Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 12.03.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3291/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Ц.Ц., в
която се излагат твърдения, че на 06.09.2017г. между
страните е сключен договор, съгласно
който ответникът е поел задължение да му продаде лек автомобил *с номер на рама
*, за което последният му заплатил капаро от 2000 лв. Ищецът твърди, че в края
на месец септември 2017г. е предприел действия за промяна на конструкцията на
автомобила, след което ответникът е отказал да му го продаде и да му върне
капарото. Изтъква се, че във връзка с горепосоченото
вземане е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№2373/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която ответникът
е подал възражение. Ищецът твърди, че на 25.09.2018г. ответникът е върнал 1500
лв. от капарото, поради което е останало дължимо вземане в размер на 500 лв.
като отправя искане до съда да бъде установено съществуването му, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№1150 от 31.07.2018г. по частно гражданско дело №2373/2018г., по описа
на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Изтъква, че ищецът е станал причина за
разваляне на сделката поради липсата на воля за сключването й. Навежда доводи,
че по искане на ищеца е направил разходи от 3107 лв. във връзка с издаване на
документи за автомобила. Излага твърдения, че му е върнал сумата от 1500 лв.,
за да откупи документите на автомобила и да възобнови продажбата му. Счита, че
сумата от 500 лв. е недължима предвид извършените от него разходи по вина на
ищеца. С оглед гореизложеното отправя искане за постановяване на решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
В началото на месец септември
2017г. между страните започнали преговори за продажбата на лек автомобил *с номер на рама *. Ищецът се съгласил да закупи
автомобила за сумата от 38500 лв. след издаване на необходимите документи за
индивидуалното му одобряване и монтиране на газова уредба, във връзка с което на 06.09.2017г.
предал на ответника капаро от 2000 лв. От представените по делото доказателства
се установява, че към момента на преговорите процесният автомобил е бил
собственост на *, *. На 08.09.2017г. собственикът на превозното средство
заплатил 78,11 лв. за застраховка „Гражданска отговорност”, а на 20.09.2017г. –
такса за извършване на технотест в размер на 960 лв. На 26.09.2017г. за
превозното средство е издадено удостоверение от ****** за индивидуалното му
одобряване тъй като било регистрирано извън държава-членка на Европейския съюз.
По делото не се оспорва, че след издаването му удостоверението е предадено на
ищеца. На 03.11.2017г. собственикът на автомобила заплатил такса от 100 лв. за
издаване на ново удостоверение за индивидуално одобряване на автомобила, а на
09.11.2017г. заплатил сумата от 1964 лв. за купуване на газова уредба, след
което превозното средство било продадено на трето лице. При анализа на
събраните по делото гласни доказателства по реда на чл. 172 от ГПК, съдът
намира показанията на свидетеля *за недостоверни в частта относно
обстоятелствата свързани със забавяне на продажбата от страна на ищеца, тъй
като същите са производни от твърденията на ответника и не се основават на
лични възприятия. Показанията на водения от ищеца свидетел относно
обстоятелството, че ответникът е станал причина да не се сключи продажбата
съдът намира за достоверни, защото се основават на личните му възприятия и се
подкрепят от документите за заплащане на таксата за новото удостоверение за
индивидуално одобряване на автомобила и за купуване на газовата уредба. Ако
ответникът е имал намерение да изпълни задълженията си към ищеца, същият е
следвало да закупи газовата уредба за превозното средство след издаване на
удостоверението за индивидуално одобряване в края на месец септември 2017г. и
да го уведоми за това. Обстоятелствата, че в началото на месец ноември 2017г.
ответникът е предприел фактически действия за издаване на ново удостоверение за
индивидуално одобряване при положение, че първоначално издаденото такова се е
намирало в държане от ищеца, и след това е закупена газовата уредба е
показателно за отказа му да изпълни поетите към него задължения. На 30.07.2018г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно
връщане на платеното капаро от 2000 лв., във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2373/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 31.07.2018г. издал заповед за изпълнение, спрямо
която на 21.09.2018г. е подадено възражение. На 25.09.2018г. ответникът превел
по сметка на ищеца част от даденото капаро в размер на 1500 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между
страните валидно са възникнали облигационни отношения свързани с воденето на
преговори за продажбата на процесния лек автомобил, във връзка с които ищецът е
предал на ответника капаро от 2000 лв. От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не е изпълнил поетите задължения и не е действал
добросъвестно по смисъла на чл. 12 от ЗЗД тъй като автомобилът е продаден на
трето лице, за което отговорност не носи ищецът. Това е довело до обективна
невъзможност за сключване на продажбата на превозното средство и до отпадане на
основанието за извършеното имуществено разместване по даване на капарото.
Възражението на ответника за прихващане е неоснователно тъй като твърдените от
него разходи реално са извършени от трето лице, което не е страна по делото.
При това положение и с оглед върнатата част от капарото в хода на
производството по делото се достига до извода, че сумата от 500 лв., за която е
издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2373/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд е дължима тъй като подлежи на връщане
съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 465,20
лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, за
адвокатско възнаграждение и за разходи свързани с превод на документи, както и сумата
от 40 лв., представляваща разноски за държавна такса, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2373/2018г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на М.С.М. с ЕГН: **********
***, че дължи на П.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - главница,
представляваща част от извършено на отпаднало основание
плащане на капаро на 06.09.2017г. във връзка с продажба на лек
автомобил *с номер на рама *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №1150 от 31.07.2018г. по частно
гражданско дело №2373/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователно възражението за прихващане, предявено от М.С.М. с ЕГН: ********** ***, срещу П.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ***, по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК, относно сумата
от 3107 лв., представляваща извършени разходи по подготовка за
продажба на лек автомобил *с номер на рама *.
Осъжда
М.С.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати на П.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ***, сумата от 465,20 лв. /четиристотин
шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 40 лв. /четиридесет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2373/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2373/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: