Р Е Ш Е Н И Е
№ 409/11.07.2018 гoдина,
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
На единадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело № 2824 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.
Образувано
е иск от Н.С.Т. с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу М.П.П..
Ищцата твърди, че с ответника били бивши съпрузи, като двамата придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес на ПИ: ************, като самостоятелният обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 85 кв.м., ведно с прилежащо складово помещение № 3, с площ от 2,50 кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.11; под обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.10 и над обекта - няма; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес на ПИ: *************, като самостоятелният обект се намирал в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: Гараж в сграда; брой нива на обекта - 1, с площ от 19,56 кв.м., ведно със съответните общи части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.3, 77195.716.418.1.5; под обекта - няма и над обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.8; Поземлен имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес на ПИ: ***********с площ: 1 673 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 73 и 80, при съседи: ПИ №№ 77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78; 77195.746.480; 77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; Апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена *************,УПИ-парцел 1-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo плана на ************, при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за столична Община, +1,85, със застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху местото, в което била построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото - УПИ и гараж № 8, находящ се в сутеренния етаж на описаната сграда, със застроена площ от 19,20 кв.м., при съседи на гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с принадлежащите му 1,29% идеални части от общите части на сградата и 1,44% идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ. Гореописаните имоти били придобити по време на брака между страните с договори за покупко-продажба, оформени с Нотариален акт № 186, том 5, рег. № 7468, дело № 662 от 12.11.2004 г.; Нотариален акт № 040, том 5, рег. № 4152, дело № 429 от 27.06.2006 г.; Нотариален акт № 68, том 1, рег. № 3710, дело № 66 от 29.05.2009 г. Освен това, те придобили и два броя МПС - мотори марка „Ямаха" с регистрационни ****** и № *********, които се намирали при ответника. След прекратяване на брака им всеки един от тях станал съсобственик на имотите и МПС при равни квоти – по 1/2 идеална част. Сочи се и че ищцата многократно предлагала на ответника да разделят доброволно имуществото си, но той отказвал. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти и МПС при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки един от тях.
Ответникът счита, че искът за делба бил допустим и основателен само за поземления имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София. За останалите недвижими имоти и за МПС искът бил недопустим, тъй като имотите били лична собственост на ответника, а по отношение на движимите вещи страните се споразумяли преди делото за развода им и вече били поделени доброволно. Самостоятелните обекти в сграда с идентификатори № 77195.716.418.1.12 и № 77195.716.418.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63 05.10.2006 г. на ИД на АK-София, били лична собственост на ответника, тъй като били закупени с негови лични средства. Баща му П. М. П. му дарил лично на него цялата сума за покупката на жилището и гаража, като с нея още същия ден ответникът заплатил изцяло продажната им цена. Недвижимите имоти в гр. София също били лична собственост на ответника, тъй като били придобити с негови лични средства. Твърди се, че той бил едноличен собственик на капитала и управител на *****************. Дружеството имало добри финансови резултата, както следва: за 2005 г. печалба в размер на 33 365 лв., за 2006 г. печалба от 55 982,71 лв., за 2007 г. печалба от 121 319,43 лв. и за 2008 г. печалба от 15 713,64 лв. През месец май 2009 г. ответникът изтеглил от сметка на дружеството на няколко пъти общо сумата от 54 000 лв. и с нея заплатил на продавача стойността на имоти в гр. София, за което му били издадени квитанции към ПКО №№ 81/26.05.2009 г., 82/27.05.2009 г., 83/28.05.2009 г. и 84/29.05.2009 г. на обща стойност 49 000 лв. Тъй като търговското дружеството и съответно придобитите средства от него като печалба били лична собственост на търговеца, то закупените от ответника апартамент № 8 и гараж № 8 в гр. София били лична негова собственост. Ето защо се поддържа, че по отношение на описаните в исковата молба недвижимите имоти, с изключение на поземления имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, била налице хипотезата на чл. 23, ал. 1 СК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 93/16.06.2016 г. по гр. д. № 914/2015 г. по описа на РС – Харманли гражданският брак между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение.
Oт Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 68, том 1, рег. № 3710, дело № 66/2009 г. на нотариус Т. М., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том 5, рег. № 7468, дело № 662/2004 г. на нотариус К. Г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 040, том 5, рег. № 4152, дело № 4229/2006 г. на нотариус К. Г. се установява, че по време на брака си с ищцата ответникът е закупил посочените в исковата молба и описани по-горе недвижими имоти.
Oт договор за дарение от 05.11.2004 г. и 2 бр. разписки от същата дата се установява, че П. М. П. – баща на ответника му е дарил сумата от 16 500 лв. за закупуване на собствен апартамент в гр. Хасково, както и че същия ден М.П.П. е предал на М. Р. А., като пълномощник на В. М. А., сумата от 16 200 лв. за продажбата на апартамент № 6 и гараж № 4, находящи се в сграда на ********в гр. Хасково.
От фактура № **********/29.05.2009 г. и 4 бр. квитанции се установява, че в периода 26-29.05.2009 г. ответникът е заплатил на ********* сума в размер общо на 49 000 лв. за закупуването на апартамент ************.
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1157 на нотариус Р. Д. се установява, че ответникът е продал на И. С. И. посочените в исковата молба и описани по-горе два броя МПС.
От извлечение от интернет страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията се установява, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на ***********
По делото са представени и Ревизионен доклад № 1205681/19.02.2013 г. от ТД на НАП гр. Пловдив въз основа на извършена ревизия на *********, извлечение от разплащателната сметка на същото дружество в „Юробанк България“ АД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., както и дневник за сметка 500 – Каса в левове за същия период.
По делото са представени и Ревизионен доклад № Р-2217-1207523-092-001/26.10.2016 г. и Ревизионен акт № Р-2217-1207523-091-001/23.12.2016 г. от ТД на НАП гр. София въз основа на извършена ревизия на Н.С.Т., както и цялата преписка по Ревизионен доклад № 1304691/11.11.2013 г. от ТД на НАП гр. Пловдив ИРМ-Кърджали и ревизионния акт по него въз основа на извършена ревизия на М.П.П..
С вляло в сила Решение № 1545/28.07.2016 г. по адм. д. № 879/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив е обявен за нищожен Ревизионен акт № *********/11.12.2013 г., като по делото са представени и протоколи от проведените на 03.07.2014 г. и на 14.10.2014 г. съдебни заседания по това адм. дело.
От договори за покупко-продажба на моторно превозно средство от 14.02.2000 г., от 23.03.2000 г. и от 21.08.2003 г. с нотариална заверка на подписите, както и данъчна фактура № 959/01.08.2000 г. се установява, че в периода 2000 г. – 2003 г. ответникът е закупил МПС-та на обща стойност 6 200,40 лв.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. К. Т., Л. Д. Т. /сочени и водени от ищцата/, П. М. П. и М. Р. А. /сочени и водени от ответника/ за установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 11.06.2018 г. /л. 138 – л. 141 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са събрани и други доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и е процесуално допустим.
Не може да бъде споделен доводът на ответника в обратния смисъл, тъй като възражението му за трансформация по чл. 23, ал. 1 СК не касае допустимостта на иска, а е свързано със съществото на спора.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен поради следните съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че процесните недвижими имоти са закупени на 12.11.2004 г., на 27.06.2006 г. и на 29.05.2009 г. от ответника по време на брака му с ищцата, сключен на 05.06.1999 г. и прекратен с влязло в сила съдебно решение на 16.06.2016 г.
По отношение на поземлен имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, е безспорно, че върху него е възникнала СИО на основание чл. 19, ал. 1 СК /отм./. Тази общност е прекратена с развода съгласно чл. 27, ал. 1 СК и е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове. Ето защо искът за неговата делба е основателен и доказан, поради което тя следва да се допусне при следните квоти: по 1/2 ид. ч. на всяка една от страните.
По отношение на самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори № 77195.716.418.1.12 и № 77195.716.418.1.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, одобрени
със Заповед № РД-18-63 05.10.2006 г. на ИД на АK-София, съдът счита, че от съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства следва несъмненият извод, че
те са придобити от ответника изцяло с извънсемейни средства, дарени само на
него от баща му - свид. П. М. П.. Действително представените договор за дарение
от 05.11.2004 г. и разписка от същата дата са частни документи, изходящи от едната
страна в процеса и неин близък, респ. не са подписани от другата, която ги
оспорва, и обективират изгодни за техния издател факти, но тяхното
осъществяване в случая следва да се приеме за установено, доколкото съответстват
напълно на показанията на свидетелите П. М. П. и М. Р. А.. Същите следва да
бъдат кредитирани изцяло в тази им част, макар и П. М. П. да попада в кръга на
посочените в чл. 172 ГПК лица, доколкото двамата имат непосредствени и преки
впечатления, показанията им звучат логично и последователно, кореспондират както
помежду си, така и на събраните писмени доказателства, а и липсват други,
убедителни такива, които да ги опровергават. Следва да се има предвид и че М. Р.
А. е трето лице, което по никакъв начин не е заинтересовано от изхода на делото.
От друга страна, свидетелите на ищцата са нейни родители и вероятността показанията
им да бъдат в нейна полза, респ. във вреда на ответника е значително по-голяма,
а и в частта относно произхода на средствата и влагането им за закупуването на
тези имоти не са преки и не са подкрепени с писмени доказателства, доколкото
представените договори за дарения са за периоди след 2005 г., в който смисъл са
и показанията на ищцата по адм. д. № 879/2014 г. по описа на Административен съд
– Пловдив. Обстоятелството, че документите за дарението на сумата от
16 500 лв. не са били представени при извършените данъчни ревизии на
страните не води автоматично до извода, че такъв договор не е бил сключван. Необходимо
е да се отбележи и че не е налице някоя от хипотезите на чл. 164 ГПК,
забраняваща доказването на договори на стойност над 5 000 лева със свидетелски
показания, тъй като договорът за дарение в случая е сключен между роднини по
права линия и освен това не е сключен не между страните по делото, а само между
една от тях и трето за настоящото производство лице. На следващо място, според
задължителната практика на ВКС /Решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. д. №
172/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010
г. на ВКС, I г. о. и др./, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав,
безвъзмездно прехвърлените от родителите на единия съпруг права /средства/ в
полза на низходящия им предполага дарствено намерение в полза само на този
съпруг, а не на семейството като цяло. Ето защо съдът намира за доказано, че бащата
на ответника му е дарил сума в размер малко над цената на апартамента и гаража
в гр. Хасково, като няма данни тя да е била различна от тази, посочена в
нотариалния акт, и то една седмица преди сключването на договора за покупко –
продажба и която сума още на същия ден последният е предал на продавача. От текста
на договора за дарение и от кредитираните показания на свидетеля П. М. П. пък се установява, че парите са били
предадени на ответника с намерение за дарствено разпореждане единствено спрямо
него. Така установените факти в тяхната логична по цел и време последователност
убедително подкрепят тезата му, че именно тези средства са вложени за покупката
на процесните имоти. По силата на чл. 20, ал.1 СК от 1985 г. /отм./ дарените средства са станали негова лична
собственост, независимо, че са били придобити през време на брака му с ищцата. Следователно,
установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция е опровергана и съобразно чл. 23, ал.
1 СК от 2009 г. във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на СК имотите се явяват лично
притежание на ответника, поради което искът за делбата им следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на недвижимите имоти в гр. София не се установява по категоричен начин да са придобити изцяло или отчасти с лично имущество на ответника. От приетите и неоспорени писмени доказателства - извлечение от интернет страницата на Търговския регистър към Агенцията по вписванията, Ревизионен доклад № 1205681/19.02.2013 г. от ТД на НАП гр. Пловдив въз основа на извършена ревизия на **********, извлечение от разплащателната му сметка в „Юробанк България“ АД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., дневник за сметка 500 – Каса в левове за същия период, фактура № **********/29.05.2009 г. и 4 бр. квитанции, действително се установява, че той е управител и едноличен собственик на капитала на това търговско дружество, което е имало добри печалби в периода 2005 г. - 2009 г., както и че през месец май 2009 г. е изтеглил от банковата му сметка на няколко пъти общо сумата от 54 000 лв. и е заплатил на продавача на имотите в гр. София цената им в размер на 49 000 лв. в периода 26-29.05.2009 г. По делото, обаче липсват каквито и да е било доказателства, че именно тази изтеглена сума е била вложена за закупуването на процесните имоти. Безспорно се приема, че такъв извод не може да се основава на предположение, а трябва да е резултат на проведено пълно главно доказване. В случая е налице само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. По-същественото е, че не са ангажирани и доказателства, от които да се направи извод, че изтеглената от сметката на търговското дружество сума представлява лично имущество на ответника. Получаването на тези парични средства може да се дължи на различни юридически факти /напр. договор за продажба, за заем, за наем, за влог и др./, а по делото не се установява правното основание за държането им. Несъстоятелна е тезата на ответната страна, че щом е едноличен собственик на търговското дружеството, то и придобитите от същото средства като печалба били нейна лична собственост. Безпротиворечиво се приема и в правната доктрина /вж. напр. Г.. О., Коментар на Търговския закон, Книга втора, С., 1994 г., с. 370 и Таджер. В., Капиталови търговски дружества, С., 1997 г., с. 112/ и в съдебната практика /вж. напр. Решение № 83 от 18.07.2011 г. по т. д. № 747/2010 г. на ВКС, I т. о./, че ЕООД не може да се идентифицира със собственика на капитала му, тъй като се касае за два различни правни субекта, и че като юридическо лице то има свое имущество, което трябва се разграничава от имуществото на едноличния му собственик. Тук е уместно да се отбележи и че в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения /л. 134 по делото/ ответникът изрично признава, че сумата не представлява разпределение на печалба. Касае се за изявление на страна, съдържащо неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, поради което има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. В този смисъл са Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др. От друга страна, следва да се съобразят и безспорно установените обстоятелства, че към момента на придобиване на собствеността върху недвижимите имоти в гр. София и ищцата е разполагала със значителни средства, предоставени й от нейни роднини, както и че цената им е била платена в брой, поради което и с оглед липсата на убедителни доказателства за заплащането само и единствено със лични средства на ответника, следва да се приеме, че е налице съвместен принос при придобиването на имотите. Дори и да се приеме, че съпругът е платил със средства на друго, неучастващо в сделката лице, вложените чужди парични средства /доколкото не се твърди и няма данни за мандат, скрито упълномощаване, симулация, договор в полза на трето лице/ са източник само на облигационни отношения между лицето, собственик на парите и лицето, платило свое задължение /или общо – чл. 32 СК, ако е за задоволяване на нуждите на семейството/ с чуждите пари, но не могат да се отразят на кръга на лицата, приобретатели на вещното право от сключения договор с вещно-правен ефект. В този смисъл е Решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, II г. о. При това положение и с оглед недоказаното осъществяване на поддържаната пълна трансформация на лични средства на ответника, ищцата се явява съсобственик на имотите в гр. София, доколкото по силата на закона е възникнала СИО върху тях, предполагаща бездяловото им придобиване в съсобственост, а след прекратяване на брака - дялова съсобственост при равни права. Ето защо съдът счита, че искът за тяхната делба се явява основателен и доказан.
По отношение на процесните МПС претенцията следва да се отхвърли, тъй като от приетия и неоспорен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 11.01.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1157 на нотариус Р. Д. се установява, че същите вече не са съсобствени между страните, а са прехвърлени на трето лице.
По отношение на искането на ответника за заплащане на направените от него разноски следва да се има предвид, че делбеното производство е уредено в ГПК като особено исково производство, съдържащо специални правила, отклоняващи се в някои отношения от установените в процесуалния закон общи правила на исковия процес. По аргумент от чл. 355 ГПК следва, че в първата му фаза страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Ето защо съдът не следва да се произнася по това искане с настоящия си акт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н.С.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: ************, и М.П.П., ЕГН ********** ***7, на следните им съсобствени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: ***********., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 73 и 80, при съседи: ПИ №№ 77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78; 77195.746.480; 77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена в *********, УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo плана на **************** при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху местото, в което е построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото - УПИ и гараж № 8, находящ се в сутеренния етаж на описаната сграда, със застроена площ от 19,20 кв.м., при съседи на гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с принадлежащите му 1,29% идеални части от общите части на сградата и 1,44% идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ, при равни квоти, а именно по 1/2 ид. ч. за Н.С.Т. и 1/2 ид. ч. за М.П.П., като иска за съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: ***********, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 85 кв.м., ведно с прилежащо складово помещение № 3, с площ от 2,50 кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.11; под обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.10 и над обекта - няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: **********, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: Гараж в сграда; брой нива на обекта - 1, с площ от 19,56 кв.м., ведно със съответните общи части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.3, 77195.716.418.1.5; под обекта - няма и над обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.8, както и на два броя МПС - мотори марка „Ямаха" с регистрационни ******* и № ***********, ОТХВЪРЛЯ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.