.
Я., в местност „***“, с идентификатор № 32771.280.314, цялата с площ от 19, 796 дка,
за стопанската 2020/2021 г. в общ размер на 593, 88 лв. ( 19.796 дка х 30,00 лв. дка).
С оглед на това иска е основателен и доказан за сумата от 593, 88 лв., като над
тази сума до предявения размер за сумата от 792,00 лв. иска следва да се отхвърли,
като неоснователен.
По разноските :
На двете страни се дължат разноски съгласно уважената и отхвърлена част от
иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски за настоящата
инстанция в размер на 487, 40 лв. съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответното дружество се дължат разноски за
настоящата инстанция в размер на 75, 05 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. И., общ. С., обл. Я., представлявано от А. М. Г., в качеството му на
управител и законен представител, със съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адв. С.Т.- ЯАК,
на основание чл. 59 ЗЗД , да заплати на Р. П. СТ., ЕГН ********** и КР. Д. СТ., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес в гр. Я. ***, чред адв. М. Й. ЯАК, сумата 593,
88 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на земеделска земя-
нива, находяща се в землището на с. И., общ. С., обл. Я., в местността „***“, с
идентификатор № 32771.280.314, цялата с площ от 19.776 дка за стопанската 2020/2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.03.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 59 ЗЗД, за разликата над сумата от 593, 88 лв. до предявения размер за сумата от
792,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. И., общ. С., обл. Я., представлявано от А. М. Г., в качеството му на
управител и законен представител, със съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адв. С.Т.- ЯАК,
да заплати на Р. П. СТ., ЕГН ********** и КР. Д. СТ., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес в гр. Я. ***, чред адв. М. Й. ЯАК, разноски за настоящата инстанция в
размер на 487, 40 лв.
8
ОСЪЖДА Р. П. СТ., ЕГН ********** и КР. Д. СТ., ЕГН ********** и двамата
със съдебен адрес в гр. Я. ***, чред адв. М. Й. ЯАК, да заплатят на „АНБ ЕКОТЕРА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. И., общ. С., обл. Я.,
представлявано от А. М. Г., в качеството му на управител и законен представител, със
съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адв. С.Т.- ЯАК, разноски за настоящата инстанция в
размер на 75, 05 лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. И., общ. С., обл. Я.,
представлявано от А. М. Г., в качеството му на управител и законен представител, със
съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адв. С.Т.- ЯАК ,че следва да заплатят сумите по
осъдителния иск за парично вземане по следната банкова сметка :
************************: във валута BGN
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9