РЕШЕНИЕ
№ 44
град
Плевен, 02.02.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №953/2022
г.
Производството е
по чл.145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), във
връзка с Наредба № 8121з-647 /10.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Образувано е въз основа на жалба от Е.М.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Разпореждане № 3-2-12/13.10.2022г. на Инспектор „ДПК и
ПД“ в РСПБЗН Червен бряг.
Посочва се в жалбата, че с Разпореждане № 3-2-12813.10.2022г. на инспектор „Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност“ (ДПК
и ПД) в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПЗЗН) – Червен бряг било разпоредено на жалбоподателя да
използва двуетажната масивна сграда с административен адрес гр.Червен бряг,
ул.“Златна мина“ №3, негова собственост, според нейното предназначение – „склад
за яйца“ , както и да премахне ремарке от пътищата за противопожарни цели в
имота на същия адрес. Сочи се, че втората точка от разпореждането било отменено
с Решение рег.№ 734500-222/11.11.2022г. на Началника на РСПБЗН Червен бряг, а жалбата по отношение на т.1 била
отхвърлена. В жалбата се изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното
Разпореждане № 3-2-12813.10.2022г. на инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг
в т.1 и се иска неговата отмяна. Твърди се от оспорващия, че обекта не
представлява „склад за яйца“, а предназначението на сградата е за складова
дейност, като в случая е използвана за складиране на мебели и техника, както и
за рязане на стъкла. Твърди се, че
административният орган е излязъл извън своите правомощия като е разпоредил на
собственика за използва обекта по предназначение, а именно като склад за
яйца. Сочи се, че като е превишил
правомощията си административния орган по същество упражнява административен
произвол. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени т.1 от Разпореждане №
3-2-12813.10.2022г. на инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг като
незаконосъобразно и неправилно. Претендират се направените деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор с вх.№7194/22.12.2022г.
от ответника по делото, чрез юрисконсулт Ст.Н., в който се взема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се,
че оспорения административен акт е и издаден от компетентен орган в резултат на
извършена проверка по разпореждане на РП-Плевен по жалба на Дончо Василев
Цветков. Сочи се, че адм.орган заема длъжността инспектор VI степен ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг, като същият е материално и териториално
компетентен да издава разпореждания по чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР. Сочи се, че
при издаването на оспореното разпореждане са спазени изискванията за форма на
индивидуалния административен акт, както и специфичните изисквания за
съдържание, посочени в Приложение № 4 към чл.22 от Наредба № 8121з-882 за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Твърди се, че актът е
издаден в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че органът не е излязъл извън рамките на своите
правомощия, както и че разпореждането е изцяло в съответствие с чл. 34, ал.1
т.1 от Наредба №8121з-647 за правила и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Посочва се в жалбата, че обектът на 13.10.2022г. се е използвал за съхранение на мебели, черна
и бяла техника и за студена обработка на стъкла. Твърди се, че жалбоподателят
не е представил в хода на проверката строителни книжа за обекта за
установяване момента на въвеждане в
експлоатация с оглед приложението на чл.14, ал.1 от Наредба №8121з-647. Твърди
се, че единственият документ, от който адм.орган е могъл да установи
конкретното предназначение на сградата, находяща се на ул.“Златна мина“ №3, е
последният вписан в Службата по вписвания документ за собственост – Нотариален
акт № 16, том I, рег.№ 5569, дело № 597 от 2016г., в който сградата е с предназначение „склад
за яйца“. Твърди се още в отговора, че в
изпълнение на правомощията си и на основание чл. 27, ал.2 от Наредба № 8121з-882 адм.орган е уведомил Кмета
на Община Червен бряг за констатираното ползване на сградата без строителни
книжа за реално ползване/предназначение на сградата. Иска се от съда да
отхвърли жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се явява лично и с пълномощник адв. М.С. – АК-В.Търново Страната и
пълномощникът й поддържат жалбата и молят съда да отмени т.2 от Разпореждане №
3-2-12813.10.2022г. на инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг като
незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът, редовно призован се явява лично и
с процесуален представител юрисконсулт Ст.Н.. Страната и процесуалният й
представител молят съда да отвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд - Плевен, девети състав,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в
тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по 149, ал. 3 вр.
ал.1 вр. чл.98, ал.2 от АПК,
доколкото жалбата срещу разпореждането в частта по т.2 е отхвърлена с Решение
рег.№ 734500-222/11.11.2022г. е връчено на 15.11.2022г. /л. 7 от делото/, а
жалбата е подадена на 21.11.2022г. и входена под № 734500-231/21.11.2022г. по
описа на РСПБЗН – л.3. Жалбата е подадена от надлежна страна и пред родово и
местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото, разгледани по
отделно и в съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
На
13.10.2022г. инспектор „ДПК и ПД“ в
РСПБЗН – Червен бряг извършил проверка
на основание чл. 125, ал.1 т.1от ЗМВР в
обект „масивна сграда на два етажа в имот на ул.“ Златна липа“ №3 гр.Червен
бряг“. При проверката административният орган
установил, че сградата не се ползва по предназначение, с което приел, че
е нарушен чл.5, т.2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Служителят на РСПБЗН
констатирал, че обекта се ползва като склад за мебели, черна и бяла техника и
студена обработка за стъкло. Било установено, че не се поддържат пътища за
противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници,
като е поставено двуосно ремарке на пътя към газстанцията, като приел, че се
нарушава и чл.5, т.11 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. За отстраняване на несъответствията с изискванията за
пожарна безопасност на основание чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР издал оспореното
Разпореждане № 3-2-12/13.10.2022г. В т.1
от акта инспекторът от РСПБЗН разпоредил да се ползва двуетажната масивна
сграда по предназначение съгласно чл.5,
ал.2 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, а в т.2 – да се премахне ремаркето от
пътищата за противопожарни цели и да се
осигури безпрепятствен достъп до всички
обекти и водоизточници съгласно чл.5, ал.11 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правила и
норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Разпореждането било
връчено на оспорващия на 13.10.2022г. Срещу акта била подадена жалба с вх.№ 734500-189/19.10.2022г. от Е.М.Н.
против Разпореждане № 3-2-12/13.10.2022г.
С решение рег.№ 734500-22/11.11.2022г. Началника на РСПБЗН отхвърлил
жалбата в частта по т.1 и отменил същото
в частта по отношение на т.2 като незаконосъобразно. Решението е връчено на
оспорващия на 15.11.2022г. С жалба на Е.М.Н.
вх.№ 734500-231/21.11.2022г. по описа на РСПБЗН
е инициирано настоящето производство.
Така установеното от фактическа страна води
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона.
Разпореждането предмет на съдебна проверка е
издадено за отстраняване на нарушение, на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при упражняване на
държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на
населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредба №
8121з-882/2014 г.), според която за изпълнение на
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (Приложение
№ 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно Приложение № 4
към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от компетентен орган.
Издалият го служител на РСПБЗН заема длъжността „инспектор ДПК и ПД“ в РСПБЗН-Червен
бряг, като в раздел II сред основните длъжностни права и задължения е включено правото да извършва
контролни и тематични проверки /т. 4/,
както и правото да издава писмени разпореждания в обекти и предписания в
заповедни книги на строежи за по спазване/изпълнение на правилата и нормите за
пожарна безопасност. В тази насока са
приобщените по делото писмени доказателства – заверени копия на Заповед №
8121з-11883/19.11.2021г., акт за встъпване в длъжност рег.№
947р-3545/01.12.2021г., длъжностна характеристика и протокол рег.№ 947р-3543/01.12.2021г.
При
издаване на разпореждането е спазена изискуемата форма – писмена, както и
изискванията на чл.59, ал.2 т.1 – 3 и т.5-7 от АПК. Оспорения административен акт обаче е лишен
от мотиви. Допуснатото нарушение е относимо към формата на индивидуалния
административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, порокът е от процесуален характер и обуславя отмяната
на разпореждането – чл. 146, т. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен
акт са тези факти, чието наличието индивидуализира не самото правомощието на
органа, но и предпоставя предмета на
проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира
и правилното приложение на материалния закон от страна на административния
орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на
издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или
пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на
фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена
като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните
за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното
правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори
ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на
конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия
състав на правната норма.
В конкретния
случай в разпореждането липсват мотиви относно обстоятелството по какъв начин и
от какъв документ административния орган извежда обстоятелството, че предназначението на проверявания обект е
„склад за яйца“. Действително по делото като част от административната преписка
е представено заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба № 16, том VI, рег.№ 3989, дело №597 от 21.10.2016г. Видно от
документа на 31.10.2016г. Е.М.Н. е закупил 1/2 идеална част от поземлен имот,
находящ се в гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ №3, с идентификатор №
890501.807.36, заедно с ½ идеална част от построената в имота складова
база, склад на два етажа със застроена площ от 725 кв.м. с идентификатор
№80501.807.36.1, като по предходен документ за собственост поземления имот
съставлява парцел II в стр.кв.1 А по ЗРП на
града, а построената двуетажна сграда е
обозначена като склад за яйца. Представения документ – заверено копие на
нотариален акт обаче е депозиран по
административната преписка след издаването на Разпореждане №
3-2-12/13.10.2022г. на инспектор „ДПК и
ПД“ в РСПБЗН – Червен бряг по повод
жалбата срещу разпореждането пред Началника на РСПБЗН, видно от представеното
заверено копие на писмо с вх.№ 734500-209/02.11.2022г. – л. 9 от делото.
Гореизложеното обуславя извод, че в
оспореното разпореждане липсват мотиви, от които да се изведе извод за
предназначението на обекта. Неоснователно е възражението, „че доказателство за
това е представеното заверено копие на заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба № 16, том VI, рег.№ 3989,
дело №597 от 21.10.2016г., предвид обстоятелството, че същият съдържа
актуалното описание на имота – складова база, склад, а включването на „склад за
яйца“ е описание по предходен акт, който има за цел единствено да осигури идентичност между предходното и
последващото вписване в Службата по вписвания по повод настъпили промени в партидата на
собствениците и не съставлява доказателство за предназначението на обекта. По
делото са представени скици на поземления имот № 15-497573/12.10.2016г. и № 15-131489/09.02.2022г. , от които е
видно, че поземлен имот с идентификатори 80501.807.36.1 в имот с идентификатор
80501.807.36 е включен в кадастралната карта и регистри като обект с предназначение: складова база, склад,
а в поземления имот са разположени 8 сгради – л. 36 гръб, като нито една от тях не е отбелязана като
склад за яйца.
Ето защо съдът приема липса на ясно
изразени мотиви, които да гарантират ефективно
упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за
съдебен контрол за спазване на материалния закон. Административният орган е
длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и
недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната
им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в
производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика
(съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на
Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от
други документи, съставени в административното производство от органът или
негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва
да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите,
които се приемат за доказани от тях според административния орган да се
посочват за първи път след сезиране на съда.
Оспореното Разпореждане №
3-2-12/13.10.2022г. противоречи и на
материалния закон.
Съгласно
чл.5 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите (издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране,
обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014
г., попр., бр. 105 от 19.12.2014
г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г.), собствениците
или ръководителите на обектите носят отговорност за: 1. създаване на организация за осигуряване на
ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба; 2. поддържане на обектите в техническо
състояние така, че да съответстват на изискванията на чл. 14; 3. поддържане в изправно състояние,
осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и
хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно
чл. 21 и 23; 4. поддържане и обслужване на
пожароизвестителните системи, пожарогасителните системи, системите за гласово
уведомяване, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на
обектите в съответствие с чл. 22; 5. осигуряване на изискващите се пожаротехнически
средства по чл. 15; 6. обозначаване на пожарните хидранти,
пожарогасителите и на пътищата за достъп до тях, на противопожарните
съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и
аварийно-спасителни дейности, на устройствата за алармиране или оповестяване,
на устройствата за ръчно задействане на ПИС, ПГС и СГУ, на евакуационните
пътища и изходи, на входовете на помещенията, на забранените места за
тютюнопушене и използване на открит огън, на резервоарите за леснозапалими
течности, горими течности и горими газове и на складираните материали и изделия
в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, чл. 23, ал. 3 и 4, чл. 24, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и чл. 62, т. 2; 7. наличието (в комбинация или поотделно) на
инструкция или указание за употреба, указващи начина на работа с инсталациите
за пожарогасене или охлаждане на резервоарите за ЛЗТ и ГТ и поставянето им на
видно място; 8. осигуряване за всеки
работещ на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при
работа при спазване изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. на
Министерството на труда и социалната политика за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ,
бр. 102 от 2009 г.); 9. незабавно
уведомяване на съответната районна служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" (РСПБЗН) при затваряне на отделни участъци от пътищата за
противопожарни цели, извършване на ремонтни работи, свързани с изключване на
участъци от водопроводната мрежа, възникване на неизправности и повреди в
помпени станции, ПИС, СГУ и ПГС, изтичане на вода от пожарните водоеми или
тяхното източване; 10. разработване на
планове за осигуряване на ПБ при организиране на мероприятия и извършване на
дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност в
обектите; 11. поддържане на пътища за
противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и
водоизточници; 12. поддържане в изправно
състояние на пожарните хидранти и водоеми и подготовката им за експлоатация при
отрицателни температури преди настъпване на зимния период; 13. незабавно отстраняване на неизправностите
в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат искрене,
късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на
автоматични системи за управление и др.;
14. поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения,
извършване на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване
на есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им
безопасност; 15. поддържане в изправно
състояние на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни
технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.
под.) и други устройства, гарантиращи ПБ при работа (дихателни и предпазни
клапани, огнепреградители и др.); 16.
извършване на обработка с огнезащитни състави на декорите, завесите и
драпериите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1 за
изпълнение на изискванията на чл. 27; 17. поддържане в изправно състояние на
осигурените пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за
осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта през целия
експлоатационен срок, в т.ч. своевременно предприемане на мерки за отстраняване
на всяка неизправност или повреда; 18.
поддържане в изправно състояние на аварийното евакуационно и на аварийното
работно осветление на правилата и нормите за ПБ собствениците или
ръководителите на обектите отговарят за
разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на
други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги
утвърждават; издават заповедите по чл. 9, ал. 2; определят с
писмена заповед длъжностни лица, които създават организация и осъществяват
контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, в т.ч. за осъществяване на
контрол на носимите и возимите пожарогасители съгласно чл. 21, ал. 1, за извършване
на дейностите по поддържане и обслужване на ПИС, ПГС, СГУ, пожарните кранове и
системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 22, ал. 6 и за опериране
с ПИС, ПГС, СГУ и със системите за управление на дим и топлина.
Видно от гореизложеното сред задълженията на
собствениците и дейностите, свързани с тези задължения, предвидени в чл. 5 и 6
от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г., не е налично задължение за ползване на
обекта или определяне от административния орган начина, по който да се ползва
сградата, а задължение да се предвидят
механизма и правила, вкл. изграждане на пожаротехническа система или
разполагане на средства за защита, или най- общо поддържане на техническо
състояние, с което да се гарантира безопасността на пребиваващите в сградата и
на имуществото в обекта.
Посоченото в разпореждането
нарушение на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. по същество не
кореспондира с правната норма и не съставлява административно нарушение и
неспазване на правила. Нещо повече в
оспорения акт е направена привръзка с чл. 14 от
наредбата, без да става ясно по какъв начин това е свързано с деянието. Разпоредбата
на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. предвижда, че обектите се
поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в
съответствие с изискванията на тази наредба.
Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни
нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото
състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. Нарушението на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. може да намери изражение
в няколко отделни хипотези: обектът не се поддържа в техническото състояние,
при което е въведен в експлоатация; обектът не се поддържа в съответствие с
изискванията на Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г.; обектът не съответства
изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.; обектът
съответства изцяло на изискванията на последната наредба, но е въведен в
експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за
безопасност при пожар. Очевидно е, че нормата на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. е препращаща и за да бъде
попълнена тя с конкретно съдържание е необходимо, като правно основание за
издаване на административния акт, да бъде посочено на кои конкретно
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и
от кой конкретно подзаконов нормативен акт не отговаря обекта, което е
необходимо и с оглед преценката за действие на този подзаконов акт по време. Задължението на собственика на обекта по
чл.5, т.2 от наредбата също задължава лицето да поддържа обекта в техническо
състояние така, че да съответстват на изискванията на чл. 14, но не
го задължава да променя предназначението на обекта.
Видно от приобщената в цялост административна
преписка, органът не е събирал и не се опитвал да събере никакви доказателства (вкл. не е изискал справка от Община Червен бряг,
техническа служба”, относно датата на въвеждане в експлоатация и депозираната
документация за обекта за установяване на вида и предназначението му) относими към установяване на фактите, въз основа на
които следва да се издаде административният акт. Събраната кореспонденция между
Службата по вписвания и Началника на РСПБЗН
е осъществена едва след издаване на оспореното разпореждане.
С оглед на изложеното, съдът приема, че постановеното
разпореждане е немотивирано, като не са изяснени фактите, нито са приложени
относимите правни норми. Постановено е при съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото не са събрани необходимите
и относими доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая
съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Нарушен е и материалния закон като
нарушението е подведено под нормата на чл.5 т.2 от чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. без по същество деянието да корелира на тази норма.
Разпореждането не е съобразено и с целта на
закона.
С оглед на изложеното, Разпореждане №
3-2-12813.10.2022г. на инспектор „ДПК и ПД“ в РСПЗЗН- Червен бряг следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
При този изход на делото са основателни
претенциите жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В
съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В случая юридическото лице, към което е ситуиран издателя на акта е Регионална
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Червен бряг,
изводимо от чл. 39, ал. 5 от ЗМВР вр. чл. 8, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността
на Министерството на вътрешните работи.
В този смисъл е Решение № 1392 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2017 г.
Следва РСПБЗН – Червен бряг да бъде
осъдена да заплати сумата от 10 лева за държавна такса и сумата от 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 1010 лева.
Водим от горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, девети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3-2-12813.10.2022г.
на инспектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ (ДПК и ПД) в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ (РСПЗЗН) – Червен бряг, в частта, в която в т.1 било
разпоредено на Е.М.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да използва двуетажната
масивна сграда с административен адрес гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ №3,
според нейното предназначение – „склад за яйца“.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" – Червен бряг, да заплати на Е.М.Н. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1010 ( хиляда и десет) лева разноски
по делото.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/П/