Р Е
Ш Е Н
И Е
№
228
гр.Свищов,21.10.2019
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 9.10.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 310/2019 година, за да се произнесе
взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Ищецът „А 1 България“ ЕАД с
*****, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. Д.Ц., твърди, че са сключили с ответника И.П.М. Договор М5378835 от 25.10.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги,
които те предоставили, а ответникът не заплатил сумите по съответните фактури .Освен това към тел.номер по този
договор е сключен и Договор за продажба на изплащане от 25.10.2016г. за срок от
23 месеца с предмет Апарат Таблет Huawei T1 7.0 MediaPad Сърф L23м. Поради неизпълнение на
задълженията по този договор , същият е прекратен и е начислена неустойка. За
задължението подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1239/2018г.
на СвРС била издадена Заповед за изпълнение №736/4.12.2018г. за сумата 726,38 лв. (седемстотин двадесет и шест
лева и 38 ст.) за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, 298,20 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване , 141,74 лв. (сто четиридесет и един лева
и 74 ст.) – мораторна лихва върху сумата 726,38 лв.
за периода от 27.11.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 3.12.2018 година до изплащане на
вземането.
Съобщението до длъжника И.П.М. се счита за връчено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания ищецът е подал настоящият иск.Моли съда
да осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и направените
разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният
представител на ответника адв.М.К. е
подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца
.Заявява, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Оспорва месечните сметки, както и че ответникът е
ползвал начислените далекосъобщителни услуги по процесните сметки.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №736/4.12.2018г. по ч.гр.д. 1239/2018г. на СвРС - И.П.М. следва да заплати на кредитора „А 1 България“ ЕАД сумата 726,38 лв. (седемстотин двадесет и шест
лева и 38 ст.) за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, 298,20 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване , 141,74 лв. (сто четиридесет и един лева
и 74 ст.) – мораторна лихва върху сумата 726,38 лв.
за периода от 27.11.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 3.12.2018 година до изплащане на
вземането.
За да постанови решение с
положителен за ищеца резултат, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест в процеса той следваше да докаже
пълно и главно, че между него и ответника е налице валидно облигационно
правоотношение, основанието от което черпи правата си, размера на претенциите
си за посочените периоди на потребление. В конкретния случай ищецът твърди, че
облигационните правоотношения между него
и ответника са възникнали по силата на Договор М5378835
от 25.10.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги,
като този договор е с рамков характер и представлява индивидуален клиентски
номер, като съгласно Общите условия, е предвидено заплащането на услугите да се извършва въз
основа на месечна фактура, издавана на името на абоната по индивидуалния
клиентски номер. Освен това абонатите фигурирали и с индивидуален абонатен
номер в системата на „А 1 България“ ЕАД с *****, като този на ответника И.П.М. бил *********
. Претендира заплащане на суми по издадените фактури, описани в исковата
молба, както и по сметки за начислени неустойки- 93,38 лева-начислена неустойка
за отстъпка от цената на абонаментния план за тел.№ ********** и 142,57 лева-
начислена неустойка за отстъпки от цената на закупено устройство към същия
телефонен номер към рамков договор М5378835 от 25.10.2016 г. Съдът намира
доводите на ищеца за неоснователни.
Заповедното производство е образувано по заявление на ищеца за неплатени
далекосъобщителни услуги и неустойки по
договор Договор М5378835 от 25.10.2016 г. с твърдения, че въз основа на този
договор са издавани фактури за ползване на далекосъобщителни услуги през
различни периоди на потребление, както и са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги. Производството по
чл.422, ал.1 от ГПК цели да установи съществува ли вземането на ищеца,
обективирано в издадена заповед за изпълнение при възражение за недължимост. В исковото производство видно от приобщените
доказателства няма Договор за далекосъобщителни услуги под № М5378835 от 25.10.2016 г. Представеното Приложение №1 към Договор №********* от
25.10.2016 г. , както и Договор за продажба на изплащане
№********* от 25.10.2016 г. носят номер, който вероятно е индивидуалния
клиентски номер на ответника, както и твърди ищецът , но липсва каквото и да
било доказателство, което да удостовери идентичност на двата договора. От тяхното съдържание съдът не може да установи валидно
облигационно правоотношение релевантно към претенциите на ищеца за посочените
периоди, услуги и цени и кореспондиращо с изложеното основание в заповедното
производство и в исковата молба. Тепърва в исковата молба е упоменат Договор за
продажба на изплащане №********* от 25.10.2016 г. , въз основа на който ищецът претендира 142,57 лева- начислена неустойка за
отстъпки от цената на закупено устройство към телефонен номер **********. Не е ясно по какъв начин е
начислена тази неустойка при положение , че никъде не е вписано каква е цаната
на устройството без отстъпка, в договора е посочена цена 23,00лева-по 1,00лев
за срок от 23 месеца. При противоречие между представените договори и цитираните такива и в исковата молба и в
заявлението по чл.410 от ГПК , съдът приема за недоказан факта на възникнало
облигационно правоотношение между страните по предоставяне на далекосъобщителни
услуги, от което ищецът да черпи права. Ако се приеме наличието на такова,
основано на издадените фактури приложени към исковата молба , то исковата
претенция се явява неоснователна. Приложените шест броя фактури, издадени за различни
периоди и на различна стойност са неподписани от ответника, поради което и на
основание чл.180 от ГПК не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. При направено оспорване от страна на ответника за
недължимост на сумите ищецът следваше да ангажира доказателства за реалната
доставка на посочените далекосъобщителни услуги в претендирания период и тяхната стойност, за да възникне насрещното
задължение за плащане.Освен това по четири от фактурите -3 са на стойност
-1,00лев –вноски за изплащане на стока и четвъртата на стойност
18,00лева-изплащане на стока. Както се упомена по горе -Договор за продажба на
изплащане не фигурира в заявлението ,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение като основание за
начислени суми , както и за неустойка. Доколкото подобни доказателства не бяха
представени от ищеца, а приложените
фактури сам по себе си не са основание за плащане, иска се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв. По отношение
претенцията за неустойки по чл.92 от ЗЗД, съдът намира същата за неоснователна.
С неустойката се обезпечава изпълнението на задължението и тя служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
конкретния случай ищецът претендира да му бъдат заплатени неустойки с твърдения
за прекратяване на договора поради
тяхното неизпълнение от страна на длъжника. Освен, че процесните договори не са
приобщени като доказателства по делото ищецът дори не е посочил от кога същите
са едностранно прекратени от него.
Претендираните като неустойки суми са начислени в сметки, които не могат
да послужат като доказателство за тяхната дължимост. Същите не съдържат данни
по кой договор са начислени, кога същия е прекратен , не са подписани.
С оглед на гореизложеното ,съдът
намира, че искът е неоснователен и недоказан
, поради което следва да се отхвърли.
При този
изход на делото разноските остават за сметка на ищеца. Ответникът не е направил
разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България“ ЕАД с ***** , със
седалище и адрес на управление *** иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че към 28.11.2018 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Свищовския районен съд) и към настоящия момент в полза на „А 1 България“ ЕАД с ***** , със седалище и
адрес на управление *** съществува
вземане против И.П.М. с ЕГН **********,***
за сумата 726,38 лв. (седемстотин двадесет
и шест лева и 38 ст.) за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, 298,20 лева- неустойка за предсрочно прекратяване , 141,74 лв. (сто четиридесет и един лева и 74 ст.)
– мораторна лихва върху
сумата 726,38 лв. за периода от 27.11.2016 г. до 29.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 3.12.2018 година до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 736/4.12.2018 г. по ч. гр. д.
№ 1239/2018 г. на
Свищовския районен съд, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: