№ 9
гр. Ямбол , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Енч. Иванов
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Търговско дело №
20212300900040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба peг. №20210719161146 от 19.07.2021 г., подадена чрез адв.
К.Б. Н., пълномощник на „ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ БГ"ООД гр.Елхово, с ЕИК-
*********, срещу отказ с peг. №20210706155650-3/12.07.2021 г. постановен от
длъжностното лице по регистрацията при търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, по заявление вх. №20210706155650/06.07.2021 г. за вписване на промени по
партидата на дружеството, изразяващи се в промяна на съдружници, настъпила вследствие
на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници.
Жалбоподателят счита отказът на ДЛР за неправилен и незаконосъобразен. Излага,
че разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ се отнася за случаите на прехвърляне на дружествени
дялове на трети лица, а в случая се прехвърлят дялове от един съдружник на друг в
дружеството. Сочи, че когато дружествените дялове се прехвърлят в полза на съдружник,
както е в случая, единственото изискване е за спазване на писмена форма с нотариална
заверка на подписите и на съдържанието по отношение на договора за прехвърляне на
дяловете, което изискване било спазено. Претендира се съда да отмени обжалвания отказ и
да укаже на АВ да извърши исканото вписване.
Агенцията по вписванията е депозирала писмен отговор по жалбата съгл. чл. 25, ал.
2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ, в който оспорва същата.
Като взе предвид съдържащите се в изпратената до съда, съобразно изискванията
на чл.25 ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ преписка и след справка в електронния сайт на Търговския
регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобразявайки мотивите на постановения
отказ, оплакванията на жалбоподателя и становището в отговора на жалбата, съдът, за да се
произнесе по същество на жалбата, съобрази следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице и
е процесуално допустима.
С отказ peг. №20210706155650-3/12.07.2021 г. длъжностното лице при Агенция по
вписванията е отказало по заявление вх. №20210706155650/06.07.2021 г. вписване на
заявените обстоятелства по партидата на „ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ БГ"ООД
гр.Елхово, с ЕИК-********* – промяна на съдружници, настъпила вследствие на
прехвърляне на дружествени дялове между съдружници. Видно от мотивите на ДЛР, отказът
1
се основава на обстоятелството, че не са изпълнени указанията за представяне на документи,
удостоверяващи спазването на чл.129, ал.1 от ТЗ.
Разгледана по същество жалба се преценя като неоснователна:
Съгласно изменението на чл.129, ал.1 от ТЗ (ДВ бр.102/22.12.2017г.) е предвидено,
че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а
на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. Изменена е и разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ с ДВ
бр.15/16.02.2018г., в сила от 16.02.2018г., като е допълнено, че прехвърлянето на дружествен
дял се вписва в ТР след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1 като чл.16,
ал.2-4 се прилагат съответно.
В случая Агенцията по вписванията е дала указания и постановила отказ за
вписване на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници с мотива, че към
заявлението не е представена декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ от управителя и от
прехвърлителя, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на тези, чиито трудови правоотношения са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествените дялове в ООД. В този смисъл е налице и съдебна практика,
която приема, че в случай на прехвърляне на дружествени дялове между съдружници трябва
да се представи декларацията по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Това следвало от обстоятелството, че
новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал.1, изр. 2 ТЗ и
то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата. Приема се, че в редакцията
на чл. 129, ал. 2 ТЗ не се прави разлика между двете хипотези по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Във
връзка със съдържанието на ал. 2 се приема, че законодателят е въвел изискване за
представяне на декларации и при двата случая. В т. вр. са цитирани съдебни решения в
отговора на жалбата. Съществува, обаче съдебна практика и в обратен смисъл, според която
при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници в ООД не трябва да се
представя декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ. В т. вр. са представени съдебни решения от
жалбоподателя. С оглед противоречивата практика на съдилищата е образувано
Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, т. 7, изр. 2 по въпроса: дали отрицателната
предпоставка по чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ е приложима при прехвърляне на дялове между
съдружници. Към настоящия момент по делото не е постановено тълкувателно решение.
Настоящия състав на ЯОС, споделя първото становище, че наличието на
предпоставките за допускане на вписването в ТР на прехвърлянето на дялове, а именно -
липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял, е относимо и при хипотезата на прехвърляне на дялове
между съдружници. Предвиждането, че дяловете между съдружници се прехвърлят
„свободно“ касае само липсата на необходимост от вземане на решение от общото събрание.
Смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ води до извод,
че изискването за липса на изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите касае всички
прехвърляния на дялове независимо дали е между съдружници или в полза на трети лица.
Това следва и от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата
редакция на чл. 129, ал.1, изр. 2 от ТЗ т.е. то касае двата варианта на прехвърляне,
разглеждани в същата. До този извод съдът стига, имайки предвид и изменението на чл.19
от ДОПК, предвиждащо отговорност за съдружниците в определени хипотези за дължимите
от дружеството данъци и задължителни осигурителни вноски.
В случая декларация от управителя на дружеството и от праводателя за липсата
на изискуеми и неизплатени задължения по ал.1 на чл.129 от ТЗ не е представена.
Длъжностното лице в съответствие с чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е дало указания за
отстраняване на нередовностите изразяващи се в представяне на декларация по образец, че
2
няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1от ТЗ. Заявителят обаче не се е
съобразил с тях и не е представил изискуемата се декларация. Това не е сторено и в
съдебното производство по обжалване на отказа.
По изложените съображения постановения отказ с peг. №20210706155650-
3/12.07.2021 г. на длъжностното лице, постановен по заявление вх.
№20210706155650/06.07.2021 г. за вписване на промени по партидата на дружеството,
изразяващи се в промяна на съдружници, настъпила вследствие на прехвърляне на
дружествени дялове между съдружници, следва да бъде потвърден.
По искането на Агенцията по вписванията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение: Законът признава право на страна в гражданско дело да получи сума,
равностойна на следващото се възнаграждение за адвокатска защита според Закона за
правната помощ, ако е защитавана от юрисконсулт – чл. 78 ал. 8 ГПК. В случая Агенцията
по вписванията няма качеството страна в охранителното производство, а е негов орган. Това
е пречка да бъде приложен общия режим на отговорността за разноски, а специалният закон
– чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не признава вземане за разноски, изводимо от участие в съдебно
производство. Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи да се произнесе изрично по заявено искане
за присъждане на разноски, поради което формираната воля за неоснователност следва да
бъде огласена в диспозитива
По изложените съображения и на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ , ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ №20210706155650-3/12.07.2021 г. на длъжностното лице
по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.
№20210706155650/06.07.2021 г. за вписване на промени по партидата на „ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ БГ"ООД гр.Елхово, с ЕИК-*********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в седмодневен
срок от връчването му на жалбоподателя.
След влизането в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията
по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3