№ 122
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502570 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 81529/24.11.2022г., подадена от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез пълномощник ю.к. Г.Г.,
срещу Разпореждане № 42053 от 16.11.2022г., постановено по ч.гр.д. № 14155 по описа за
2022 година на ВРС, с което е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 73546 от 26.10.2022г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. К. ЕГН **********
с адрес гр. ***, за сумата от 3 937.71 лв, главница и сумата от 795.19 лв. обезщетение за
забава за периода 09.03.2020 г. – 24.10.2022 г., които вземания произтичат от сключен между
потребителя и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ********** от
14.08.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /25.10.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 94,66 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски
в заповедното производство.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Конкретно се твърди, че не е налице нарушаване на правата на потребителя по смисъла на
ЗЗП. Сочи се, че потребителят е попълнил и заявление-декларация за установяване на
договорни отношения, като е дал съгласие да бъде сключена застраховка BANK КОМБО
ЖИВОТ и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и се е подписал под това, че е получил
информацията за ползватели на застрахователни услуги по смисъла на глава ЗЗ от КЗ.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение на договора за кредит, както
1
и на чл. 325а, ал. 8 от КЗ по отношение на информационния документ за застрахователния
продукт. Компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми.
Посочен е и годишният лихвен процент по заема както и общият размер на ГПР. Счита, че
клаузите, съгласно които една част от кредита се предоставя за заплащане на
застрахователни премии, са ясни и разбираеми за потребителя както от формална и
граматическа гледна точка, така и по отношение на конкретния им обхват в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи, че сключва договор за застраховка, но и че
получава кредит за покриване на дължимата застрахователна премия, който кредит е със
същите условия за ползване и издължаване, при каквито се предоставя за усвояване и
кредитът по сметката на потребителя. Съответно, потребителят е в състояние да прецени
икономическите последици от подобна клауза върху финансовите му задължения, а именно,
че ще бъде задължен и за лихвите върху допълнително предоставените кредитни средства.
На следващо място се оспорва извода на съда, че договорната клауза за заплащане на такса
оценка на риска, представлява неравноправна клауза, както и че същата овъзмездява
действия по управление и усвояване на кредита, като се настоява, че същата има за цел да
компенсира разход, извършен от банката за конкретния потребителски кредит, и е свързан
със задължението на кредитора да направи оценка на кредоспособността на
кредитополучателя с цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспобност.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 14155/2022г. по описа на Районен съд гр.Варна, е
образувано по подадено Заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
ЕИК ********* срещу длъжника С. К. с ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за задължение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № ********** от 14.08.2018 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и С. К. с
ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* с договор за цесия от 31.08.2018г. и
Приложение № 1 от 25.11.2021г. към него за сумите :1./ 3 937.71 лв, главница и 2./ сумата от
795.19 лв. обезщетение за забава за периода 09.03.2020 г. – 24.10.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /25.10.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 94.66 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски
в заповедното производство.
В уточнителна молба от 04.11.2022г. заявителят пояснява, че сумата по главницата е
формирана от сумата, предоставена като кредитен ресурс, сумите по застраховка Комбо
Живот, застраховка Комбо Безработица, както и такса за оценка на риск. Въпреки повторно
2
предоставената възможност за поправка нередовността на заявлението заявителят не
уточнява каква част от претендираното вземане за главница съставлява размера на кредита,
съотв. на останалите елементи, инкорпорани в главницата. Не е уточнен и размерът на
лихвата, като обезщетение за забава, върху всяко едно от перата, включени в заявената
главница.
Съгласно представения договор за потребителски кредит № ********** от
14.08.2018г. общия размер на кредита, съгласно т.7 е 5555.09 лева, формиран от размер на
кредита от 4000 лева; BANK КОМБО ЖИВОТ 475.20 лв., BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА
484.70 лв., еднократна такса за оценка на риска 595.19 лева.
Съгласно т.7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се включи в някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно
по банкова сметка на съответния застраховател, респективно – по банкова сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие при подписването на договора.
Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като
годишен лихвен процент, е 27.09%; при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата
(чл.9).
Годишният процент на разходите (ГПР) е 42.35%, а общата сума, дължима от
потребителя в размер на 8174 лев (чл.10).
В договора е обективиран погасителен план за срока на действие до 15.10.2020г.,
видно от който месечно се дължи сумата от 206.48 лева.
Представени са застрахователна полица по застрахователен договор Защита Живот и
базработица, подписан между Уника Живот АД и С. К.; преддоговорна информация за
програма Защита Живот и безработица.
По същество : Видно е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжник е физическо лице,
поради което същото има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
като спрямо него, освен разпоредбите на ЗПК, приложение намират и разпоредбите на ЗЗП,
съобразно законовото препращане.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
3
В чл.11, т.10 ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили
за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
На първо място, вземането по заявлението е останало неуточнено.
Заявителят изрично е посочил, че в претендираната със заявлението непогасена
главница са включени както част от сумата, директно преведена на кредитополучателя, така
и части от сумите за двете застраховки и за такса "Оценка на риска". Очевидно е, че се касае
за самостоятелни вземания с различни характеристики, които подлежат на отделна преценка
относно тяхната действителност, съотв.начин на погасяване. Така, доколкото, независимо от
предоставената от заповедния съд възможност да уточни по размер елементите на заявеното
вземане, заявителят е оставил искането си нередовно, то е налице предвидената по чл.411,
ал.2, т.1 от ГПК за хипотеза за отхвърлянето му на процесуално основание.
На следващо място, очевидно е, че сумата по договорените между страните
застрахователни премии представляват цената на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а
ЗПК, доколкото плащането на тази сума няма за основание предоставянето й на
кредитополучателя за задоволяване на негова финансова нужда.
Действително с разпоредбата на чл.10а от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставяне на потребителя
на допълнителни услуги във връзка с договора. Това са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните по основния договор - предоставяне на
паричната сума и връщането й. Видно е, че Договора за потребителски кредит липсва ясна,
разбираема и недвусмислена информация осносно съдържанието на кредитната сделка, в т. ч. не
може да бъде установено недвусмислено каква е поисканата, уговорената и предоставената на
кредитополучателя сума.
От друга страна, съгласно чл.10, ал.4, видът, размерът и действието, за което се събират
таксите, трябва да са ясно и точно определени в договора. А нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. Така, отделно от застрахователните премии, върху кредитополучателя
безспорно е възложена и тежестта на таксата за оценка на риска, която в пълен смисъл покрива
дефинитивното понятие - такса за управление на кредита.
Вярно е, че в договора е посочен годишен процент на разходите в абсолютна величина,
4
който е в рамките на допустимите предели по чл.19, ал.4 от ЗПК. Но заявителят претендира като
главница по кредита сумата както на предоставената като кредитиране сума, така и на
застрахователните премии, платени от кредитодателя.
Същевременно в договора липсва цялата необходима информация относно условията и
стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин, което лишава потребителя от
възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора. С
допълнително уговорените „главници", включени в погасителните вноски, се надхвърля
плащането, изчислено при посочения в договора за кредит ГПР. На потребителя не става ясно дали
цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на годишния
процент на разходите.
Уговорките за включване в цената на предоставения кредит и на застрахователни премии и
такси в противоречие с чл.19, 20 и чл.21, а така също и с чл.10, ал.2 и чл.10а от ЗПК, са
недействителни. Съдът споделя и мотивите в посока нищожността на тези клаузи от договора като
противоречащи на предвидената потребителска защита в чл.143 ЗЗП, доколкото се установява
дисбаланс в правата и задълженията на страните в правоотношението при ясен стремеж за
облагодетелстване на кредитодателя и възползване от неосведомеността на потребителя като по-
слаба икономически страна. Изложените мотиви обосновават извод за неоснователност на
заявлението поради основаване на вземането на неравноправни клаузи от процесния договор, по
арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
С оглед на изложено, обжалваният съдебен акт на ВРС следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 42053 от 16.11.2022г., постановено по ч.гр.д. №
14155 по описа за 2022 година на ВРС, с което е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 73546
от 26.10.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.
К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, за сумата от 3 937.71 лв, главница и сумата от 795.19 лв.
обезщетение за забава за периода 09.03.2020 г. – 24.10.2022 г., които вземания произтичат от
сключен между потребителя и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
********** от 14.08.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/25.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на
94,66 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени
разноски в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6