Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,04.05.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от районен съдия ХАРИЗАНОВА
гражданско дело №4427 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Найденов агро 86“ИООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление село В. д., община С., област П., ул.“Д. и т.“№..
представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г. с ЕГН **********
*** ищецът „Пиргос агро“ ООД с ЕИК ..
със седалище и адрес на управление град Б., ул.“А.“№…, ет…, представлявано от Д.Г.М.
твърди, че на 28.10.2016г първият
ответник е издал запис на заповед, с който се е задължил на 01.08.2017г. да му плати сумата от
15 860 лв. Вторият ответник е положил в този документ подпис като се е
задължил в качеството на авалист и отговорността на двата ответници е
солидарна.Твърди се, че поради неплащане от ответниците и след падежа на
задължетието ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК , с което
претендира двамата ответници при условията на солидарност да му платят горната
сума въз основа на записа на заповед. Въз основа на това заявление е било
образувано ч.гр.д.№3298/2017г по описа на ПРС
и е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която заповед длъжниците са подали възражение по реда на
чл.414 от ГПК.Това обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск. Искът основава на менителничния ефект- запис на заповед от
28.10.2016г. Твърди се, че документът
носи всички необходими по смисъла на чл.535 от ТЗ реквизити, поради
което е редовен от външна страна. Моли се съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответниците, че същите са солидарно
задължени спрямо ищеца за сумата от 15 860 лв. по запис на заповед от 28.10.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е постъпил писмен
отговор, с който оспорват иска по основание. Твърдят, че не дължат сумата от
15 860 лв., тъй като процесният запис на заповед е издаден без
основание.Не било ясно дали съществува каузално правоотношение между поемателя
и издателя на документа, което да обоснова издаването на същия и задължаването
на ответниците с исковата сума. От записа на заповед се установява, че издател
и поемател са търговци и е възможно да става въпрос за търговски
взаимоотношения , чието изпълнение вероятно е обезпечено със записа на заповед,
което обаче следва да е отразено в счетоводствата на страните. След като не е
ясно на какво основание се е задължил първия ответник , а втория ответник е станал поръчител по менителничния ефект , не може да се вземе
отношение по дължимостта на сумата. Твърди се, че записът на заповед не е
предявен на падежа, нито на издателя, нито на авалиста и плащането по него не е станало изискуемо , за който и да е от
двамата ответници.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В
съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника им, поддържат писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
Пазарджишкият районен
съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното за послужване ч.гр.дело №3298
/ 2017 г. по описа на РС-Пазарджик се установява , че ищецът е подал на 23.08.2017г заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Издадена е Заповед №2039/28.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК , с която
е разпоредено длъжниците „Найденов агро 86“ ЕООД с ЕИК …/ първия
ответник и Е.И.Г. с ЕГН **********/ втория ответник/ да заплатят солидарно на
„Пиргос агро“ООД с ЕИК … / ищец по делото/ сумата от 15 860 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
В заповедта за изпълнение е отразено, че
вземането произтича от запис на заповед, издаден на 28.10.2016г. от „Найденов агро 86“ и
авалиран от Е.Г.. В т.9 и т.12 от заявлението е посочено, че вземането е по
запис на заповед, издаден на 28.10.2016г. Оригиналът на документа се съдържа на
лист 7 от досието на приложеното дело.Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжниците на 12.09.2017г. и в срока по чл.414 от ГПК , а именно на 25.09.2017г длъжниците са
подали възражение срещу тази заповед. Заповедният съд е дал указания на
длъжника да предяви иск за установяване на вземането си. Тези указания са
достигнали до адресата си на 16.10.2016г и на 27.10.2017г., тоест в преклузивният едномесечен срок по чл.415 от ГПК заявителят е упражнил правата си, предявявайки настоящия иск.
По допустимостта на иска:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.422, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК е
процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна- заявителя в
заповедното производство , след постъпило в срок от длъжника възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение. Предметът на настоящия иск е идентичен с предмета на
заповедното производство.Ето защо настоящият иск следва да бъде разгледан по
същество.
По същество съдът намира следното:
Документът, от който ищецът черпи правата
си е запис на заповед/ приложен в
оригинал по заповедното производство/, видно от който ответното дружество-
„Найденов агро 86“ЕОО, се е задължило неотменимо и безусловно да заплати на
ищеца сумата от 15 860лв. Това задължение е авалирано при условията, при които
е прието от втория ответник- физическото лице Е.Г.. Записът на заповед е
издаден на 28.10.2016г. Падежът е 01.08.2017г. Документът е подписан от
издателя и настоящ първи ответник. На
лицевата страна на документа се съдържа и подпис на втория ответник- физическото
лице Е.Г..
По делото е изслушано и прието
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Това
доказателствено средство обаче би било относимо ако ищецът бе въвел твърдения,
респективно ответниците иновкирали възражения за наличие на каузално
правоотношение между страните по спора, за обезпечаването на което е издаден
процесния менителничен ефект. Твърдения,
респективно възражения в посочения смисъл не са направени от страните по
делото, поради което експертното
заключение като неотносимо не следва да бъде обсъждано.
Въз
основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Предмет
на иска по чл.422 от ГПК е установяване на парично вземане, за което
ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен
в заповедното производство документ, в
случая – запис на заповед по чл.417, т.9 от ГПК. Записът на заповед е
абстрактна сделка , тоест договореното по нея задължение не е свързано с
определена кауза/ основание, причина/. По дефиниция съгласно чл.535,т.2 от ТЗ
записът на заповед материализира само безусловно обещание на издателя за
плащане . Липсата на основание за плащане на този вид сделки, не е елемент на
съдържанието. Несъмнено, записът на заповед се издава във връзка с конкретни
отношения между издателя и лицето , в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума, но тези каузални отношения се намират извън
съдържанието на ценната книга и не са условие за действителност на
менителничния ефект.Затова в производството по чл.422 от ГПК ищецът- заявител в
заповедното производство, на първо място е необходимо и достатъчно да установи
редовността на записа на заповед от външна страна. Ето защо съдът споделя
развитите от ищеца съображения в тази насока. Действително предмет на делото е
установяване на вземане на ищеца на
основание запис на заповед от 28.10.2016г.
В
тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже вземането си основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. За да удостовери валидна менителнична сделка ,
пораждаща задължение за плащане записът на заповед трябва да притежава формата
и реквизитите по чл.535 от ТЗ. Съдът
счита, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа
всички изискуеми реквизити на чл.535 от ТЗ. Процесната ценна книга носи наименованието
„ запис на заповед“, което се съдържа и в текста на документа в съответната
логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето,
което е поело задължението да плати като издателят на менителничния ефект-
юридическо лице е посочен с наименованието си, правноорганизационна форма ,
единен идентификационен код, седалище и адрес на управление, както и
неговия законов представител. В документа се съдържа безусловно обещание на
първия ответник да заплати на ищеца сумата от 15 860 лв. Обективирано е
изявлението му като издател, че се задължава безусловно да заплати определена сума пари.
Индивидуализиран е и поемателя, комуто следва да се плати- юридическо лице, с
посочване на фирменото му наименование и трите имена на представляващия го. Посочен е падежа на
задължението – 01.08.2017г., който падеж е настъпил към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК. Коментирания запис на заповед съдържа подпис на
издателя и подпис на авалиста. Тоест налице са реквизитите, разписани в
т.1,2,3,5,6 и 7 на чл.535 от ТЗ , поради което процесният менителничен ефект е
действителен.Само по отношение на някои от реквизитите законът позволява
тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл.536 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ – при липса на
падеж, място на издаване и място на плащане. В конкретния случай в документа не
е посочено място на издаване и място на плащане, поради което приложими са
разпоредбите на чл.536, ал.3 и ал.4 от ТЗ и
се приема, че документът е издаден в мястото, посочено до името на
издателя , което е и място на млащане.
Тук
е момента да се обсъди възражението на ответниците, което е в смисъл, че не е настъпила изискуемостта на вземането, тъй
като записът на заповед не им е бил
предявен на падежа, поради което не е възникнало задължение за плащане.
Падежът на процесния менителничен ефект
е определен по правилата на чл.486, ал.1т.4 от ТЗ – на определен ден и това е
01.08.2017г. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005г, по
тълк.д.№1/2004г на ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е
необходимо записът на заповед да е предявен за плащане. Предявяването на
плащане се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и
представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението.Непредявяването на записа на заповед за плащане води до загубване
на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти, но това не се отнася за издателя на записа на заповед и
неговия авалист – както е в настоящия случай.Предвид изложеното възражението за
ненастъпила изискуемост на вземането по записа на заповед е неоснователно.
Вземането е изискуемо към момента на подаване на заявлението пред заповедния
съд .Ответниците, носещи доказателствена тежест да установят факта на плащане,
не наведоха възражения в този смисъл и не ангажираха доказателства,
удостоверяващи извършено плащане по процесния менителничен ефект.
Безспорно
се установи от обсъденото по-горе отразяване на лицевата част на записа на
заповед, че вторият ответник се е
задължил като поръчител. Не се твърди и не се установява от събраните
доказателства този ответник да е положил подписа си при грешка, измама
или липса на съгласие. Ответникът Е.Г. не е оспорила полагането на подписа си
като авалист. Съгласно чл.485, ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както и лицето ,
за което е поръчителствал.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен като следва
да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на
солидарност сумата от 15 860 лв. по
запис на заповед от 28.10.2016г, за което е издадена Заповед №2039 от
28.08.2017г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3298/2017г по описа на РС-Пазарджик, ведно със
законната лихва върху сумата от 15 860 лв., считано от 25.08.2017г до
окончателното изплащане на
вземането.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 817.20 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 1524.16 лв. разноски в исковото производство.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, че „Найденов агро 86“ООД с ЕИК …. със
седалище и адрес на управление село В. д., община С., област П., ул.“Д. и т.“№…,
представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖАТ солидарно на
„Пиргос агро“ ООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление град Б.,
ул.“А.“№.., ет…, представлявано от Д.Г.М.
сумата
от 15 860 лв. / петнадесет хиляди осемстотин и шестдесет лева/ по запис на
заповед от 28.10.2016г, за което е издадена Заповед №2039 от 28.08.2017г за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№3298/2017г по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху
сумата от 15 860 лв., считано от 25.08.2017г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Найденов агро 86“ООД с ЕИК … със седалище и адрес на
управление село В. д., община С., област П., ул.“Д. и т.“№…, представлявано от Е.И.Г. и Е.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на
Пиргос агро“ ООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление град Б., ул.“А.“№..,
ет…, представлявано от Д.Г.М. сумата от 817.20 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1524.16
лв. разноски за исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: