№ 122
гр. Пазарджик, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря ЛИ. Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260214 от 20.10.2021г.
постановено по гр.д.№1538/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен иска на
ПЛ. Г. ТР., с ЕГН-********** от гр.К., ул.“З.“ №11 срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. “М.“ №3,представлявана от и.д. Председател на Управителния
съвет инж.И.Д. иск с правно основание в чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от
ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв предявен като
частичен от 5000лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 30.04.2019г. на главен път I-8 на км.169+131 в участък от пътя
между ресторант “О.“ и минерален комплекс „Топлата вода“, посока
гр.Пазарджик-гр.Б. ведно с лихва за забава върху претендираното
обезщетение от датата на увреждането-30.04. 2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение ищецът ПЛ. Г. ТР. е осъден да
1
заплати на Агенцията сумата от 1814.85лв разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция ПЛ. Г. ТР. чрез пълномощника се
адв.Г.Х., с въззивна жалба с вх.№266964 от 16.11.2021г. с доводи за
порочност като неправилно и необосновано, при допуснати съществени
процесуални нарушения на материалния закон и утвърдената съдебна
практика и постановено без съпоставка на събрания доказателствен материал.
На първо място се поддържа, че съдът не е приел, обсъдил и взел в предвид
всички събрани по делото доказателства и неправилно е анализирал и
интерпретирал част от тях. Неправилността на решението се свързва с
формиране на крайните изводи от съда на база възприети за доказани отделни
факти, но е игнорирал други по установени по делото обстоятелства във
връзка с поведението на участниците в процесното ПТП, при допуснати
логически грешки при тълкуването на доказателствата и без да е коментирал
приложения снимков материал, изготвен за нуждите на воденото досъдебно
производство от 30.04.2019г. относно състоянието на дървото и разпиляната
по асфалта дървесина. Необсъдени в цялост и некредитирани били
свидетелските показания на очевидци на ПТП след настъпването му и
установеното от тях-визират се св. М. и Х.С. за състоянието на процесното
дърво без да са изложени основания за това както и неприложена разпоредба
на чл.172 от ГПК по отношение показанията на св.Д.М. служител в
ответното дружество с пряк интерес от изхода на спора и без анализ на
множеството противоречия в приобщените гласни доказателства и
съответствието им с изготвените по делото експертизи. Твърди се, че съдът не
е обсъдил и приетите по делото основна и допълнителна съдебно-
лесотехническа експертиза на експерта И.М., липсвало обсъждането им и
защо съдът не ги кредитира, като според жалбоподателя експертизите
изготвени от експерта М. напълно кореспондират с приложения снимков
материал и със свидетелските показания на Д.В. и Х.С.. Поддържа, че съдът
неправилно не е кредитирал първоначалната СЛТЕ /съдебно-лесотехническа
експертиза/ и допълнението към нея за състоянието на дървото като съдът не
отчел, че за разлика от вещото лице Г., вещото лице М. е обърнал внимание
на приложените по делото снимки от ДП от които се черпи непосредствена
информация за състоянието на процесното дърво, след като са направени
веднага след инцидента, и следва да се ценят като по-достоверни. Поддържа,
2
че съдът фрагментарно и избирателно е кредитирал съдебно-
метеорологичната експертиза, без да се аргументира, относно регистрирания
силен вятър в района, явлението което се е образувало в района на ПТП и
извода, че инцидента е причинен от комбинацията между силен вятър и
здравния статус на дървото. Съдът се позовал на оспорена по делото
лесотехническа експертиза изготвена от вещото лице Г., без да бъдат
съпоставени неговите изводи с останалите доказателства, като жалбоподателя
поддържа, че заключението на експерта съдържа неистини, доколкото
заключението му е опровергано от представени снимки от „Гугълмапс“
направени към м.май 2021г. относно състоянието на дървото и при
невъзможност на експерта да обясни защо такова здраво дърво би се
прекършило през средата, а съседните нему дървета не са въпреки духащия
вятър и в тях. Оспорва се извода на това вещо лице за здравината на
сърцевината на дървото към момента на ПТП, което не кореспондирало със
снимковия материал. Навежда се извода, че съдът е приел за доказани факти,
без да обсъди и анализира всички установени по делото обстоятелства в
съвкупност, като ги е тълкувал избирателно. Твърди се, че необосновано и
неправилно районният съд не е допуснал изготвянето на повторна тройна
съдебно-лесотехническа експертиза за установяване на всички обстоятелства
около настъпването на ПТП, причините за реализирането му, както и
връзката между процесното ПТП и увреденото имущество. Твърди се, че
съдът е отказал изслушването на повторна тройна експертиза без на отчете
различията между лесотехническата експертиза на в.л. Г. и тази на в.л. М.
относно вида на процесното дърво, констатациите за наличие на плодни гъби-
люспеста гъба по дървото при огледа му от в.л.М. и заключението на Г. за
това, че дървото е санитарно здраво и не са налице гниене или наличие на
плодни тела, които да сигнализират за наличие на болест по дървото, като
искането за повторна тройна експертиза е продиктувано от взаимно
противоречивите съдебно лесотехнически експертизи и даващи напълно
различни сведения, като искането на повторна експертиза е за да бъдат
преодолени и въпросните противоречия както и за безспорно установяване на
санитарното състояние на дървото, за причините за падането му и
реализирането на инцидента. Счита, че с недопускането на повторна
експертиза са ограничени правата на ищцовата страна, като допълва, че
искането е направено своевременно пред районния съд и след изслушване на
3
последното заключение. Счита още, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. В тази
връзка се оспорва извода на съда, че процесният инцидент представлява
случайно събитие, причинено единствено от разразИ. се силен вятър и след
като съдът приел, че дървото е било напълно здраво и че санитарното му
състояние не е предпоставило настъпИ. инцидент. Цитира се съдебна
практика по идентичен правен казус. Обсъжда се метеорологичната
експертиза и приетото, че инцидента е причинен от комбинация от силен
вятър и лошия здравен статус на дървото, което е видимо болно от болестта
бяло гниене по дървесината причинявано от люспеста гъба като гнилотината
се развива в сърцевината на стеблото и е с продълговати пукнатини и при
натиск гнилата дървесина леко се разпада на пластинки кубчета, като при
обхващане на цялата сърцевина на дървото от гнилотината започват да се
развиват плодни тела-едногодишни гъби по дървото. И че гнилотината
според експерта М. е основната причина стволът на дървото да се прекърши
и да падне на пътя. Коментират се и останалите събрани по делото
доказателства-фотоалбум на местопроизшествието по ДП и картината,
запечатана на снимките за състоянието на дървото, коментирани са и
свидетелските показания на очевидци и на служител на ответника, извършващ
обходи на пътищата като се акцентира на липса на служител в ОПУ-
Пазарджик който да е лесовъд или озеленител, и който да следи за болни
дървета. Акцентира се на противоречивите свидетелски показания на
служителя при ответника М. с тези на останалите свидетели както и
противоречащи на фотоалбума на местопроизшествието. Подлага се на
критика повторната СЛТЕ изготвена от експерта Г. и противоречията между
неговите констатации за състоянието на дървото и другите събрани
доказателства, като се поддържа тезата за неубедителност на изводите на
този експерт включително и при даването на отговори, зададени му в съдебно
заседание уточняващи въпроси. Направено е доказателствено искане за
назначаване на повторна тройна СЛТЕ със задача подробно формулирана във
въззивната жалба.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба като се оспорват
доводите изложени в жалбата и същите се квалифицират като неоснователни.
Като неоснователно се определя искането за повторна тройна СЛТЕ. Счита,
че съдът не е допуснал процесуални нарушения, нито неправилно е приложил
4
материалния закон като е постановил обоснован и правилен съдебен акт.
Отговаря се на всички въпроси повдигнати в жалбата, анализира се
установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и е
направен извод за правилност на постановения съдебен акт. Моли се да се
потвърди обжалваното решение и се отхвърли искането на експертиза.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца ПЛ. Г. ТР. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основани в чл.49 във връзка с чл.45 от
Закона за задълженията и договорите и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Агенция „Пътна Инфраструктура“ ,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“М.“
№3, представлявано от председателя на УС Г.Т., ищецът ПЛ. Г. ТР., ЕГН-
********** от гр.К., ул.“З.“ №8, обл.Пазарджик, твърди, че на 30.04.2019г.
около 19.00ч., МПС, марка „Р.“, модел М.“, рег.№ ..., управлявано от ищеца,
се движило по главен път I-8, с посока на движение от гр.Пазарджик до гр.К..
Времето било дъждовно и ветровито, като в участък от пътя между ресторант
О.“ и минерален комплекс „Топла вода“, край гр.Б., на км.169+131м. на
главен път I-8, вследствие на вятъра се чупи ствола на голямо дърво,
намиращо се от ляво на пътя по посока на движение на автомобила и пада
върху него. Във връзка с инцидента е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №340 р-7326 от 30.04.2019г. и било образувано ДП
№170/2019г. по описа на РУ на МВР-С.. Твърди, че в следствие на инцидента
процесното МПС е тежко увредено и е настъпила „тотална щета“. Твърди се,
че пътят, на който е реализирано ПТП, е включен в списъка на
републиканските пътища на Р България и съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗП, се
управлява и стопанисва от Агенция „Пътна Инфраструктура“,
потвърждаващо се от писмо с вх.№11-00-466 от 10.06.2019г., издадено от
ответника. Ищецът твърди, че предвид посочения факт, за поддържането и
ремонта на пътя, отговорността е законово възложена на АПИ, която с
неправомерното си деяние, изразяващо се в неизпълнение на възложените
задължения на служителите й, натоварени със задачата да поддържат
пътищата, е пряко отговорна след като такъв инцидент е настъпил. Допълва,
5
че неправомерността се изразява в неизпълнение на законовите задължения
на АПИ във връзка с чл.10 ал.3 т.18 от Наредба №РД-02-20-19 от
12.11.2012г., представляващо вменено задължение на ответника да поддържа
крайпътните насаждения чрез тяхното окопаване, пръскане, оформяне на
короните, варосване и други, както и подмяна на отделни повредени и
изсъхнали насаждения с нови. Твърди се, че в конкретния случай за
падналото върху процесния автомобил дърво, не са били полагани никакви
грижи от страна на ответника АПИ, вследствие на което то не е било в добро
санитарно състояние и че това е причина, появИ.т се в деня на инцидента
вятър да го прекърши и то да се стовари върху пътното платно, където в този
момент се е движил управлявания от ищеца П.Т. лек автомобил. Счита, че за
ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за увредения му лек автомобил вследствие на пътен инцидент от
АПИ. Моли да се осъди Агенция „Пътна Инфраструктура“ за заплати на ПЛ.
Г. ТР. обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 30.04.2019г. на главен път I-8, ,в размер на 100лв, предявен като
частичен от 5000лв /в последствие увеличен на 2000лв/, ведно с лихва за
забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди от датата на
увреждането 30.04.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и направените в производството разноски. Посочва и банкова сметка по
която да се преведе сумата. Исковото производство първоначално е
образувано пред РС-С., като ИМ е постъпила в съда на 30.09.2019г. и е
заведена с вх.№ 2024894.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от насрещната по спора страна АПИ-С.. На първо място е направено
възражение за неподсъдност на спора на РС-С. и че в случая местно
компетентния съд е РС-Пазарджик- а ответник АПИ-специализирано звено
Областно пътно управление /ОПУ/-Пазарджик, като се признава, че
местоизвършването на деянието /мястото на ПТП/ е на Републикански път I-
8,км.169 +131 в участък на ОПУ Пазарджик, като в тази връзка ответникът
препраща към съдържанието на ИМ и доказателствата към нея. По същество
се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и се оспорва по основание и
по размер. Доводите са, че първо място липса на причинно-следствена връзка
между твърдяно ПТП и декларираните имуществени вреди по автомобила. На
следващо място не бил установен по безспорен начин механизма на
6
осъществяване на 30.04. 2019г. на ПТП при движение по Републикански път
I-8, в посочения участък км.169+131. На следващо място не се установявало
противоправно поведение на АПИ, ОПУ-Пазарджик изразяващо се в
бездействие и неизпълнение на задълженият по чл.10 ал.3, т.18 от Наредба
№РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
относно поддържане на крайпътните насаждения на територията на
Републиканския път и това да е в причинна връзка с настъпилите повреди по
автомобила. Ответникът АПИ счита, че причината за увреждането на
автомобила не е бездействие на органите на пътната инфраструктура защото
в КП /констативния протокол/ за ПТП с пострадали лица №340р-7326 от
30.04.2019г. на ОД на МВР Пазарджик, РУ-гр.С.-официален удостоверителен
документ, е записано като обстоятелства и причини за ПТП- У1 се движи от
гр.Пазарджик за гр.К., поради причина силен и бурен вятър при
преминаването им покрай пътно дърво, намиращо се от лявата им страна,
пада върху тях голям ствол от дървото. Възниква ПТП с материални щети по
автомобил и пострадали лица. Допълва, че в постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 17.07.2019г. на Районна
прокуратура-Пазарджик е записано: „Метеорологичните условия били тежки,
тъй като валял дъжд и духал силен страничен вятър“…., силният вятър
счупил едно дърво, което било извън банкета и то паднало върху пътното
платно“. Твърди ответника, че АПИ, ОПУ Пазарджик полага системни грижи
за поддържане на републиканските пътища, включително и на крайпътните
насаждения; при констатиране на изсъхнали, повредени, опасни за живота и
здравето на пътуващите по републиканския път и други крайпътни
насаждения, като се предприемат мерки за отстраняването им след
разрешение на еколози от съответната община. Допълва, че в конкретния
случай дървото не е било изсъхнало или повредено по друг начин, за да се
налага отстраняването му. Твърди още, че дървото е било в добро състояние,
отдалечено от ръба на настилката-на повече от 1.60м и не е представлявало
опасност за пътуващите. Сочи се от ответника, че не са били дадени
предписания за процесното дърво от еколози на Община Б. и че служителите
на ОПУ-Пазарджик са строителни техници, но не и еколози и не притежават
специални знания в тази насока.
На следващо място ответника твърди, че към момента на ПТП е имало
силна буря и в резултат на силния порив на вятъра и силния дъжд, клон от
7
дървото се е счупил и паднал върху лекия автомобил. Основната причина
според АПИ за настъпилото ПТП на 30.04.2019г. около 19.20ч. е силния
вятър и дъжд, разразилата се буря-непредвидимо, внезапно и извънредно
събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от АПИ
обстоятелства. Допълва, че причината на отчупването на клона е
въздействието на няколко неблагоприятни климатични фактора-силен вятър,
интензивен дъжд и буря. Твърди се, че е налице непредвидимо природно
бедствие. Или счита ответника, че причините за счупването на клона били
природни, а не човешки, затова не следвало да се ангажира отговорността на
АПИ, поради липса на виновно поведение от нейна страна. Твърди още, че
метеорологичните условия са били тежки, следствие на силния вятър и дъжд,
с което се установявал различен от твърдения в исковата молба фактически
състав на реализирано ПТП и причинно-следствена връзка. С отговора не са
оспорени писмените доказателства приложени към исковата молба и
направените доказателствени искания от ищеца. От своя страна ответника
също ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски за
производството.
Уважено е възражението за местна неподсъдност на спора пред СРС
като с определение №61332 от 09.03.2020г. е прекратено производството по
гр.д.№55720/2019г. и е делото е изпратено по подсъдност на Пазарджишки
районен съд.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото е представено завеР. копие от констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №340р-7326 от 30.04.2019г. изготвен он РУ-гр.С. към
Областна дирекция на МВР-Пазарджик за посетено ПТП с участието на
автомобила на ищеца, описан в исковата молба, с валидна застраховка и взета
алкохолна проба на водача на автомобила, с посочени двама пострадали лица-
водача и пътника М.Н. Т.а, без свидетели на ПТП. Като обстоятелства и
причини за настъпилото ПТП в протокола е записано от длъжностното лице
мл.инсп. Х.С., според което ПТП е настъпило на 30.04.2019г. около 19.20ч. по
път I-8, км.169 +131, като автомобилът се движи от гр.Пазарджик за гр.К., и
поради причина силен и бурен вятър при преминаване покрай пътното дърво,
намиращо се от лявата им страна, пада върху тях голям ствол от дървото,
8
възниква ПТП с материални щети по автомобила и пострадали. Според писмо
на АПИ №11-00-493 от 13.06. 2019г., съгласно чл.8 ал.2 от ЗРП /закона за
републиканските пътища/, същите са изключителна държавна собственост и
че в списъка на републиканските пътища попада и Републикански път I-8,
включващ и участъка Ихтиман-К., Б.-Пазарджик и че процесния участък от
път I-8, от км.168+ 000 до км.170+00 се стопанисва от Агенция „Пътна
Инфраструктура“/ОПУ-Пазарджик/. От протокола за оглед на
местопроизшествие, приложената скица и снимков материал, е видно, че
пречупеният ствол на дървото при падането си е заел цялото пътно платно и в
двете посоки, пораженията върху автомобила са тотални, като автомобила е
буквално премазан и пречупен на две през средата/ предната и задната част/,
като автомобила е застанал почти напряко на платното за движение в посока
гр.Пазарджик-гр.К..
За изясняване на спора от фактическа страна са изслушани няколко
технически и метеорологична експертизи.
Според изготвената съдебно-метеорологична експертиза, на процесната
дата-30.04.2019г. през страната от запад на изток преминава студен
атмосферен фронт, който в следобедните часове и привечер преминава през
Южна България, като по линия на фронта има развитие на конвективна
облачност, гръмотевична дейност, краткотрайни валежи от дъжд и рязко
усилване на вятъра. Експертизата е посочила, че края на м. април и началото
на летните месеци се характеризират с промяна на въздушната маса, която
става все по лабилна и преминаването на студени атмосферни фронтове все
повече се характеризира с рязка температурна промяна, рязка промяна на
атмосферното налягане, чести гръмотевични бури и рязка промяна на посока
и скорост на вятъра, определяно по Ш.. Уточнено е, че това е метеорологично
явление, свързано с преминаването през студен атмосферен фронт или
вътрешно-масов процес, при което се създават условия за развитие на мощна
купесто-дъждовна облачност. Посочва, че това представлява внезапно
увеличение на скоростта на вятъра за късо време /1-2минути/, съпроводено с
рязка промяна на посоката. Въз основа на данните, представени от
Синоптична станция Пазарджик, която е най-близка до мястото на ПТП, в
периода 19.00ч. до 19.30ч. е регистиран силен вятър от запад-северозапад с
пориви до 17м/сег. А в периода 19.40.ч. до 20.10ч. е регистриран вятър от
запад-северозапад с пориви до 22 м/сек. Отчетено е, че в района на ПТП няма
9
измервателна станция, като въз основа на синоптичната обстановка според
експерта има условия за възникване на Ш. с пориви на вятъра по-силни от
регистрираните. Посочено е, че регистрираната скорост на вятъра от
синоптичната станция представителна за района е 17м/сек за периода
19.00ч-19.30.ч на 30.04.2019г. Регистрираното количество валежи е 0.2 л/кв.м.
с времетраене 20.20ч.-20.30ч. Записано е в заключението, че издръжливостта
на процесния клон зависи както от скоростта на вятъра така и от негови
здравен статус. На пето място е записано като констатация, че на база
синоптичната обстановка към момента на ПТП има условия за възникване на
Ш., като скоростта на това явление нерядко надвишава 20-30 м.сек., като при
тази скорост на вятъра по скалата на Бофорд, вятърът се характеризира като
от много силен до силна буря и която скала дава представа как влияе
определена скорост на вятъра към заобикалящата среда и че по тази скала
големи клони на дървета могат да се счупят още при 20.8м/сек. Последният
извод на експерта е, че усложнената метеорологична обстановка в
комбинация със здравния статус на дървото дават наличие на връзка между
настъпилото ПТП и метеорологичната обстановка в момента на инцидента.
Съгласно скалата на Бофорт, при степен 8 като силен се характеризира
вятъра при скорост от 19метра в секунда, равнявайки се на 63-75км./ч.; при
степен 9-като много силен вятър се сочи скорост 22м/сек., или скорост от 76-
87км.ч., а при степен-10 - буря -при 26м./сек и скорост от 88-102км./ч. При
силен вятър /степен 8/ се клатят големи стволове, огъват се големи дървета,
чупят се тънки клончета и сухи клони, като движението срещу вятъра
значително се забавя. При много силен вятър /степен 9/-неголеми повреди на
постройките/вдигане на керемиди, капаци/,чупят се големи клони на
дърветата, отместват се леки предмети от местата им, а при буря /степен 10/ -
разрушения по покривите, постройките, някои дървета могат да бъдат
повалени, а при силна буря /степен 11/-при скорост 30м/сек и скорост 103-
119км, наблюдават се големи разрушения на постройки, чупят се стъблата на
дърветата.
Според заключението по назначената автотехническа оценъчна
експертиза механизмът на настъпване на процесното ПТП, е движещо се
МПС към 19ч. в посочения район със скорост от 70км./ч в дясната половина
на платното по посока , като в автомобила пътува водача П.Т., съпругата му
на предната дясна седалка и дете на задната седалка в детско столче. В
10
резултат на счупване от силен вятър от разразила се буря, че счупва ствола на
едно дърво, намиращо се извън банкета на 1,3м. от южната банкетна линия,
който вятър отвява счупения ствол върху пътното платно и върху лентата за
движение на лекия автомобил. Счупеният клон е с размери дължина 5метра и
диаметър в най-дебелата си част 50см. и от силния вятър се насочва към
автомобила, като въпреки опита на водача да спре на 21-22м. от дънера на
крайпътното дърво, счупения слон се стоварва върху автомобила напречно с
голяма сила върху предната част на тавана на купето. Автомобила спира на
13м. западно /преди ствола на дървото/, при нанесени върху автомобила
вреди както и средни телесни повреди на пътуващите в автомобила. Според
експерта, от техническа гледна точка настъпилото ПТП е непредотвратимо от
водача на автомобила поради това, че възможностите за предотвратяване са
били извън психо-физическите му възможности, като опасността е
възникнала в опасната зона за спиране. Допълва, че счупването и падането
на клона е изненадало водача и той не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието със спиране или друга спасителна маневра.
Уврежданията по автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието, като нанесената щета на автомобила
надхвърля 80% от стойността на автомобила и следва да се приеме, че е
налице тотална щета. Справедливата пазарна стойност на автомобила е
2300лв, а с оглед стойността на запазените части от автомобила, стойността
на дължимото обезщетение е от 2000лв.
В съдебно заседание експертът изготвил автотехническата експертиза
инж.В.Ф. поддържа заключението си, същото е прието от съда без
възражения, несъгласия и оспорвания от страните по делото.
В съдебно заседание експертът изготвил заключението по назначената
съдебно-метеорологична експертиза С.Г.-физик, метеоролог при НИМХ
поддържа заключението си. Допълва, че синоптичната станция Пазарджик,
чиито данни е ползвал, се намира на около 30км. от мястото на ПТП.
Поддържа, че е имало условия да се образува метеорологично явление Ш.,
със строго локален характер /примерно в единия край на града, а в другия да
няма нищо/ и с пориви на вятъра между 20/30м/сек., което няма как да се
регистрира, но е възможно да се случи. Посочва, че е посочил данни за
валежи, регистрирани в Синоптична станция Пазарджик, но според него това
не означавало, че не е валяло. Експертът препраща към приложената към
11
заключението скала на Бофорт, която дава данни за въздействието на
скоростта на вятъра върху тези неща. Допълва, че проявявайки се такова
явление, е възможно да стане и на здраво дърво, че такива пулсации на вятъра
могат да бъдат за доста кратко време, и може да са с продължителност една
минута, и повтаря извода си, че падането на клона е съвкупност от фактори-
скорост на вятъра и здравостта на дървото, тъй като факторите са зависими,
както и орографията на терена-чупене на клони и падане на дървета. За
процесната скала сочи, че е утвърдена от световната метеорологична
организация и се дава, за да може да се онагледи по някакъв начин как
въздейства вятъра. Според експерта по тази скала степените 9, 10 и 11 може
да чупят дървета, а по степен 12 вече е ураган. Допълва, че на база на
синоптичния анализ, показващ, че има нахлуване на студен атмосферен
фронт, развитие на конвективна облачност, които са в условията за развитие
на образованието Ш.. Посочва, че това е период през лятото, когато има
множество такива случаи. Коментира, че е имал поставени експертизи за
други подобни случаи. Посочва в заключението си по т.5, като допълва, че
има условия да се случи такова нещо и коментира неговата надежност в
посока, че синоптичната обстановка дава тези условия за възникването му.
По делото е изслушана първа единична съдебно-лесотехническа
експертиза от експерта И.Н. М.- лицензиран лесовъд и експерт-оценител, от
списъка на вещите лица при Окръжен съд Пазарджик, според което след
запознаване с документацията по делото и личен оглед на падналото дърво/
/експертизата е от 07.12.2020г. /, процесното дърво е обикновен явор, старо
широколистно, листопадно дърво повече от 150години, видимо болно от
болестта бяло гниене по дървесината, причинявано от люспеста гъба.
Посочено е, че гнилотата се развива в сърцевината /централната част/ на
дървесината на стъблото и е с продълговати пукнатини. Допълва, че при
натискане гнилата дървесина леко се разпада на пластинки и кубчета. За
процеса на заболяване експертът посочва, че когато гнилотата обхване
изцяло сърцевинната част, тя обхваща и беловината. Уточнява, че гъбата,
причиняваща гниенето, образува и характерни плодни тела, които са също
симптоми за определяне на причинителя. Посочва, че гниенето може да
продължи няколко години, но плодните тела, които се образуват, са
едногодишни. Като мерки за борба експертът сочи недопускане на механични
повреди по дърветата и изсичане и унищожаване на гнилата дървесина и
12
плодните тела на гъбата. Според експерта , това е причината дървото да се
стовари върху пътното платно. Допълва, че външните прояви на болестта“
бяло гниене по дървесината“, причинено от люспестата гъба, ясно видими ли
са плодните тела на тази гъба и дали биха могли да се установят при оглед на
дървото, е отговорило, че бялото гниене на дървесината се причинява от
люспеста гъба по много широколистни видови-дъб, бряст, тополи, явор, орех
и други. Посочва, че развитието на гнилотата започва обикновено от рани,
като постепенно се разширява, съсредоточено е по стеблото и по -рядко по
дебелите клони .Посочва, че то е характерно с жълто-белия си цвят. За
плодните тела уточнява, че са едногодишни, разположени на странична,
рядко на централна, ,къса дръжка. Първоначално са плътно месести, по-късно
дървенисти, шапковидни, с диаметър от 15-20см и дебелина 4-7см, единични
и рядко по няколко заедно. Тъканта е бяла, месеста, като със застаряването й
става твърда и трошлива. Посочва, че заразяването на дърветата става чрез
спори през рани или около раната, след което мицелът се развива в
централната част на дървото /ядровата дървесина/. Допълва, че развитието на
гъбата е възможно и след попадане на спорите в раните, които осигуряват
достатъчна влажност за покълване и първоначално развитие. За отсечените
дървета или мъртва дървесина могат да бъдат заразени само при повишена
влажност на средата. Експертът е установил, че по стъблото на дървото са
започнали процеси на гниене, които протичат в неговата сърцевина и че
видимите плодни тела на люспестата гъба, започналите гнилостни процеси,
както и силните ветрове, са причина за пречупване на стъблото на процесното
дърво и неговото падане. Заключава, че при това състояние на дървото
единствената мярка за предотвратяване на аварии и безопасност на пътя е
било неговото отсичане.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението и допълва, че
по принцип веднъж годишно трябва да се наблюдава дървото за да няма
някаква повреда по него. Трябва да няма механични повреди и да се
наблюдава санитарното състояние на дървото, като при забелязване на
появила се плодна гъба, това означава ,че има болест по дървото и това дърво
трябва да се отстрани. Категоричен е, че дървото не може да се излекува от
тази гъба, което означава, че има гъба и вътре в дървото. От огледа е
установил , че и момента тази гъба се вижда на дървото. Допълва, че тази
13
гъба е признак на бялото гниене, „тя е вътрешно и в централното стебло.
Уточнява, че при наличието й дървото започва да гние, отслабва стеблото,
коР.вата система и в резултат на лоши атмосферни условия това дърво може
да падне. Посочва, че процесното дърво е на 150години, като яворът живее до
400г. За да определи дървото като явор експертът посочва ,че е се е дописал
до дендролог и до инспектор по горите. Посочва, че ако са били извършвани
ежегодни наблюдения на дървото от специалист, щеше да се забележи тази
болест. Ако дървото е било варосвано, експертът не може да каже дало
дървото би оздравяло. Експертът не може да каже от какво са повредите по
дървото-от рани или от механични повреди. Годините на дървото експертът е
установил чрез измерване на ствола със специална клупа и таблица за
изчисление. Допълва ,че на този вид дърво има живот до 400г. Яворът
прилича на чинара, като вторият има по-зеленикава и по гладка кора, и с
различно листо. Видът на гъбата експертът е установил при огледа. И че с
помощта на учебник е установил, че е едногодишна люспеста гъба, която има
3 плодни тела разположено по стеблото н дървото, образува се преди
инцидента, като се появяват и после изчезват/изпадат/ всяка година и на
другата година пак излизат. Посочва, че гъбите са индиция, че дървото е
болно. За случая най-важно били метеорологичните условия и отслабнало
дърво при което то е паднало. Експертът посочва, че не може да се каже кога
е започнало гниенето, но допълва, че гниенето е обхванало централната част
на дървото, целия му ствол, и че отчупването е на целия ствол, а не е отчупен
клон от ствола. Посочва, че кората на дървото е напукана и не е здрава,
защото боледува дървото. Посочва ,че към момента на инцидента и към
момента на огледа дървото има зелени листа, защото има минимален живот в
него, че дървото не е умряло изцяло. Посочва, че същото има някакъв
процент жизненост в дървото, защото не е засегнато изцяло, като според
експерта до следващото година /2022г./ по него няма да има едно зелено
листо, защото като го обхваща гъбата, постепенно от година на година ще
изсъхне изцяло. Посочва, че при силна буря може да се счупи и цяло дърво,
при силна буря и здраво дърво ще бъде извадено с корените си или ако има
буря със силен вятър ще счупи клон. Уточнява, че при силна буря не може да
се счупи стебло, ствол, както е в случая . Посочва, че такова счупване може
да се получи при мълния/гръм/ и само гръм може да разцепи дървото така.
При заболяло дърво и то отслабва и при комбинация с буря може да се
14
стигне до посочения резултат. Посочва, че ако не е имало буря при това
състояние на дървото вероятна е можело да не се отчупи през 2019г., а след
като болестта обхване 100% дървото, и че след като има зелени листа
болестта не го е обхванала 100%,като счупване на цялото дърво може да стане
след 5-10г. Допълва, че има външни признаци на гниене, като гъбата е най-
важния признак на гниенето. Уточнява, че в случая се касае за счупен
централен ствол, който е на здравата част дървото, а клонът може да се счупи
по много причини, и че в случая се касае за счупен ствол и от снимките.
Посочва, че люспестата гъба е като на ленти вътре, все едно нещо го яде,
разпада се и че чисто житейски неспециалист няма как да забележи по тези
признаци ,че дървото е болно, защото се изискват специални знания.
Допълва, че кората на дървото е нацепена, което признак за болест в него.
При болестта клоните съхнат поетапно, не на веднъж и поетапно се обхваща
цялото дърво, а не за една година наведнъж. Дървесината при болестта не е
пълна, и е на канали, като по принцип здравата дървесина стои като на трески.
Изводите на експерта М. са изцяло компрометирани от последващите
единична и тройна съдебно лесотехнически експертизи последната назначена
от въззивната инстанция по отношение вида на дървото неговите точни
характеристики и особености, заболяването от което страда този вид и какво
е било фитосанитарното му състояние към момента на настъпване на ПТП и
перспектива за по-нататъшно израстване и развитие.
Допусната е повторна съдебно-лесотехническа задача по същите
въпроси като е назначено друго вещо лице, като повторната експертиза не е
изобщо мотивирана и съдът също не я възприема по отношение извода на
експерта, че процесното дърво е било абсолютно здраво и без налични в него
каквито и да било болестни процеси които предопределено да водят до
неговото отмиране и че единствената причина за настъпилото ПТП е силния в
този момент порив на вятъра пречупил ствола на дървото.
Според експерта инж.И. Г. лицензиран лесовъд и експерт оценител,
вещо лице също от списъка на ОС-Пазарджик от 10.09.2021г., като същият е
уведомен, че е назначен за експерт по делото на дата 10.04.21г. Същият
посочва, че останалата част от дървото след прекършването е повалена на
30.04.2019г, но че е успял да я огледа на място. Според заключението вида на
дървото е яворолистен платан-вид чинар-листопадно дърво с мощно стебло,
15
широка корона и типично напукана кора, на възраст 55-65г., намиращо се в
много добро физиологично и фитопатологично състояние. При извършен от
експерта стъблен анализ, не е установил наличие на видими външни болестни
признаци от каквито и да било вредители, а и така също от анатомичния
анализ вътрешни, трайни изменения в структурата и анатомията на
дървесината. Според експерта процесния дървесен вид на конкретното
месторастение не се нуждае от никакви специални и специфични грижи и
поддръжка. Посочва, че като причина за стоварването на части от дървото на
пътното платно са силния до ураган вятър във вид на завихряне вследствие на
спецификата и особеностите на теренните конфигурации на конкретното
местопроизшествие. Посочва, че в резултат на извършения стъблен анализ не
е установил наличието на каквото и да било изсъхване на които и да било
части от стеблото, включително и на клони. Според експерта пречупването на
част от цялото централно стебло е с видим характер на усукване и че по
никакви налични видими белези не може да се установи и прогнозира
вероятно пречупване. Според експерта четинестата люспеница не причинява
стъблено гниене и че стъбленото гниене се причинява от истинска праханова
гъба и лъжлива праханова гъба, като такива видими развити форми на плодни
тела не са установени на останалата част от стъблото както и не е установил
и типични начални форми на мраморна гнилотина от започнало развитие на
мицелни образувания във вътрешните, подкорачни пространства.
В съдебно заседание инж.Г. поддържа заключението си, което е оспоР.
от ищеца. Посочва, че освен оглед на останалата част от дървото е използвал
наличния по делото снимков материал от „Гугъл мапс Категоричен е, че по
дървото не намира никакви външни болестни признаци. Твърди, че
изследването е направил по стъблен анализ, при което няма никакви
болестни признаци нито с външни нито с вътрешни деструктивни изменения
и че заболяването може да се констатира по морфологични признаци, които
не може да се объркат. И най-вече от плодните тела които развиват
платаните. Посочва ,че по живите клонки от дървото има образувани плодни
тела. По негови /на вещото лице / указания било отрязано дървото през
2019г., преди на е налице висят правен спор. Вътрешната морфология на
дървесината на дървото експертът установил чрез нарязване на дървото на
шайби и посочва, че прахановата гъба може да предизвика заразяване на този
вид чинар, че през май 2021г. не е виждал гъби по дървото и е нямало кухина
16
на дървото. Според експерта, вътрешните осветявания на здравата дървесина
не винаги трябва да е червеникава и че има раздробяване на дървесината
правещо при падането вероятно е било сух клон, клон който при падането се
е разпаднал. Експертът не излага доводи какво означава разпаднал се при
падане сух клон от прекършено на две през ствола дърво и индиция за какво
би могло да бъде това. Счита, че сухите клони се намират и по напълно
здрави дървета, като свързва това състояние на дървото с евентуално
започнат болестотворен процес в самото дърво предвид неговите
характеристики на хибрид и кръстоска и качества. Категоричен е, че през май
2021г. не е констатирал наличие на гъби, които да причинят вътрешни увреди
по дървото, когато го е оглеждал не е имало гъби и не е имало кухини. За
истинската и лъжлива праханова гъба като причинител на заболяванията
пояснява, че те са невидими до втората година и видими след четвъртата,
външните проявления на прахановата гъба са на 2-3година, и че гъбата
причинява гниене на стоящи дървета на ствола и след проявата им остават до
края на живота на дървото. Според експертът дървото е на около 80г. И двете
единични заключения са оспорени, предвид коренно противоположните
изводи по отношение фитосанитарното състояние на процесното дърво, като
първоинстанционния съд е отказал по искане на ищеца да допусне тройна
експертиза предвид констатираните съществени противоречия по отношение
на основните и най-важните относими правни и фактически въпроси, на
които ищеца се позовава по делото и същевременно които ответника
оспорва като поддържа, че в случая не носи отговорност тъй като е налице
случайно събитие което изключва отговорността му за причинените вреди на
автомобила.
Поради съществени противоречия в двете единични експертизи, пред
въззивната инстанция по реда на чл.266 ал.3 във връзка с чл.201 от ГПК е
назначена тройна лесотехническа експертиза по документи, в състав вещите
лица-инж.С.Б., инж.Ц.Ч. и инж.Н.Г.. Съгласно тройната експертиза,
процесното дърво е явороволистен платан /вид Чинар/ -Platanus
acerifolia, така както заключава и експерта Г.. Посочват, че дървото е от
първа величина, може да достигне до 50м. височина и диаметър 4метра,
листата са прости, едри и длановидно надялани; дяловете са широко
триъгълни с почти еднаква дължина и ширина, като по перваза са
неравномерно и едро назъбени, гладка гора, мозаечно петниста с неправилни
17
и преливащи със сиво-зелени петна, плодовете са дребни орехчета с обратно-
конусовидна форма, събрани в топчести съплодия, разположени по 2-3 на
дълги дръжки. Представлява хибриден платан от кръстосване на западен с
източен платан, като ценни качества на вида се сочат- бърз растеж,
голяма жизненост и много висока регенеративна способност, много
студено устойчив и издържа на замърсявания на въздуха и е един от най-
предпочитаните дървесни видове за крайпътни и паркови залесявания.
Тройната експертиза е категорична, че фитосанитарното състояние на
дървото е незадоволително предвид наличните суховършия и извършваните
окастряния, съгласно снимките от 2018г.-2019г. на Гугъл Мапс. Категорични
са тримата експерти, че процесното дърво е било колонизирано от
същинска праханова гъба,/ Fomes fomentarius Fr./. което е широко
разпространено заболяване по широколистните видове. Сочат още, че това е
вид гъба, който образува многогодишни големи плодни тела с диаметър от
5см. до 30см. и дебели над 20см., които са копитообразни и твърди, като от
горната страна повърхността им е сива до пепелявосива с добре изразени
концентрични кръгове, гладка, без пукнатини. Уточняват, че тъканта е кафява
до ръждиво-кафява, плътна, мека, а от долната страна, повърхността е плоска
и светлосива. Посочено е още, че плодното тяло се развива по ствола на
различни видове широколистни дървета, а заразяването става в резултат на
механични рани, пречупени клони или други повреди по дърветата.
Механизмът на заразяване е като мицелът отначало поврежда кората,
след това се развива в дървесината като навлиза постепенно към
централната част на стъблото. Причинява смесено гниене, което
намалява устойчивостта на стъблото на силни ветрове. Допълват, че
гниенето може да засегне по-дебели клони или стебла, като гъбата се развива
много години при което причинява значимо разрушаване на дървесината.
Посочено е още, че в началния стадий на гниене, дървесината е кафеникава,
твърда, и външно почти непроменена, след това придобива жълто-бял цвят,
става мека и гъбеста с тесни, черни до тъмнокафяви линии и при
подсушаване с радиални пукнатини, пълни с жълто-бял мицел, като гнилата
дървесина се разпада по годишните пръстени. Категорични са, че в случая се
касае за гниене от същинска праханова гъба, а не за бяло гниене, причинено
от люспеста гъба, така както сочи експертът в първото единично заключение-
инж.И.М.. За развитието на тези дървета според експертите , същите не се
18
нуждаят от специални грижи. Отчитайки факта, че покрай пътя дървета са
най-вече за ветрозащитна и за озеленяване, според експертите е
препоръчително поддържане и оформяне на короните им на по-малка
височина и съответно окастряне на сухите и опасни клони. Необходимо е
също така запечатване на отрезите след окастряне. Мерките за борба със
същинската праханова гъба са недопускане на механични наранявания
на дърветата, ограничаване на летните кастрения на здрави клони и
замазване на отрезите при кастрене с антисептични вещества. Експертите
сочат, че към датата на инцидента не може да се каже дали е имало плодни
тела по стеблото, но че наличието на суховършия година по-рано е видима
проява за протичащи болестни процеси в дървото. Според експертите
причините довели до пречупването на ствола на дървото са комбинация от
влошено санитарно състояние на дървото, причинено от гнилостни
процеси предизвикани от същинска прахова гъба и лошите
метеорологични условия в момента на инцидента. Изводът за комбинация
на фактори за пречупването на дървото се базира и на данни от съдебно-
метрологичната експертиза за наличен силен вятър достигайки скорости от
17м/сек. до над 20-30м. сек. Категорично е заключението на експертите, че
лошите метеорологични условия могат да пречупят както тънки така и
по-дебели здрави клони, но е невъзможно пречупване на дървото през
ствола, само въз основа на неблагоприятни метеорологични условия,
предвид вида на дървото, неговата устойчивост на атмосферни
замърсявания и студове, изключителна дълговечност, дълбока коР.ва
система и твърдата и здрава дървесна. На база снимковия материал
експертите заключават, че в близост до поразеното дърво не се виждат други
подобни дървета и че ако е имало такива ,необхванати от снимките и които не
са пречупени, то е защото са здрави и са в добро фитосанитарно състояние.
В съдебно заседание експертите поддържат категорично и без никакви
резерви заключението си. Допълват, че са приложили снимки към
експертизата на които ясно е показано кое е суховършия; че процесното
дърво го няма на място, че са взети снимки от Гугъл Мапс от 2018г.; че за
състоянието на дървото се прави извод именно от снимките и от досъдебното
производство; че на снимките личи, че клоните са паднали и са се
разпръснали, което означавало, че са сухи като в противен случай не биха се
разпръснали. Според експертите суховършието представлява клони, които
19
имат нездрав вид по външни белези и имат сухи връхни клони. Допълват, че
снимките в Гугъл Мапс, са 360градусови и може да се разглежда дървото от
всички позиции; че суховършие означава връхни клони, излизащи от
основното стъбло и че процесното дърво има две такива суховършия,
едното в посока юг, а другото в посока изток, и се виждат много хубаво
тъй като дървото може да ес „върти“ от всички посоки на тези снимки.
Допълват, че са разглеждани снимки от преди инцидента 2018г. и на
счупеното дърво след инцидента, от 2021г. Посочват, че от плодните тела се
разбира какво е заболяването на дървото, а самите суховършия са признак на
влошено състояние, че има заболяване. Посочват, че през 2012г. дървото не е
имало заболяване, и че заболяването се вижда през 2018г. За периода на
появата на суховършия, според експерта Г. е възможно са минат до 3 и повече
години, като период до 3г. е достатъчен, в който да се появят тези
суховършия като външни белези и че преди да са се появили тези
категорични белези като плодни тела. Допълва, че от заразяването на дървото
до появяването на суховършията може да минат до 3г. За процесните
суховършия експертът посочва, че това са първите външни белези, че
дървото е заразено, че този период до 3г. мицелът на гъбата работи
вътре, само че външното проявление няма как да се види и че през 2021г.
експертите са видели плодните тела отвън и че това е крайния етап-гъбата. За
плодното тяло сочат, че то е кръговообразно, много красива „гъбка на
дървото“, но че реално е нещо, което говори за тотална смърт отвътре на
дървото. Инж.Ч. допълва, че мицелът унищожава дървото отвътре и вече
като е унищожено се появява плодното тяло готово да заразява. Според
инж.Г. няма категоричност, с която може да се каже ,че първият стадий е до
3-тата година, но е важно да се знае, че до 3г. дървото проявява своите
външни белези като сухи клони и че този период заболяването работи
вътре в дървесината, която става рехава, започва с категоричност
гниене, но все още дървото стои добре външно. Посочва, че пълното
умиране на дървото зависи от неговия размер, от неговите години,
местоживеене и дали за него се полагат грижи. Според експерта, преди
забелязване на суховършията трябва да се вземат мерки. Преди
суховършията не може да се види с просто око, че има проблем.
Заключават, че е редно хората които се грижат за тези дървета, да не
кастрят или ако кастрат да се запечатват раните, защото това е входната
20
врата на мицела. Съгласно заключението, към 2018г. и 2019г. и преди
инцидента спрямо дървото са извършвани окастрания и налични суховършия,
което навежда експертите на извода за незадоволително санитарно
състояние на процесното дърво. Според инж.Б. експертизата е установила,
че основната причина да се зарази дървото са неговите повреди по кората
или по сами ствол, но че може и да е по връхни клони, паднал клон, отчупил
се, като най-добрата среда на тази зараза са дебелите клони както по
цялото дърво така и повече по дебелите клони и стебло. Инж.Г. допълва,
че там където има с какво да се храни, заразата там се развива гъбата; че
тънките клони не са интерес за тази гъба, на първо време когато се настанява.
По принцип гниенето се посочва като бяло, но е и смесено гниене, което
причинява гъбата-истинска праханова гъба. Считат, че и двата термина са
еднакво верни, и че в случая е по-скоро бяло смесено гниене, като за
гниенето няма значение влажността на въздуха за развитието на този процес,
независимо ,че я има през цялата година и това не влияе къде ще се появи
гъбата; че не се изискват някакви допълнителни по-влажни или по-невлажни
условия. За дървото се посочено, че то е предпочитано дърво за крайпътни
залесявания поради неговата изключителна издръжливост; че дървото е от
много издръжлив вид и няма метеорологични условия, ако е здраво
които да го счупят по този начин. Инж. Ч. допълва, че е възможно да се
счупи клон, но цяло стебло е невъзможно. За чинарите посочва, че това са
дървета които имат много голям сбег, като това представлява разликата
между диаметъра в основата и диаметъра на върха, като дървото има една
стабилна основа, като стебло и много дебели, груби корени с дълбока
коренна система и че това го държи изключително добре. И че дори на
има листна маса, то вятърът ще прекърши клон, но не и цялото стебло.
За посочените в т.1 от заключението плодове представляващи дребни
орехчета, експертите уточняват, че с тях дървото се размножава. Обобщават,
че дърветата се хранят от ликото, което се намира точно под кората; че
дървесината вътре може да си изгнива, но спящите пъпки-гъбата, която
напада широколистните дървета, са разположени по кората; че ликото е
веднага под кората и че там са хранителните вещества. Уточняват, че вътре
може да изгние дървото и да се образуват хралупи, а отвън да си има
клони със зелени листа; че дървото може да е зелено, но се появяват тези
белези като изсъхнали части от него, изсъхнали клони, и че през 2018г.
21
част от короната на дървото е зелена, но заедно с това има цял сух клон
изсъхнал, което показва, че вътре в дървото “нещо работи“/. Инж.Б.
допълва, че причината да се пречупи дървото е силния вятър, като дървото е
болно затова е паднало от вятъра. Макар дървото да има кора, отвътре е
“просто гнило“. Инж.Ч. допълва, че ако няма вятър дървото пак ще падне
някога в това си здравословно състояние. Инж.Г. уточнява, че ако това дърво
не е било проядено от вътре от този мицел на тази гъба, то нямаше на падне,
то тежестта на факторите е решаваща. Във връзка с въпросите поставени от
ответника по спора АПИ-ОПУ-Пазарджик експертите поясняват, че метода на
изследване на дървото е визуален оглед по снимки 360градусови плюс
снимки на самото местопроизшествие и че ако здрав клон падне на земята,
той ще си остане целия и няма да се разпръсне, както е разпръснат в случая.
Инж.Г. е категорична, че от възрастта на дървото не могат да се причинят
суховършия. Инж.Ч. допълва, че това са дървета , които издържат много
години до 2000-3000г. да издържи чинара; че дървото е кръстоска между
източен и западен чинар -европейски с американски вид, като при кръстоска
се получава процесния вид от който е и дървото, който е изключително
издръжлив на замърсяване на въздух и че без да е болно дървото, не може
да има сухи клони и че ако паднало от вятъра, то от силни дъждове ще
падне цялата корона, а не само два клона. За снимките с плодните тела, е
посочено, че те са след произшествието, но не са в резултата на
пречупването на дървото при ПТП. За плодните тела се допълва, че те се
появяват когато вече вътре е изгнило дървото и че това е последния
стадий, защото това е последния признак, който се появява като копито.
Инж.Г. допълва, че експертите са категорични, че тези суховършия, които
са ясно личащи и особени при раздробяването на клона който е паднал,
видян на дискетата са признак за гнилостни процеси, които са обхванали
вътрешността на ствола и затова експертите са си позволили да ползват
професионален термин че „дървото е колонизирано“, но не могат да кажат в
каква степен към момента на ПТП. Допълват, че през 2018г. като се огледа
района няма такива дървета, като проверката правена е от ханчето с Гугъл
Мапс и че такива големи дървета няма, а само малки дървета. Категорично
заключават, че здрави дървета по време на силна буря, с рязко сменяне
на посоката на вятъра може да повали видове, които са с плитка коР.ва
система, но чинар, кръстоска, която се ползва за крайпътни залесявания
22
не може. Инженер Б. допълва, че вятърът може да повали такива, когато те
страдат, но когато пада цялото дърво, а не се чупи, което представлява
ветровал, при което дървото се обръща цялото с корените и пада, те излизат и
корените на дървото. Вещите лица нямат съмнения за установената зараза по
дървото към момента на ПТП и за причината за падане на дървото и са
категорични, че експертизата им не се основава на вероятности или
предположения.
По делото са разпитани няколко свидетели.
СвД.Д. М., братовчед на ищеца е посетил ПТП непосредствено след
инцидента и препредава казаното му от ищеца. На място е констатирал
паднало дърво върху колата на ищеца ,която е премазана, като съпругата на
ищеца е била зле. Дървото било рязано от полицаи, дясната врата на
автомобила била размазана. Дървото било без суха кора, с диаметър 50-60см,
дървото било сухо, без шума и кора, от вътре било кухо, и изсъхнало. Не е
забелязъл на място други паднали клони или дървета, времето било сухо на
място, духал слаб ветрец, на дървото не е имало листа и шума. Св.Х.Г.С.,
полицай в РУ-С. съобщава за силен вятър в района на ПТП, на място видял
клона паднал върху колата, като същият бил паднал на пътя и го блокирал.
Пожарната разрязала автомобила през тавана за да се извади пострадала жена
и се качи в линейката.На място бурята била приключила. Дървото било
дебело; чинар отделно дърво, пречупения клон бил голям, по него имали
зелени листа, дървото външно нямало признаци да е изсъхнало, но като е
пречупено видял, че по средата дървото е тръгнало да изсъхва. Посочва, че
всеки ден минава от там и че ако е забелязъл, че дървото е сухо, би подал
сигнал.Св.Д.Л. М. ,служител от АПИ установява, че по останалата част от
дървото извън пречупената , имало листа, раззеленено и се чудела каква сила
на вятъра е пречупила дървото. Според свидетелката, че дървото видимо е
било здраво. Заявява, че обхождат и извършват ремонти по пътя
целогодишно и че също отстраняват изсъхнали дървета, като преди това се
извършва консултация с общината и еколози, които дават становище, като
отстраняването се възлага на фирма Според свидетелката остатъкът от
дървото зеленеел. Свидетелката не е разпитвана дали процесното дърво е
било обследвано за фитосанитарното му състояние преди ПТП и дали е
правено консултиране с еколози към общината за премахването му и че
такава процедура е отпочната и приключена с взето решение за премахването
23
му, съответно възлагането на фирма да отстрани дървото. Според
свидетелката по дървото не е видяла гъба. Според свидетелката няма други
дървета като това в близост до ПТП. Посочва, че служителите на АПИ
отстраняват клони на дървета надвесени над пътя. Обяснява, че към
структурата в която работи на АПИ ОПУ-Пазарджик няма назначен лесовъд-
технолог или озеленител, който да се занимава с такава специфична дейност.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че настъпилото
в резултат на ПТП увреждане на собствения му автомобил до степен на
тотална щета -повече от 80% уведа спрямо стойността на автомобила е
резултат и е причинено от бездействието на служители на АПИ по
републикански път I-8, задължени по закон за отговорят за изправността и на
крайпътните съоръжени и за фитосанитарното състояние на крайпътните
дървена и при необходимост да ги отстранява при възникнала опасност от
пречупване в хипотеза на заболяване на дървото.
По същество исковата претенция е изцяло основателна.
Налице е установено по безспорен и категоричен начин неизпълнение
на основни и съществени задължения вменени на служители на ответника
/АПИ ОПУ/ по качественото поддържане на пътя в частност по проверка и
следене на финосанитарното състояние на крайпътните дървета по начин, че
да се предприемат изпреварващи мерки срещу болни дървета и тяхното
евентуално премахване с оглед изключване на възможността от същите да
бъдат причинени повреди по пътното платно и по преминаващи ППС както и
на пешеходци.
Съгласно Закона за пътищата от 2000г., и по точно чл.19 ал.1 т.1
-Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна
инфраструктура", като няма спор по делото, че в случая настъпилото ПТП е
именно на републикански път. В тази връзка е и признание на ответника по
иска АПИ-ОПУ-Пазарджик направено в нарочно писмо до ищеца , неоспоР.
от страната.
Съгласно НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното
24
развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.91 от 20.11.2012г., в сила от
20.11.2012 г., попр., бр. 95 от 4.12.2012 г. същата регламентира и с нея се
определят /чл.1 ал.1/ видът, обхватът, техническите изисквания, норми и
правила и периодичността на работите за поддържане и текущ ремонт на
пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното
изпълнение. Като ал.2 регламентира, че изискванията на наредбата се
прилагат за републиканските и местните пътища, класифицирани в
съответствие с чл.3 от Закона за пътищата, като по делото няма спор и както
се посочи, че процесното ПТП с автомобила на ищеца, се е случило на
републикански път на територия на Р България. Съгласно чл.1 ал.3
изискванията на наредбата се прилагат в съответствие с техническите
нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти в
областта на пътното дело, свързани с надеждността и безопасната
експлоатация на пътищата и със здравословните условия на труд, пожарната
безопасност и санитарно-хигиенните норми. В чл.2 ал.1 от Наредбата е
посочено, че поддържането на пътищата включва комплекс от дейности
и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за
непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за
предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за
осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и
принадлежности, както и за реда за водене на техническата отчетност на
пътищата; че ал.2- Поддържането на пътищата в зависимост от целите, които
трябва да бъдат постигнати, е, както следва:1. превантивно;2. текущо;3.
зимно. В чл.3 ал.1 са разпределени между различните институции
отговорността по поддържането и текущия ремонт на пътищата,
съгласно което поддържането и текущият ремонт на пътищата се
организират и осъществяват от собствениците или администрацията,
съответно юридическите лица, управляващи пътищата, както следва:1.
за републиканските пътища - от Агенция "Пътна инфраструктура"
(АПИ);2. за автомагистралите по чл.28б ал.1 от ЗП- от Национална компания
"Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП);3. за общинските
пътища - от общините, като когато/ал.2 се отнася за поддържането на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
осъществява по взаимна договоР.ст между АПИ и общините при условията и
по реда, определени в Правилника за прилагане на закона за пътищата.
25
Съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата, Глава Трета Видове, обхват и
технология на работите за текущо поддържане и текущ ремонт на пътищата,
технически изисквания, норми и правила; текущото поддържане на пътищата
включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят
техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в
съответствие с действащите нормативни актове и техническите
спецификации за строителни продукти. Към текущото поддържане се отнасят
и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и деформации по
елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и
предотвратяване на по-нататъшното им развитие, а съгласно ал.2 текущият
ремонт на пътищата включва работите, свързани с отстраняването на локални
повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по
пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се
променят конструкцията и техническите характеристики на платното за
движение. В ал.3 са посочени отделните основни видове дейности включени
по текущото поддържане и текущия ремонт на пътищата, като т.1. постоянен
контрол върху експлоатационното състояние на елементите на пътя, пътните
съоръжения и принадлежности;2. почистване на малки свлачища, срутища и
наноси;3. окосяване, подравняване, профилиране и оформяне на банкети;4.
окосяване на откоси, на ограничителни и разделителни ивици, на площадки за
отдих и други тревни площи;5. запълване и укрепване на откоси на отделни
места;6. почистване и/или възстановяване на берми, "джоб" стени и други
укрепващи съоръжения;7. почистване и отстраняване на отделни малки
повреди по земното платно;8. почистване и/или възстановяване на разрушени
отводнителни съоръжения - окопи, риголи, улеи и дренажи в отделни
участъци;9. почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения -
дупки, пукнатини, обрушени ръбове и др.;10. отстраняване на отделни
деформации - вълни, коловози и други неравности;11. запълване на закрити
фуги на пътни съоръжения;12. почистване на водостоци, мостове и техните
отвори от кал, лед, наносни материали и др.; 13. отстраняване на отделни
повреди по конструкциите на пътното платно, връхните конструкции,
лагерите, долното строене и речното корито;14. боядисване на стоманени
конструкции на мостове, парапети, предпазни огради, елементи на пътни
знаци и др.;15. възстановяване на хоризонталната маркировка;16. поставяне
на нови или подмяна на отделни повредени пътни знаци, предпазни огради и
26
направляващи стълбчета, както и поставяне на допълнителни такива при
необходимост;17. почистване и отстраняване на отделни повреди по
крайпътните площадки, чешми, паметници, беседки и други обекти на
крайпътното обзавеждане;т.18. поддържане на крайпътните насаждения -
окопаване, пръскане, оформяне на короните, варосване и др., както и
подмяна на отделни повредени и изсъхнали насаждения с нови;19.
поддържане, почистване и отстраняване на отделни малки повреди по
сградите и съоръженията на пътните служби и други, като Основните
дейности за текущо поддържане и текущ ремонт на елементите в обхвата на
пътя и на пътните съоръжения и принадлежности са съгласно приложение №
2. А Правилата, организацията и технологията за изпълнение на работите,
свързани с текущото поддържане и текущия ремонт на елементите в обхвата
на пътя, на пътните съоръжения и принадлежности, се разработват и
утвърждават от лицата по чл.3, в частност от АПИ за републиканските
пътища.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа, а съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму като във всички случаи
на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно съдебната практика случайното събитие е такова събитие, което не
е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно
поведение /Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф./. В хипотеза на заявени доводи, че
увреждането е причинено в резултат на случайно събитие , за да се приеме
еднозначно, че е налице случайно събитие следва да бъде установено по
категоричен начин, че служителите на ответника, са направили всичко
необходимо, но въпреки положените усИ. е възникнал вредоносния резултат /
Решение № 211 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 831/2019 г., III г. о., ГК/.
В конкретния случай от доказателства по делото се установява по
несъмнен начин, че служители на ответната АПИ ОПУ-Пазарджик не са
изпълнили вменените си задължения по посочената Наредба от 2012г.- чл.10
ал.1, т.18.-поддържане на крайпътните насаждения - окопаване,
27
пръскане, оформяне на короните, варосване и др., както и подмяна на
отделни повредени и изсъхнали насаждения с нови. Неизпълнението е
било трайно, съществено и продължително и последните по никакъв начин
лично или чрез съответния общински служител еколог-не са установили и
констатирали видимо заболяване на процесното дърво /суховършия и
окастрене/, стволът на което се е прекършил. Характерът и естеството на
дървото хибриден чинар, неговите качества и устойчивост според тройната
експертиза, са от такова естество, че при каквато и да било буря ,дори и при
ураган няма как да се прекърши ствола му ако е напълно здраво и неговото
фитосанитарно състояние е изключвало наличието на какъвто и да било
започнат и развиващ се процес на заразяване и заболяване от същинска
праханова гъба. Към момента на ПТП /по-точно година по-рано, виж
снимковия материал/ е имало ясни и видими признаци на започнат
болестотворен процес, водещ до загниването и постепенното отмиране на
дървото. Болестта върху дървото е надлежно установена и то само по снимков
материал, по действителността и истинността на който няма възникнали
спорове или възражения. Фактът на налични и видими с просто око
съховършия и извършени окастрания, както и разпръскването на
суховършията в резултат на удара на счупената част от ствола в пътното
плато и в лекия автомобил е напълно достатъчен и ясен и недвусмислен факт
и признак да се приеме еднозначно, че дървото е било болно и то в последния
си стадий на болестта, като процесът на боледуване и колонизиране на
дървото от болестта е продължавало повече от 3години към момента на ПТП.
Същото е било в незадоволително състояние, било е както се посочи буквално
колонизирано от същинската праханова гъба от която е започнал гниещия
процес по сърцевината и кората на дървото. Наличието на видими прояви за
протичащите болестни процеси в дървото-гниене, които не се оформят
сравнително бързо, а касаят един продължителен период от време от няколко
години, е следвало да бъде достатъчна индиция и обективен видим признак и
сигнал за служителите на АПИ да предприемат следващите се от това
действия-в зависимост от моментното му фитосанитарно състояние ако не
може да бъде оздравено или да се ограничи болестта, да се пристъпи към
негово физическо премахване от пътя, защото представлява реална заплаха за
движещите се /пътни превозни средства/ ППС и пешеходци. В случая,
изобщо не е налице случайно събитие предизвикано от атмосферни фактори.
28
До настъпването на ПТП е проявено виновно бездействие от страна на
служителите на АПИ които не са изпълнили задълженията си по т.18 от
цитираната Наредба по следене на фитосанитарното състояние на
крайпътните дървета. Тройната лесотехническа експертиза е категорична в
изводите си и в мотивировката си към тях и съдът напълно я възприема като
логична и последователна. От експертизата която въззивният съд е назначил
и я възприема изцяло като обективна, мотивирана и компетентно изготвена,
по несъмнен начин се установява, че при силен вятър здраво дърво от
посочения вид няма как да се прекърши и да падне и че по-скоро дърво от
този вид би паднало изцяло заедно с обръщане на корените, но не и да бъде
прекършен ствола му. Касае се за изключително здраво дърво-Явороволистен
платан/вид чинар/ който предвид своята хибридност, съчетавайки други два
платанта чрез кръстоска, бърз растеж, голяма жизненост, регеративна
способност, студоустойчивост и издържащ на замърсяванията, е предпочитан
дървесен вид за крайпътни и паркови залесявания. Още повече, че в случая
дървото е било на сравнително малка възраст, но въпреки това е било
заразено и е боледувало от същинската праханова гъба. Факт е, че принципно
заболяването се развива вътре в сърцевината на дървото и под кората, но че е
имало достатъчно индикации и видими забележими с просто око признаци,
даващи основание за приемане, че дървото боледува. Въззивният съд не
възприема заключението на експерта Г., че дървото е било напълно здраво. В
същност експертът е изследвал основно останалата след прекършването на
ствола част от дървото в земята на място и прилагайки метода на стъбления и
анатомичен анализ е разрязъл остатъка от дървото на шайби, без обаче да
даде приоритет на снимковите данни на пречупената част от ствола, именно в
която част и където са се намирали суховършията и окастранията и най-вече
не е отчел подобаващо фактора разпръскване на части на суховършията след
падането на същите по цялото пътно платно. Фактът, че дървото е имало
зелена листна маса, включително и такава на отчупения ствол не е достатъчно
да се приеме само по себе си, че дървото е здраво, и не е заболяло от
същинска праханова гъба при положение, че гъбата навлиза през окастрени
части и суховършия, както и през отворени механични рани на дървото, които
не са изолирани чрез замазване на отвора откъдето обикновено навлиза
мицелът и плодното тяло на прахановата гъба, тоест логично е заболяването
на дървото да е започнало в тази ситуация от върха в посока към основата и
29
най-силно да е развит болестотворния процес в горната част на стеблото,
която в резултат на това става по-слаба, по крехка, по-чуплива и не може да
се съпротивлява на напори на вятъра и много по-лесно би се пречупила. В
случая жилавостта и издръжливостта на дървото е значително отслабена, в
това състояние то може да падне и дори без за има вятър, защото процесът на
гниене е обхванал целия ствол. Както посочва тройната експертиза
същинската праханова гъба е широко разпространено заболяване по
широколистните видове, гъбата която се образува е със значителни плодни
тела, като плодовото тяло се развива по ствола в резултата на механични
рани, пречупени клони и други повреди по дърветата, като причиненото
смесено гниене намалява устойчивостта на дървото на силни ветрове, като
гнилата дървесина се разпада по годишни пръстен.
По делото е установен по несъмнен начин механизма на настъпване на
ПТП-при движение със съобразена скорост-70км/ч., при облачно време и
валеж на дъжд и разразила се буря със силен вятър, в посочения пътен
участък , ден и час, в резултат на пречупване на ствола на дърво, намиращо се
извън банкета на пътния участък и отвяване на ствола върху пътното платно-
върху лентата за движение на лекия автомобил, в опасната му зона и без
възможност ищецът да отреагира, при което счупения клон се стоварва върху
автомобила напречно с голяма сила върху предната част на тавана на купето,
което ПТП от техническа гледна точка е било непредотвратимо от водача на
автомобила, тъй като възможностите за предотвратяване са били извън
психофизическите му възможности тъй като опасността е възникнала в
опасната зона за спиране на автомобила, като счупването и падането на клона
е било изненада за ищеца и той не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП със спиране или друга спасителна маневра, като е
настъпила за автомобила тотална щета, в резултат на падането на дървото
върху купето на автомобила тъй като надхвърля 80% от стойността на
автомобила, и при стойност на дължимо обезщетение за автомобила от
2000лв. Сумата следва да се присъди заедно с законната лихва и разноските.
Съдът не споделя доводите развити в отговора на въззивната жалба от
ответника АПИ-ОПУ-Пазарджик че не са налице условията за ангажиране н
отговорността му.
АПИ е възложител на дейностите на съответните длъжностни лица по т.18.
30
на чл.10 ал.3 от цитираната Наредба по поддържане на крайпътните
насаждения - окопаване, пръскане, оформяне на короните, варосване и
други, както и подмяна на отделни повредени и изсъхнали насаждения с
нови и като възложител на извършването на тази работа на друго лице
,следва да отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Неизпълнението на посочените дейности по
възложената работа е предхождало по време настъпването на инцидента
/ПТП/, поради което не може в случая да се приеме, че той е резултат на
непредвидимо и непредотвратимо събитие и природно явление което не е
могло да бъде избегнато дори и да бъдат взети всички необходими мерки от
страна на ответника. Именно бездействието на служителите на АПИ е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП причинено от комплексни причини
силен бурен вятър и значително влошено фитосанитарно състояние на
дървото. Ако дървото беше здраво до пречупването не би се стигнало при
никакви атмосферни условия. Тоест, следва да се приеме, че отговорността на
възложителя на посочените дейности АПИ отговаря в пълен размер за
неизпълнението на възложената от него работа, в резултат на което на
настъпили посочените вреди.
Налице е осъществен фактическия състав на отговорността по чл.49
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД от страна на ответника АПИ-С. ОПУ-
Пазарджик. Има допуснати процесуални нарушени от първоинстанционния
съд по отказа да назначи тройна съдебно-лесотехническа експертиза предвид
коренно противоположните две единични експерти заключения при което
съдът няма база за сравнение и не може да определи на кое от двете
заключения да даде вяра и да ги възприеме изцяло или изобщо да не ги
възприема. Това безусловно е налагало да се назначи исканата тройна
лесотехническа експертиза. Въззивният съд изключва изцяло възможността
ПТП да е настъпило в резултат на случайно събитие. Нито едно от
доказателствата не подкрепя един такъв извод. Напротив възприемайки
изводите на тройната лесотехническа експертиза, снимковия материал и
останалите доказателства, при невъзприемане на двете единични експертизи,
въззивният съд приема еднозначно, че в случая не е налице случайно
събитие, а се касае за установено проявено продължително във времето
бездействие от служители на АПИ предхождащо с години настъпилото ПТП
по отношение изпълнение на задълженията си да следи за фитосанитарното
31
състояние на крайпътните дървета и при констатиране на видими признаци на
заболяване да се предприемат съответните мерки предвидени в закона. В
резултат на това бездействие се е стигнало до развитие на заболяването на
процесното дърво, съществено намаляване на неговите съпротивителни сили
и устойчивост до степен, че при един силен вятър да се прекърши ствола му
и да причини повреди по процесния автомобил, управляван от ищеца. Такова
пречупване на дървото е било видимо, предвидимо и възможно да бъде
установено ако съответните длъжностни лица бяха извършили по-качествен и
по-професионален оглед за състоянието му. В случая такива не са налице.
Липсата на случайно събитие в случая като причина за пречупването на
дървото се установява единствено от компетентната тройна лесотехническа
експертиза, доколкото останалите доказателства като КП и други, са
съставени от съответните длъжностни лица, но същите нямат
компетентността на инженер горско стопанство или лесовъд за да отчетат
спецификата на заболяването на процесното дърво, проявните й форми и как
същата въздейства върху състоянието на дървото и до каква степен
влошеното му фитосанитарно състояние е довело до пречупването на ствола
дървото. Както се посочи наличието на зелена маса по дървото, в каквато
връзка са и част от свидетелските показания не означава, че то е напълно
здраво и не страда от констатираното заболяване. Напротив болестният
процес не зависи от наличието или липсата на зелена листна маса по дървото,
като посочените външни признаци за проявление на болестта са били вече
налични преди и към момента на ПТП. Следователно заболяването е
съществувало отпреди ПТП. Принципно за да се приеме, че е
налице случайно събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че
служителите на ответника, и по-конкретно ответникът АПИ са направили
всичко необходимо и възможно, но въпреки положените усИ. е възникнал
вредоносния резултат, а в случая по делото такова явно поведение на
служители на ответника АПИ ОПУ не е доказано. Нещо повече, самият
ответник изобщо не твърди, че е предприел каквито и да било предварителни
или изпреварващи действия по отношение на процесното дърво за проверка
на актуалното му фитосанитарно състояние и че е констатирал започнат
болестен процес предвид наличието на суховършия и окастрания и да е
предприел някакви мерки за предотвратяване възможността да настъпи
падане, пречупване или прекършване ствола на дървото или на негови опасно
32
стоящи клони. Не се установява да е налице непредвидимо, внезапно и
извънредно събитие в резултат на което да е настъпило ПТП-вятър и дъжд
разразили се в района и че отчупването на ствола на дървото да е в резултат
на въздействие на няколко неблагоприятни климатични фактора-силен вятър,
дъжд ,буря по скалата на Бофорт -9-11 степен и явлението Ш.. В случая и
предвид категоричното заключение на тройната лесотехническа експертиза,
компетентността и квалификация на експертите от състава й не е оспорена,
която въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано и
логично, е установено по несъмнен начин, че вредоносният резултат при
непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато в случая той се предхожда от виновно поведение, каквото е налице по
отношение на служители на ответника ,възложил на същите извършването на
съответни дейности по цитираната наредба.
Заявеното от АПИ становище въззивният съд да не кредитира
тройната експертиза е формално и немотивирано, доколкото страната
поддържа заключението на единичната експертиза на инж.Г. и без за излага
съществени аргументи срещу заключението на тройната експертиза, което в
същност е и първоначално заявената и поддържана в хода на процеса позиция
от ответника, че ПТП е причинено от случайно събитие. Както се посочи,
влошеното фитосанитарно състояние у дървото и развиващ се болестотворен
процес е било налично преди и към момента ПТП до степен, че да бъдат
влошени качествата на дървото като здравина, устойчивост и издръжливост
на атмосферни условия, твърда и здрава дървесина и дълговечност, както и
наличие на гнилостни процеси довели до напълно възможно пречупване на
стеблото на дървото, каквото пречупване би било абсолютно невъзможно при
напълно здраво дърво предвид вида му и качествата, които има като хибрид.
Следователно отговорността на АПИ следва да бъде ангажирана.
Предвид установените чрез автотехническата експертиза механизъм
на ПТП и вредите причинени на пострадалото ПТП, ответника ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000лв ведно със
законната лихва от датата на увреждането. В полза на ищеца ще следва да
бъдат заплатени и направените по делото разноски за двете инстанции в общ
размер на 3351лв, от които 1085лв разноски за първата инстанция за
заплатени държавна такса, разноски за вещи лица и адвокатски хонорар, и
2266лв разноски за въззивната инстанция -за държавна такса, адвокатски
33
хонорар и възнаграждение за вещи лица.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №260214 от
20.10.2021г. постановено по гр.д.№1538/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. “М.“ №3, представлявана от и.д.
Председател на Управителния съвет инж.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Г. ТР., с
ЕГН-********** от гр.К., ул.“З.“ №11, по иск с правно основание в чл.49 от
ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, сумата от 2000лв /две
хиляди лева/ предявен като частичен от 5000лв, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.04. 2019г. на главен път I-8 на км.169+131 в
участък от пътя между ресторант “О.“ и минерален комплекс „Топлата вода“,
посока гр.Пазарджик-гр.Б. ведно с лихва за забава върху претендираното
обезщетение от датата на увреждането-30.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в общ размер на 3351лв/три
хиляди триста петдесет и един лева/, от които 1085лв разноски за първата
инстанция и 2266лв разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34