Решение по дело №9520/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1770
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20182120109520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1770                         10.07.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                        ХХ граждански състав

На десети юни                                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 9520/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

 

               Производството е образувано по исковата молба на К.З.Д., ЕГН **********,*** против И.К.М., ЕГН **********, К.М.А., ЕГН ********** и К.К.М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***  за приемане за установено, че ищецът, като наследник на В.З.В. не дължи на ответниците сумата от 3293 лева, присъдена с решение III-43/12.05.2017г на БОС по в.гр.дело 419/2017г.

               Твърденията са, че пред БРС е било заведено гр.дело 5217/2015г. по искова молба на И.К.М., К.М.А. и К.К.М. за осъждане на редица ответници, сред които и В.З.В. да заплатят солидарно 19758 лева, част от получена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, която сума била заплатена от ищците за придобиването на 2/15 ид.ч. от имота и по отношение на която част е налице неизпълнение от страна на продавачите. С влязло в сила въззивно решение на БОС по гр.дело 419/2017г. искът е уважен. По делото и пред двете инстанции като ответник бил привлечен наследодателят на сегашния ищец – В.З.В., който е бил пълно запретен и е следвало да се представлява от настойника си С.Ж.А. Твърди се обаче, че запретеното лице е починало още на 25.11.2014г., преди завеждане на делото /заведено на 10.08.2015г./. Ето защо ищецът сега счита съдебните решения за недопустими спрямо неговия наследодател. Твърди още, че на 04.07.2017г. е получил ПДИ по изпълнително дело, заведено от ищците, за плащане на сумата от 3293 лева, за която неговият наследодател е бил осъден с решението. Счита, че не дължи сумата, защото съдът неправилно е определил квотата на наследодателя, оттам неправилно е изчислил и сумите, които трябва да се платят. Освен това наследодателят не е получил въобще въпросната сума, тъй като по банковите му сметки няма такъв направен превод, а от друга страна запретеното лице не е можело да получава пари в брой. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.124 ГПК.

               Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 ГПК, в който считат иска за недопустим. Заявяват, че подадената искова молба трябва да бъде считана за жалба против влязло в сила решение. Размерът на дължимата от В.З.В. сума е бил предмет на в.гр.дело 419/2017г. на БОС. Този съдебен акт може да се ревизира само по пътя на обжалването, а не по исков път. Не са налице и факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. 

               Бургаският районен съд, като съобрази становищата на страните, данните по делото и закона, намира следното:

               Искът е допустим, а по същество е и основателен.

               По допустимостта на производството:

               Фактите са такива, каквито се сочат с исковата молба. Видно е от данните по делото, че И.К.М., К.М.А. и К.К.М. са завели иск против редица ответници, в това число и против ответника В.З.В., поставен под пълно запрещение, за осъждането им да заплатят 19758 лева, част от продажната цена по договор за продажба на недвижим имот, която сума е била заплатена от ищците за придобиването на 2/15 ид.ч. от имота и по отношение на която част е налице неизпълнение от страна на продавачите. С решението си БРС е отхвърлил иска, но след обжалване БОС е отменил решението и е постановил друго, с което е уважил претенцията. Така ответниците са осъдени да заплатят сумите. Ответникът В. е бил осъден да заплати 3293 лева.

               Видно е от данните, че посоченото лице е починало на 25.11.2014г. Приживе В. е бил под пълно запрещение. След смъртта си той е оставил брат си К., ищец по настоящото дело, за свой единствен наследник.

               Лицето е починало на 25.11.2014г., докато исковата молба пред БРС е подадена на 10.08.2015г., т.е. завеждането на делото следва във времето смъртта на В. Независимо от смъртта на В. /явно неизвестна на съдебните органи/, той е бил конституиран като ответник по делото, бил е призоваван чрез своя настойник и в крайна сметка осъден с влязло в сила решение да заплати суми на ищците.

               Сегашният ищец, негов брат, е направил опит да постигне отмяната на влязлото в сила решение, но без успех. С решение 64/21.05.2018г. по гр.дело 5127/2017г. ВКС е оставил без уважение молбата за отмяна. Мотивирал се е, че предмет на отмяната са само неправилните, а не и недопустимите съдебни актове, докато в случая молителят навежда и установява недопустимост на исковия процес и на постановеното решение, а не процесуални нарушения, обуславящи неправилност на решението. Недопустимостта на решението поради липсата на правосубектна страна може да се преодолее само в рамките на инстанционния контрол, но това не е било сторено. Освен това молителят разполага с възможност да се защити срещу започналото принудително изпълнение, в случай че оспорва наследственото си правоприемство или съществуването на задължението на своя наследодател /чл.429, ал.2 ГПК, чл.435, ал.2, т.6 ГПК, чл.439 ГПК, чл.124, ал.1 ГПК, чл.389 или чл.390 ГПК/.

               При тези факти БРС намира, че сега заведеният отрицателен установителен иск се явява допустим. Не са налице основания за отвод поради сила на пресъдено нещо. Наистина е влязло в сила осъдително решение против наследодателя на ищеца, но в конкретната хипотеза лицето е починало още преди образуване на делото. Разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК постановява, че влязлото в сила решение е задължително за правоприемниците на страните, но визира правоприемство, настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо. Само в този случай обвързаността на праводателя обуславя обвързаност и на правоприемника. Настоящият случай е друг. Делото изначално е заведено против починал ответник, поради което постановеното по него решение на въззивния съд е недопустимо в тази си част, тъй като починало лице не може да е страна по съдебно производство, доколкото няма процесуална правоспособност. Решението против този ответник е било процесуално недопустимо, независимо, че формално е влязло в сила и не може да бъде вече отменено. В конкретната хипотеза БРС намира, че решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на наследника на запретения, доколкото е постановено против починала страна. Не е налице правоприемство, което да е настъпило след влизане в сила на решението, поради което чл.298, ал.2 ГПК е неприложим. Делото не е водено срещу живия наследник на починалия, поради което той няма как да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо. Да се приеме обратното означава да се допусне завеждане на искове против отдавна починали наследодатели, като решенията по тях ще обвързват живите им наследници без те да са участвали в производствата.

               По горните мотиви искът, че наследникът не дължи сумите, за които е осъден неговият наследодател, се явява допустим, доколкото ищецът не е обвързан от силата на пресъдено нещо.

               По основателността на претенцията:

               БРС намира, че искът за недължимост на сумата е основателен. Сумата е присъдена с въззивното решение, което обаче не обвързва ищеца и не може да му се противопостави. След като решението не обвързва ищеца, следва извод, че той, като наследник на осъденото лице, не дължи сумите по него. Ето защо трябва да се постанови решение, с което отрицателният иск за недължимост на сумите, присъдени с решението на БОС, бъде уважен.

               Ако ответниците считат, че ищецът като наследник на починалия им дължи суми, няма пречка за заведат отделен осъдителен иск против него за присъждането им.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците трябва да се осъдят да заплатят на ищеца разноски от 480 лева.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.М., ЕГН **********, К.М.А., ЕГН ********** и К.К.М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** , че К.З.Д., ЕГН **********,***, като наследник на В.З.В., ЕГН ********** не им дължи сумата от 3293 лева /три хиляди двеста деветдесет и три лева/, за която наследодателят е бил осъден с решение III-43/12.05.2017г. на БОС по в.гр.дело 419/2017г.

               ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН **********, К.М.А., ЕГН ********** и К.К.М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** да заплатят на К.З.Д., ЕГН **********,*** сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред БОС.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.