Р Е Ш Е Н И Е
№883
от 23.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа дело № 668/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано
е по искане на К.Н.К. за отмяна на
отчуждаване на ½ ид.ч. от недвижим земеделски
имот № 331012, находящ се в с. К. А., обл. Х.,
собственост на В. Д. К., обективирано в Решение на Министерски съвет № 536 от
15.07.2011 г. /т. 77/.
Конкретизирано
е, че К.Н.К., в качеството й на наследник на В. Д. К., и Г. Д. С. са
съсобственици на недвижим земеделски имот, находящ се в с. К. А., част от който
имот бил принудително отчужден за държавна нужда за изграждане на обект „АМ
Марица“, Оризово-К. А. и реконструкция на ел. кабел, с Решение на Министерски
съвет /МС/ № 536 от 15.07.2011 г. /т. 77/. Допуснато било предварително
изпълнение, като е уточнено, че ЗДС задължава държавните органи в случай на отчуждителна процедура да заплатят справедливо обезщетение
в определен срок. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗДС в приложимата редакция, действаща
към датата на издаване на решението на МС, ако в 6-месечен срок от влизане в
сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или решението по чл. 34а, ал. 1, или на
съдебното решение, собственикът не бъде обезщетен по негово искане
административният съд по местонахождение на имота, съответно ВАС, отменя акта
на отчуждаването. Решението на МС било влязло в сила на 10.08.2011 г., като
6-месечният срок за изплащане на обезщетението на правоимащите
лица изтича на 11.02.2012 г. До този момент нито В. Д. К., нито К.Н.К., са
получили фактически определеното в размер на 479 лева обезщетение. Акцентира,
че съгласно чл. 39, ал. 1 ЗДС обезщетението следва да се преведе по сметка на правоимащите лица, а не – на държавен орган /държавата да
го прехвърли сама на себе си/, както в случая Агенция „Пътна инфраструктура“
указва на Банка ДСК ЕАД да преведе сума по банковата сметка на Областна
администрация Хасково. Цитира съдебна практика. Твърди, че по силата на закона вещноправният ефект на отчуждаването настъпва на датата, на
която паричното обезщетение е преведено по сметка на лицето, от което се
отчуждава имотът, поради което и отчуждителната
процедура не била завършена. Конкретизира също, че е налице произнасяне по
абсолютно идентичен казус – с влязло в сила съдебно решение е отменено
решението на МС по искане на другия съсобственик на имота - Г. Д.С . Моли да
бъде отменено отчуждаването на посочения по-горе недвижим имот. Претендира
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят К.Н.К.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с
която поддържа изложеното в искането. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът
- Министерски съвет на Република България, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка, по която е издаден актът, се изразява становище за
неоснователност на искането.
Заинтересованата
страна - Министър на регионалното развитие и благоустройството, редовно
уведомена, не се явява и не се представлява. Представен е отговор, в който са
изложени подробни съображения относно неоснователността на искането. Твърди се,
че следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39а ЗДС. Цитира съдебна практика, съгласно която искането за отмяна на
отчуждаването е неоснователно, ако е направено след момента на превеждане на
сумите за обезщетение, какъвто бил и настоящият случай. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министър на финансите, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по спора.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомена, не изпраща
процесуален представител. Представено е становище относно неоснователността на
искането, като се позовава на разпоредбите на чл. 39, ал. 6 и чл. 39а ЗДС.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба от 14.06.2004 г., вписан в Служба по
вписванията Свиленград, „ВАДКО“ ЕООД, в ликвидация, чрез управителя си и
едноличен собственик на капитала, продава на В. Д. К. и Г. Д.С.собствен на
дружеството недвижим имот, находящ се в землището на с. К. А., Х. област, а
именно – нива, находяща се в местността „***“, шеста категория, с площ 14.548
дка, съставляваща имот № 331012 по плана на земеразделяне на с. К. А. /л.
11-12/.
На
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 ДР на ЗДС, чл. 60, ал. 1 АПК с Решение на Министерски съвет № 536 от 15.07.2011 г. се отчуждават за
държавна нужда за изграждане на обект „АМ Марица“, Оризово-К. А., от км 114+000
до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20kV, кабел САХкТ и реконструкция на
водопроводи съгласно влязъл в сила парцеларен план,
одобрен със Заповед № РД-02-14-611/24.03.2011 г. на Министър на регионалното
развитие и благоустройството /л. 138-139/, имоти и части от имоти – частна
собственост, намиращи се в землището на с. К. А., общ. Свиленград, обл. Хасково, сред които и в т. 77 за изграждане на обект
„АМ Марица“ е процесният имот 331012, представляващ селскостопанска територия,
собственост на В. Д. К. и Г. Д. С., засегната площ – 2 393 кв. м., и определено
парично обезщетение – 479,00 лева /л. 216-224; л. 140-143; л. 156-157; л.
185-189; л. 225-230; л. 255-260/. Допуснато е предварително изпълнение на
решението. Посочено е, че средствата, необходими за финансиране на процедурата
по отчуждаване на имотите, са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Представени
са по делото заверени копия на:
-
удостоверение за наследници от 09.08.2022 г., видно което К.Н.К. е наследник на В. Д. К. /л. 130-гръб-131/;
- писмо
от 04.08.2011 г., с което Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ указва на БАНКА „ДСК“ ЕАД – ЦУ да преведе сумата в размер на 77
155,00 лева по банковата сметка на Областна администрация Хасково във връзка с
приключване на отчуждителното производство и
изплащане на обезщетения на засегнатите собственици съгласно решението на МС /л.
209/;
- писмо
от 05.08.2011 г., с което Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ уведомява Областния управител на област Хасково, че по
банковата сметка на Областна администрация Хасково е преведена сумата в размер
на 77 155,00 лева, необходима за изплащане на обезщетенията на засегнатите
собственици /л. 208/;
- дневно
извлечение от 05.08.2011 г., видно от което сумата от 77 155,00 лева е била
преведена от Агенция „Пътна инфраструктура“ по банковата сметка на Областна
администрация Хасково /л. 210/;
- извлечение
от вестници „Пари“ и „Старият мост“ от 05.08.2011 г., в които е публикувано
съобщение за изплащането на обезщетенията на собствениците на отчуждените имоти,
съгласно решението на МС, чиято отмяна се иска /л. 211-214/.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Искането е допустимо.
В
действителност по искане на съсобственика на имота Г. Д.С.е постановено Решение № 100/15.02.2022
г. по адм. д. № 1161/2021 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила
с Решение № 5644 от 09.06.2022 г. по адм. дело № 3835/2022 г., ІV отд. на ВАС. С решението на Административен съд - Хасково,
чийто диспозитив има сила на присъдено нещо /т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г.
по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС/, се отменя по искане на Г. Д.С.Решение №
536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване
на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект АМ Марица Оризово - К. А. от км 114+000 до км 117+345.10 и
реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХк Т и реконструкция на водопроводи на територията на
Община Свиленград, област Хасково, в частта относно отчуждаването на
собствените му части от поземлен имот с № 331012, находящ се в землището на с. К.
А., общ. С., местност ***. Не е спорно, че решението има действие по отношение
на всички /по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. Второ АПК/, но със същото се
отменя отчуждаването единствено по отношение на собствените на Г. Д.С.части от процесния поземлен имот, но не и по отношение на
собствените части на В.
Д. К.. Правото да
се иска отмяна на отчуждаването принадлежи на собственика на имота, т.е. на лицето,
чиито права на собственост към момента на отчуждаване обективно са съществували
и са засегнати от отчуждителното производство, в
частност – и на неговите наследници. В този смисъл и искането, по което е
образувано настоящото съдебно производство е предявено от лице, което има
правен интерес - наследника на В. Д. К., и по отношение на акт, който по силата
на специалния ЗДС подлежи на съдебен контрол.
Разгледано
по същество, е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл.
39, ал. 1, изр. Първо ЗДС /в редакцията към датата на постановяване на
решението на МС - ДВ. бр. 87 от 5 Ноември 2010 г./ „имотът се смята за отчужден от датата, на която
паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а,
ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено
по сметка на правоимащите“.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗДС /в редакцията към датата на
постановяване на решението на МС - ДВ. бр. 87 от 5 Ноември 2010 г./ „ако в
6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на
решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде
обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота,
съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването“.
Решението на МС е обнародвано на 26.07.2011 г. – ДВ, бр. 57/2011 г. /л. 13-17/, и като неоспорено е
влязло в законна сила на 10.08.2011 г. От тази дата е започнал да тече
6-месечен срок по чл. 39, ал. 3 ЗДС, в който държавата е следвало да заплати
обезщетението. За да се бъде прието, че отчуждителната
процедура е приключила, то до 10.02.2012 г., вкл. собственикът на имота е
следвало фактически да получи определената за него част от общото обезщетение
от 479,00 лева. Обезщетението следва да бъде преведено по сметка на правоимащия /лицето, от което се отчуждава имота/, от който
момент настъпва и вещноправният ефект на
отчуждаването. Този извод съответства изцяло на разпоредбата на чл. 17, ал. 5
от Конституцията на Република България, съгласно която за настъпване на придобивния за държавата ефект на отчуждаването се изисква
предварително и равностойно обезщетение.
Ирелевантно е обстоятелството, че определената обща сумата в размер на 77
155,00 лева е била преведена от Агенция „Пътна инфраструктура“ по банковата сметка
на Областна администрация Хасково. По делото не се твърди, нито са представени
доказателства, че дължимата сума е постъпила по сметка на правоимащия
или му е предоставена по друг начин, даващ му възможността за свободно
разпореждане с нея.
Цитираните
от заинтересованите страни разпоредби на чл. 39, ал. 4 и ал. 6 от ЗДС не
изключват задължението на инвеститора да преведе сумата за обезщетяване по
сметка на правоимащия, напротив – ал. 4 предвижда
задължението на инвеститора на обекта да внесе обезщетението в търговска банка
по сметка на правоимащите, а ал. 6 - определя
правилата за обявяване на информация към заинтересованите лица, без да ги
задължава да предприемат конкретни действия за получаване на обезщетението.
Отделно от това, по делото не се твърди, нито са представени доказателства за наличен спор относно
правото върху дължимата сума или за правата върху отчуждения имот, за да бъде
прието, че сумата следва да бъде изплатена лицето, което установи правата си по
съдебен ред, в който случай е предвидено и изключението, че за дата на
отчуждаване се приема датата на депозиране на сумата по сметка на областния
управител /чл. 39, ал. 5 ЗДС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС /в релевантната редакция/ „когато
собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен,
както и когато собственикът на имота не е потърсил в тримесечен срок от
публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не
е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост,
имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка
на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1
или в заповедта по чл. 34а, ал. 2“. „Тълкуването на редакциите на чл. 39 и чл.
39а ЗДС води до извода, че плащането на обезщетението за отчуждените имоти по
този закон става по два начина - чрез внасяне на сумата в търговска банка по
сметка на правоимащите /което е правилото/ или чрез
превеждане на сумата на обезщетението по сметка на областния управител, /което
е изключението, бел.
моя - чл. 39, ал. 1, изр. Второ от ЗДС – редакцията от ДВ, бр. 87 от 5 Ноември
2010 г., действаща към датата на издаване на решението на МС, на което е
допуснато предварително изпълнение, и чл. 39, ал. 5 ЗДС/. Независимо от
начина на плащане, последното следва да е извършено своевременно“ /така вж.
Решение № 6953 от 09.06.2020 г. по адм. дело № 11486/2019 г., ІV отд. на ВАС/. В конкретния случай плащането не е извършено
по сметка на правоимащите, а директно, преди влизане
в сила на решението на МС, е преведено по сметка на областния управител.
Приемайки, че собственикът на имота не е потърсил обезщетението в 3-месечен
срок от 05.08.2011 г. – датата на публикуване на съобщението за изплащането на
обезщетенията на собствениците на отчуждените имоти, съгласно решението на МС,
чиято отмяна се иска, чрез БАНКА ДСК, т.е. налице е хипотезата, при която имотът
се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на
областния управител обезщетението /чл. 39а, ал. 1 ЗДС/, тези обстоятелства на
изключват приложението на чл. 39, ал. 3 ЗДС – ако собственикът на имота не бъде
обезщетен, както е в конкретния случай, да реализира възможността да инициира
производство по отмяна акта за отчуждаването. Една от хипотезите, посочени в
чл. 39а, ал. 1 ЗДС, предвижда срок от 3 месеца от публикуване на съобщението по
чл. 39, ал. 6 ЗДС, в който собственикът на имота следва да потърси определеното
му обезщетение, и едва когато не го е потърсил, да се приеме за дата на
отчуждаването превеждането на сумата по сметка на областния управител, което от
данните по казуса е реализирано преди влизане в сила на решението на МС,
съответно – преди изтичане на срока, в който лицето може да потърси
определеното му обезщетение. Още повече и, че законодателят веднъж регламентира
срок от 3 месеца, в който собствениците на имотите следва да потърсят
обезщетението и който започва да тече от датата на публикуване на съобщението
по чл. 39, ал. 6 ЗДС, и втори път регламентира срок от 6 месеца за депозиране
искане за отмяна акта за отчуждаването, който започва да тече от датата на
влизане в сила на акта на отчуждаването. В този смисъл от факта, че
собственикът на процесния имот не е потърсил обезщетението си в по-краткия
3-месечен срок, не се променя изводът, че същият не е обезщетен в 6-месечния
срок от влизане в сила на акта на отчуждаването. Следва да бъде посочено, че с
чл. 39, ал. 5, изр. Второ и чл. 39а, ал. 1 ЗДС се конкретизира датата, от която
се счита имотът за отчужден, но това не означава, че актът на отчуждаването, в
случая решението на МС, не може да бъде отменен, ако определеното обезщетение
не постъпи по сметка, т.е. в разпореждане, на правоимащите
лица. Противното би довело до отнемане на правото на собственост, без да е
изпълнено едно от конституционно предвидените задължителни условия -
предварителното и равностойното обезщетение на собственика, в който смисъл са и
мотивите на Решение № 6 от 15 юли 2013 г. по к. д. № 5 от 2013 г. Отделно, законодателят
регламентира срока по чл. 39а, ал. 1 ЗДС, в който собствениците на имотите,
подлежащи на отчуждаване, следва да представят документи, доказващи правото им
на собственост, тъй като липсата на такъв срок би могло да доведе до
необосновано възпрепятстване на процедурата по отчуждаване и реализиране на
мероприятието, във връзка с което е проведено тя. Нормата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС
„обслужва интересите на държавата, която след превеждане на обезщетението може
да влезе във владение на имота и да проведе мероприятието, за което той се отчуждава,
от една страна. От друга - защитава интересите на собственика, който, след като
докаже правото си на собственост, следва да получи дължимото обезщетение по
нареждане на областния управител, по сметка на когото е преведено това
обезщетение. /…/ Ефектът на отчуждаването не може да настъпи и мероприятията не
могат да бъдат реализирани преди да бъде изплатено обезщетението на
собствениците, поради което законодателят е предвидил при конкретно посочени
хипотези сумите да се превеждат по сметка на областните управители“ /така вж. Решение
№ 306 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 91/2015 г., ІІІ отд.
на ВАС/.
Ирелевантно
е също дали лицето, чиито права на собственост към момента на отчуждаване
обективно са съществували и са засегнати от отчуждителното
производство, е обжалвало решението за отчуждаване или не, т.е. независимо от
това дали същото е упражнило правото на оспорване на административния акт,
субективното право да се иска отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 39,
ал. 3 от ЗДС съществува.
Извод: налице е основание за отмяна на отчуждаването, поради което и
искането следва да бъде уважено като основателно.
В този смисъл е налице произнасяне по идентичен казус по отношение на
съсобственика на имота - Решение № 100/15.02.2022 г. по адм. д. № 1161/2021 г.
на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 5644 от
09.06.2022 г. по адм. дело № 3835/2022 г., ІV отд. на
ВАС; Решение № 9205 от 02.07.2014 г. по адм. дело № 871/2014 г., ІІІ отд ВАС, Решение № 11439 от 30.09.2014 г. по адм. дело № 10118/2014
г., 5 чл. с-в на ВАС.
С оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски - държавна такса /л. 7/ и адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие /л. 268/. В конкретния случай обаче е
оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Поради това и по аргумент от чл. 38, ал. 2 от с. з. в полза на
адвоката, осъществил правната помощ, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер - 1 000 /хиляда/ лева, определен от съда
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разноските /държавна такса в полза на
жалбоподателя и адвокатско възнаграждение в полза на адвоката/ са дължими от
ответника /така вж. Определение № 8853 от 06.07.2020 г. по адм. дело №
8047/2019 г., VІ отд на ВАС/, но осъдена за
заплащането им следва да бъде Администрацията на МС, която е юридическо лице
съгласно чл. 4, ал. 4 от Устройствения правилник на МС, представляващо бюджетна
организация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси.
По принцип „възражението за прекомерност е неотносимо
в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в този случай адвокатският хонорар
се определя от съда. Въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е релевантен
в хипотезата, в която размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен
предварително между страната и нейния защитник. В настоящия случай, съгласно
чл. 38, ал. 2 връзка чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът се съобразява с обективните
критерии на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения“ /така вж. Определение № 177 от 18.08.2022 г. по т. д. № 276/2022
г., ТК, І ТО на ВКС/. Отделно, „не съществува норма в позитивното право, която
да задължава заинтересованата страна да обезщетява която и да е от главните
страни за направени в производството съдебни разноски, независимо от изхода на
делото. Щом заинтересованата страна не е адресат на задължение за заплащане на
разноски на жалбоподателя при уважаване на жалбата, то същата не е носител на
правен интерес от заявяване на възражение за прекомерност на заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
процесуалното право на възражение и нейната липса обуславя недопустимост на
подобно възражение. Следва да се посочи, че възражението на заинтересованата
страна не би могло да бъде ползвано от незаявилия подобно възражение ответник,
който пък има правен интерес от намаляване на дължимото на жалбоподателя
възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение. Този извод се налага при
директното приложение на нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК, забраняваща упражняване
на чужди права“ /така вж. Решение № 4900/10.07.2015 г. по адм. дело № 2960/2015
г. на АССГ, Второ отделение, 26-и състав, оставено в сила с Решение №
3131/14.03.2017 г. по дело № 11283/2015 г. на ВАС, ІV отделение/. В този смисъл
не се дължи произнасяне и по направеното от заинтересованата страна - Министър на
регионалното развитие и благоустройството, възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на горното Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по искане на К.Н.К. т. 77 от Решение на
Министерски съвет № 536 от 15.07.2011 г. относно отчуждаването на ½ ид.ч. от недвижим земеделски имот № 331012, находящ се в с.
К. А., обл. Хасково, собственост на В. Д. К..
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет, с адрес – гр. София, да заплати на
К.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет, с
адрес – гр. София, да заплати
на адв. М.А., вписана в САК, с адрес ***, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен
съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: