Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146, 17.03.2020год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2061
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата, че преди повече от 25 години
е закупил недвижими имоти – земеделски земи, в землището на с.Д.,
общ.Търговище, подробно описани в молбата, които по кадастралната карта били с
идентификатори 24520.22.4 пи 24520.22.5. В молбата се твърди, че от
придобиването им и до настоящия момент ищеца е владял и ползвал процесните имоти, явно и необезпокоявано, без някой да
оспорва правата му върху тях. Ищеца твърди, че при опит да се снабди с
документи установил, че имотите се води като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - общинска
собственост. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го признае за
собственик по отношение на ответника на процесните
имоти, на основание давностно владение. Претендира разноски. В
съдебно заседание поддържа молбата.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. В отговора ответника е заявил,
че иска е допустим, но становище по основателността му не е изразено. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител ответника е изразил становище за
неоснователност на иска, считайки, че правото на собственост на ищеца може да
се установи само с писмени доказателства по специалния ред на ЗСПЗЗ и доколкото
такива не са представени, то предявения иск се явява неоснователен. Моли съда
да отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното: От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Я. и
А.П. се установи, че ищеца е закупил преди повече от 25 години имот, с площ от
около 1 декар, или малко повече, намиращ се в източния край на с.Д. и от тогава го владее
и ползва без някой да му е оспорвал правата върху него. От показанията на
свидетелите се установи също така, че имота има трайно установени граници,
поставена е ограда от мрежа, както и че към момента същия се владее и ползва от
ищеца, отново без някой да е оспорвал правата му. От заключението на съдебно
техническата експертиза, прието без възражения се установи, че имота, който
ищеца полза и който е предмет на иска е отразен в КК на селото като две имота –
ПИ с идентификатор 24520.22.4 с площ от 501 кв.м., трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на ползване – нива и ПИ с идентификатор
24520.22.5 с площ от 636 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска и начин на ползване – нива, които имоти граничат един с друг и се
ползват от ищеца общо, като са оградени от юг, запад и север. От заключението
на експертизата се установи също така, че по стария план на с. Д. двата имота
са били в регулацията на село Д. и са имали статут на дворни места, през 1963
год. по силата на 216 ПМС са изключени от регулацията на селото и са придобили
статут на земеделски земи, регулационен план на с.Д., в сила от 1987 год.,
имотите също са извън регулация. Установи се също така, че за двата имота не са
подавани документи за възстановяването им по реда на ЗПСЗЗ, а видно от
приложените от ответника писмени доказателства процесните
два имота са отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но в частта на имоти, по
отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи : За да установи дали ищецът е придобил собственост
върху процесния имот въз основа на давностно владение, като оригинерен
придобивен способ, следва на първо място да се
установи статута на имота, предвид различните ограничения на придобиване на
имоти въз основа на давностно владение, установени в
законите действали през процесния период и на които
се позовава ответника, отричайки правата на ищецът. Безспорно е по делото, че
от 1963 г., когато са изключени от регулация и към настоящия момент имотите имат
статут на земеделска земя. Безспорно е по делото, че имотите са включени в незаявените за възстановяване
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, преминаващи в
управление на общината по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Безспорно
е също така, че към момента на придобиване на имотите от ищеца
двата имота, макар и изключени от регулация са се ползвали общо като дворно
място от други физически лица, така са придобити от ищеца, който е продължил да
ги владее и ползва от тогава и към момента. Предвид установеното съдът счита, че
към момента на кооперирането и одържавяване на земите, към момента на формиране
на ТКЗС имотите не са били предмет на колективизация. По делото не се събраха
доказателства имотите да са били одържавявани на друго основание, още повече, че
от събраните гласни доказателства се установи, че имотите винаги са били частна собственост и не са включвани в
ТКЗС, при което съдът приема, че същите не са от категорията на имотите, подлежащи
на възстановяване по ЗСПЗЗ, макар и от 1963г. да са били изключен от границите
на селото и да представляват земеделска
земя. С оглед на това съдът счита, че доколкото имота не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то и ограниченията по чл.5, ал.2 от ЗВСНОИ за
придобиване на имоти по давност, като оригинерен
способ са неприложими в настоящия случай. В този смисъл е и Решение №
883/14.12.2010г. по гр.д. № 1432/2009г. на ВКС, I г.о. Предвид
установеното, че към момента на колективизацията имотите са били в регулация,
то няма как същите да са били включени в ТКЗС, а липсват данни по делото, след
1963 год. получавайки статут на земеделска земя същите да са причислени към
ТКСЗ или одържавени по друг начин, като тези факти обуславят извод, че по отношение
на процесните земеделски имоти не следва да се
прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не
могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи,
собствеността върху които се възстанявава на
собствениците, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации. Процесните
имоти не са били приобщени към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на
тях селскостопанска организация; не подлежат на възстановяване; нито ищеца
противопоставя осъщественото давностно владение
спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид което въведената с
чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е неприложима. Действително
съгласно действащата нормативна уредба придобивната
давност по отношение на имоти частна общинска собственост е спряна, но тази
забрана е неотносима към процесния
имот. Имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се
трансформира в такава по реда на 19, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в
ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците, като в
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че имотите са отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но в частта на имоти,
по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при определянето им като
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е Решение № 942/ 24.02.2009 год. по гр.д. № 2967/2008 г.,
IV г.о. на ВКС. Що се отнася до
възражението на ответника, че ищеца не е представил писмени доказателства, за
установяване правото си на собственост съдът при установеното по-горе, че
имотите не попадат в обхвата на ЗСПЗЗ, то и ограниченията в същия закон относно
начина на доказване на собствеността не следва да се прилагат и ищеца може да
установи правата си с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, в това число и гласни такива.
Предвид всичко изложено и след като
безспорно се установи, че имотите се ползват и владеят от ищеца повече от 25
години явно и необезпокоявано, че владението и към момента продължава, без
правата му да са оспорени съдът приема, че същия е придобил правото на
собственост на основание давностно владение и
предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Ищецът е направил искане за
присъждане на разноските в производството, като с оглед изхода на спора
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 520 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана
от Кмета д-р Д.Д., че С.С.С.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.С.С. от ТАК е
собственик на основание давностно владение на
следните недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Д., общ.Търговище: 1. Поземлен имот с
идентификатор 24520.22.4, с площ от 501 кв.м., м.
“Я.А.“, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване
Нива, категория трета, при граници : ПИ 24520..22.5, ПИ 24520.22.3 и ПИ
24520.23.22 и 2. Поземлен имот с
идентификатор 24520..22.5, с площ от 636 кв.м., м.
„Я.А.“, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване
Нива, категория трета, при граници : ПИ 24520.555.1, ПИ 24520.22.3, ПИ
24520.23.22 и ПИ 24520.22.4, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Търговище,
представлявана от Кмета Д.Д. да заплати на С.С.С., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, адв.С.С.
от ТАК
направените по делото разноски в размер на
520 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :