Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. В., 14.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично заседание, проведено на
четиринадесети май през две
хиляди и
петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3112 по описа за
2014 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Излага се от ищеца П.С.Н. в исковата молба, че с ответницата
Н.Х.Д. са сключили граждански брак на 29.12.2003 год., от който
нямат родени деца. Излага, че в началото
съвместният живот на съпрузите протичал
нормално, но съпругата изявила желание семейството да замине в чужбина.
Тъй като желанието на съпрузите се
разминавало, това станало причина за непрекъснати спорове, прераснали в скандали, превърнали се в ежедневие в семейството. Така в средата на
2004 год. ответницата след поредния скандал напуснала ищеца. До средата на 2005 год. се
сочи съпрузите да са поддържали
някакви отношения, като ищецът правил
опити да се събират, но
Д. отказвала. Лятото на 2005 год.
се твърди съпругата да е заминала за Англия,
от когато страните не поддържат
контакти, освен случайните срещи, когато Д. се връща
в България. Излага, че не желае
да полага усилия за запазване
на брака, тъй като счита
същия за изпразнен от съдържание,
между съпрузите не съществуват отношения на обич,
близост и разбирателство. Поради изложеното сезира съда с искане за
прекратяване на брака между страните
поради дълбокото му и непоправимо разстройство без да се изследва
въпроса за вината.
Наред с горните
брачни искове, предявява и небрачни такъв за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к.
„***”, бл. 402, вх.
2, ап. 26.
В съдебно заседание поддържа молбата и моли бракът му с
ответницата да бъде прекратен, като му бъде предоставено ползването на семейното жилище.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Николинка Х.Д.
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност
на иска. Сочи, че посочените в молбата факти и обстоятелства от живота на
съпрузите отговарят на действителността, поради което счита, че съдът следва да
допусне развод между страните, като не се произнася по отношение на вината. Не
се противопоставя семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните са встъпили в граждански
брак на 29.12.2003 год. с акт № 2522 на длъжностно лице по гражданското
състояние при Община В., видно от приложеното на л. 5 от делото удостоверение
за граждански брак.
За доказване фактите, довели до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака ангажирани от ищеца са гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.М.. От показанията на същата се
установява, че съпругата от 2004-2005 год. е напуснала страната и то тогава
страните не живеят заедно.
Горната
фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните
правни изводи:
Коментираните
по-горе гласни доказателства са достатъчни съдът да приеме, че е прекъсната
физическата и духовна близост между съпрузите и че същите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Видно,
бракът на страните е изпразнен от дължимото съдържание, поради общи грижи за
семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би
било вредно за съпрузите, между които вече години не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност.
Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Съпругата
не е променяла фамилното си име при сключване на брака, поради което следва да
бъде постановено тя да продължи да носи фамилното си име Д..
С
оглед отправеното искане ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к.
„***”, бл. ***, вх. *, ап.
*,
след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на съпруга.
С
оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да останат
така, както са направени от страните, на основание чл. 329 ГПК.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева,
като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между П.С.Н., ЕГН **********
и Н.Х.Д., ЕГН **********, сключен на 29.12.2003 год. с акт за сключване на
граждански брак N 2522 пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи
брачното си фамилно име Д..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. В., ж.к. „***”, бл. ***, вх. *, ап.
**
на П.С.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Районен съд – В., окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Районен съд – В., окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: