Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 29.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 904 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата А.Д.П., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 11.05.2014 год., около 12.20 ч. на път ПП I-16, км170+800 км, с посока от гр.С. към гр.Б., водачът В.А.Ф., при управление на мотоциклет „Сузуки” с рег.№ *******, поради неспазване правилата за движение по пътищата реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движения се лек автомобил „Волво”, при което пострадала като возеща се на седалката зад водача на мотоциклета. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, през което време се наложили и разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, частично предявен от 90 000 лева /съгласно допуснато увеличение по реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание, поведено на 01.11.2016 год./, както и имуществени вреди в размер на 101.40 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди, че  иска е силно завишен с оглед практиката и моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото.    

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № 34 от 11.05.2014 год., изготвен от дежурен полицай при КАТ Пирдоп, от който се установява, че на същата дата е настъпило ПТП между мотоциклет „Сузуки” с рег.№ *******, управляван от В.А.Ф. и лек автомобил „Волво” с ДК № ********, като причината за произшестието е движението на мотоциклетиста с несъобразена с пътните условия скорост, при навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал странично лекия автомобил. По случая е образувано ДП № 117/2014 год. по описа на РУП-гр.Пирдоп, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради изричното искане на пострадалата А.П..

От приетото по делото заключение на изготвена съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че причината за настъпване на произшествието е навлизането на мотоциклет „Сузуки” в платното за насрещно движение, при което удара е непредотвратим за водача на лекия автомобил.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на ТН11-ТН12 гръдни прешлени; контузия на гръдния кош и сътресение на мозъка. Счупването на гръдните прешлени е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Общия възстрановителен период е бил около 6-7 месеца, като през първия месец има болезненост при раздвижване, а през втория месец болките започват да намаляват. Дава заключение и в съдебно заседание обяснява, че при пострадалата е било налице „сътресение на мозъка”, което е протекло с количествена промяна на съзнанието - зашеметеност, обърканост, дезориентираност, но без пълна загуба на съзнание /кома/. Към момента при личен преглед се установява, че пострадалата се оплаква от болки в местата на счупванията при интензивно натоварване, при продължително ходене и при промяна във времето, като периодично има изтръпване, насочено към левия долен крак. Дава заключение, че представените доказателства за извършени разходи са направени във връЗ.а с произшествието.

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищеца във връЗ.а с проведеното лечение, наложило се вследствие на произшествието на обща стойност 101.40 лева.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че за мотоциклет „Сузуки” с рег.№ ******* е била налице сключена при дружеството застраховка по риска „гражданска отговорност”, валидна към 11.05.2014 година.

Изслушаните свидетелски показания не установяват релевантни към спора обстоятелства, тъй като същите се установяват от приетите по делото експертизи, поради което не следва да се обсъждат и ценят.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 11.05.2014 год., водачът В.А.Ф., при управление на мотоциклет „Сузуки” с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на возещата се на задната седалка пътничка А.П. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на мотоциклета/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че мотоциклета, управляван от Ф. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на мотоциклета следва да възмезди претърпените от ищцата вреди. Тъй като водачът /респективно собственика/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Лев И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето й, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла болки и страдания за период до шест-седем месеца, като през първия месец е имало болезненост при раздвижване, а след втория месец болките са започнали да намаляват. При определяне обезщетението следва да се има предвид, че при пострадалата е било налице „сътресение на мозъка”, което е протекло с количествена промяна на съзнанието - зашеметеност, обърканост, дезориентираност, но без пълна загуба на съзнание /кома/. Отделно от това не се установи да са настъпили усложнения и към момента ищцата е възстановена.

 Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /38 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 45 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата И.танция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и закупени медикаменти от ищцата в размер на сумата от общо 101.40 лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи и съгласно заключението на медицинската експертиза са извършени във връзка с лечението вследствие произшествието. За тази сума и този иск е основателен и следва да бъде уважен за тази сума.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /11.05.2014 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 53 лева, съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК /ищеца има право на разноски в размер на 160 лева, съразмерно с уважената част от от иска, а ответника – респективно на 107 лева /. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 800 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 880 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 280 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ  ЗД „Л.И.”, ЕИК ******** и с адрес: гр.С., бул. „******* да заплати на А.Д.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. К. сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 101.40 /сто и един лева и четиридесет стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 11.05.2014 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.05.2014 год, до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 53 /петдесет и три/ лева, разноски по делото, като отхвърля искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 70 000 лева, предявен като частичен от 90 000 /деветдесет хиляди/, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 /хиляда осемстотин и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК А.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** сумата от 1 280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: