Решение по дело №147/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. В. 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В. Гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

при участието на секретаря В. У., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 147 по описа за 2021 на ОС – В. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община В., представлявана от д – р Ц. Ц., чрез пълномощника И. Д. – старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“, против Решение № 710 от 31.12.2020 г. по гр. дело № 656/2020 г. на РС – В.. Иска се от съда да отмени атакуваното решение. Претендират се и направените по делото разноски пред двете инстанции.

         В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С Решение № 710/31.12.2020 г. по гр. дело № 656/2020г.  по описа на РС –В. са уважени предявените от Н.К.М., с ЕГН: **********,***, с БУЛСТАТ:. представлявана от д – р Ц. Ц. - кмет, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на Заповед № ПО-02-14-16/26.02.2020г. на Кмета на Община В. за прекратяване на трудовото правоотношение поради промяна на изискванията за заемане на длъжността и тъй като служителят не отговаря на тях, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Работник – озеленяване“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3474.74 лева за периода от 27.02.2020 г. до 27.08.2020 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.05.2020 г. до окончателното издължаване.

Същевременно Община В., с БУЛСТАТ: . представлявана от д – р Ц. Ц. - кмет е осъдена да заплати разноските по делото.

Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са отделени спорните от безспорните обстоятелства и е изградена фактическата обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност.

Не се спори от страните, че ищецът е работил на длъжност „Работник – озеленяване“  в ответната община. Не е спорно също, че със Заповед № ПО-02-14-16/26.02.2020г. на Кмета на Община В.трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 11 КТ - поради промяна на изискванията за заемане на длъжността и тъй като служителят не отговаря на тях, считано от 27.02.2020г. с предизвестие от 26.02.2020г. ищецът е уведомен, че на основание чл.328, ал.1, т. 11 КТ трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.

Законосъобразно контролираният съд е установил, че видно от представената по делото длъжностна характеристика към дата 15.09.2016г. за длъжността „работник - озеленяване" не се изисква минимална образователна степен.

Видно от Заповед № 129/10.02.2020г. на кмета на община В., считано от 10.02.2020г. се извършва трансформация в длъжностното разписание на служителите, назначени по реда на ПМС № бб/96г. като 3 -те щатни бройки „работник озеленяване" се трансформират в 3 щатни бройки „специалист озеленяване", а видно от длъжностна характеристика на длъжността „специалист озеленяване" от 06.02.2020г., вече се изисква минимална образователна степен: средно образование за заемане на длъжността. Същото се установява и от представените по делото длъжностни разписания на служителите, назначени по реда на ПМС 6б/9бг. от 02.01.2020г., съотвено - от 10.02.2020г.

Не се оспорва от ищеца, че не притежава образователна степен: средно образование. Видно от трудовата книжка на ищеца, същият е със степен на образование: основно, като след вписването на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника, няма други вписвания.

Правилно районният съд е отчел и, че преценката за промяна на образователния ценз на процесната длъжност от работодателя е негово право, поради което възраженията, наведени във въззивната жалба, досежно същото обстоятелство, няма да бъдат коментирани от настоящия състав.

Спорно се явява обстоятелството дали процесната заповед за уволнение е опорочена, тъй като в нея е изписано единствено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т. 11 КТ - поради промяна на изискванията за заемане на длъжността и тъй като служителят не отговаря на тях.

Константна е практиката на Върховната съдебна инстанция, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде мотивирана. Противното би значело работникът или служителят да бъде поставен в положение на изненада и липса на възможност за организира защитата си. В настоящата заповед е посочено единствено цифром и словом основанието за прекратяване, а е било наложително да бъдат изписани новите изисквания за заемане на длъжността „специалист озеленяване“. Действително е налице препращане към Заповед № РД-02-11-129/10.02.2020г., но както правилно е заключил първоинстанционния съд, в нея не фигурират нови изисквания за заемане на длъжността, както и на кои от тях не отговаря въззиваемата страна. Единствено е изписано промененото наименование на длъжността.

Във връзка с гореизложеното, неоснователно е твърдението на въззивника, че въззиваемата страна е следвало да се възползва от правото си, регламентирано в чл. 128а, ал. 1 КТ, и да поиска писмени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото ѝ правоотношение. Щом става въпрос за прекратяване на трудово правоотношение, работодателят е длъжен самоинициативно да предостави на работника или служителя съответните документи от които последният ще има възможност да разбере какви са фактическите основания, налагащи преустановяване на трудовите му функции.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав е категоричен, че контролираният съд правилно е приел уволнението за незаконно.

Поради основателност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателни се явяват и обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, доколкото се установява извършено незаконосъобразно уволнение, което е една от предпоставките за тяхното уважаване.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция - Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост от изхода на правния спор, неговата своевременност, като присъждането им се обуславя и от тяхното действително извършване в хода на производството – ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че адв. П. не е изготвил писмен отговор, а е осъществил единствено процесуално представително пред настоящата инстанция, въззивника следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 710/31.12.2020 г., постановено по гр. д. № 656/2020 г. по описа на Районен съд – В.

ОСЪЖДА Община В. с БУЛСТАТ: .., представлявана от д – р Ц. Ц. – кмет, да заплати на Н.К.М., с ЕГН: **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: