№ 45
гр. Кюстендил, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251500600213 по описа за 2025 година
Производството е по рeда на глава ХХІ, раздел ІІ от НПК-“ Образуване
на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл. НПК.
С присъда №11, постановена на 18.03.2025 г. по НОХД № 804/2024 г. по
описа на КнРС, Кюстендилският районен съд е признал подс. С. В. С. за
виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 НК- затова, че на
24.06.2024 г. в гр.К. е държала високорисково наркотично вещество-
марихуана – 4, 56 грама на стойност 91, 20 лева, без надлежно разрешение. На
основание чл.78а от НК С. е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 2 000 лева;
както и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3
НК. Със същата присъда КнРС се е произнесъл по въпроса за наркотичното
вещество- предмет на престъплението, като го е отнел в полза на държавата и
е възложил разноските по делото на подс. С..
Присъдата се протестира от К.К.-зам.прокурор в КнРП. Изтъкнати са
съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата. Сочи се, че
от събраните по делото доказателства не се установява маловажност на
случая. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна
такава, с която подс.С. бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение.
Присъдата се обжалва с въззивна жалба и от адв.К. С.- защитник на
подс.С. в частта относно размера на наложеното административно наказание.
Сочи се, че правилно деянието е преквалифицирано по лекия състав на
чл.354а, ал.5 НК, но че размера на наложеното административно наказание
1
глоба от 2 000 лева е определен в противоречие с разпоредбата на чл.78а, ал.5
НК. Изтъкнати са доводи за необходимостта размера на глобата да бъде
заменен от 2000 лева на 1 000 лева и се прави искане корекция на присъдата в
тази част по претендирания начин.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа
протеста. Изразява се становище, че присъдата на КнРС е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, а вместо него – да се постанови нова, с което подс.
С. бъде призната за виновна и й се наложи наказание съгласно предвиденото в
закона.
Защитникът на подс.С. пред въззивния съд- адв.К.С. изразява
становище, че протеста е неоснователен и че случаят е маловажен, респ. че
деянието правилно е преквалифицирано по състава на чл.354а, ал.5 НК.
Същият поддържа въззивната си жалба и моли размера на административното
наказание да бъде заменен от 2 000 лева на 1 000 лева.
Подсъдимата С. В. С. се явява пред окръжния съд, дава допълнителни
обяснения по обвинението; изразява съжаление за извършеното деяние; сочи,
че има намерение да продължи образованието си. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда в частта по приложението на чл.354а, ал.5 НК
и за намаление на размера на наложеното наказание.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.
314, ал.1 НПК, като провери правилността на присъдата, и съобрази новите
доказателствени средства, събрани на осн. чл.313 НПК (обяснения на
подсъдимата), счита, че протеста и въззивната жалба са допустими,
доколкото е предявени от надлежни страни и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледан по същество, протеста е неоснователен, а въззивната жалба е
основателна по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен
процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява
следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.С. през 2024 г. е била на ****************. На На 24.06.2024г.
св.Р.Д.-***** в РУ МВР К., заедно с колегите си от сектор „***“ при ОДМВР
К. получили информация, че тя държи в себе си наркотични вещества.
Била установена около 17.45 ч. в гр.К. на „***“, заедно с още трима
младежи в лек автомобил. Полицейските служители пристъпили към
проверка по реда на ЗМВР. Преди извършването й подс.С. споделила, че има в
себе си марихуана. Проверката била прекратена и същата била придружена в
сградата на МВР - К. Там, в присъствието на помени лица, една от които св.
П., бил извършен обиск и изземване, при което в ************, с който била
облечена подс.С., била открита суха растителна маса, с нето тегло 4.56 гр.При
извършения полеви наркотест същата реагирала на „Канабис“.
По делото е изготвена ФХЕ на в.л.Ал.Ал.,от която се установява, че
2
веществото по морфологични белези и химичен състав представлява коноп
/марихуана/, с нетно тегло 4.56 гр., със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 8.1 % . Стойността му е 91, 20 лева.
За да стигне до описаната фактическа обстановка първостепенният съд
е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото, като е
обсъдил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В оценъчната
си дейност КнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по
вътрешно убеждение и само върху доказателства, които са били събрани по
надлежния процесуален ред. КнРС ги е обсъдил, не е игнорирал част от тях,
нито пък ги е изопачил, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира
както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107,
ал. 3 НПК. Проведен е разпит на свидетелите Р.Д. и Н. П. (показанията на
последната са приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал. 5 вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК), приобщени са писмените доказателства по реда на чл.
283 от НПК; приета е цитираната по- горе ФХЕ на в.л.Ал., както и
представените писмени доказателства. КнРС е направил верен извод относно
достоверността на депозираните свидетелски показания, като е посочил
тяхната идентичност, последователност и логичност и подкрепата им с
цитираните писмени доказателства- протокол за обиск и изземване. Следва
изрично да се отбележи, че последният е изготвен съобразно изискванията на
чл.164, ал.1-3 НПК, респ. е одобрен съобразно посочения процесуален ред и
представлява годно доказателствено средство. Обясненията на подсъдимата
имат двояк им характер- от една страна като годно доказателствено средство
по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната й позиция.
КнРС пестеливо е отбелязал, че те подкрепят останалите доказателства, като в
тази насока единствено следва да се отбележи, че те са безпротиворечиви,
достоверни и логични относно релевантния за обвинението факт-
количеството и местонахождението на откритото наркотично вещество,
обстоятелствата по изземването му, начина на попадане у подсъдимата,
протеклата проверка и съзнанието й за неговия характер. Допълнителните й
обяснения пред въззивния съд относно посочените обстоятелства са напълно
последователни в същата насока и не са опровергани от събраните
доказателствени средства. Анализираните от КнРС доказателствени
източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен,
изключващ всякакво съмнение извод- за доказаност на релевантния за
обвинението факт- че на инкриминираната дата подс.С. е държала
високорисково наркотично вещество- марихуана в посоченото по- горе
количество.
Този фактически въпрос е безспорен, като КнОС дължи отговор на
спорния по делото правен въпрос- дали деянието покрива признаците на
основния състав за държане на високорискови наркотични вещества по
чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК или същото представлява маловажен случай по
смисъла на чл.354а, ал.5 НК.
КнОС изцяло се солидаризира с извода на КнРС, че престъпното
поведение на подсъдимата се субсумира под наказуемия състав на чл.354а,
ал.5 вр. и ал.3, пр.2, т.1 НК. Доколкото мотивите на протеста са свързани с
невъзможността да се приложи нормата на чл.93, т.9 НК, регламентираща
кога едно престъпно деяние е маловажно, следва изрично да се анализира
3
нейното съдържание.
Тази разпоредба е налице тогава, когато извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства преставлява по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Деянието на общо основание е престъпление, но в
сравнение с другите прояви от съответния вид е по- малко тежко, респ. се
наказва в предвидените в специалната част случаи, като за тях е предвидено
по- леко наказание.
Разпоредбите на чл.354а, ал.3 и ал.5 НК се защитават важни обществени
отношения, свързани със здравето на личността, с които се поставя под
опасност живота и здравето на неограничен кръг хора и е свързан с режима на
наркотичните вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при
криминализиране на тези действия. С този вид престъпления сериозно са
засегнати обществените отношения, свързани със здравето на младите хора,
употребяващи марихуана, тъй като същата е в списъка на високорисковите
наркотични вещества. Налице и висока динамика на този род престъпни
деяния понастоящем в страната, която пък е свързана със сериозна
обществена нетърпимост към тях. За да се определи обаче като престъпно
едно конкретно поведение обаче, то следва да покаже типичната за този тип
прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове
използването на санкционни средства и да ги направи обществено приемливи.
С оглед изложените в протеста на прокуратурата доводи, че деянието не
е маловажно по смисъла на чл.93, т.9 НК, изрично следва да се подчертае, че
маловажността на случая не зависи само от финансовите измерения на
вредните последици. От тях стойността на предмета на престъплението е само
един от критериите, позволяващи определянето на деянието като "маловажен
случай". Обществената опасност на деянието е обективно качество и при
преценка степента на въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни
последици извън него, следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от
значение за установяването й, респ. да се отчете като фактор и дълбочината на
неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е поставен в
опасност или е увреден. Тази преценка се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (в този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №
23/81 г. на ОСНК на ВС, Р- 593- 14 г.-н. д. № 1705/13 г. - I НО, Р- 343-15- н. д.
№ 856/15 г. на III НО, Р- 356-23- по н.д. № 770/2023 г.- III НО на ВКС и др.).
В случая откритото наркотично вещество не е в нищожно количество
(общо 4, 56 грама) както и стойността му няма минимален характер- (92, 20
лева). По делото обаче не са налице никакви доказателства подс.С. да е
наркозависима, респ. да се занимава с разпространителска дейност на
наркотични вещества. Напротив, същата към момента на деянието е била в
млада възраст- на 19 години, в началото на активния си жизнен път след
завършване на средното си образование. Тези обстоятелства, съчетани с
4
факта, че е била в младежка компания, с която са имали намерение да почиват
през лятото и с липсата на доказателства същата да е известна като лице от
криминалния контингент, несъменно сочат, че наркотичните вещества са
предназначени са лична употреба, респ. че не е налице увреждане на
обществените отношения в голяма степен. Свидетелство за това е самото й
поведение, доколкото същата още преди започване на
процесуалноследственото действие си е признала, че има в себе си наркотици.
В този аспект не се приема довода на прокуратурата, че посоченото
количество не е малко и че от него било възможно да се направят около 20
цигари с марихуана, респ. че същото било предназначено за разпространение.
Няма никакви годни доказателства, сочещи, че подсъдимата е предприела
разпространителски действия; отделно от това цялото количество е било на
едно място, в едно пликче; респ. не са налице каквито и да индикации, сочещи
на разпространителското му предназначение, което би повишило
обществената опасност на деянието. Макар потреблението да е укоримо с
оглед защитата на общественото здраве, при изтъкнатите обстоятелства е
видно, че вредните последици, и то изключително за здравето на подсъдимата,
са незначителни. В този аспект доводите на прокуратурата не са подкрепени с
доказателства по делото и не обосноват извод за разпространителска цел и
действия в тази насока от страна на подсъдимата.
Не може да се приеме, че деянието разкрива висока степен на
обществена опасност на самия деец. За С. няма данни да е с
противообществени прояви; към момента на деянието е била завършила
образованието си- на 19 години; имала е много добро процесуално поведение
пред районния съд и независимо от пътуването си извън страната, се е явила
пред съда; не е създавала пречки пред разследването от самото му начало; при
самото започване на обиска е признала, че държи в себе си наркотично
вещество; няма данни изобщо да е го е употребила. Тези обстоятелства,
съчетани с чистото й съдебно минало, изразеното съжаление и готовност за
поправяне сочат, че държането на наркотични вещества е инцидентен случай в
живота й и е резултат от проявено лекомислие и младежко увлечение. Отделно
от това изрично следва да се подчертае изразената критичност към деянието
от нейна страна- както пред КнРС, така и пред КнОС.
В заключение – настоящият състав приема, че престъплението е
изолирана проява в биографията на подсъдимата. Затова изводите на КнРС, че
деянието й осъществява признаците на престъпния състав на разп. на чл.
354а, ал.5 НК, са напълно обосновани. Налице са следните обстоятелства-
чистото съдебно минало; липса на вредни последици; предназначението на
веществото- за лична употреба; обстоятелството, че не е известна като лице от
криминалния контингент; направеното самопризнание веднага след откриване
на деянието; младата й възраст; изразената критичност към деянието по
време на цялото наказателно производство. Те характеризират конкретното
деяние и дееца като такива с по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Следва изрично да се подчертае, че за обществената опасност на едно
деяние се съди и от настъпилите общественоопасни последици- от резултата,
който в действителност е настъпил, а не от предполагаемите бъдещи вреди,
които при друга обстановка биха били настъпили. В този смисъл данните за
5
субекта на престъплението, както и всички гореизброени по- горе
обстоятелства не могат да не бъдат отчетени при преценка на обществената
опасност на деянието и мотивират окръжния съд да се съгласи с извода на
КнРС, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК
и че същото следва да се квалифицира по чл.354а, ал.5 НК. Изводите в тази
насока на първостепеният съд са напълно правилни и законосъобразни.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че като е оправдал подс. С. по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК и я е
осъдил по по- леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 НК, КнРС е приложил
правилно закона и е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт.
Изтъкнатите в тази насока доводи на КнРС- както от обективна, така и от
субективна страна, са съобразени с материалния закон и се споделят от
настоящата инстанция изцяло, без да е необходимо да бъдат преповтаряни.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е
отчел, че е налице възможност за приложение на разпоредбата на чл.78а от
НК поради наличие на предпоставките, посочени в нея- за извършеното
престъпление се предвижда глоба, деецът не е осъждан и от деянието не са
настъпили вреди. В този аспект тази разпоредба обосновано е приложена и
подсъдимата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание „глоба“ в полза на държавата. При определяне на
размера й- 2 000 лева, обаче КнРС не се е съобразил с разпоредбата на чл.78а,
ал.5 НК, която предвижда ограничение на размера на административното
наказание в определени от закона случаи, което налага корекция на присъдата
в тази й част.
За извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 НК се предвижда
наказание "глоба" в размер до 1 000 лева. Императивната законова разпоредба
на чл.78а, ал.1 НК постановява на пълнолетно наказателноотговорно лице, по
отношение на което са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, да се налага административно наказание „глоба“ от
1 000 до 5 000 лева. Когато за извършеното престъпление е предвидена само
глоба (какъвто е настоящият случай) или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба-
чл.78а, ал.5 НК.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.78а, ал.1 и ал.5 от
НК и тази по чл.354а, ал.5 НК обуславя извода, че административното
наказание „глоба“, което следва да се определи на дееца, едновременно не
може да надвишава максималния, предвиден в санкционната част на
осъществената наказателноправна норма от Особената част на НК размер от 1
000 лева, и не може да се определи под минималния, предвиден в чл.78а НК
размер. Това е така, тъй като максималният размер на този вид наказание,
предвиден за извършеното престъпление, не е по-нисък от специалния
минимум на административното наказание „глоба“, визиран в чл.78а, ал.1 НК.
Оттук следва извода, че в тази хипотеза санкцията се явява абсолютно
определена по размер, а именно 1 000 лева. Впрочем, при излагане на
мотивите си, самият КнРС е приел, че е допуснал нарушение на размера на
тази глоба. В този аспект присъдата следва да се коригира в санкционната
част, като размера на административното наказание глоба се замени от 2 000
лева на 1 000 лева по посочените по- горе причини.
6
По тези съображения постановената присъда следва да бъде изменена
в частта на наложеното административно наказание, а в останалите й части (в
това число и за веществените доказателства и разноските) същата е правилна
и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и т.6 НПК
вр. чл.337, ал.1, т. НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 11 от 18.03.2025 г., постановена от
Кюстендилския районен съд по НОХД № 804/2024 г. по описа на същия съд в
частта на наложеното наказание, като на основание чл.78а, ал.5 от НК
ЗАМЕНЯ наложеното на подс.С. В. С. административното наказание
„ГЛОБА“ от 2 000 лева със „ГЛОБА“ от 1 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7