Р Е Ш Е Н И Е № …
гр. К., 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., четвърти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при участието на секретаря М.Г., като разгледа АНД № 384 по описа за 2019 година, докладвано
от съдията Родопски, и взе предвид указанията в отменителното
решение № 1464/06.12.2019 година, по КНАД № 1178/2019 г., на АССО, установи следното:
Делото е образувано
по жалба на С.И.Н., ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 1 от
02.04.2019 г., издадено от Трайко Младенов – кмет на Община К., с което на
основание чл.47, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, вр.чл.31, вр.чл.3,
ал.4, т.4 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, както и
лишаване от право да заема изборна длъжност в Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К. за срок
от 5 години.
Жалбоподателката оспорва изцяло издаденото НП, като го счита за незаконосъобразно и необосновано.
Излага подробни съображения в тази насока, счита че не е извършила нарушението,
като е изпълнила решение на колективен орган – читалищното настоятелство.
Твърди, че дейността на СНЦ „Ф.“ не е странична за дейността на читалището и
отношенията датирали от няколко години, през които са се организирали значими
прояви, както и че ползването на помещенията от сдружението не нарушава графика
на останалите дейности в читалището. Възразява, че НП не е подписано от кмета, тъй
като на 02.04.2019 година не бил на работа, както и че в НП не са посочени
време и място на извършване на нарушението. Прави възражение за прекомерност на
размера на наложеното наказание.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е било
издадено правилно и законосъобразно. Счита, че договорът за съвместна дейност
между сдружение „Ф.“ и Н.Ч. „И.В. 1947“ потвърждава извършеното нарушение и че
приложените документи и показанията на разпитаните свидетели категорично го
доказват.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лицето, санкционирано с
посоченото НП, в законоустановения седем дневен срок,
визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, съгласно
задължителните указания на АССО, се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно санкционната норма на чл.31 от
ЗНЧ „председател и/или с. на читалище, който предостави имущество в нарушение
на чл. 3, ал. 4, се наказва с глоба в
размер от 500 до 1000 лева и с лишаване от право да заема изборна длъжност в
читалището за срок 5 години.“
Запретителната разпоредба на чл.3, ал.4, т.4 от ЗНЧ, вменена в нарушение
на жалбоподателката повелява, че „народните читалища нямат право да предоставят
собствено или ползвано от тях
имущество възмездно или безвъзмездно на председателя, секретаря, членовете на настоятелството
и проверителната комисия и на членовете на
техните семейства.“
Чл.22, ал.4 от ЗМСМА, на който също се е
позовал наказващият орган, предвижда, че „за нарушаване на наредбите могат да
се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически
лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и
временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност“.
В тази част съдът счита, че наказващият орган не спазил задължението си да
посочи точно коя/кои подзаконови нормативни актове (наредби) са били нарушени
от наказаното лице, за да може същото да разбере точно кои подзаконови повели е
нарушило и да съумее адекватно да организира защитата си срещу вмененото му в
НП нарушение.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН № 1 от 15.03.2019 г., за това, че жалбоподателката, в качеството си на представляващ – с. на Н.Ч.
„И.В. – 1947“ гр. К. е отдала възмездно под наем помещения /зали/ на Н.Ч.
„И.В. – 1947“ гр. К., на Сдружение „Ф.“, с председател А. Б. – член на
Настоятелството на Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К., в периода от януари до декември
/включително/ през 2018 година.
В АУАН е отразено,
че доказателствата, потвърждаващи действията по предоставяне под наем и
възмездно на имущество на читалището от жалбоподателя, в качеството му на с.,
са копия от документи – три отделни фактури за отдаване под наем на зала, както
следва: Фактура № 839 от 22.05.2018 г. за сумата от 525 лева и отнасяща се до
първо тремесечие на 2018 г.; Фактура № 844 от
18.06.2018 г. за сумата от 765 лева, отнасяща се до наем за месеците април,
май, юни и юли и фактура № 850 от 06.08.2018 г., за сумата от 750 лева,
отнасяща се до наем за месеците август, септември, октомври, ноември и декември.
За всички фактури е посочено, че се
отнасят до 2018 г., както и че са придружени от фискален бон, като нарушението
е квалифицирано по чл.3, ал.4, т.4 от Закона за народните читалища (ЗНЧ).
С обжалваното НП, на
основание чл.47, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, вр.чл.31, вр.чл.3,
ал.4, т.4 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, както и
лишаване от право да заема изборна длъжност в Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К. за срок
от 5 години.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства - разпита на свидетелите К.Й. – актосъставител, А.М. и Т.А. – свидетели при съставяне на
АУАН, както и на доведения от жалбоподателя свидетел Ч.Т.се установява, че през
2018 година жалбоподателката е заемала длъжността „с.“
в Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К., избрана на 05.11.2015 година от Настоятелството на
читалището. На 05.01.2018 година тя, в качеството си на с. на читалището е
сключила договор за съвместна дейност със Сдружение „Ф.“, представлявано от един
от четирите управители: А. Б., като съгласно договора за съвместна дейност читалището
осигурявало три пъти седмично подходяща зала и съблекалня за тренировки, срещу
задължение на сдружението да организира тренировките, с осигурен от него
специалист, както и да заплаща сумата от 15 лева на ден само за дните, в които
се провеждат тренировки, но за покриване на консумативните разходи за
ползваните помещения, а не за „наем“ за държането на помещенията, както
погрешно е изписано в договора и изрично уточнено словесно по-долу в него.
Договорен бил срок на договора от една година, с опция за подновяването му.
Установява се, че лицето
А.Г. Ангелов, известен и с фамилно име Б. (удостоверение за идентичност на
имена, л.57 от делото), на 30.03.2016 година, при провеждане на отчетно-изборно Общо
събрание на Н.Ч. „И.В. – 1947“, гр. К., бил избран за член на Настоятелството.
През текущата 2018 година
жалбоподателя, в качеството си на с. на читалището, е съставил три отделни
фактури, описани в АУАН и в НП, към които са приложени фискални бонове, с които
първични финансови документи са отразени получаване на посочените в тях суми от
Сдружение „Ф.“, представляващи наемна цена за ползваната зала. Последните две фактури,
били съставени преди изтичане на периодите, за които се заплаща наемната цена,
докато в договора било уговорено, че наемът се дължи само за дните, в които се
провеждат тренировки. И в трите фактури не се посочва: за коя зала, къде, за кои дни, за какви цели,
от кого и въз основа на кой договор се заплаща съответната сума.
Нарушението било констатирано от
св. Й., която в качеството си на младши специалист „Култура и спорт“ при Община
К. е съставила АУАН, като изрично е била оправомощена
да осъществява тази дейност със заповед
№ РД-05-261 от 26.09.2018 г., в случаите, когато отсъства служителя на Община К.
- Таня Кирилова И., който към 15.03.2019 г. е ползвал платен годишен отпуск.
АУАН е съставен на 15.03.2019 г.
в присъствие на жалбоподателя, връчен му е препис, което удостоверено с негов
подпис, без да са отразени конкретни възражения.
Горното се установява от разпита
на свидетелите К.Й., А.М. и Т.А., Янка Тричкова, както и от приобщените писмени
доказателства: АУАН, НП, Фактура № 839 от 22.05.2018 г.,
Фактура № 844 от 18.06.2018 г., Фактура № 850 от 06.08.2018 г., Договор за
съвместна дейност от 05.01.2018 г.,
Протокол от заседание на Настоятелство на Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К.
от 05.11.2015 г.. Протокол от общо
събрание на Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К. от 30.03.2016 г., Удостоверение за
идентичност на лице с различни номера, справка за актуални състояние на Н.Ч. „И.В.
– 1947“ гр. К., Справка за актуално състояние на Сдружение „Ф.“.
След като обсъди изложеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи за
незаконосъобразно ангажиране на АНО на жалбоподателя:
На първо място, при издаване на обжалваното НП наказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл.22, ал.4 от ЗМСМА, на която предвижда, че „за
нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за
еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000
лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява
определена професия или дейност“. Съдът счита, че наказващият орган не е
изпълнил задължението си да посочи точно
коя/кои подзаконови нормативни актове (наредби) са били нарушени от наказаното
лице, за да може същото да разбере точно кои подзаконови повели е нарушило, за
да съумее адекватно да организира защитата си срещу вмененото му в НП
нарушение.
На второ място, наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.3, ал.4, т.4 от ЗНЧ („възмездно предоставяне на имущество“), но съдът счита, че в случая се касае не за възмездно предоставяне на имущество на народното читалище под наем, както е прието в обжалваното НП, а е налице договор от 05.01.2018 година за съвместна дейност на читалището с дружество с нестопанска цел – за развитие на дейности за младежта, спорта, физическото и здравословно укрепване на обществото, като в раздел ІІ, т.3, предл.ІІІ от Договора изрично е упоменато, че дължимата сума от 15,00 лева на ден е за покриване на консумативни разходи на ползваните помещения и то само за тези дни, когато се провеждат тренировки. Ето защо съдът приема, че в случая не се касае за възмездно отдаване под наем на недвижима вещ срещу определена цена, а се договаря паричен еквивалент на консумативните разходи за неговото ползване, т.е.дължимата сума от 15 лева не възмездява държането на имуществото, а е предназначена за покриване на текущи и необходими разходи във връзка с осъществяване на съвместната дейност (по аргумент за противното от чл.232, ал.2, предл.ІІ от ЗЗД).
Наред с горното, съгласно р.ІІ, т.2, предл.І и ІV от Договора, предмет на съглашението са неконкретно описани зали и съблекални – същите са общо посочени, за различни цели, което не е обсъдено и конкретизирано нито в АУАН, нито в обжалваното НП. Наказващият орган е бил длъжен да уточни и конкретизира точно кои помещения са били предмет на вмененото нарушение, както и за какво, от кого и кога са били ползвани, на кого, кога и за какво са били предоставяни, за да може нарушението да бъде установено по несъмнен начин. Като не го е сторил, НО е допуснал съществени нарушения на правилата за стабилно издаване на НП, което е довело и до невъзможност за жалбоподателя да разбере точно за какво нарушение, описано по време, място обстановка и обстоятелства, които го доказват, му се налага съответното по закон наказание.
В приложените към административната преписка три броя фактури се отразява плащане на парични суми за определени периоди, действително съвпадащи с процесния, но от тях не става несъмнено ясно точно за какви цели, по кой договор и с какъв предмет са били престирани. Съдът счита, че наказващият орган е следвало подробно да опише и конкретизира горните обстоятелства в обжалваното НП, а не да се позовава на бланкетни препратки в него от събраните по преписката писмени доказателства, без да ги обсъди задълбочено, в резултат на което не е провел пълно и всестранно доказване на нарушението. По този начин не е спазено императивното изискване на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Освен това, страна по договора за съвместна дейност от 05.01.2018 година е юридическото лице с нестопанска цел: Сдружение „Ф.“, с четирима управители, един от които се явява А. Б. (л.60 от делото), а договорът не е бил сключен конкретно с физическото лице А. Б., в качеството му на член на Настоятелството на Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К., като лимитативно изброените законови хипотези на дължимо поведение в чл.3, ал.4, т.4 от ЗНЧ не въвеждат изрична забрана за предоставяне на ползвано имуществото от фирми на „свързани лица“, което също води до недоказаност на нарушението и до липса на съставомерност на деянието. В АУАН и в НП, освен че не е упоменато и доказано точно кои зали, кога и от кого са предоставени за ползване, никъде не се установява да са ползвани от А. Б., в качеството му на член на Настоятелството на народното читалище.
Горното води съда до извода, че деянието не се явява доказано по несъмнен начин, нито е съставомерно по чл.31, вр.чл.3, ал.4, т.4 от ЗНЧ.
В подкрепа на горните разсъждения се явяват и мотивите, изложени в Решение от 21.02.2013 г., на Административен Съд - Стара Загора, по к.а.н.д. № 512/2012 г., по сходен казус.
Предвид изложеното по-горе за незаконосъобразност в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, последното следва да бъде отменено.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 1 / 02.04.2019 г., издадено от Трайко Младенов
– кмет на Община К., с което на основание чл. 47, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН
във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, на С.И.Н., ЕГН ********** ***, са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване
от право да заема изборна длъжност“ в Н.Ч. „И.В. – 1947“ гр. К. за срок от 5
години.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд- София област в 14 - (четиринадесет) дневен срок, считано
от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: