РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Троян, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20244340100809 по описа за 2024 година
В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба от
Р. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника си адвокат В. А. от ЛАК, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
1700 гр. София, р-н „Студентски", бул. „Симеоновско шосе" № 67-А с
посочено от ищцата правно основание на обективно съединените искове по
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 267 ЗЗД, във връзка с чл. 493 и чл. 498 ал. 3 от
Кодекса за застраховането.
В молбата се твърди, че на *** год. около * часа в ***, управлявайки
велосипед, пострадала при пътно-транспортно произшествие, след като водач
на товарен автомобил - влекач, марка „*", с регистрационен номер *** и
тегленото от него полуремарке ПОЛУРЕМАРКЕ „*", с рама № ***, per. №
***, нарушил правилата за движение, като шофьорът на товарния автомобил
след като я изпреварил/заобиколил, не и осигури достатъчно странично
разстояние, ударил я с полуремаркето, и тя паднала с велосипеда в страни от
пътното платно. Сочи се, че след инцидента шофьорът не е спрял и е
продължил пътя си, като за извършеното нарушение му бил съставен
констативен протокол от РУП - Троян № 359р-17260/09.10.2023 г.
Ищцата твърди, че е била в безсъзнание, че на място пристигнал екип на
„Спешна помощ" и РУ „Полиция" - Троян. Сочи, че от инцидента получила
множество увреждания-травми по цялото тяло, изразяващи се в охлузвания и
натъртвания, които и причинявали силни болки, отворени рани на ръката и на
1
подбедрицата и силни болки в областта на гърдите, гърба, главата и
крайниците. Сочи, че възстановяването и отнело време и доста средства за
лечение, медикаменти и закупуване на консумативи, като и до момента не е
възстановила напълно здравословното си състояние, а напротив: След
инцидента целият и начин на живот се е променил, ограничена и е
физическата активност, което води до затруднения в ежедневието. Твърди, че
освен физическите травми, инцидентът имал и сериозно психологическото
отражение в живота и. Преживеният ужас от катастрофата, неизвестността
дали ще може да се грижи сама за себе си, да кара велосипеда си, да поддържа
къщата си за гости, от която получава доходите си, притеснението, че
ангажира близките си, непрекъснато я потискали и я карали да се чувства
непълноценна.
Сочи, че влекачът е застрахован в „Застрахователна компания „Лев
Инс" АД по застрахователна полица ***, валидна до 14.08.2024 г., поради
което предявила пред застрахователното дружество претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, но след изискани от тях документи с
писмо изх. № 3784/08.05.2024 г. последвал отказ за изплащане, обективирано в
писмо изх. № 6016/09.07.2024 г.
Моли ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ***да бъде осъден да и заплати обезщетения за причинени вреди от
ПТП, настъпило на ***г. по вина на водач на застрахован по застрахователна
полица № ***, валидна до 14.08.2024 г. при ответника товарен автомобил-
влекач, марка „*", с регистрационен номер ***и тегленото от него
ПОЛУРЕМАРКЕ „*", с рама № ***, peг. № *** в размер на 16 000
(шестнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, за
преживените от нея болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от причинените и от ПТП медицински интервенции и лечение;
обезщетение за имуществени вреди в размер 1936 лева (хиляда деветстотин
тридесет и шест лева) - разходи за лекарства, лечение и пътни разходи от
***до гр. Троян, които са пряка и непосредствена последица от ПТП и
причинените и от него увреждания по тялото, подробно описани в исковата
молба; обезщетение за забава в размер на 2438.16 лева (две хиляди
четиристотин тридесет и осем лева и шестнадесет стотинки), представляващо
законната лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди в размер 17936.00 лв. за периода от 10.10.2023 год. до 10.10.2024 година
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 17936.00
лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С депозирана по делото молба вх.№1185 от 27.02.2025г. на РС-Троян
ищцата, чрез пълномощника си прави уточнение на размера и периода на
претендираните обезщетения за забава, както следва: обезщетение за забава в
размер на законната лихва, върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер 16000.00 лева за периода от 11.10.2023 година - деня, следващ датата на
2
увреждането, до завеждане на исковата молба - 04.10.2024 г. в размер 2175.16
/две хиляди сто седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди в размер 1936.00 лева за периода от 11.10.2023 година -
деня, следващ датата на увреждането, до завеждане на исковата молба -
04.10.2024 г. в размер 263.20 /двеста шестдесет и три лева и двадесет
стотинки/ лева.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът
е представил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на заявените искови претенции. Оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер, както и
твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие
от ***, за ищцата Р. М. Д. да са настъпили описаните в исковата молба
телесни травми и здравословни състояния. Оспорва, че в причинно -
следствена връзка с механизма на произшествието, за ищцата са настъпили
телесни травми и здравословни състояния посочени в исковата молба, като
оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и
естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорва размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Навежда аргументи за недължимост
на сумата, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди, поради
съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат,
поради което счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите. Оспорва изцяло иска за присъждане
на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по
съображенията за неоснователност на главния иск.
Моли, предявените от Р. М. Д. искове, като неоснователни и недоказани
да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.
Претендира заплащане на сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.В.
А. от ЛАК, който поддържа аргументите си за основателност и доказаност на
исковите претенции по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано се представлява в процеса от
юриск.М. П., който излага аргументи за неоснователност на претенциите в
депозиран отговор на исковата молба и по съществото на спора. В
предоставеният срок, страната не е депозирала писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
На *** година, около * часа в гр. Троян, на ул. ***, А. П. Г. с ЕГН
**********, от ***, управлявайки товарен автомобил -влекач, марка „*", с
регистрационен номер *** и тегленото от него ПОЛУРЕМАРКЕ „*", с рама №
***, peг. № ***, нарушил правилата за движение и причинил пътно‐
транспортното произшествие между полуремаркето и Р. Д., която управлява
велосипеда си. От представения по делото Констативен протокол РУП - Троян
№ 359р-17260/09.10.2023 г. се установява, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на товарния автомобил, който при заобикаляне на ищцата,
управляваща велосипед, не оставил достатъчно странично разстояние и с
дясна част на полуремаркето блъснал Д.. На виновният водач бил издаден
АУАН серия АД 593557 от 09.10.2023г., а в последствие и наказателно
постановление № 23-0359-000299/18.10.2023 г. на РУП - Троян.
Установено е, че влекачът е застрахован в „Застрахователна компания
Лев инс" АД по застрахователна полица № ***, валидна до 14.08.2024 г.
Представена е застрахователна претенция от ищцата до ответникът с
предложение за доброволно и извънсъдебно решаване на спора, но
споразумение между страните не е постигнато.
За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, по искане на
ищеца е допусната съдебно - медицинска експертиза. От изготвеното
заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено,
се установява, че при ПТП-то на *** година, на Р. М. Д. са причинени:
разкъсно - контузии рани в областта на лява ръка и ляв крак, които са и
причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Експерта е
констатирал, че в наличната документация не се установяват данни за
счупване на костите на ръката или крака, разстройство на здравето временно
опасно за живота или постоянно разстройство не опасно за живота. Посочено
е, че с оглед възрастта и принудителното обездвижване на Д., което се е
отразило отрицателно на по-бързото оздравяване, същата е претърпяла
значителни болки и страдания, като установените след произшествието
изменения са в причинно следствена връзка с това произшествие. Към
момента на извършване на експертизата не са установени усложнения, а
болките могат да се свържат с травмата в областта на кръста, изменението на
втори кръстен прешлен/изолирано/ и болките в същата област. В заключение
експерта посочва, че няма данни за забавено възстановяване на пострадалата
от основните изменения - разкъсно контузиите рани на ръката и левият крак,
за развитие на възпалителен процес или абсцес на ръката или кракът.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите М. С. Б. и Л. Н. Б..
От показанията на свид.Б. се установява, че е син на ищцата, узнал за
инцидента след телефонно обаждане от Д., че се намира в Бърза помощ.
Заварил я в неадекватно състояние, била претърпяла медицински интервенции
4
„..шев на рани на ръката, на крака….“. Обяснила, че я е „ударил камион“, но
не си спомня нищо и не могла да разкаже подробности. В последствие
разбрал, че майка му, пътувайки с велосипеда си от с. * към Троян което
правела поне два-три пъти в седмицата я ударил товарен автомобил с ремарке,
шофьора не спрял, а продължил. Тя изхвърчала от велосипеда и падайки се
„..удря се в нещо..“. Случайни хора, пътувайки „…зад камиона, и зад нея, и
указват първа помощ, обаждат се на полицията и на Бърза помощ…“. След
инцидента имала силни болки в кръста, в ръката, в крака, и в ребрата, не
можела да се обслужва сама, налагало се в продължение на месец да ходи
почти всеки ден да и помага „.. да си готви, да се облича, да се съблича...да
става от леглото…“. Твърди, че майка му цял живот е била физически
активна, спортувала непрекъснато, плувала два пъти в седмицата, занимавала
се с пешеходен туризъм, йога. Два пъти всяка седмицата пътувала с
велосипед от с. * до Троян „….те са близо 10 км. в едната посока….“. Сочи, че
майка му била на * години, но сама се грижила както за себе си, така и за
къщата си за гости. Посрещала непрекъснато туристи, обслужвала ги,
почиствала и извършвала всички дейности, свързани с този бизнес. Никога не
е имала оплаквания или заболявания, „… характерни за хора на тази
възраст…“. След инцидента имала разкъсни рани на крака и на ръката,
трайни увреждания на „…микродвиженията на лявата ръка…“, която била
оперирана, като започнала да изпуска предмети „.. чиния, вилици, телефон…“,
болки в кръста и гръдният кош, а къщата за гости преустановила дейност.
Излага, че тези физическите увреждания въздействат и на емоционалното и
състояние, вече изпитва страх от возене с автомобил, опитва се да кара колело,
но на „ …малки разстояния…“. Твърди, че не е същият човек, който е била
преди това. Не пази касови бележки за закупуваните медикаменти,
използваните таксита и всички разноски, свързани с лечението и.
От показанията на свид.Л. Б. се установява, че познава ищцата от много
години, живеят на около 400м.-500м. един от друг, а за инцидента разбрал 15-
20 минути след като се случил от съсед, който минавал от там. Сочи, че
„..първите 2-3 дни не можахме и да я съблечем, така спа с тези дрехи. Болки
големи имаше някакви и не даваше да я пипнем, затова спа с дрехите, с които
беше….“. Твърди, че имала силни болки в кръста, „…не можеше да се наведе,
не можеше да се качи в таксито. Аз имам също кола, но тя не може да влезе,
защото е висока и трябва да я вдигаме, и затова викахме такси. А таксито като
се движеше, неравности по пътя и тя охка при друсането….“. Твърди, че
повече от месец била на легло, нищо не можела да прави сама, не можела сама
да се облича, а болките в кръста се увеличавали. Излага, че преди
катастрофата била изключително физически активна „… развеждаше
туристически групи по целия балкан. Един път съм ходил с нея и съжалих, че
съм отишъл, не ми остана душа….в седмицата 3-4 пъти от с. * до гр. Троян си
караше колелото, най редовно…“, плувала и сама се грижела за бизнеса си,
обслужвайки къща за гости, който след катастрофата фалирал. Твърди, че и
към момента изпитва силни болки в кръста, залита, като се движи, а
5
хватателните способности на оперираната ръка са и нарушени и изпуска
предмети. Знае, че е използвала такси, за да посещава болнично заведение, че
си е купувала магнитни колани за болките в кръста.
Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите, тъй
като те са логични, непротиворечиви помежду си, съпоставени и с
представените и приети по делото доказателства, а и в хода на производството
други доказателства, противни на тях, не бяха събрани. Съдът прецени
показанията на свидетеля Б., съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, отчитайки
обстоятелството, че в конкретният случай свидетелят е син на пострадалата,
но именно защото е близък, той най-добре може да прецени състоянието й
след настъпването на ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
Безспорно установено по делото е, че на *** год. около * часа в гр.
Троян, на *** е настъпило ПТП, при което ищцата е пострадала, като вина за
ПТП има водачът на МПС А. П. Г. с ЕГН **********, от ***, който при
управлението на товарен автомобил -влекач, марка „*", с регистрационен
номер *** и тегленото от него полуремарке „*", с рама № ***, per. № ***,
нарушил правилата за движение, като при заобикаляне на ищцата,
управляваща велосипед, не оставил достатъчно странично разстояние и с
дясна част на полуремаркето блъснал Д.. Вината на водача на товарния
автомобил е установена по административен ред. Установено е, а и това
обстоятелство не се оспорва, че влекачът е застрахован в „Застрахователна
компания Лев инс" АД по застрахователна полица № ***, валидна до
14.08.2024 г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетение на
причинените от водача на застрахованото МПС - влекач вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т.1 от КЗ Застрахователят по
задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица в т.ч. пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1
от КЗ, следва на първо място: да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „ГО“ между собственика на
управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и всички
предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения, а именно: да е налице
противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие
6
на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения
вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите
дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.
е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
Относно размера на репарираните причинени увреждания, съдът счита,
че следва да се съобразява с нормата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, а именно че при
непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка или
непосредствена последица от увреждането.
От разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че преди
инцидента ищцата, въпреки напредналата й възраст, е водила активен живот,
спортувала, поддържала къща за гости, пътувала с велосипед от с. * до гр.
Троян и обратно, водила групи в планината, ходила редовно на плуване -
дейности, които са осмисляли живота й.
Видно от приобщената съдебно-медицинска експертиза и от
показанията на свидетелите, при инцидента ищцата е получила множество
увреждания - открити рани на ръката и крака, охлузвания и натъртвания по
цялото тяло, увреждане на кръста и гърба. В особено тежко положение ищцата
е била около месец и половина след инцидента, като първите дни не е могла
дори да се преоблече. Приемала е обезболяващи средства, без които болките
са били нетърпими.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието "справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и други. В конкретният случай съдът счита, че следва да
отбележи и обстоятелството, че във връзка с претърпените травматични
увреждания, същата към настоящия момент изпитва все още болки в гърба,
ходи с магнитни колани и има силно ограничение в действията си, не може да
поддържа къщата за гости, не може да се движи свободно и да спортува, при
возене в автомобил или автобус реагира силно на всяко тръскане. Все още с
увредената ръка, дланта на която е наранена и зашита, ищцата не може да
държи свободно предмети и ги изпуска. Всичко гореизложено мотивира съда
да приеме, че в конкретният случай справедливо обезщетение за ищцата
следва да бъде определено в размер на 16000.00лева. Определеният разМ. на
коментираното обезщетение съответства както на законовия критерий „по
справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в
7
аналогични случаи. Същите не биха могли реално да обезщетят преживяната
болка и страданието, увреждането и свързаните с него последици, което
остава за цял живот.
По отношение на претенцията за сумата от 2536.00лв. представляваща
понесени от ищцата имуществени вреди съдът намира същата за недоказана,
поради следните съображения: Безспорно в съставения на място Констативен
протокол е отразено, че процесното ПТП е реализирано при удар между
товарно ремарке и велосипед. Ноторно известно е обстоятелството, че при
такова съприкосновение би се увредил велосипеда, а не ремаркето, но в самия
констативен протокол е отразено, че видими щети по полуремарке „*", с рама
№ ***, peг. № *** няма, като е посочено, че други материални щети също
няма.
Действително свидетелите твърдят, че велосипедът след инцидента е
бил негоден, но липсват доказателства за вида, модела и т.н. на процесния
велосипед. Неизвестността на тези обстоятелства не може да доведе до
извода, посочен от пълномощника на ищцата, че „..най-ниската цена на един
подобен е по-висока от претендираната стойност - 340 лева…“.
Липсват доказателства за скъсаното яке с претендираната цена от 65
лева, счупени очила за 85.00 лева, закупувани лекарства, превързочни
материали и 2 бр. магнитни колани, за които претендира 340 лева, тъй като от
представените по делото доказателства се установява, че са изписвани
медикаменти, но доказателства, че са закупени липсват. От представените
касови бонове не може да се установи какви медикаменти са закупени и дали
съответстват на представените рецепти.
Липсват доказателства и за твърдяните пътни разходи до гр. Троян и
обратно до с. * с таксиметров автомобил. В исковата молба се твърди, че
ищцата е ползвала превоз с автомобила на сина си и таксиметров превоз 7
пъти, поради което претендира заплащане на разходите в двете посоки по 20
лева или общо 140.00 лева. В проведеното с.з. 28.03.2025година свидетелят Л.
Б. твърди, че с такси са я карали до болницата, но колко пъти не става ясно,
като лично той заявява, че я е карал със собствения си автомобил два пъти.
Настоящият състав намира за недоказани и претендираните пропуснати
ползи от къщата за гости за 21 нощувки за дати след инцидента по 46 лева
всяка нощувка или общо в размер на 966.00 лева.
По наведеното от ответникът възражение за съпричиняване, тъй като с
поведението си пострадалата е допринесла за претърпените вреди, тъй като
била без каска и без светлоотразителна жилетка, съдът намира за
неоснователно. От становището на вещото лице д-р Г. категорично се
установява, че ако пострадалата е била с каска, то тя е можела да защити
единствено главата, а травми на главата в настоящият процес не се
претендират. По отношение на липсата на светлоотразителната жилетка
,ответникът не ангажира каквито и да било доказателства относно облеклото
на пострадалата по време на инцидента. В протокола от ПТП не е отбелязано
8
такова обстоятелство и не е посочена ищцата като съпричинител на ПТП.
Що се касае до лихвата за забава при действието на новия КЗ, съдът
намира следното: По отношение договорите за застраховка на гражданската
отговорност в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение и в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение № 128/04.02.2020
г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.).
9
Ищецът претендира, на основание чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ и законна
лихва върху претендираните суми за имуществени и неимуществени вреди
(главниците и лихвите по чл. 429 от КЗ).
От така формулирания петитум и от изразеното становище може
да се направи извод, че ищецът иска към обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ
да се добави лихвата по чл. 429 от КЗ, като по този начин се формира
главницата, върху която да се присъди обезщетението по чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Съдът не споделя тезата на ищеца. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента и заплащането на претендираната законна лихва излиза извън
размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за
забава. Уважаването на претенцията ще доведе до олихвяване на лихви
(анатоцизъм), което е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД и става съобразно наредбите на БНБ, т. е. допустимо е само
доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени в
нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на
лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента
на сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство. С оглед изложеното, претенциите за заплащане на законната
лихва върху претендираните обезщетения за вреди, ведно със законната лихва
по чл. 429, ал. 3 от КЗ за периода 11.10.2023г. до 04.10.2024година в размер на
2175.16 лева и в размер на 1963 лева , представляваща обезщетение за
имуществени вреди за периода 11.10.2023г. до 04.10.2024г. следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
При изложените изводи, законната лихва за забава, която следва да се
присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди е от дата, когато е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице. Тази дата се извлича от
единственото представено доказателство в тази насока, а именно –
застрахователната претенция, входирана в ЗК“Лев инс“ на 19.01.2024г. с
входящ № 673 от същата дата.
С оглед на изложеното, претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 11.10.2023година до
19.01.2024година като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Настоящият състав счита, че с отхвърляне на претенцията за
претендирани имуществени вреди като неоснователна и недоказана, следва да
се отхвърли и претенцията за заплащане на законната лихва за забава върху
определеното обезщетение за имуществени вреди.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът счита че
следва да осъди ответното дружество да заплати на ищцовата страна
направените по делото разноски в размер на 2421.40 лева, представляващи:
10
разноски за ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.118/,
съразмерно с уважените/отхвърлени искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 374.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, депозит за вещо лице и ДТ за съдебно удостоверение,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.119/,
съразмерно с отхвърлените/уважени искове.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до
минимално определения размер на чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че
при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би
могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело
№ 6/2012 г., т. 3 ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне по възражение за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния размер на
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба, при интерес 10000 до 25000
лева – при интерес от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата
над 10 000 лева. В настоящият случай исковите претенции са били в общ
размер на 20374.36 лева и предвид посочените разпоредби минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 2233.70 лева. Уговореното
възнаграждение в приложеното към делото пълномощно е 2100.00 лева, т. е.
под минималния размер, определен в наредбата. За пълнота на изложеното
следва да бъде отбелязано, че дори съобразно уважената част от исковата
претенция, адвокатското възнаграждение се явява малко над договореното.
Съдът счита, че предвид направените възражения от ответното
дружество е налице правна сложност на делото, поради което не следва да се
намали размера на адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493 ал.1
т.1 КЗ, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, вписана
в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" №67А, чрез изпълнителните си директори
В. М. и В. И., да заплати на Р. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, сумата от 16000 лв. ( шестнадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за преживените от нея болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от причинените и от
процесното ПТП медицински интервенции и лечение, изразяващи се в
открити рани на ръката и крака, охлузвания и натъртвания по цялото тяло,
увреждане на кръста и гърба, както и преживени душевни болки и страдания -
силен страх, стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея
ПТП на *** година, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 19.01.2024г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният иск в
размер на 1936 лева (хиляда деветстотин тридесет и шест лева),
представляващ обезщетение за имуществени вреди - разходи за лекарства,
лечение и пътни разходи от с. * до гр. Троян, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП и причинените и от него увреждания по тялото, както и
претенциите за заплащане на законната лихва върху претендираните
обезщетения за вреди, ведно със законната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ за
периода 11.10.2023г. до 04.10.2024година в размер на 2175.16 лева и в размер
на 1963 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
11.10.2023г. до 04.10.2024година.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, вписана
в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Симеоновско шосе" №67А, чрез изпълнителните си директори
В. М. и В. И., да заплати на Р. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 2421.40 /две хиляди четиристотин
двадесет и един лев и четиридесет стотинки/ лева, съразмерно с
уважените/отхвърлени искове.
ОСЪЖДА Р. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, вписана в Търговския
регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул."Симеоновско шосе" №67А, чрез изпълнителните си директори В. М. и В.
И. сторените по делото разноски размер на 374.00 /триста седемдесет и
четири/ лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Ловеч.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
12
13