Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 23

 

 

гр. София, 30.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 14 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

В.Д.А. *** предявила срещу „З” АД, ЕИК иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия приживе с нея на съпружески начала Р.Ц.А. с ЕГН ********** в резултат на ПТП, причинено на 10.11.2017 год. около 06.40 часа на път ПП-1-8, в района на 28-ми километър /гр. С. – гр. С./ по вина на В.Е.В. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, със застрахователна полица BG/22/117002452265 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 03.07.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

            С исковата молба се твърди, че на 10.11.2017 год. около 06.40 часа на път ПП-1-8, в района на 28-ми километър, В.Е.В. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР в посока от гр. С.към гр. С. По същото време и на същия път, но в обратна посока – от гр. С. към гр. С., Р.Ц.А. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц класа“, с ДК № СО 0600 АН. В района на 28-ми километър водачът на л.а. „Рено“ В. изгубил контрол върху управлението на автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, последвал силен удар между двата автомобила, при който и двамата водачи загинали на място.

Твърди се, че водачът на л.а. „Рено“ В.Е.В. нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост смъртта на Р.Ц.М. Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство по описа на Военно-окръжна прокуратура, чийто номер не се сочи в и.м.

Твърди се, че ищцата и починалият при ПТП Росен Ц.М. живеели на съпружески начала в едно жилище от месец август 2016 год. заедно с родителите на ищцата. Починалият участвал в отглеждането на детето на ищцата и всички живеели като семейство. Ищцата преживяла много тежко загубата на Р.Ц. А., към когото била силно привързана.

Сочи се, че връзката между ищцата и починалия била изключително силна. Неговата неочаквана и ненавременна смърт довела до продължителни морални страдания от загубата му, ищцата загубила скъп за нея човек, на когото имала пълно доверие и от който очаквала подкрепа във всяка една житейска ситуация. Същата живее постоянно с мисълта за неговата смърт и не може да преодолее шока от нея. След произшествието при ищцата са се появили психологични проблеми, като се наблюдавала забавена физическа и умствена дейност, загуба на апетит, потиснато настроение, непрестанно плачене, тревожност, загуба на концентрация и паметови способности.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, е била сключена със З. „Л.и.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица BG/22/117002452265, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до З. „Л.и.“ АД – вх. № L-719/01.03.2018 год., допълнена с молба вх. № 9209/02.07.2018 год. с посочена банкова сметка, ***онна преписка. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от същото, до предявяване на иска ответникът не е определил и заплатил застрахователно обезщетение на ищцата.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен и завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се признава твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, със застрахователна полица BG/22/117002452265, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., т.е. към датата на ПТП, 10.11.2017 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем от негативни последици за ищцата, каквито се твърдят в исковата молба и процесното събитие и вина единствено на лицето, застраховано към З. „Л.и.“ АД. Твърди се, че починалият Р.А. е допринесъл за настъпване на леталния изход, който е настъпил вследствие и на неговото виновно поведение, изразило се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалия Р.Ц.А., изразяващо се в две насоки – първо, в качеството му на водач на МПС посредством собствените си действия е допринесъл за настъпването на сблъсъка и второ, пътувайки без поставен обезопасителен колан е допринесъл за настъпването на собствените си тежки травми, довели до летален изход.

Оспорват се твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.Ц.А., както и че двамата с починалия са живели приживе на съпружески начала. Оспорват се твърденията за допълнително настъпили неблагоприятни последици за ищцата – психологически проблеми, забавена умствена и физическа дейност.

Оспорва се предявения размер на иска като несъответстващ на обема и тежестта на неимуществени вреди, реално настъпили за ищцата, както и несъобразен с приноса на починалото лице към настъпването на деликта и на вредите от деликта.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Пълномощникът на ищцата в с.з. на 14.01.2020 год. прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74/10.11.2017 год. на ОД МВР – С., в същия е отразено настъпило ПТП на 10.11.2017 год. около 06.40 часа на път ПП-1-8, в района на 28-ми километър /гр. С. – гр. С./, с участници – МПС № 1 – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, с водач В.Е.В. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц класа“, с ДК № СО 0600 АН, с водач Р.Ц.А. с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като водачът на МПС № 1 поради неизвестни причини е навлязъл в насрещната пътна лента /с посока на движение гр. София/ и е реализирал сблъсък на МПС № 2, при което водачите и на двата автомобила са загинали на място.

            Горната фактическа обстановка се потвърждава от заключението по неоспорената от страните автотехническа експертиза, която сочи следния механизъм на ПТП :

На 10.11.2017 год. сутринта, при сухо асфалтово покритие, в посока от гр. С. към гр. С., по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 8, в зоната между лявата и дясна пътна лента се е движил лек автомобил „Мерцедес” с ДК № СО 06 00 АН, управляван от Р.Ц.А. Платното за движение в този участък било двупосочно, съставено от две отделни платна за движение в противоположните посоки, отделени едно от друго посредством двойна, непрекъсната линия „М2”. Повърхностното покритие било от дребнозърнест, гладък асфалт, без нарушение на повърхностното покритие. Всяко платно за движение в противоположните посоки било съставено от по две ленти за движение, отделени една от друга посредством единична, прекъсната линия „МЗ”.

В същото време и условия на движение, но в противоположна посока – от гр. С., към гр. С. се е движил лек автомобил „Рено Меган” с ДК № СО 77 49 АР, управляван от В.Е.В., който при движението си плавно се е отклонил вляво от първоначалната си посока на движение, пресякъл е двойната непрекъсната линия, отделяща платната за движение в противоположните посоки и е навлязъл изцяло в лявата лента на платното за движение в насрещна посока. Това навлизане е забелязано от водача на лекия автомобил „Мерцедес”, който е задействал спирачната система на автомобила за аварийно спиране, спирачната система е сработила и автомобилът преди удара е оставил спирачни следи с дължина около 15 метра, но независимо от това, изводимо от описаните деформации по автомобилите в протокола за оглед на местопроизшествие, удар е настъпил между челните им леви части, след което двата автомобила са се установили в местата, където са описани в протокола за оглед на местопроизшествие, като лекият автомобил „Рено” след удара се е запалил. При ПТП на място са загинали двамата водачи.

Анализирайки посочения механизъм на възникване на ПТП, експертизата сочи, че причините за настъпването му следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил „Рено” – В.Е.В., който в зоната на ПТП е застъпил и пресякъл двойната непрекъсната линия „М2”, отделяща платната за движение в противоположните посоки по първокласен път  № 8 и е навлязъл изцяло в платното за насрещно движение.

            Доколкото с писмения отговор на исковата молба ответникът е признал следните обстоятелства, твърдени с и.м. – 1. твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, със застрахователна полица BG/22/117002452265, сключена със З. „Л.и.“ АД, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., т.е. към датата на ПТП, 10.11.2017 год. и 2. твърдяното обстоятелство, че смъртта на Р.Ц.А. с ЕГН ********** е настъпила в резултат на ПТП, описано в и.м., причинено на 10.11.2017 год., с определението на съда по чл.374 от ГПК горните обстоятелства са обявени по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.

            Във връзка с твърденията на ищцата, че приживе е живяла на съпружески начала с починалия в резултат на описаното ПТП Р.Ц.А. и за търпените от нея душевни болки и страдания вследствие на смъртта му съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на водените от ищцата свидетели Д.Д.А. и В.Г.А. – нейни сестра и майка. Във връзка с оспорването от ответника на горните обстоятелства съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на втора група свидетели с призоваване – В.С.С., бивша съпруга на починалия Р.А. и А.Ц.М. – негов брат.

            Свидетелките А. и А. сочат, че приживе Р.А. поддържал връзка с ищцата и живеел при нея – в семейната й къща в с. А., при родителите й, на втория етаж, но дават противоречиви показания за съвместното съжителство – сестрата на ищцата сочи период от около година, „може би нямаше пълна година“, а майка й – „близо две години те бяха заедно преди да настъпи това ПТП“.

Според св. А. Р. предложил брак на В. с пръстен – „дори се шегуваха аз да им бъда кума, говореха си къде ще им бъде подписването“. Знае, че Р.А. имал предишен брак, но бил в лоши отношения с бившата си жена, с която имали дете – Р.; сестра й също имала дете от предишна връзка – М. Двете деца имали доста добри отношения, Р.А. ги водел заедно на ски. Сочи, че сестра й и Р. били много добре финансово, получавали заплати, имали общ бюджет, но „дали Р. е имал участие в домакинството аз не мога да кажа, не зная“. Правили общи покупки, но нямали обща кола, били решили да си купят къща в А. за да живеят заедно, оглеждали, но не купили. Сочи, че родителите на Р. знаели за годежа, те били със сестра й в нормални, добри отношения, понякога ходели на гости у родителите й.

Последното обаче се отрича от свидетелката В.А., майка на ищцата, която сочи, че Р. им обещал да ги запознае с родителите му, „защото не се познавахме … че ще ни събере и да се подготвяме за сватба и за такива работи“, като горното станало преди Задушница, но не успял да ги запознае, защото една или две седмици след това станала катастрофата. Предполагала, че В. и Р. ще се оженят, защото живеели в къщата й, но възнамерявали да си купят своя. Не си купили, отложили го за напролет; Р. споделял, че ще се откаже от работата си в НСО и че ще поеме бизнеса на мъжа й, без свидетелката да конкретизира какъв е той.

Свидетелката А. сочи, че сестра й тежко преживяла новината за смъртта на Р.А., която тя й съобщила. В. присъствала на погребението, а после 40 дни посещавала гроба му, непрекъснато плачела, спряла да ходи на работа, отслабнала.

Свидетелката А. не дава никакви показания за емоционалното състояние на дъщеря й след смъртта на Р.А.

Свидетелката В.С. сочи, че била женена за Р.А., но след кратък период от време – след две-три години, през 2014 год., се развели. Имали дете от брака си, за което Р. след развода полагал непрекъснати грижи и го издържал – вземал го от детската градина, идвал да го вижда почти всеки ден. Знае, че бившият й съпруг имал връзка с ищцата, за което разбрала около половин година преди смъртта му, но не смятала, че Р. имал намерение да създаде ново семейство. Сочи, че Р. живеел в дома на родителите си в гр. С., както и че знае само за един случай, при който извел заедно двете деца – тяхното и на В., заедно на Витоша; синът й не е споделял, че е гостувал в къщата на В. – баща му го водил предимно по паркове.

Свидетелят А.М. е категоричен, че брат му и В. не са живели на съпружески начала – „аз такова нещо не знам“. Познавал В. преди връзката с брат му, тъй като била съпруга на негов познат. Няколко месеца преди смъртта на Р.той му представил В. и тогава разбрал, че поддържали връзка. Преди инцидента брат му живеел сам, при родителите им в тяхното жилище. Сочи, че по думите на брат му, както е споделял с него, „просто са си излизали с В. и са си ходили на гости, нищо сериозно не е имал намерение спрямо нея“. Категоричен е за горното, тъй като го питал какви са му намеренията към ищцата – „защото с много други преди В. ме е запознавал“. Един-единствен път, когато е присъствал, брат му довел и детето на В., това било точно когато му я представил.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на В.Д.А. по чл.380, ал.1 от КЗ до З. „Л.и.“ АД – вх. № L-719/01.03.2018 год., допълнена с молба вх. № 9209/02.07.2018 год. с посочена банкова сметка, ***, че по образуваната щета до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не е извършил плащане на застрахователно обезщетение.

По основателността на предявения иск съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищцата следва да установи и че е съжителствала на съпружески начала с починалия при ПТП, без да е бил сключен брак, както и че това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала – т.е. че е от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 5/24.11.1969 год.

Както бе посочено горе, от представените писмени доказателства и заключението по назначената АТЕ, неоспорено от страните, се установява, че единствената причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на В.Е.В., водач на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, със застрахователна полица BG/22/117002452265 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., т.е. валидна към момента на ПТП, 10.11.2017 год. Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че смъртта на Р.Ц.А. е настъпила в резултат на ПТП, описано в и.м.

Независимо от горното, съдът намира предявения иск за недоказан по основание, поради което следва да го отхвърли изцяло – доколкото ищцата не проведе пълно доказване за факта, че приживе е съжителствала на съпружески начала с починалия при ПТП и че е от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 5/24.11.1969 год. – съобразно твърденията й по исковата молба.

С оглед констатираните от съда съществени противоречия между показанията на двете групи свидетели, обсъдени горе – водените от ищцата нейни сестра и майка и призованите по искане на ответника, съдът не кредитира в голямата им част показанията на свидетелките Д.А.а и В.А. – на първо място, поради тяхната евентуална заинтересованост от изхода на спора в полза в тяхната близка родственица и на второ – поради противоречията между показанията на тези две свидетелки. Както бе посочено по-горе, сестрата на ищцата изрично сочи, че родителите на Р.А. знаели за годежа му с В.А. и дори гостували на родителите на последната. Свидетелката В.А. – единият от родителите на ищцата, отрича горното, като сочи, че Р. им обещавал да ги запознае с родителите си, но не го сторил. Свидетелките си противоречат и относно времетраенето на връзката между двамата – сестрата на ищцата сочи период от около година или по-малко, а майка й – близо две години. За сравнение – свидетелят А.М., брат на починалия, който очевидно е контактувал често с него и са били близки, разбрал за връзката на Р. с В. едва няколко месеца преди инцидента.

Следва да се отбележи, че докато за сестрата и майката на ищцата може да се вземе предвид възможната тяхна заинтересуваност от изхода на спора – с оглед интереса от възникване на парично вземане за тяхната близка родственица, поради което показанията им следва да се ценят съобр. правилото на чл.172 от ГПК, то за свидетелите, сочени от ответника, такава заинтересуваност не е видна от доказателствата по делото. Конкретно за св. А.М. следва да се посочи, че същият не е бил в лоши отношения с приятелката на брат си и не е видим никакъв негов интерес от даване на показания, които да доведат до извод за неоснователност на исковата й претенция. Свидетелят е познавал ищцата още преди да се запознае с брат му, когото е питал колко са сериозни намеренията му към нея. Категоричен е, че връзката им не е била сериозна – по думите на брат му, просто са излизали като приятели, не са живеели заедно – брат му е живял къщата на родителите си в С., а не при В., и на последно място – не са съжителствали на съпружески начала. Обстоятелството, че Р.А. е живеел при родителите си, се потвърждава и от св. В.С., която е виждала почти всеки ден бившия си съпруг, тъй като е идвал при детето им и го е извеждал. Именно този свободен режим на контакти на бащата с детето от разтрогнатия му брак със С. опровергава показанията на сестрата на ищцата, която сочи, че Р. е бил в лоши отношения с бившата си жена – която обаче е присъствала на погребението му.

Показанията на свидетелките Десислава Александрова и Валентина А. не са убедителни и в частта им относно начина на протичане на твърдяното от тях съвместно съжителство между В. и Р. – А. сочи, че имали общ бюджет, но от друга страна, не знае дали Р. е имал финансово участие в домакинството; правели общи покупки, но нямали обща кола; искали да си купят собствена къща, но не си купили – последното се сочи и от майката на ищцата.

В обобщение на изложеното съдът приема, че и четиримата свидетели установяват, че ищцата и починалия при ПТП Р.Ц.А. са имали връзка, но не установяват, че са съжителствали на съпружески начала. От горното следва, че ищцата не установява, че е от кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 5/24.11.1969 год. – съобразно твърденията й по исковата молба, поради което следва да установи, че съгл. т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, е лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Горното също не бе установено – свидетелката В.А., майка на ищцата, изобщо не дава показания в тази връзка, а за свидетелката Д.А.а бе посочено, че поради множеството противоречия в показанията й и с оглед заинтересуваността й от изхода на спора в полза на сестра й, показанията й в голямата й част не се кредитират. Отделно следва да се посочи, че с показанията си св. Александрова не установява продължителни болки и страдания, търпени от сестра й вследствие смъртта на Р.А.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 92/15.02.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено възнаграждение на в.л. по назначена АТЕ, остават за сметка на държавния бюджет.

            С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.

В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски, вкл. за заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство /сочено в списъка по чл.80 на страната, представен в с.з. на 14.01.2020 год./ – по делото не е представен договор за правна помощ, удостоверяващ договаряне, съотв. заплащане на адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да се присъжда на ответника. Ответникът обаче е бил представляван при подаване на отговора на и.м. и в първото заседание по делото от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 450 лева, съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.А. от с. А., Софийска област, ул. „39-та“ № 3, с ЕГН **********, срещу „З” АД, ЕИК иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./ за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия приживе с нея на съпружески начала Р.Ц.А.в с ЕГН ********** в резултат на ПТП, причинено на 10.11.2017 год. около 06.40 часа на път ПП-1-8, в района на 28-ми километър /гр. С. – гр. С./ по вина на Валентин Ерменчов Вангелов с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СО 7749 АР, със застрахователна полица BG/22/117002452265 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 12.09.2017 год. до 11.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК В.Д.А. от с. А., Софийска област, ул. „39-та“ № 3, с ЕГН **********, да заплати на „З” АД, ЕИК сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :