МОТИВИ към присъда от 21.04.2021 г., постановена по нох дело № 257/2020 г. по описа на ОС-Разград,
съдия-докладчик Лазар Мичев
Окръжна прокуратура Разград е повдигнала
обвинение против Н.Н.А. за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че
На
19.05.2017 г. на път II-49 (гр. Кубрат-гр. Разград), в землището на с.
Киченица, обл. Разград, км 47+500 метра, при
управление на моторно превозно средство - л.а. “Сузуки
Витара“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение не се съобразил с атмосферните условия и състоянието на пътя, с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на
пътно превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. А. от с. С., обл. Разград.
Обвинението се подържа и
в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-Разград, като
доказано по несъмнен и безспорен начин, в хода на проведеното съдебно следствие.
В допълнение прокурорът сочи, че в хода на проведеното съдебно следствие е
установено, че подсъдимия е оказал помощ на пострадалия до пристигане на
медицинския екип. Представителят на обвинението предлага на съда, след като
признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да му наложи
предвиденото за това деяние наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения минимален размер, като
изтърпяването на така определеното наказание да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК, подсъдимия да бъде лишен от
правото да управлява МПС за срок от три години.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Ц.А.А.
адв. К.К. също счита, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. Повереникът заявява, че не се противопоставят деянието да
бъде преквалифицирано по по-леко наказуемия състав по чл. 343а от НК. От съда
се иска, след като признае подсъдимия за виновен, да му наложи предвиденото за
това деяние наказание в размер на едно година лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание
чл. 66, ал.1 от НК. Иска се също, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият да бъде
лишен от правото да управлява МПС за срок от три години. Претендират се и
разноските по делото.
Повереникът на останалите частни
обвинители адв. А.Б.
иска от съда, след като признае подсъдимият за виновен по възведеното му
обвинение, да му наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства в размер на четири години лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно ефективно, като кумулативно да бъде наложено и наказание по чл.
343г от НК, като се претендират и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия
- адв. П. - пледира за оправдателна присъда, тъй като
обвинението не е доказано в хода на проведеното съдебно следствия. Твърди, че
подсъдимият не е виновен, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК. Оспорва заключенията по назначената СТЕ, в частта относно механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Изтъква се, че подсъдимият е
оказал помощ на пострадалия след ПТП. С поведението си пострадалият също
допринесъл на настъпване на вредоносния резултат. От съда се иска подсъдимият
да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение. В
условията на алтернативност, ако подсъдимият бъде
признат за виновен, се иска преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б.
“б“ от НК, като наказанието бъде определено при условията на чл. 55 от НК и
наказанието лишаване от свобода бъде заменено с пробация,
а наказанието по чл. 343г от НК бъде определено в минимален размер.
В лично изявление
подсъдимият А. заявява, че подкрепя казаното от защитника му и няма какво да
добави в негова защита.
В последната си дума
подсъдимия А. заявява, че се смята за невинен..
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Н.А. е роден на *** ***, български гражданин, с полувисше
образование, безработен, работи като фелдшер в ЦСМП-Разград, женен, неосъждан, правоспособен
водач на МПС, категории “С“,“В”, “М“, “АМ” е “ТКТ“.
Пострадалият А. Д. А.
живеел в с. С., обл. Разград и притежавал каруца с
гумени колела, с впрегатен кон в бял цвят. Пострадалият А. обичал да употребявал
алкохол и почти ежедневно правел това. Посещавал ежегодния пролетен панаир в
гр. Кубрат, където ходел за джамбазлък / да купи или
продаде някое животно-кон, магаре/
Около обяд на 19.05.2017
г. пострадалият А. отишъл с коня и каруцата в гр. Кубрат, където първо се отбил
в дома на дъщеря си – свидетелката С.С.. Оказало се,
че в дома на дъщеря му С. е само внучката й, при която той останал за кратко,
след което си тръгнал, като казал, че ще се отбие в следобедните часове, но така
и не се отбил повече. След като употребил алкохол, около 20:00 часа на същата
дата пострадалият А. потеглил с каруцата и коня в посока с. Каменово, обл. Разград.
Независимо, че бил в неадекватно
състояние, пострадалия А. продължил да употребява алкохол и по пътя, в резултат
на което станал изцяло непригоден да управлява конската каруца. Около
20:10-20:15 часа подсъдимият с каруцата се намирал в гориста местност в края на
гр. Кубрат в посока с. Каменово, като се движел в края на дясната лента за
движение. По същото време, на същото място, в същата посока се движел с
автомобил свидетеля Х.Ю.. На последния му направило впечатление , че конят бил
бял, а каруцарят слаб възрастен мъж.. На задния капак на каруцата нямало рег. номер,
не забелязал да има и светлоотражатели. Докато
минавал покрай каруцата видял, че каруцарят изпуснал голяма бирена бутилка.
Каруцарят се бил надвесил напред, над задната част на коня, държейки юздите.
Час по-късно - около 21:10 ч. - пострадалия А., заедно с коня и каруцата се
намирал в края на с. Каменово, в посока гр. Разград. А. бил заспал, като
главата му била подпряна на едната каната, а краката му били провесени на другата каната. Това
било видяно от свидетеля Ф.Ф., който по това време пътувал
с автомобила си в посока гр. Кубрат и забелязал движещата се срещу него, по
средата на пътното платно каруца. За да избегне удар с нея, Ф. се изнесъл с автомобила си върху десния в
неговата посока банкет, като наполовина напуснал с автомобила си пътното платно. След като го
подминал спрял и огледал, като свирнал и с клаксона, а пострадалия се размърдал
и дръпнал коня в неговата лента за движение. На свидетеля Ф. му направило
впечатление, че по каруцата и човека, който я управлява нямало светлоотразители.
След това каруцата
продължила движението си в посока гр. Разград. Около 23:00ч. каруцата
достигнала участъка от път П-49, км 47+500 (гр. Кубрат - гр. Разград), в
землището на село Киченица, обл. Разград, на разклона
за град Сеново. В този участък пътното платно било със ширина 6 м, със суха
асфалтова настилка, с нарушена цялост, с повреди и неравности. Пътният участък
бил неосветен, с две ленти за движение, по една за всяка посока, с ширина 3 метра.
Двете ленти били разделени с единична непрекъсната линия M1. Участъкът бил прав,
след което следвал ляв завой. От дясната страна на пътното платно имало редица
от широколистни дървета, а от лявата - тревна площ и широколистни дървета. Времето
било ясно, през тъмната част на денонощието, а видимостта намалена от горската
растителност и създадения тъмен фон от двете страни на пътя.
Конската каруца се
движела в дясната част на пътя, в посока гр. Разград със скорост около 7.2
км/ч., а пострадалия А. продължавал да спи в каруцата. По същото време и в
същата посока, в дясната пътна лента се движел подсъдимият Н.А. с управлявания
от него лек автомобил “Сузуки Витара“,
с per. № ***, категория M1C с повишена
проходимост, с прикачено към него едноосно туристическо ремарке, без товар. Управляваният
от подсъдимия автомобил бил технически изправен, като всички системи и агрегати
работели в нормален режим. Подсъдимият А. управлявал автомобила със скорост от
65.60 км/ч., с включени къси светлини, като имал видимост напред около 50
метра, в зоната на осветеност от фаровете. Поради това, че ремаркето нямало
светлини, подсъдимият А. се движил с включени аварийни светлини и ярко червена
светлина от лявата страна на автомобила отзад. В един момент подсъдимият А.
видял конската каруца, която се движела пред него в посока напред и леко вляво
към осевата линия, и със значително по - ниска скорост. Предвид разстоянието и
скоростта, с която управлявал автомобила, подсъдимият преценил, че няма достатъчно
време да я заобиколи, като за да избегне удар в нея
предприел спиране. В резултат на това той успял да намали скоростта на
автомобила до 55 км/ч., но поради малкото разстояние, което имал до каруцата не
можал да спре управлявания от него автомобил и ударил каруцата в задната лява
част с предната дясна част на автомобила. В резултат на удара А. А. отскочил
нагоре, отметнал главата си силно назад и паднал по гръб в средата на пътното
платно. Главата му била насочена в посока с. Киченица, обл.
Разград, а краката му в противоположна посока. Каруцата се разпаднала на
съставните си части, а коня бил целия в кръв. След удара управлявания от
подсъдимия А. автомобил продължил движението си и спрял на около 50 метра от
мястото на настъпване на произшествието. Подсъдимият. А. отишъл до пострадалия,
след което подал сигнал на телефон 112, измерил кръвното и пулса, а след това
поставил и абокат. Малко след това на място пристигнали
служители на сектор “Пътна полиция" при ОДМВР - Разград, както и медицински
екип от ЦСМП при МБАЛ “Св. Иван Рилски - Разград" АД, сред който била и
свидетелката Д.К.. На последната й направило впечатление, че при пристигането
им на място, подсъдимият вече бил свършил част от тяхната работа. Независимо от
това пострадалият А., който бил в очевидно тежко състояние, бил прегледан и
транспортиран в болничното заведение. По същото време местопроизшествието било
посетено от разследващ полицай при ОДМВР -Разград, който в присъствието на поемни лица и на технически помощник извършил оглед на
местопроизшествието и с това действие поставил началото на досъдебното
производство. На място пристигнал и свидетеля К.К. –
мл. автоконтрольор при ОДМВР - Разград. На място той установил, че водач на
автомобила е подсъдимия Н.А.. Разговарял с последния, който му обяснил, че
докато пътувал към с. Киченица от дясната му страна внезапно излезли кон и
каруца., която била без каквито и да било обозначения и осветление. Свидетелят К. съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 96/19.05.2017 г., на гърба
на който е обозначена схема на ПТП, според която съприкосновението между
участниците в ПТП е предна дясна част на автомобила и задна лява част на
каруцата / том 1, л. 37 от ДП/. Независимо от това, че му била оказана квалифицирана
медицинска помощ, няколко часа по - късно, на 20.05.2017 г. пострадалия А. А.
починал и тялото било транспортиран до ОСМ при МБАЛ „Иван Рилски" - гр.
Разград - за извършване на аутопсия. При аутопсията на трупа била взета кръв за
химическо изследване за наличие на алкохол. По същото време подсъдимият А.
посетил спешното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД, където
му била взета кръвна проба за изследване за наличие на алкохол.
На 22.05.2017 г. подсъдимият А. попълнил
собственоръчно декларация пред застрахователно акционерно дружество “Армеец“. В
тази декларация подсъдимия отново посочил, че около 23:00 часа, движейки се в
посока гр. Разград, между селата Просторно и Киченица, на пътя внезапно излезнала конска
каруца и не успял да предотврати сблъсъка.
Подсъдимият собственоръчно изготвил схема на ПТП, според която удара
между участниците в ПТП е предна дясна част на автомобила и задна лява част на
каруцата / том 1, л. 38 от ДП/.
След уведомяването им, роднините на
пострадалия А. узнали за неговата смърт.
От заключението на вещото лице по назначената
в хода на разследването съдебномедицинската експертиза за аутопсия на труп се
установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на А. А. са констатирани
следните увреждания:
1. Травма на главата - кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в теменния и слепоочния дял на
дясно голюмомозъчно полукълбо; кръвонасядания
по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки от дясната страна на
теменно-тилна област; охлузвания върху външния край на дясна вежда и по дясното
крило на носа;
2. Травма на гръбначния стълб и гръдния кош - неразместено счупване на шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 4/5 шиен прешлен с
необилно кръвонасядане на меки тъкани по съседство;
счупване на десето ляво ребро по тръбната повърхност и дифузно кръвонасядане на междуребрената мускулатура от лявата
страна по лопаткова линия на нивото на 5-6 и 10-11
ребра;
3. Травма на таза - разкъсване на плочката на срамния хрущял; разкъсване на сакро-илиачните връзки от лявата и дясна страна;
множествени полифрагментни фрактури на крилата на илиачните кости и двете седалищни кости; счупване на левия ацетабулум и лява срамна кост; разкъсно-контузна
рана на десен тестис; охлузвания и кръвонасядания в
дясна седалищна област;
4.
Травма на
крайниците - охлузвания по горни и долни крайници;
5. Умерено изразен мозъчен оток; умерено изразен оток на белия дроб;
изкисната слезка; обща анемия на всички вътрешни
органи; по - светли послесмъртни петна; изпълнен с
200 мл течно съдържимо стомах; празен пикучен мехур;
умерено изразена коронаро и атеросклероза; изгладен
релеф на стомашната лигавица; депигментирани кожни
полета в теменна област на главата и татуировки по гърба.
6. Наличие на
1,72% 0 етилов алкохол в кръвта, взета при извършената
аутопсия.
В
заключението вещото лице посочило, че причината за настъпване на смъртта на
пострадалия А. е травматичния и хиповолемичен шок,
вследствие на получената политравма. Всички
травматични увреждания били причинени по общия механизъм на удари с/върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и било възможно да
бъдат получени при съприкосновение на тялото в детайли на каруцата по време на
изпадането от нея и при приземяването на терена на седалище, с придадена
кинетична енергия, по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на
тялото. Счупването на шийния отдел на гръбначния
стълб, т.нар. „камшичесто счупване" било
получено при силно отмятане на главата назад и прекаленото разгъване на шийната част на гръбначния стълб при удара отзад на
каруцата от управлявания от подсъдимия автомобил.
Вещото
лице сочи също, че всички увреждания били прижизнени,
видно от развилия се мозъчен и белодробен оток, кръвонасяданията
около счупванията и анемията на вътрешните органи.
Със
заключението се изяснено също че към момента на настъпване на смъртта,
пострадалия А. бил алкохолно повлиян. В 22:55 ч. на 19.05.2017 г.
концентрацията на етилов алкохол в кръвта му била 2,02 % О, което отговаря на
средна степен на алкохолно опиване, с функционални разстройства на организма,
изразяващи се в нарушена координация на движенията, забавени реакции и мислене.
Силно били намалени самокритичността и самопреценката. Установената
концентрация от 2,02 % 0 етилов алкохол била изчислена въз основа на взетата
кръвна проба по време на аутопсията, която отразява съдържанието на етилов
алкохол към момента на настъпване на смъртта. Вещото лице сочи, че реално
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на А., към момента на настъпване на
пътно- транспортното произшествие била по - висока, поради това, че започнали
активни реанимационни мероприятия (интервенозни вливания) от екипа на ЦСМП - Разград, които
продължили до настъпване на смъртта.
Вещото
лице сочи също, че всички получени от пострадалия А. телесни увреждания са в
пряка причинно следствена връзка с обстоятелствата, при които е настъпила ПТП.
Състоянието на трупните изменения отговаряло на смърт от началото на първо
денонощие.
От заключението на вещото лице по
изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
се установява, че в изпратената за изследване кръвна проба, взета от
пострадалия А. било установено наличие на етилов алкохол в количество 1,72%о.
От
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол, в изпратената за
изследване проба кръв, взета от подсъдимия Н.А., се установява, че не е
установено наличие на етилов алкохол.
От
заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването автотехническа експертиза се установява, че конската каруца
и управлявания от подсъдимия А. автомобил са се движили попътно, в посока село
Киченица, обл. Разград. Каруцата била без осветление
и светлоотразители. Към началото на удара каруцата се
е намирала в дясната половина на пътя (по посока движението на двете ППС).
Ударът бил между задната лява част на каруцата с предната дясна част на
автомобила. Скоростта на автомобила в началото на спирането била 65.60 км/ч., а
на каруцата 7.2 км/ч. Към момента на удара скоростта на автомобила била 55
км/ч. След удара автомобилът спрял на около 50 метра. За подсъдимия А.
видимостта била в границите на зона, осветена от фаровете на автомобила с
интензивност 2 лукса. Пред десния фар тази осветеност била около 50 метра, а по
широчина около 30 метра пред автомобила и 7-8 метра симетрично спрямо
надлъжната ос на автомобила. При конкретните условия времето за реакция на подсъдимия
било около 2.0 секунди. Ако на каруцата имало поставени светлоотразители
или светлоотразителни елементи по задната част,
времето за реакция на подсъдимия би било около 1.5 секунди. Според вещото лице,
ако автомобилът е бил с включени дълги светлини и каруцата се е движила пред
него, в същото пътно платно, подсъдимият А. би могъл да я види и възприеме от
около и над 100 метра. Ако автомобилът се е движил с включени къси светлини на
фаровете, видимостта пред десния фар е 50 метра и съобразената за това
разстояние скорост е 49 км/ч. Според вещото лице причините за настъпване на
произшествието са нарушения на правилата за движение при нощни условия. От една
страна каруцата се е движила без съответните светлоотражатели
и светоизточник. От друга, автомобилът се е движил
със скорост, която не е позволила на управляващия го подсъдим да намали до
безопасната такава или да спре. Ако автомобилът се е движил с включени дълги
светлини на фаровете, подсъдимият А. би имал възможност да спре в границите на осветената
зона. В случай, че автомобилът се е движил с включени къси светлини, подсъдимият
би имал възможност да спре, ако е управлявал същия със скорост до 49 км/ч.
В
хода на съдебното следствие, по искане на защитата, на вещото лице по
назначената АТЕ е поставена допълнителна задача. В заключението си, вещото лице
сочи, че съобразявайки уврежданията по автомобила и каруцата е определено в
основното заключение, че ударът е започнал между предната дясна половина на
автомобила и задната част на каруцата. В случай, че пострадалият е излезнал на пътя с коня и каруцата, напреки на посоката на
движение на автомобила, за начало на опасност могат да се приемат два момента.
Първият – когато конят започва да навлиза в платното за движение “напреки“.
Вторият – когато конят навлиза в десния банкет. И в двата варианта до мястото
на удара конският впряг извършва дъговидно движение. В първия вариант изминава
около 4.0метра, а във втория-около 5 метра. Съответното време за движение е 2.0
и 2.5 секунди.За това време автомобила със скорост 18.23 м/с изминава съответно
36.46 метра и 45.58 метра.
Вещото
лице сочи също, че съобразявайки широчината на пътната лента – 3 метра, ако
автомобила се е движел по средата на лентата на къси светлини, неговите фарове
осветяват в тази лента 50-70 метра напред. Дясната граница на осветената зона е
крива линия. В най-широката си част та е около 3.50 метра на 25-30 метра
напред, измерено от средата на автомобила.
Конят
с каруцата се е появил неочаквано за водача на автомобила, което е отчетено при
определяне времето за реакция на водача – 2.0 секунди. В основната експертиза вещото лице е определило безопасна видимост
от 50 метра, респ. 49 км/ч, която скорост, позволява автомобила да бъде спрян,
ако опасността е видима от 50 метра.
Очертаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: Частично
обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите Д.К.К., К.Н.К., К.Б.К.,
Ц.А.А., Х.Н.Ю.Ф.Х.Ф., В.А.А.,
А.А.М., С.А.С., А.А.Д., Е.С.С., В.С.К., Л.С.К., С.С.К., прототоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
протокол за доброволно предаване, приемо -
предавателен протокол, констативни протоколи за ПТП с пострадали лица и
декларация, акт за смърт, удостоверение за наследници, медицински документи,
копия на свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, застрахователна полица и удостоверение за техническа
изправност на ППС, съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп,
съдебно-химически експертизи, протокол за медицинско изследване, протокол за
вземане на образци за сравнително изследване, съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза, комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза, допълнителна автотехническа
експертиза, автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза,
скица и легенда, справка за съдимост, справка за нарушител, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, лек автомобил “Сузуки Витара" с per. № *** и 1 бр.
оптичен носител тип “СD-R|.
Съдът не констатира съществени
противоречия в описаните по-горе доказателства и доказателствени средства. В
частност гласните доказателства са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Същите чрез взаимно допълване очертават картината на
обстоятелствата преди по време и след настъпване на ПТП. Гласните доказателства
кореспондират и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на назначените по делото експертизи. Съдът не кредитира изцяло дадените
от подсъдимия обяснения относно механизма на ПТП, а именно, че каруцата и коня
изскочили изведнъж на пътното
платно в опасната му зона, поради което
той бил в невъзможност да предотврати удара.
Тези обяснения се опровергават от
описаните констатации в протоколите за оглед на местопроизшествие, съдържанието
на констативния протокол, в частта досежно скицата на
ПТП, изготвен непосредствено след ПТП, както и лично изготвената от подсъдимия
скица на ПТП в декларация пред застрахователя, изготвена три дни след
произшествието, както и заключенията на автотехническите
експертизи и допълнителната такава. Според тези доказателствени средства удара
между автомобила и каруцата е бил в дясната лента за движение, от 1.10 до 2.20
метра от десния края на дясното платно за движение. Удара е между задната лява
част на каруцата и предната дясна част на автомобила. Съобразявайки спирачните
следи и мястото на удара, вещото лице изключва възможността каруцата и коня да
са се появили на пътното платно внезапно, както сочи подсъдимия.
Въз основа на така възприетата и
установена фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието
си подсъдимият Н.Н.А.. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“, вр. с чл. 343, ал. 1 б. "в", вр.
чл. 342, ал.1 от НК, като на 19.05.2017 г., на път II-49 (
гр. Кубрат – гр. Разград),
в землището на село Киченица, обл. Разград, km
47+500, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил “Сузуки Витара“
с per. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата – Като водач на пътно превозно средство, при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и в случай
на необходимост не изпълнил задължението си да намали скоростта и не е спрял
при възникналата опасност за движението, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на А. Д. А. от с. С., обл. Разград,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия Н.Н.А. деяние са обществените отношения, чрез които се
осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.
От обективна страна са налице всички
признаци на престъпния състав. Подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на
визирания в чл. 343, ал.1, б."в", 1 вр. чл.
342, ал.1, от НК престъпен състав, като управлявайки МПС - “Сузуки Витара“ с
per.
№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – Като водач на пътно превозно средство,
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и в случай на необходимост не изпълнил задължението си да намали
скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението.
Престъпният
резултат на осъщественото ПТП се изразява в причиняване от страна на подсъдимия
А. на смъртта на пострадалия А. Д. А..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, в
вида на небрежност. Подсъдимият А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието- причиняване
смъртта на пострадалия Асан Д. А., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че причинно-следствената
връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП, поради нарушение на
правилата на ЗДвП и причинената смърт е безспорно доказана, предвид
анализираните по-горе доказателства. За подсъдимият А. ударът с каруцата, в
която се намирал пострадалия е бил предотвратим, ако той е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил с конкретните условия на видимост,
при движение на къси светлини през тъмната част от денонощието, в неосветен
пътен участък извън населено място.
Според заключението на вещото лице по
АТЕ, съобразената за случая скорост на движение на автомобила е 49 км/ч. При
тази скорост и осветеност на къси светлини от 50 метра, за подсъдимият е била
налице възможността да види опасността и да спре управлявания от него
автомобил. По делото обаче е безспорно установено, че подсъдимият се е движел с
по-голяма от посочената скорост, а именно 65.60 км/ч. При такава скорост,
според заключението на АТЕ, опасната зона възлиза на 74.20 метра, т.е. с 24.20
метра повече отколкото е била осветената зона на къси светлини. Ако подсъдимият
е управлявал автомобила на дълги светлини, то тогава той би могъл да възприеме
каруцата от около и над сто метра, т.е. повече от 25 метра над опасната зона и
това би му позволило своевременно да предприеме спиране и да спре движението на
автомобила.
Движейки се на къси светлини със
скорост от 65.60 км/ч., подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да спре
пред всяко предвидимо препятствие и с това е нарушил посочените по –горе
разпоредби на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът не споделя възражението, че
подсъдимият бил заслепен малко преди произшествието от насрещно движещ се друг,
неустановен автомобил. Дори и да се приеме за достоверно това възражение, за което
няма други доказателства, то подсъдимия отново не е изпълнил задължението си по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да намали скоростта до толкова, че да спре при
възникнала опасност за движението.
В
процесния случай не е налице и случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
защото подсъдимият А. е бил длъжен и е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Заключението на АТЕ и
допълнителната такава опровергават обясненията на подсъдимия, че конският впряг
се озовал внезапно на пътното платно, попадайки в опасната зона. Вещото лице не
изключва принципно такава възможност, но твърди, че това е било в по-ранен
момент, тъй като към момента на удара безспорно коня и каруцата са се намирали
на пътното платно.
Съдът
споделя становището на защитата, че пострадалият А. се е движел по пътя в
нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно заключението на вещото
лице по назначената АТЕ, каруцата се е движела през нощта без светлоотражатали и без светоизточник,
а докато я управлявал, пострадалия бил в неадекватно състояние, в резултата на
употребения от него алкохол, с което той също
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства, намери, че подсъдимият следва да
бъде признат за невиновен и оправдан за това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, относно избиране
скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство, при съобразяване
с атмосферните условия и състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението.
Посочените правила са неотносими към описаната по-горе фактическа обстановка и
нямат отношение към съставомерността на деянието.
В хода на проведеното съдебно
следствие, съдът констатира, че по делото са налице достатъчно убедителни
доказателства, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Същият е подал сигнал на тел. 112, предприел измерване на
кръвното налягане и пулса на пострадалия, поставил и абокат.
В обвинителната си реч прокурорът също пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по по-леко наказуемия състав по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. “в“ от НК.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следното:
Съставът,
по който е обвинен и признат за виновен подсъдимият Н.А., систематически е
разположен в глава ХІ, раздел II - "Престъпления по транспорта и съобщенията".
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. с чл. 343, ал.1, б."в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до четири години.
Съдът
намира, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 78а, ал. 1-6 от НК,
поради ограничението на ал. 7, предл. 2 от НК - с деянието е причинена смърт на пострадалия.
При
определяне на наказанието съдът съобрази невисоката степен на обществена
опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни, съпричиняването
от страна пострадалия.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са наложени по ЗДвП административни наказания..
С оглед на
горното съдът прие, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът наложи на
подсъдимия Н.Н.А. наказание лишаване от свобода за
срок от една година, приемайки, че по този начин биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция. При наличието на предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години.
Съдът не
намери основание за уважаване искането на адв. Б. - повереник на частните обвинители, на подсъдимия А. да бъде
наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно. Исканият размер на наказание лишаване от свобода
представлява максималния такъв по по-леко наказуемия състав, и такъв размер на
наказанието не е съобразен с наличните смекчаващи вината обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива.
На
основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия А., наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години.
С оглед
изхода да делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Н.Н.А. да заплати по
сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1844.52 лв., представляваща разноски по
досъдебното производство, а по сметка на ОС-Разград да заплати сумата 491.38
лв., представляващи разноски за съдебното производство, по сметка на частните
обвинители В.А.А., А.А.М., С.А.М.,
А.А.Д., С.А.С. и Ц.А.А. по
500.00 лева за всеки един от тях, представляващи разноски за адвокатски
възнаграждения за досъдебното и за съдебното производство..
На
основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът присъди:
Вещественото
доказателство – лек автомобил “Сузуки Витара“ с рег. № РР 0878 ВС, оставен на съхранение в УССД
на ОДМВР-Разград, да се върне на собственика, след влизане в сила на присъдата.
Вещественото
доказателство - 1 бр. оптичен носител тип “CD-R“ (приложен в т. 1, л. 86 от досъдебното производство), да остане приложен по делото.
При
изготвяне на мотивите си, съдът констатира, че в присъдата извършеното от
подсъдимия деяние е изписано словом правилно, но при цифровото изписване е
допусната грешка, като са разменени съответните букви по чл. 343а, ал. 1 и чл.
343, ал. 1 от НК.
Вместо
правилната квалификация по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр.
с чл. 343, ал.1, б."в“от НК, неправилно е изписана квалификация по 343а,
ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. “б“ от НК.
Считам, че
в случая е налице техническа грешка, а не противоречие между диспозитив и мотиви. Извършеното от подсъдимия А. деяние е
квалифицирано в присъдата правилно словом и по отношение на него по-горе са изложено
недвусмислени мотиви.
По делото
е депозирана въззивна жалба от подсъдимия А.. Считам,
че тази грешка може да бъде поправена във въззивното
производство.
С оглед
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
MH