Р Е Ш
Е Н И Е
№ 189
23.05.2019 година град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
граждански състав
На
двадесет и четвърти април Две
хиляди и деветнадесета година
В
открито заседание,в състав:
Председател:Милена
Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Т. Хаджиев
Секретар:Ж**
Г*
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№122
по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№425/07.12.2018г.,постановено по гр.д.№779/2018г. Районен съд-Димитровград:ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.С.,че собственик на следното моторно превозно
средство:лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х * *Р,рама 4G*,двигател Х22**1 е П.Х.Н.,като
отхвърля искането за предаване на владението на моторното превозно
средство,ведно с принадлежностите към него,ключовете и свидетелството за
регистрация на МПС,поради тяхната липса; ОСЪЖДА Т.Д.С. да заплати на П.Х.Н. сумата в размер на 2 050лв.-действителната пазарна
стойност на лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х ** ВР,рама 4GDDU**,двигател Х22Х*** ,както и
направените разноски,възлизащи на сума в размер на 490лв.
Недоволен от така постановеното решение ,в
частта,в която е осъден да заплати на ищцата сумата от 2 050лв. ,на
основание чл.57 ал.2 от ЗЗД, е останал въззивникът Т.Д.С.,който чрез
пълномощникът си адв.К.Р. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност,поради допуснати съществени процесуални
нарушения,незаконосъобразност,необоснованост и решаване на делото при
неизяснена фактическа обстановка.Твърди,че неправилно и в противоречие с
изискванията на ГПК районният съд не изложил мотиви,с които да обоснова
уважаването на иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД,който бил от категорията на исковете
за неоснователно обогатяване.Поддържа,че по делото било безспорно установено,че
към момента на постановяване на решението процесния автомобил не бил наличен в
РБългария и същият не бил нито във владение,нито в държане на ответника,поради
което последния бил във фактическа невъзможност да върне автомобила на
собственика,чиято собственост не оспорвал по делото.Счита,че неправилно и в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка съдът уважил иска
по чл.57 ал.2 от ЗЗД,като е приел действителна пазарна цена,несъобразена с
фактическото състояние на МПС-то.Твърди също допуснати процесуални нарушения от
съда при събиране на доказателствата по делото,както и наличието на нов
факт,който е от съществено значение за изхода на спора и следва да бъде взет
предвид от съда при постановяване на решението,а именно:наличието на МПС на
територията на РБългария и посочване на неговото местонахождение.Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта,в която е уважен
иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД и вместо него да постанови ново по съществото на
спора,с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.Претендира и
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата П.Х.Н.,която чрез пълномощника си адв.Д.К.
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.Претендира от
въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Димитровград в обжалваната му
част и да присъди разноски за настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно
и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС-Димитровград
е бил сезиран с главен иск с правно основание чл.108 от ЗС,съединен в условията
на евентуалност с иск с правно основание чл.57 ал.2 вр. чл.55 ал.1 предл.3-то
от ЗЗД .Исковете са били предявени от ищцата П.Х.Н. против ответника Т.Д.С..
По
делото е безспорно установено от представените писмени доказателства,че ищцата
е придобила чрез покупко-продажба собствеността на следния лек автомобил,а
именно: лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х ** ВР,рама 4GDD**,двигател Х22ХЕ**1.Установено по
делото е също,че процесния автомобил към момента на постановяване на съдебното
решение от първата инстанция не се е намирал на територията на РБългария,поради
което съдът е признал за установено по
отношение на ответника Т.Д.С.,че собственик на следното моторно превозно
средство:лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х ***ВР,рама 4GDD*,двигател Х22Х*** е ищцата П.Х.Н.,като
е отхвърлил искането на ищцата за
осъждане на ответника за предаване на владението на моторното превозно
средство,ведно с принадлежностите към него,ключовете и свидетелството за
регистрация на МПС,поради тяхната липса.Решението на РС-Димитровград в частта,в
която е уважен частично главния иск по чл.108 от ЗС не е било обжалвано от
страните и същото е влязло в законна сила.Предмет на въззивната проверка е
произнасянето на първоинстанционният съд по предявения иск в условията на
евентуалност ,квалифициран от РС-Димитровград като такъв по чл.57 ал.2 от ЗЗД.
Искът по чл.57 ал.2вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД в настоящето производство е съединен с иска
по чл.108 от ЗС при условията на
евентуалност.Искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД се разглежда само при условие,че вещта
е била във владение или държане на ответника,но към момента на приключване на
съдебното дирене не е налице или е изразходвана изцяло или отчасти.При евентуално
съединяване на искове,съдът дължи произнасяне в случай на отхвърляне на главния
иск по чл.108 от ЗС.Искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД като евентуално съединен иск се
счита предявен под условие.Условието е да са налице всички предпоставки за
уважаване на главния иск по чл.108 от ЗС,с изключение на тази процесната вещ да
се намира у ответника към момента на приключване на съдебното дирене.В случая
искът по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху вещта предмет на делото
е отхвърлен,а ищецът е доказал правото
си на собственост.С оглед на това,че се е сбъднало условието,при което е
предявен иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД-процесната вещ не се намира при ответника
към момента на приключване на съдебното дирене,което е вътрешнопроцесуално
условие,при което този иск е предявен, то искът
с посоченото правно основание подлежи на разглеждане по същество.
Правилото на чл.57 ал.2 от ЗЗД се
прилага към всяка от хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД,щом е получена определена
вещ без основание.То не предвижда самостоятелен фактически състав за възникване
на задължение,а единствено допълва съставите на чл.55 от ЗЗД,уреждайки
съдържанието и обхвата на реституционното правоотношение.В тези случаи
претенцията на ищеца да получи обратно това,което е престирал без основание,се
трансформира във вземане за неговата стойност,чийто размер е различен в
зависимост от това дали вещта е погинала преди или след поканата,съответно дали
получателят я е отчуждил или изразходвал преди или след като е узнал,че дължи
връщането.Ето защо преди да се пристъпи към проверка на специалните
предпоставки за основателността на иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД следва да се
извърши преценка за наличието на общите предпоставки за възникване на
претенцията на ищеца,уредени в чл.55 ал.1 от ЗЗД.Едва в случай,че по делото се
установи,че кредиторът по твърдяното реституционно правоотношение е предал на
ответника процесната вещ без това да почива на дадено правно
основание,съответно с оглед на неосъществено или отпаднало основание,трябва да
се пристъпи към разглеждането на въпросите отнасящи се до погиването или
отчуждаването на вещта,респективно за момента към който това погиване или
отчуждаване се е състояло,както и за тяхната равностойност.
Според фактическите твърдения в
исковата молба ищецът поддържа,че ответникът е получил процесния лек автомобил с всички документи и принадлежности,като му е
било предоставено пълномощно за управление.Твърди,че между тях е имало уговорка
до края на 2016г. ответникът да събере пари и този автомобил да му се прехвърли
по съответния ред .Тъй като автомобилът е бил предаден на ответника на основание упълномощаване за управление,съдът
счита,че след като е оттеглено пълномощното за управление,както ищцата твърди в
исковата си молба на 21.05.2018г.,от този момент ответникът държи автомобила на
отпаднало основание. Т.е.според фактическите твърдения в исковата молба,
настоящият съдебен състав счита,че ищецът твърди хипотезата на чл.55 ал.1
предл.3-то от ЗЗД,а именно:че всеки който е получил нещо на отпаднало основание /оттеглено пълномощно
на 21.05.2018г/.е длъжен да го
върне,поради което трябва да се установят наличието на две
предпоставки:положителна-извършването на определена престация от страна на
ищеца в полза на ответника,в случая предаване на процесния лек автомобил и
отрицателна-отпадане на основанието за
получаване на този лек автомобил,в случая оттеглянето на пълномощното.
От събраните по делото доказателства се
установява,че ищецът е предал на
ответника владението лекия автомобил,описан в исковата молба,като
е установено и фактическото предаване на
този лек автомобил .При това положение
съдът счита,че ищецът разполага с материално правната легитимация по
претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание,съответно за
присъждане на неговата равностойност в случай,че се касае за отчуждаване на
вещта-т.е. на лекия автомобил,описан в исковата молба.Според въззивната
инстанция обаче в конкретният случай не
са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника,тъй като към момента
на получаването на процесния автомобил същия го е получил от ищцата на правно
основание-упълномощаване с уговорка за закупуване на автомобила.Получаването на автомобила към онзи момент –според
твърденията в исковата молба на
07.12.2011г. е било въз основа на упълномощаване,което се установява от
събраните доказателства по делото.В последствие
след 21.05.2018г./два дена преди
подаване на исковата молба на 23.05.2018г./,когато ищцата е оттеглила
пълномощното си ,дадено в полза на ответника,същия държи автомобила без правно
основание, и по-точно на отпаднало такова .Т.е. до 21.05.2018г. ответникът
владее лекия автомобил на правно основание,съгласно уговореното между
страните,а след този момент основанието за владение на автомобила е отпаднало .Не
следва обаче ответникът да носи гражданска отговорност по чл.57 ал.2 от ЗЗД за левовата
равностойност на лекия автомобил-в случая претендираната действителна пазарна стойност ,определена от
назначеното в първоинстанционото производство вещо лице като сума от 2 050лв,тъй като вещта нито е погинала,нито е
изразходвана .
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2
от ЗЗД ако подлежащата на връщане вещ
погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал,след като
е узнал,че я държи на отпаднало основание,той дължи действителната й стойност
или получената цена за нея,ако последната е по-висока.Но ако вещта е погинала
или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата,той дължи
плодовете само на онова,от което се е възползвал,с изключение на плодовете.
От събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин,че процесният лек автомобил,представляващ
движима вещ с определени характеризиращи белези
не е погубен и не е унищожен.Не е установено също,че този автомобил е
бил отчужден или изразходван от ответника,след като е узнал ,че го държи без
основание.Установено е единствено,че този автомобил към настоящият момент не е
в движение,но може да бъде поправен,според заключението на назначеното по
делото вещо лице.В тази връзка установено е в хода на въззивното
производство,че процесния лек автомобил се намира на територията на РБългария,в
гр.Д**,в двора на бившия мебелен завод „К**“ и не е в движение ,като към
момента е технически неизправен.Евентуален ремонт с цел възстановяване на
техническото състояние до техническа изправност и готовност за движение включва
смяна на гарнитура на двигателя,нов акумулатор,смяна на прагове и частично
боядисване на обща стойност около 800лв. в зависимост от цената на труд и материали,както
установява в заключението си назначеното пред въззивната инстанция вещо
лице,което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно.От друга страна обаче, ищецът по делото не доказва
предпоставките на чл.57 ал.2 от ЗЗД,тъй като по делото не е установено погиването на вещта след
поканата,нито е установено отчуждаването или изразходването й,след като
ответникът е узнал ,че я държи без основание.Напротив установено е,че вещта не е погинала,същата се намира на
определено място ,откъдето би могла да бъде взета от ищцата.Обстоятелството,че
вещта е повредена не води до извод ,че следва да се уважи иска по чл.57 ал.2 от ЗЗД,тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства,че повреждането е довело до цялостно погиване на вещта и това е станало преди или след поканата до
ответника,според хипотезите на посочената разпоредба,предвидени от законодателя.
Ето защо въззивната инстанция намира претенцията по чл.57 ал.2 вр. чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД за неоснователна и недоказана,поради което същата ще
следва да бъде отхвърлена.В случая ответникът дължи само връщане на вещта,тъй
като е отпаднало основанието за предоставянето на тази вещ ,но не дължи нейната
действителна стойност,поради липса на установените предпоставки за заплащането
й.Друг е и въпроса,че още в хода на първоинстанционното производство до ищцата
е била отправена покана за връщане на вещта от ответника,но последната не е
била възприета.В случая вещта е налична и същата може да бъде върната,поради
което претенцията за заплащане на действителната й стойност се явява
неоснователна и недоказана.
Всички изложени по-горе съображения водят
до извода на съда,че предявения от П.Х.Н. против Т.Д.С. иск с правно основание чл.57 ал.2 вр. чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД,с който се
претендира осъждането на ответника Т.Д.С.
да заплати на П.Х.Н. действителната
пазарна стойност на лек автомобил„О***С**“ с рег.№** ВР,рама 4GD**4,двигател Х22ХЕ***1 ,като неоснователен и недоказан ще следва да
бъде отхвърлен.
Като е направил изводи в смисъл различен на изложените правни изводи
от въззивната инстанция първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение,в частта,в която е уважил иска по чл.57 ал.2 вр. чл.55 ал.1 предл.3-то
от ЗЗД,поради което решението му в тази обжалвана част,ще следва да се отмени
и да се постанови ново по съществото на
спора,с което иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ще следва да се отмени решението и в
частта за разноските.Предвид основателността на иска по чл.108 от ЗС на ищцата
ще следва да се присъди 1/2 част о платеното адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 245лв.,а
предвид неоснователността на исковата претенция по чл.57 ал.2 от ЗЗД на
ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 385лв.,представляващи
част от ½ платеното адвокатско
възнаграждение за двете инстанции и определени според изхода на спора.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №425/07.12.2018г.,постановено по гр.д.№779/2018г. на Районен съд-Димитровград,в частта ,в която се
ОСЪЖДА Т.Д.С. да заплати на П.Х.Н. сумата в размер на 2 050лв.-действителната пазарна
стойност на лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х *** ВР,рама 4GDD**,двигател Х22Х** ,както и
направените разноски в първоинстанционното производство,възлизащи на сума в
размер на 490лв.,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Х.Н., ЕГН **********
***, с адрес за
призоваване:гр.Димитровград, ул.“Цар
Борис 1-ви“ 8-А-3- адв.Д.К. против Т.Д.С. , ЕГН ********** *** ,със съдебен
адрес ***,офис 303-адв.К.Р. ,иск с
правно основание чл.57 ал.2 вр. чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, за осъждането на Т.Д.С.
да заплати на П.Х.Н. сумата в размер на 2 050лв.,представляващи
действителната пазарна стойност на лек автомобил „О***С**“ с рег.№Х *** ВР,рама
4GDDU*,двигател
Х22Х***,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.Д.С. ,ЕГН ********** *** ,със
съдебен адрес ***,офис 303-адв.К.Р. да
заплати на П.Х.Н., ЕГН ********** ***,
с
адрес за призоваване:гр.Димитровград,
ул.“Цар
Борис 1-ви“ 8-А-3-адв.Д.К. направените по делото разноски в размер на 245лв.,представляващи част от платеното
адвокатско възнаграждение за първата инстанция .
ОСЪЖДА
П.Х.Н. ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване:гр.Димитровград, ул.“Цар
Борис 1-ви“ 8-А-3, чрез
адв.Д.К. да заплати на Т.Д.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,офис
303-адв.К.Р. сумата от 385лв.,представляващи част платеното адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:1.
2.