Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 89 10.03.2022г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 765 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §
19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на К.
***, подадена чрез пълномощника й адв. Г.Н.Г. – М. ***, против Решение № 373
от 08.10.2021г., постановено по адм. дело № 1870/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд. С
обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна подадената от К.П. жалба
против Заповед № 10-00-231 от 03.02.2020г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед
е признато на наследниците на П.П. И. правото да придобият собственост върху
имот № 330.299 с площ от 1000кв.м, местност „Бобоолу“ („Юнаците“), землище на
с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение –
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателката оспорва като
необосновани формираните от съда фактически и правни изводи, че по
отношение на наследниците на П.П. И. са изпълнени условията по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобият правото на собственост върху имот № 330.299 с
площ от 1000кв.м, местност „Бобоолу“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея. Поддържа, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
вкл. заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза, неправилно
съдът е приел, че е доказано по безспорен и несъмнен начин съществуването на
изискуемите се предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на
ползване в право на собственост. Твърди, че признатото
право за придобиване в собственост на имот с площ от 1000кв.м, надхвърля обема
на предоставеното право на ползване върху имот от 800кв.м. По подробно изложени
съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменена Заповед №
10-00-231 от 03.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по касационната жалба - Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
доказателства, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми
се елементи от правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на
собственост, за което излага подробни съображения.
Ответниците по касационната жалба – Е.И.П.
и П.И.П., чрез пълномощника си по
делото, в представения писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна и молят
да бъде отхвърлена. Поддържат, че формираните от съда фактически и правни
изводи са правилни и обосновани, като в съответствие с приложимия материален
закон е прието, че по отношение на наследниците на ползвателя са изпълнени изискуемите се материалноправни условия по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
признаване на правото им да придобият собственост върху имот № 330.299 с
площ от 1000кв.м, местност „Бобоолу“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея. По
подробно изложени съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да
бъде оставено в сила, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Ответниците по касационната жалба – М.Ж.Д.,
П.И.П., М.И.М., З.Д.С., К.З.Х., Р.И.Р., К.Д.В., Т.П.П., Д.Г.Д. и Д.Г.Д.,
редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват, не се
представляват и не вземат становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лице с
правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството по
адм.
дело № 1870/ 2021г. по описа на
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К.И.П. против Заповед № 10-00-231 от 03.02.2020г., издадена
от Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол
от 04.05.2018г. на Комисията, назначена със Заповеди № 10-00-244/
15.02.2017г., № 10-00-1985/ 02.10.2017г., № 10-00-20/ 09.01.2018г. и №
10-00-619/ 02.05.2018г., на основание § 62, ал.1
от ПЗР към ПМС № 456/ 11.12.1997г., е признато на наследниците на П.П. И.
правото да придобият собственост върху имот № 330.299 с площ от 1000кв.м,
местност „Бобоолу“ („Юнаците“), землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: № 330.296; № 330.297; № 331.553,
№ 330.552, № 330.300 и № 330.301.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна подадената от К.П. жалба против Заповед № 10-00-231 от 03.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства Старозагорският районен съд е приел, че е доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. По съображения, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно-производствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, съдът е обосновал извод, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.
Решението
на Старозагорския районен съд е правилно.
Обоснован, от гл.т на доказателствата и правилен, от гл.т
на материалния закон, е направеният от Старозагорския районен съд извод, че по
отношение на ползвателя П.П. И. са изпълнени кумулативно изискуемите се
материалноправни условия за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
във вр. с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв. за признаване правото на наследниците му да
придобият собственост върху имот № 330.299 с площ от 1000кв.м, местност „Бобоолу“
(„Юнаците“), землище на с. Малка Верея. Съгласно
приложимата за случая хипотеза на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира
правото на ползване в право на собственост, е необходимо наличието на две материалноправни
предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя върху незастроена земеделска
земя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ и 2. Земята да представлява лозе, овощна градини или земеделската земя да
е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното
място, в чието землище е имотът. От доказателствата по
несъмнен начин се установява, че ползвателят П.П. И. е получил процесния имот
на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/ 05.12.1977г., по силата
на което ПМС на Пенчо И. е предоставено право на ползване върху земеделска земя
с площ от 1.000 дка в местността „Бобоолу“, землище на с. Малка Верея. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че е налице
несъответствие между площта на предоставения за ползване земеделски имот и
площта на имота, по отношение на който е признато правото на наследниците на
Пенчо И. да придобият в собственост с оспорената Заповед № 10-00-231 от 03.02.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора. Това възражение се основава на съображения, че съгласно
представеното Удостоверение № 286/ 29.05.1980г. на Председателя на ИК на ГОНС,
предоставената за ползване на Пенчо И. земеделска земя е с площ от 800кв.м. Видно
от приложения към Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на ИК на
ГНС – Стара Загора Списък № 1 на лицата, на които е предоставено да ползват
места, лозя, овощни градини и др. по 76-то ПМС от 5.12.1977г. в с. Малка Верея,
местности „Бобоолу“, „Артерен“ и „Найденови пръти“, на П.П. И. е предоставена
за ползване земеделска земя с площ от 1 дка. Доколкото актът, с който се
предоставя правото на ползване на основание и в изпълнение на ПМС № 76/
05.12.1977г., е именно Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на ИК
на ГНС – Стара Загора, с което са одобрени списъците на предоставената за
ползване земя, това решение представлява документа, установяващ и доказващ както
наличието на предоставено /учредено/ по силата ПМС № 76/ 05.12.1977г. право на
ползване върху земеделска земя в полза на дадено лице, така и местонахождението
и площта на предоставената за ползване земеделска земя. Съответно документът по
§61, ал.2, т.2 от ПЗР към ПМС № 456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, няма конститутивно действие по отношение на възникването, съдържание и
обема на правото на ползване, а единствено удостоверява предоставеното право на
ползване от гл. т на основанието за предоставяне и актът, от който възниква
/произтича/ правото; лицето, на което е учредено правото на ползване, с
посочване на индивидуализиращите характеристики на предоставения за ползване
имот /вид, площ, местонахождение/. В този смисъл ако е налице някакво
несъответствие между акта за предоставяне на правото на ползване и издаденото
въз основа на него удостоверение по §61, ал.2, т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, възникването,
съдържанието и обема на правото на ползване следва да се преценява с оглед
обективираното в акта за учредяване на това право – в случая Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на ИК на
ГНС – Стара Загора. Ето защо нито посоченото в Удостоверение № 286/
29.05.1980г. на Председателя на ИК на ГОНС /че в изпълнение на ПМС № 76/
05.12.1977г. и Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на ИК на ГНС
– Стара Загора на П.П. е предоставена земеделска земя в размер на 0.8 дка/,
нито обстоятелството, че в списъка на
предоставените за ползване имоти, имот 330.299 е записан с площ от 0.704дка,
нито факта, че според изпълнената СТЕ графично определената площ на имот 330.299
е 0.675дка, са релевантни за определяне площта на имота, който ползвателят има
право да придобие в собственост в хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - трансформирането
на правото на ползване в право на собственост е в обема на предоставеното право
на ползване – в случая върху земеделска земя с площ от 1 дка /1 000кв.м/,
съгласно Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на ИК на ГНС –
Стара Загора.
Обоснован е изводът на Старозагорския районен съд, че е
доказано наличието и на втората законово регламентирана материалноправна
предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за трансформиране правото на ползване в
право на собственост - предоставената за ползване земеделска земя към
релевантния момент да представлява лозе/ овощна градина. Този извод е направен след обсъждане и
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като при формиране на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия на съда. Съответно на установената съдебна практика е приетото в
обжалваното решение, че за определянето на имот за овощна градина /лозе по см.
на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо в имота да са засадени дървета с цел
производство на плодове или ядки, съотв. лози за производство на грозде, без да
се прилагат агроикономическите правила за брой насаждения от даден вид на
декар. След като от заключението на изпълнената по делото СТЕ еднозначно и по
несъмнен начин се установява, че в предоставения за ползване имот към
релевантния момент е имало лози и овощни дървета, следва извода, че към датата
на подаване на заявлението за трансформиране правото на ползване в право на
собственост, имотът е представлявал лозе и овощна градина по см. на §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ и се е ползвал с такова предназначение. В този смисъл са и показанията
на разпитаните в качеството на свидетели лица, като предвид изминалия дълъг
период от време от възприемането на фактите и обстоятелствата, за които са
дадени показанията, очевидно някои разминавания в показанията на свидетелите
относно броя/видовете на съществувалите към 1997г. овощни насаждения, не може
да бъде основание за некредитиране с доверие на свидетелските показания. А
какво състоянието на имота към момента на изпълнение на СТЕ, е без каквото и да е било правно значение за признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот в
хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Константна е съдебната практика, че
наличието на материалноправните предпоставки по §4а/§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва
да се преценява към момента на заявяване на искането за придобиване в
собственост на предоставения за ползване имот, а не към датата на постановяване
на заповедта. Правата за ползвателите възникват по силата на закона, като административният акт,
който се издава в зависимост от приложимата през годините правна уредба,
единствено констатира вече възникналите права, поради което обстоятелството, че
към настоящия момент имотът е необработваем и в неподдържано фито-санитарно състояние,
е ирелевантно за възникналото за ползвателя П.П. И. право
за придобие в собственост предоставения му за ползване имот, което право е
признато на наследниците му с оспорената Заповед № 10-00-231 от 03.02.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора.
Предвид
гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че е доказано кумулативното
наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия
фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва
възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в собственост
предоставения му за ползване имот. Съответно при наличието на материалноправните предпоставки за издаване
на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обоснован е извода на съда, че
оспореният административен акт е постановен в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон. Изложените
в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е
необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С оглед на изложените
съображения съдът приема че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо, обосновано и постановено в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответниците по касационната жалба - Кмет
на Община Стара Загора, Е.И.П. и П.И.П., за присъждане на направените разноски,
следва да бъде уважено, като жалбоподателката К.И.П. следва да бъде осъдена да
заплати на Е.П. и на П.П. общо сумата от 300
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в касационното производство, а на Община Стара
Загора - възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373 от
08.10.2021г., постановено по адм. дело № 1870/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на
Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на Е.И.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и на П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, общо
сумата от 300 /триста/ лева – разноски за касационното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.