Р Е Ш Е Н И Е
№ 46/13.04.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю. К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 24 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. В. *** против решение № 148/12.11.2019г. на ОС – Добрич,
постановено по т.д. № 75/2019г. в частта, в която са отхвърлени предявените от
въззивницата против "Застрахователна компания Лев Инс" АД искове за
заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие
получени травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 24.10.2017г.,
на основание чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
така обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че определените от първоинстанционния съд
размери на следващото й се обезщетение не отговарят на критерия за
справедливост, тъй като същите не съответстват на интензитета на претърпените
за съответните увреждания болки и страдания, не е съобразено и обстоятелството,
че процесното ПТП е единственото застрахователно събитие. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в неговата отхвърлителна
част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени
изцяло.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна -
"Застрахователна компания Лев Инс" АД. С депозирано в с.з. писмено
становище жалбата се оспорва като неоснователна.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
В исковата молба на въззивницата Г.К.
са изложени твърдения, че на 24.10.2017г., при пресичане на пътното платно на
ул."Отец Паисий", гр.Добрич, на обозначената пешеходна пътека, е била
блъсната от л.а. "Ауди А3" с ДК № ТХ 90 76 АН. Веднага след инцидента
е била отведена в болница, при което е установено, че има сътресение на мозъка,
а след проведени образни изследвания и травма на нервните коренчета в шиен
сегмент на гръбначен стълб, фрактура на пубисна кост и луксация на дясна
раменна става. След изписването й от болницата на 27.10.2017г. е продължила
лечението си вкъщи, провела е и съответни рехабилитационни процедури, като до
11.01.2018г. е била в отпуск по болест. Сочи се, че в резултат на получените
травматични увреждания е била с ограничени двигателни функции, изпитвала е
силни болки и неудобства, не е можела да извършва ежедневните си битови
дейности и социални контакти, била в невъзможност да помага в отглеждането на
внуците си, което психически я натоварвало. За лечението си е направила и разходи
в общ размер на 136.80 лева. С влязло в сила споразумение по АНД № 1312/2018г.
водачът на л.а. е признат за виновен за настъпилото ПТП, в резултат на което са
настъпили и посочените увреждания. С оглед на това и предвид наличието на
сключен валиден договор за "Гражданска отговорност" по полица № BG/22/117001353969
между него и ответното дружество е предявила и исковете си за заплащане на
обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди, заявени в исковата
молба както следва: сумата от 50 000 лева, претендирана като част сумата от 70
000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
резултат на полученото счупване на пубисната кост; сумата от 15 000 лева,
претендирана като част от сумата от 30 000 лева като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от травмата на нервните коренчета в шиен
сегмент на гръбначния стълб; сумата от 7 000 лева, претендирана като част от
сумата от 10 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди вр.
получената луксация на дясна раменна става, сумата от 5 000 лева, претендирана
като дължимо обезщетение за неимуществените вреди от мозъчното сътресение и
раната на меките черепни обвивки, както и 136.80 лева, претендирано обезщетение
за претърпените имуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, на
основание чл.86 ЗЗД.
В срока
по чл.367 ГПК и допълнителния срок по чл.373 ГПК исковете са оспорени като
неоснователни. Твърди се, че липсва причинна връзка между процесното ПТП и
получените травматични увреждания, евентуално, че претендирания размер на
обезщетенията е завишен. Прави се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е нарушила конкретно посочени в отговора правила за
движение на пешеходците. Оспорва се и началния момент на претендираната лихва
върху главниците.
Така
предявените искове са с правно основание чл.432 вр. чл.477 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Доколкото
се претендира обезщетение за вреди от различни травматични увреждания,
причинени от едно действие, съдът приема, че макар и за всяко едно от
уврежданията да е посочено отделно обезщетение за неимуществени вреди, исковата
претенция е една. Претърпените болки и страдания са обусловени от съвкупността
на телесните увреждания и практически не може да бъдат разграничени. Затова и в
такива хипотези се дължи едно общо обезщетение, а броят и вида на телесните
повреди е от значение единствено за определяне тежестта на увреждането и
справедливия размер на следващото се обезщетение /в т.см. е и константната
съдебна практика, напр. Решение № 459/2012г. по гр.д. № 1548/2011г. ІV г.о.на
ВКС/.
Ето защо
исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на общия сбор от претендираните суми, а именно за сумата от 77 000 лева,
заявена като частичен иск, при размер на цялото претендирано вземане от 115 000
лева.
Постановяването
на отделни диспозитиви от първоинстанционния съд съобразно формулирания в
исковата молба петитум за всяко едно от травматичните увреждания, не води до недопустимост
на съдебния акт, нито до определяне на друг предмет на спора от настоящата
инстанция - отхвърлената претенция за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над общо присъдения размер от 30 000 лева до претендираната сума от
77 000 лева.
По съществото на спора, предмет на
въззивното производство:
С оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания, процесуалното поведение на
насрещната страна и съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, пред настоящата
инстанция не е налице спор по установената, въз основа на събраните по делото
доказателства /писмени и заключение на комплексната САТМЕ/, фактическа
обстановка - възникнало на 24.10.2017г. ПТП и механизма на същото /в тъмната
част на деня, при силен дъжд и вятър, при пресичане на пътното платно на
ул."Отец Паисий", по пешеходната пътека, въззивницата е била блъсната
от движещ се със скорост от около
Не е
спорно и обстоятелството, че към датата на автопроизшествието между водача на
л.а и въззиваемото дружество "ЗК Лев Инс" ЕАД е имало валиден сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" относно
процесния автомобил.
С оглед
на горното, към настоящия момент не е налице спор относно наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач
за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени
вреди. Единствения спорен въпрос е какъв е справедливия размер на същото
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, в каквато насока са и наведените във
въззивната жалба оплаквания.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено и от
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата
конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно
съдебната практика е размерът на минималната работна заплата към датата на
увреждането и предвидените в КЗ лимити/.
Обстоятелството
дали в рамките на срока на действие на застраховката процесното ПТП е
единственото настъпило застрахователно събитие обаче не е критерий, относим към
определяне на справедливия размер на обезщетението. Същото не може да обоснове
присъждане на по-голяма сума, тъй като на обезвреда подлежат действително претърпените
вреди, оценени от съда съобразно посочените по-горе критерии, поради което и
доводите на въззивницата в тази насока са неоснователни.
В
контекста на изложеното, за да определи следващия се размер на дължимото в
полза на въззивницата обезщетение съдът отчита на първо място, че в резултат на
ПТП същата е получила повече от една телесни травми, съпроводени с физически
болки и обусловили затруднения в движението й, но не пълно обездвижване.
Съгласно неоспореното заключение на приетата по делото комплексна експертиза, в
медицинската й част, счупването на срамната кост е довело до трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за период от около три месеца, а изкълчването
на дясната раменна става - до трайно затруднение движението на горен десен
крайник за период от около 1-2 месеца. По повод травмата на нервните коренчета
в шийния отдел се е наложило ползването на имобилизираща /обездвижваща/ шийна
яка, което също е обусловило ограничения в движенията. Нито една от получените увреди,
вкл. и полученото мозъчно сътресение са съставлявали разстройство на здравето, опасно
за живота.
Кореспондиращи
на посоченото в експертизата относно двигателните ограничения са и показанията
на разпитания по делото св. Валентин Киров, съпруг на въззивницата. Същият
сочи, че през първия месец след изписването й от болницата, се е налагало той
да й помага при извършване на ежедневните дейности, тъй като ръката й е била
"блокирана", а поради счупването на пубисната кост не е можела и да
върви, впоследствие започнала сама да прави някои неща, като на третия месец се
е върнала и на работа. Последното се установява и от приетите като
доказателства болнични листи.
Съгласно
коментираното заключение целият възстановителен период, включващ и физикална и
рехабилитационна терапия, е продължил около 3-4 месеца, без данни за настъпили
усложнения, както и че към настоящия момент не се наблюдават остатъчни
последици от травмите.
По
делото липсват ангажирани доказателства, установяващи твърденията на
въззивницата за негативни психически изживявания, свързани с невъзможостта да
вижда и да се грижи за внуците си, поради което и съдът приема за доказани
единствено претърпени негативните емоции, породени от физическата болка и
свързаните със затрудненията в двигателните функции неудобства в нейната
ежедневна дейност.
Ето
защо, въз основа на така установените фактически обстоятелства и при отчитане обществено-икономическата
конюктура към датата на увреждането, съдът намира, че справедлив еквивалент на
претърпените от въззивницата неимуществени вреди е сумата от 30 000 лева.
Получените травматични увреждания по своя характер не са създали опасност за
здравето на въззивницата, но безспорно са причинили болки и неудобства.
Засегнатите двигателни функции, макар и да са обусловили нарушения и
невъзможност в извършването на някои ежедневни дейности не са лишили
въззивницата от възможността за самообслужване за продължителен период от
време, възстановителния процес е приключил в рамките на обичайното, като не се
наблюдават настъпили усложнения или последици за физическото или
психоемоционалното й състояние.
С оглед
на изложеното исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателна до този размер. За горницата над тази
сума до предявения размер от 115 000 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради
съвпадането на крайния резултат относно изхода от спора с постановеното от първоинстанционния
съд, обжалваното решение в частта, предмет на инстанционния контрол следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемото
дружество не е претендирало разноски за настоящата инстанция, поради което и
съдът не присъжда такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/12.11.2019г. на ОС – Добрич, постановено по т.д. №
75/2019г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Г.И.К. против ЗК
"Лев Инс" АД искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В частта, в която исковите претенции
са уважени първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.