Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 13.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на двадесет и пети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията НАХД №13 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление №11-0001232 от 17.09.2019 година на инж. М.Л.М. -
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Ловеч е наложена на ********************
ЕИК ********, гр. Т., представлявано от С.А.М. ЕГН ********** - управител, в
качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за
това, че на 05.06.2019 г. в 10:00 часа е извършена проверка в обект „Складова и
производствена база за отглеждане на растения със специално
предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч, експлоатиран
от „*****************” ЕООД, гр. Т.. При проверката в обекта е заварено да
работи лицето Д.М.М.с ЕГН ********** - да извършва разсаждане и поливане на
медицински канабис. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и
подписало декларация, в която е посочило, че работи в проверявания обект като в
деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, има установено работно
време от 08:00 до 17:00 часа, уговорило е с дружеството продължителност на
работния ден от 8 часа, работи със средства и материали, предоставени от
дружеството, има един почивен ден -неделя и служител на работодателя следи и
контролира процеса му на работа. До приключване на проверката по работни места
лицето е продължило да работи.
На
17.06.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената от „*****************”
ЕООД, гр. Т. документация, свързана с осъществяването на трудовите
правоотношения, относно проверявания обект в с. А.. За Д.М.М.е представен
договор за изработка от 03.06.2019 г., с който на лицето е възложено да
извършва действия по засаждане на кълнове, с уговорено възнаграждение в размер
на 80.00 лв. и срок за завършване на работата - до четири дни.
От направените
при проверките констатации е установено, че на 05.06.2019 г. лицето Д.М.М.е
полагало труд на работна площадка, осигурена от „*****************” ЕООД, гр. Т.,
съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време,
под негов контрол, с негови средства и материали като риска от извършваната
работа е за сметка на дружеството. Поради това са налице условия за
съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Д. М.
работна сила, с нея да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на
работа.
В
резултат на гореизложеното е установено, че „*****************” ЕООД, гр. Т., в
качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство
като не е сключило писмен трудов договор с Д.М.М.с ЕГН **********, преди датата
на постъпване на работа на лицето -05.06.2019 г., за предоставяната от него
работна сила като „работник", в експлоатирания от дружеството обект
„Складова и производствена база за отглеждане на растения със специално
предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч.
Посочено
е, че с това е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Посочено
е, че към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на производство от 05.06.2019 г., протокол за оглед изх. № 11-С-17-67
от 05.06.2019 г., декларация от Д. М. М., протокол за оглед изх. № 11-С-17-67
от 17.06.2019 г., пълномощно изх. № 957/01.07.2016 г., копие от договор за
изработка от 03.06.2019 г., покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ19071471 от
06.08.2019 г., разписка за получаване от 06.08.2019 г., протокол за неявяване
за съставяне на АУАН от 08.08.2019 г., писмо до кмета на гр. Т. №
ИЗХ19073864/13.08.2019 г., известие за доставяне от 14.08.2019 г., писмо от
кмета на гр. Т. с наш вх. № ВХ19095250/29.08.2019 г., писмо до управителя на „*****************”
ЕООД, гр. Т. изх. № ИЗХ19078240/03.09.2019 г., известие за доставяне от
04.09.2019 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
Посочено
е, че гореописаното нарушение е от изрично посочените в разпоредбата на
чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде
квалифицирано като маловажно.
Недоволен
от наказателното постановление останал
жалбоподателят „*********” ЕООД, ЕИК ********, гр. Т., представлявано от
С.А.М., който го обжалва в срок чрез адв. Ц. от ЛАК и излага, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Излага, че са нарушени императивни правни норми, въведени от ЗАНН,
както и че неправилно е приложен материалния закон. Излага, че твърденията в
обстоятелствената част на съставения акта и НП не отговарят на истината, и че
фактическата обстановка не е такава, каквато е описана в тях. Моли да бъде
отменено НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят „*********” ЕООД, ЕИК ********, гр. Т.,
представлявано от С.А.М., редовно призовани, се представляват от адв. Ц. от
ЛАК, който излага, че цитираните текстове на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ
възлагат отделни задължения на работодателя като не изпълнението на чл. 61 ал.1
от КТ и неизпълнението на чл.62, ал.1 от КТ съставляват отделни състави на
административни нарушения. Сочи, че в НП е описано, че дружеството в качеството
си на работодател не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Д.М.М.преди
постъпването на работа в процесния обект като в същото време било посочено, че
с описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал.1, във вр с чл.61, ал.1 от КТ. Излага, че тези две норми
съставляват два отделни състави на административно нарушение, и че от така
даденото от АНО описание на нарушението от фактическа страна съпоставено с
посочените от органа нарушени правни норми не ставало ясно кое точно
административно нарушение АНО приема, че е осъществено. Излага, че това, че отношенията
между страните не са били уговорени като трудови преди постъпването на работа
или това, че не е спазена писмената форма на трудовия договор. Излага, че
посочената неяснота в описанието на нарушението в НП от фактическа и правна
страна съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
невъзможност наказаното лице да разбере за кое от двете нарушение е ангажирана
отговорността му. Счита, че предвид установените по делото факти и
обстоятелства, извода на АНО че осъществяваната от лицето Д. М. дейност е била
в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на
работна сила не е обоснован. Счита, че от събраните по делото доказателства не
е установено наличието на всички елементи на трудовоправно
отношение, престиране на работна сила за извършване
на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено
възнаграждение. Излага, че не се установява наличие на работно време, наличието
на работно място, и отношението на юридическото лице към извършваната от нея
работа. Излага, че лицето Куцаров за което се твърдяло, че е упражнявал
контрола върху дейността на лицето Д. М. М., е заемало позиция идентична с тази
на М., тъй като по отношение на него също имало съставен АУАН идентичен с този
съставен на М.. Счита, че са налице съществени нарушение на процесуалните
правила по съставяне и връчване на АУАН. Излага, че било установено, че
управителят на дружеството е получил покана за съставяне на акт, но не се
отзовал на същата и акта е съставен в негово отсъствие. Излага, че в този случай е следвало да бъде проведена процедура
чл.43, ал. 4 от ЗАНН, а именно, когато АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, то той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава на
общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и
подписване. Излага, че от представените доказателства по делото било видно, че
тази процедура не е спазена. Излага, че по делото била представена обратна
разписка, в която бил посочен изходящ номер на писмо на Дирекция „ИТ” гр.
Ловеч, с която се уведомявал М., че му изпращат 5 бр. АУАН. Излага, че тази
разписка е подписана и получена от лицето Т. Стойкова – управител а от
удостоверението за актуално състояние на дружеството „**************” ЕООД,
било видно, че нямало назначен
управител. Сочи, че от представените от него в с.з. Постановление и скица на
недвижим имот се установявало по безспорен начин и се опровергавало твърдението
на ответната страна, че е налице трудово правоотношение, като представляваното
от него дружество било предоставило работна площадка, като било възложило
работа на тази работна площадка на определени лица. Моли да се отмени
обжалваното НП, като претендира разноски съгласно представения от него договор
за адвокатска защита.
Ответникът
– Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват директора на ДИТ гр.
Ловеч инж. М., които моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се
потвърди НП. Сочи, че от приложените по делото писмени доказателства се
установявало, че лицето за което е съставен акта е полагало труд на площадка
осигурена от дружеството жалбоподател със средства и материали, също осигурени
от дружеството при условията зададени от дружеството жалбоподател. Сочи, че
били използвани в хода на административно наказателното производство
доказателства, които безспорно доказвали
неговите твърдения. Моли да не се кредитират представени от процесуалния
представител на жалбоподателят писмени доказателства, в това число
Постановление и скица на недвижим имот, тъй като от справката в Търговския
регистър било видно, че представляващия дружеството жалбоподател е едноличен
собственик и управител на дружеството, и че това било само опит да се избегне
административно наказателната
отговорност, твърдейки, че имота няма нищо общо с фирмата. Моли съдът да
отхвърли наведените доводи от процесуалният представител на жалбоподателя и да
потвърди издаденото НП.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ц.И.Ц.
и Е. Н. И., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят и
становището на ответника, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
09.08.2019 год. бил съставен Акт № 11-0001232 за установяване на административно
нарушение от св. Ц.И.Ц. в присъствието на св. Е. Н. И. срещу „************** ”
ЕООД, ЕИК ********, гр. Т., представлявано от С.А.М. ЕГН ********** -
управител, в качеството му на работодател за това, че на 05.06.2019 г. в 10:00
часа е извършена проверка на обект „Складова и производствена база за
отглеждане на растения със специално предназначение", намиращ се в
землището на с. А., общ. Ловеч, експлоатиран от „*****************” ЕООД, гр. Т..
При проверката в обекта е заварено да извършва разсад на медицински канабис и
поливане лицето Д.М.М.с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е
попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в проверявания
обект, като в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, има
установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, уговорило е с дружеството
продължителност на работния ден от 8 часа, средства с които работи са
предоставени от фирмата, има един почивен ден - неделя и служител на
работодателя следи и контролира процеса му на работа. До приключване на
проверката по работни места лицето е продължило да работи.
На
17.06.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на предоставената документация,
свързана с осъществяването на трудовите правоотношения на „***************”
ЕООД, относно проверявания обект в с. А.. За Д.М.М.е представен договор за
изработка от 03.06.2019 г., с който му е възложено засаждане на кълнове и
възнаграждение в размер на 80.00 лв. и завършване на работата по засаждане на кълнове до четири дни.
От
направените при проверките констатации е установено, че на 05.06.2019 г. лицето
Д.М.М.е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*****************”
ЕООД, гр. Т., съобразно създадената от работодателя организация на работа и
работно време, под негов контрол, с негови средства и материали като риска от
извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това е налице условие за
съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Д. М.
работна сила, с нея да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на
работа.
В
резултат на гореизложеното е установено, че „*****************” ЕООД, гр. Т., в
качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото
законодателство като не е сключило писмен трудов договор с Д.М.М.с ЕГН **********,
преди датата на постъпване на работа на лицето -05.06.2019 г., за
предоставяната от него работна сила като „работник", в експлоатирания от
дружеството обект „Складова и производствена база за отглеждане на растения със
специално предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч, с
което е нарушен: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.
1 от Кодекса на труда.
В акта е
направен следния опис на писмени материали: 1. Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 05.06.2019 г., протоколи за оглед от 05.06.2019 г. и 17.06.2019 г. №
11-С-17-67 от 17.06.2019 г., декларация от лицето Д. М. М., копие от договор за
изработка, покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ19071471 от 06.08.2019 г. и
разписка за получаване от 06.08.2019 г., пълномощно от 01.07.2016 г. и протокол
за неявяване 08.08.2019 г.
В акта
не е вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От
показанията на св. Ц. и св. И. дадени в с.з. и приложените по делото писмени
доказателства, се установява, че на 05.06.2019 г. в 10:00 часа извършили
проверка по работни места в обект „Складова и производствена база за отглеждане
на растения със специално предназначение”, намиращ се в землището на с. А., обл. Ловеч, експлоатиран от „*****************” ЕООД, гр. Т..
Установява се, че на обекта заварили лицето Д.М.М.с ЕГН ********** да извършва
разсад на медицински канабис и да полива. При проверката М. попълнила собственоръчно и подписала
декларация, в която посочила, че работи в проверявания обект, като в деня на
проверката е започнала работа в 08:00 часа, че има установено работно време от
08:00 до 17:00 часа, че е уговорила с дружеството продължителност на работния
ден от 8 часа, и че средства с които работи са предоставени от фирмата. Същата
посочила и, че има един почивен ден – неделя, както и че служител на
работодателя следи и контролира процеса и на работа. При проверката било
установено, че работния процес се контролира от Красимир Куцаров – работник,
като същия бил на строителния обект и присъствал по време на проверката. На
работодателя чрез Куцаров била изпратена призовка, и по реда на чл.26, ал.2 от АПК управителят М. по телефона бил уведомен за започване на проверката. Установява се, че за лицето Куцаров установили
идентично нарушение, а именно, че е също е бил допуснат до работа, без с него
да е сключен писмен трудов договор преди постъпване на работа. Установява се,
че на 17.06.2019 г. в Дирекция „ИТ” Ловеч била извършена проверка на
представената от „*****************” ЕООД, гр. Т. документация във връзка с
трудовото законодателство, като за лицето М. бил представен договор за изработка
от 03.06.2019 г., с който на същата било възложено засаждане на кълнове и
възнаграждение в размер на 80.00 лв. и завършване на работата по засаждане на кълнове до четири дни. При
проверката не бил представен трудов договор за М.. С оглед на така представените
писмени доказателства и констатациите по работни места относно полагането на
труд от М., инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч направили преценка, че в
случая става въпрос за предоставяне на работна сила, което може да бъде
извършвано само по трудово правоотношение. Вземайки предвид горецитираните
обстоятелства с Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение изх. №19059587/21.06.2019 г. Дирекция „ИТ” гр. Ловеч обявила
съществуването на трудово правоотношение между „*****************” ЕООД, гр. Т.
и М. за длъжността „общ работник”, считано от 05.06.2019 г. Постановлението не
е било връчено на жалбоподателят и до настоящия момент не е влязло в сила. На
жалбоподателят било издадено и Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ с изх.
№19059586/21.06.2019 г., което към настоящия момент също не е надлежно връчено
и не е влязло в сила. При така установената по
горе фактическа обстановка инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч
приели, че дружеството не е изпълнило задължението си да сключи с М. писмен
трудов договор в деня на постъпването му на работа – 05.06.2019 г. В следствие
на което на „*****************” ЕООД, гр. Т. била изпратена покана за съставяне
на АУН за констатираното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства
поканата била надлежно връчена на управителят на дружеството на 06.08.2019 г.
Предвид обстоятелството, че на посочената в поканата дата не се явил
представител на дружеството акта за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда бил съставен в
отсъствие на представител на нарушителя.
В хода
на съдебното следствие от страна на процесуалният представител на
жалбоподателят са представени и приети като доказателства по делото Постановление
за възлагане на недвижим имот от 05.02.2018 г. /л.42-45 от делото и скица на
поземлен имот № 15-209613 - 04.04.2018 г. /л.46 от делото/ от които се
установява, че провереният обект описан в акта и НП, за който се твърди от АНО,
че е експлоатиран от юридическото лице *****************гр. Т., с Постановление
за възлагане на недвижим имот от 05.02.2018 г. на Частен съдебен Изпълнител И. Л.
с рег. №*** на Камарата на ЧСИ и с район на действие ОС Ловеч е бил възложен на
С.А.М., ЕГН **********. В хода на делото не бяха представени, каквито и да било
доказателства от които да се установява по категоричен начин, че обект
„Складова и производствена база за отглеждане на растения със специално
предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч, към датата
на проверката 05.06.2019 г. е бил експлоатиран именно от юридическото лице *****************гр.
Т., и че именно наказаното ЮЛ е осигурило работна площадка за полагане на труд
на лицето М.. От цитираното по – горе
писмено доказателство /Постановление за възлагане на недвижим имот от
05.02.2018 г./ безспорно се установя, че *****************гр. Т., след
29.03.2018 г., когато цитираното по – горе постановление е влязло в законна
сила, не е имало право на собственост или на ползване върху процесния имот.
Действително в хода на извършената на 17.06.2019 г. документална проверка на
представената от *****************гр. Т. писмена документация за лицето М. е
бил представен договор за изработка от 03.06.2019 г., от който се установява,
че от страна на *****************гр. Т. е било възложено на М. да извършва
действия по засаждане на кълнове, с уговорено възнаграждение в размер на 80.00
лева и срок за извършване на работата – до четири дни, но в същия не е посочено
мястото на което на М. е било възложено да извършва договорената дейност. Няма
спор между страните, че свидетелите Ц. и И., при извършената
от тях проверка на 05.06.2019 г. в 10:00 часа в обект „Складова и
производствена база за отглеждане на растения със специално предназначение”,
намиращ се в землището на с. А., обл. Ловеч, заварили
на обекта лицето Д.М.М.с ЕГН ********** да извършва разсад на медицински
канабис и да го полива, като до приключване на проверката лицето продължило да
работи. Не е спорно и обстоятелството, че в хода на проверката М.
собственоръчно попълнила и подписала декларация, в която посочила, че работи в
проверявания обект, стопанисван от *****************гр. Т., като в деня на
проверката започнала работа в 08:00 часа, при установено работно време от 08:00
до 17:00 часа, с продължителност на работния ден от 8 часа, и със средства
предоставени от фирмата. В съдебното производство, обаче, образувано по жалба
срещу НП, тежестта да се докаже извършването на вмененото нарушение е на
административно наказващия орган. В случая наказващият орган неправилно е
приел, че АУАН, основаващ се само на декларация, за която се твърди, че е
попълнена от М., е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се установява безспорно, че М. е полагала труд на
мястото на проверката в полза на наказаното дружество *****************гр. Т.,
както и че е извършвала това по трудово правоотношение именно с това дружество.
Следва да се отбележи, че поначало декларацията няма решаваща роля за
преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не,
по-скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства,
които в хода на проверката и на административно наказателното производство да
бъдат проверени и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства,
което в случая не е сторено. По делото не се установява по категоричен и
безспорен начин от обективна страна, че в случая със М. *****************гр. Т. е имало качеството
„работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, респективно, че М. се е
намирала на „работно място” по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР
на КТ.
За съставомерността на деянието по чл.1 ал.2 от КТ във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, е необходимо да се установи, че
работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово
правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно
време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по трудовото правоотношение, които обстоятелства, в хода на
проведеното съдебно производство не се доказаха. Нещо повече, в акта, и в
обжалваното НП е посочено, че работния процес на лицето е бил следен и
контролиран от служител на работодателя. В хода на съдебното следствие от показанията
на актосъставителят Ц. се установи, че това лице е вписаното в протокола за
оглед №110С-17-67/05.06.2019 г. лице Красимир Куцаров, за което в хода на
извършената документална проверка е било установено, че по отношение на него
също не е бил представен сключен писмен трудов договор преди постъпването му на
работа, като в тази връзка на жалбоподателят е бил съставен АУАН, и издадено НП
идентични на тези предмет на настоящето дело.
Действително
по делото е приета и вложена справка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на
дружеството жалбоподател /л. 26 от делото/, от която е видно, че едноличен
собственик и управител на дружеството жалбоподател „*****************” ЕООД гр.
Т., е С.А.М., ЕГН **********, но това обстоятелство не е достатъчно да се
приеме, че провереният обект „Складова и производствена база за отглеждане на
растения със специално предназначение", намиращ се в землището на с. А.,
общ. Ловеч, към датата на проверката 05.06.2019 г. е бил експлоатиран именно от
юридическото лице *****************гр. Т., на което С.М. е управител, както и
че дейността, която се е извършвала е била на работна площадка осигурена от
това дружество.
На
следващо място, съдът намира за основателно направеното от процесуалният
представител на жалбоподателят възражение, за допуснато съществено процесуално
нарушение по отношение на връчването на АУАН №11-0001232/09.08.2019 г.
Видно от събраните по делото доказателства препис от процесния АУАН не е връчен
лично на лицето представляващо дружеството жалбоподател. Налице е нередовно
връчване на АУАН, представляващо съществено процесуално нарушение, което
нарушава правото на защита на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът след съставянето му се предявява на нарушителя, за
да се запознае със съдържанието му и го подпише, като ако последният откаже да
го подпише, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел. По делото са
налице доказателства, че след съставяне на АУАН в отсъствие на представляващия
дружеството, същия с писмо с изх. №ИЗХ19073864/13.08.2019 г. е бил изпратен на
Кмета на Община Т. за връчване на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН. По делото са
налице неоспорими доказателства, и че с писмо с вх. №ВХ19095250/29.08.2019 г.
Кмета на Община Т. е върнала процесния АУАН, като невръчен. По делото са налице
и доказателства, че в последствие АНО се е възползвал от разпоредбата на
чл.416, ал.3 от КТ, съгласно, която актът за установяване на административно
нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му
се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В
настоящия случай, при прилагане на хипотезата на чл.416, ал.3, предл. второ от КТ, АУАН е изпратен за връчване с препоръчано
писмо с обратна разписка чрез „Български пощи” ЕАД. В тази връзка по
делото са налични писмени доказателства /л.24 и л.25 от делото/ от които се
установява, че процесния АУАН, заедно с още 4 АУАН, е бил изпратен на
управителя на „*****************” ЕООД гр. Т. с писмо с изх.
№19078240/03.09.2019 г. за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
„Български пощи” ЕАД. Видно от събраните по делото доказателства цитираното по
– горе писмо е било получено на 04.09.2019 г. от лицето Т. С.. Така събраните
по делото писмени доказателства водят до извод, че процесния АУАН не е бил
връчен лично на представляващия дружеството, нито на пълномощник с надлежно
учредена представителна власт за извършване на фактически и правни действия от
името на „*****************” ЕООД гр. Т.. В тази връзка, съдът не
приема възражението на Директора на ДИТ Ловеч, че същите са представили по
делото справка от Регистър на уведомления за трудови договори / история/ л.41
от делото/ от която било видно, че получилото писмо с изх.
№ИЗХ19078240/03.09.2019 г. лице Т. М. Г. -
С. е служител на дружеството. Няма спор между страните, че лицето Т. М. Г.
- С. има сключен договор с дружеството
жалбоподател, но същата видно от приложените по делото писмени доказателства е
назначена в дружеството, на безсрочен трудов договор на длъжността
„камериерка”. Липсват по делото, каквито и да било доказателства, от които да
се установя, че това лице е било натоварено и с представителна власт,
включително не е приложено и пълномощно, което да установява това
обстоятелство. В цитираната по – горе разписка, не е и вписано, че лицето което
го получава е надлежно упълномощено и е представило пълномощно. Посочено е, че
лицето е „управител”, което обстоятелство не се доказва от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. В чл. 36, ал.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ е предвидено, че Пощенските пратки по чл. 34
се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл.
6, ал. 3. Съгласно, чл.4, ал.4 от ЗПУ „Условията за доставянето на
пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията
за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 11 от
ОБЩИ ПРАВИЛА за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети
- Получателите на пощенски пратки и пощенски колети могат да упълномощават
други лица да ги получават. Управителните и представляващите органи на
юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да
получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от
пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие
с действащото законодателство. От своя страна Общите условия на „Български
пощи” в т. 44, б.”а” предвижда, че препоръчани пощенски пратки се доставят
лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя
пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката
няма изрично указание „лично на получателя“, може и на пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена и родствената връзка на лицето, получило пратката. По същия начин се
процедира и при връчване на юридически лица, като б.”в” на същата точка
предвижда, че препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се
доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен
служител.
Горното
налага извод, че актът за установяване на административно нарушение не е връчен
в съответствие със законовите изисквания, което е довело до недопустимо
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Колко важна е
процедурата по лично предявяване на акта сочи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, която гласи, че в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващият орган го връща веднага на актосъставителят, респ. не издава
наказателно постановление. Процедурата по предявяване на АУАН
изисква лично присъствие на нарушителя при наличие на вече съставен акт и се
изразява в приканването му да се запознае със съдържанието на акта и го
подпише. В конкретния случай АУАН не е връчен лично на представляващия
дружеството, а на лице, за което няма данни, че е упълномощено за това.
Нередовното
връчване на препис от акта винаги засяга правото на защита на лицето, уличено
за нарушител и е съществено нарушение, което е основание за отмяна на
наказателното постановление. В този случай е неприложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, която допуска наказателно постановление да се
издаде само когато е налице нередовност в реквизитите на самия
акт, но не и в процедурата по неговото предявяване и връчване.
Въпреки,
че в хода на административно – наказателното производство не се установи и
доказа по безспорен и несъмнен начин, че конкретното административно нарушение
е извършвано от жалбоподателят, съдът намира, че следва да бъде обсъдено и
направеното от процесуалния представител на жалбоподателят възражение, че в
АУАН, и в НП посочената правна квалификация на нарушението не е точна, и че в
случая цифровата квалификация на посочените нарушени правни норми сочела на
извършени две нарушения, а в нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН било
наложено едно наказание. Съдът намира, че както в акта, така и в обжалваното НП
не е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Тук изрично следва да бъде посочено, че както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, описаното деяние е квалифицирано като
нарушение чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, а
не като самостоятелно нарушение само на чл.61, ал.1 от КТ, или само на чл.62,
ал.1 от същия кодекс. Нормата на чл.61, ал.1 от КТ ясно и
недвусмислено регламентира, че „Трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.”, докато нормата на
чл.62, ал.1 от КТ регламентира единствено и еднозначно изискването за форма на
трудовия договор, а именно - трудовият договор се сключва в писмена
форма. Тук следва да се посочи, че всъщност, така
изписана, правната норма на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ придава задължителен характер
на писмената форма, под която следва да се сключи трудовия договор,
уреждащ трудовите правоотношения между работника или служителя и работодателя,
т.е. от анализа на тази разпоредба следва, че не може да има сключен трудов договор
в устна форма и писмената форма на този договор всъщност е и форма за
неговата действителност. Казано по друг начин, липсата на писмена форма на
трудовия договор, всъщност, е равнозначна въобще на липса на сключен трудов
договор и ако един работник или служител е постъпил на работа без сключен
трудов договор в писмена форма, то ще е налице нарушение именно на нормата на
чл.62, ал.1 от КТ, която въвежда единствено задължителното изискване за
писмената форма на трудовия договор във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, която
въвежда императивното изискване за сключване на трудовия договор между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От
това, според съдът, следва и логичния извод, че нормата на чл.62, ал.1 от КТ
няма как самостоятелно да бъде нарушена и в тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалният представител на жалбоподателят
възражение.
Съдът
намира за неоснователни и възраженията на процесуалният представител на
жалбоподателят, че не връчването и не влизането в сила на Постановлението по
чл.405а, ал.1 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение и Предписанието
по чл.405а, ал.4 от КТ за сключване на трудов договор, е пречка за ангажиране
на отговорността на дружеството за визираното в акта и НП нарушение. Съдът
намира, че издаването на актовете по чл.405а, ал.1 и ал.4 от КТ не е необходимо
условие за налагане на санкция за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с 61, ал.1
от КТ, нито пък липсата им води до несъставомерност на деянието. Касае се за две
самостоятелни и независими едно от друго производства с различни правни
последици и цели. Административно наказателното производство по чл.414, ал.3 от КТ не
е обвързано от
производството по чл.405а от КТ и не връчването/респект. обстоятелството, че постановлението
по чл.405а, ал.1 от КТ и предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ, не са влезли в
сила, не се отразява на законосъобразността на издаденото НП.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се отмени,
като незаконосъобразно.
Предвид
изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч
да бъде осъдена да заплати на „********************” ЕООД, ЕИК ********, гр. Т.,
представлявано от С.А.М. ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е
определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се
е явил в две съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001232 от 17.09.2019 година на инж. М.Л.М. -
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Ловеч, с което е
наложена на „ ****************” ЕООД, ЕИК ********, гр. Т., представлявано от С.А.М.
ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател на основание чл.416,
ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в
размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч да заплати на „*****************
” ЕООД, ЕИК ********, гр. Т., представлявано от С.А.М. ЕГН **********, сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
производството пред Районен съд Ловеч.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ