№11
гр.Силистра, 13.03.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателeн състав- в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Ели Николова и с участието на прокурора Ивелин Чафаланов като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 143/18 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 137 от 22.03.2018 г. постановена по НОХД № 456/16 г. Силистренски районен съд е признал:
1 .Подс. О.С.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК, като на осн. чл. 55 , ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е оправдал подсъдимия за разликата над 37 825,45 лв. до сумата 41 6071.48лв.
На осн. чл. 66 от НК вр. СРС е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
2. Подс. И.К.Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е оправдал подсъдимия за разликата над 37 825,45 лв. до сумата 41 6071.48лв.
На осн. чл. 68, ал.1 от НК СРС е постановил изтърпяване на отложено наказание в размер на три години лишаване от свобода по Присъда № 16 от 11.06.1997 г. по НОХД № 6/1997 г., в сила от 25.06.1997 г. на ОС-Силистра.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят съразмерна част от направените по делото разноски.
Въззивното производство е инициирано по бланкетна жалба на подсъдимия И.К.Р.. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е несправедлив, неправилен и противоречащ на закона. Тия твърдения се развиват изцяло в допълнително подадената жалба . Излагат се съображения за необоснованост на присъдата, поради налични противоречиви доказателства, които не са били подложени на правилен анализ. Твърди се, че обвинението не е доказано по категоричен начин и участието на подс. Р. е евентуално в качеството му на помагач, но не и на извършител на деянието, в което е обвинен. Оспорва се и стойността на отнетото имущество, като се набляга на безстопанственото отношение на ВиК Добрич.
Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Р. да бъде признат за невинен, алтернативно – делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане.
На осн. чл. 327 от НПК бе проведено въззивно съдебно следствие и бе назначена Тройна съдебно-техническа експертиза, предвид наличието на две единични СТЕ с противоречиви заключения и неясен подход по отношение на оценката на отнетото имущество. Резултатите от извършената експертиза са ценени на общо основание при постановяване на въззивното решение.
В съдебно заседание подс. Р. се явява лично и с редовно упълномощен защитник. Поддържа изцяло депозираната жалба без да сочи нови доказателства.
Подс. Т. не се явява, за него – редовно упълномощен защитник.
Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна. След изслушване на вещите лица и приемане на заключението по назначената ТСТЕ, изразява становище за наличие на предпоставки за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, заключението по ТСТЕ, становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – частично основателна, досежно правилната квалификация на извършеното деяние.
Не бяха констатирани нарушения, които да обуславят отмяна на ревизирания съдебен акт и водещи до постановяване на оправдателна присъда или до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или на прокурора.
Установената фактическа обстановка по делото като цяло остава непроменена, с изключение на стойността на отнетото имущество, историята по строителството на процесния обект /снета по данни от интернет/ и поведението на ВиК гр. Добрич.
На кратко фактите са следните:
В началото на 80-те години на миналия век Държавата , в лицето на министерството на териториалното и регионално развитие, започва строителство по обект „ Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“. Обектът е представлявал довеждащ водопровод с целева дължина от 90 км., който е следвал да осигури алтернативно водоснабдяване на гр. Добрич от група сондажи в обл. Силистра, в непосредствена близост до р. Дунав.
С решение на МС, поради липса на финансиране, строителството е било спряно през 1988 г. Частично строителството е продължило през 1990-1993 г. , след което е окончателно спряно. Въз основа на Заповед № РД – 02-14226 от 13.08.1993 г. на Министъра на териториалното и регионално развитие е изготвен Протокол от 23.09.1993 г. , с който „Водоканалинвест“ гр. София е прехвърлил част от обекта, находящ се на територията на обл. Добрич, на ВиК гр. Добрич. Полученият обект не е заведен нито балансово, нито задбалансово към активите на ВиК Добрич.
За наличието на такъв Протокол управителят на „ВиК“ гр. Добрич – св. М., разбрал едва към датата на престъпното деяние – месец май 2000 г. – от полицията и от св. Г. – управител на „ВиК“ гр. Силистра.
Узнавайки този факт, св. М. сформирал комисия, която направила оценка на липсващата част от тръбите. На место бил изпратен св. С., който констатирал положени на земята заварени тръби с дължина около 500 м. Тези тръби не били положени в изкоп, тъй като строителството по обекта било замразено.
След 2000 г. отношението на „ВиК“ гр. Добрич към стопанисвания обект не се е променило по никакъв начин. Поради липса на средства обектът е останал недовършен. Дружеството е било в лошо финансово състояние и е прибягнало към продажба на наличното количество тръби като скрап за сумата от 0.108 лв./кг нето при индикативно тегло 12000т., т.е. продажна цена от 1 300 080 лв. /данни от интернет/ .
Междувременно на неустановена дата, преди процесната 21.05.2000 г., двамата подсъдими – Т. и Р. се срещнали в заведението „Дом на учителя“ в гр. Силистра. Подс. Р. повел разговор, че в землището на с. Безмер, общ. Тервел, имало група, която реже някакви тръби и предложил да сформират и те такава. Подс. Т. обяснил, че има познати резачи и може да осигури такива хора. Двамата смятали, че за да започнат да режат от процесния тръбопровод, трябва да имат разрешително за това, но от наличните по делото доказателства не става ясно какъв точно разрешителен режим е бил необходим. „Възложили“ тази задача на св. К., който естествено не им предоставил такъв документ.
Въпреки липсата на разрешителен документ, двамата пристъпили към създаване на организация – подс. Т. трябвало да осигури хора, а подс. Р. – пазар на желязото.
Осигурена била група от четирима души – св. Р. С.М., А.С., М.Е.М. и Н.И.Н.. Св. С. и М. умеели да боравят с резач с кислород под налягане, а останалите двама следвало да помагат при товаренето на желязото. Тези работници били снабдени с нужните кислородни бутилки от Кислородна станция „Криоинвест“ София, с управител св. К. срещу депозит, осигурен от подс. Т.. Транспортът до с. Безмер бил осъществен с товарен автомобил, управляван от св. А.. Той доставил бутилките на указаното място, където чакала групата, предал ги на св. Сали и си тръгнал.
На 21.05.2000 г. групата от работници, която била наета от подс. Т. с обяснение, че имат разрешително за рязане и няма да имат проблеми, започнала рязането на открити части от процесния тръбопровод. Изрязаните листи желязо били натоварени на товарен автомобил и откарани в ТКСЗ гр. Тервел, паради напредналото време. На следващия ден, св. Х. , по указание на подс. Т. е следвало да отнесе желязото до гр. Силистра.
Организацията по предаването на желязото в пункт за вторични суровини била осъществена от подс. Р.. Предварително той направил уговорка със св. Пл. Д. желязото да бъде закупено от него. Процесната вещ била доставена от св. Хорозов на 22.05.200 г. в Лесопромишлен комбинат гр. Силистра, за да бъде претеглена на кантара и впоследствие доставена в „Корект“ гр. Силистра , с представител именно св. П. Д.. При изтеглянето на скрапа участвал и подс. Р., който обяснил на св. Д., че е от рязането на циклони. След това Д. издал два броя стокови разписки на името на подс. Р., едната за изплатени 2 354.40 лв, а другата за 2 529.90 лв.
В същия този ден , наетата група работници, за рязане на желязото отново отишла в землището на с. Безмер , но малко след започване на работа, пристигнали полицейски служители и арестували всички.
От заключението по изготвената графическа експертиза , експертът е категоричен само за подписа в графа „превозвач/експедитор“ в СР № 1, че е положен от подс. Р.. За подписа в СР № 2 заявява, че е сходен с този в другата разписка.
При тази фактическа обстановка, приемайки заключенията по двете СТЕ, СРС е стигнал до извод, че двамата подсъдими са осъществили престъпния състав , съответно подс. Т. по чл . 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК, а подс. Р. по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК и по този начин са нанесли щети за „ВиК“ гр. Добрич на стойност 37 825,45 лв.
При проведеното въззивно следствие за пореден път бе установено, че собствеността на процесната вещ, принадлежи на „ВиК“ гр. Добрич.
Съгласно Заповед № РД – 02-14226 от 13.08.1993 г. на Министъра на териториалното и регионално развитие е изготвен Протокол от 23.09.1993 г. , с който „Водоканалинвест“ гр. София е прехвърлил част от обекта, /находящ се на територията на обл. Добрич/, на ВиК гр. Добрич. В същата тази заповед / т. II, стр. 158 от досъдебното производство/ изрично е посочено, че разделителните протоколи по баланса с активи и пасиви следва да се запишат към дата 01.07.1993 г., което означава, че предадения обект следва да бъде осчетоводен и то точно балансово. Друг е въпросът в коя точно балансова сметка е следвало да бъде отнесен придобият обект, / най-вероятно сметка „незавършено строителство“/, а и това не е предмет на спора по това наказателно производство.
В изпълнение на тази заповед на 23.09.1993 г. е било извършено фактическо и документално предаване на обекта./ т. II, стр. 146 и сл. от ДП/ От страна на „ВиК“ Добрич са приети : цялата техническа и счетоводна документации – счетоводен баланс, оборотна ведомост, аналитична таблица, спомагателна таблица, инвентаризационен опис на машини и съоръжения. Посочено е, че счетоводната документация се е намирала в инвеститорска група Добрич. За приели обекта са се подписали: Управителя – Ив. Н. Колев, гл. счетоводител – Д. Б. Д. и съответните лица , осъществяващи инвеститорски контрол.
След тази дата от страна на „ВиК“ Добрич липсват каквито и да било действия по стопанисването на обекта. Безспорно, при липса на осчетоводяване, е било невъзможно да се осъществява какъвто и да е контрол. Липса действие за опазване на това имущество, което се доказва и от св. показания на св. Горбанов.
Ако имуществото е било осчетоводено, то е щяло да бъде налично в активите на дружеството, пък било то и като незавършено строителство. Възможните действия по негово опазване, биха били много и различни. Биха се търсили финансови възможности за довършването на обекта и пускането му в експлоатация, биха се предприели действия по намаляване на активите на дружество и т.н. и т.н.
От тази налична документация, която е останала извън полезрението на СРС се е стигнало и до абсолютно грешни логически съждения , с които са отхвърлени исканията на подсъдимите, за правилно оценяване на отнетото имущество - Това имущество не било заприходено, нито балансово, нито задбалансово и съгл. чл. 20 от ЗС, действащ към момента на деянието, не подлежало на амортизация за овехтяване и поради тази причини, подсъдимите не следва да се ползват от това.
Съгл. чл. 20 от ЗС /действащ към него момент, в редакцията му от 1996г. не съществува такава забрана, такава липсва и в сл. редакция от 2001г./
„Чл. 20. (1) Предприятията начисляват амортизации на материалните и нематериалните дълготрайни активи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Амортизации не се начисляват на земята, горите, паметниците на културата и произведенията на изкуството, както и на напълно амортизираните материални и нематериални дълготрайни активи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Предприятието утвърждава план за амортизация на всеки материален и нематериален дълготраен актив въз основа на определени от него амортизационни норми. Нормата зависи от приетия срок за тяхното практическо използване и амортизационната сума.
(4) Годишният размер на амортизациите се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.
(5) Амортизациите се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на дълготрайния актив или въвеждането му в експлоатация.
(6) Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет.“
2. Чл. 20. (Обн. - ДВ, бр. 98 от 2001 г.) (1) Собственият капитал включва основния капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.
(2) Като основен се отчита капиталът, определен при учредяването на предприятието и регистриран в съда.
(3) Като резерви се отчитат собствените средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на предприятието.
(4) Финансовият резултат е печалбата или загубата от текущата година.“
От коя точно редакция се извличат такива правни изводи, за настоящата инстанция остана неясно.
Грижата на добър стопанин липсва и това не е по вина на подсъдимите, за да не се приемат възраженията им в тази насока и отнетото имущество да се оценява по неизяснен механизъм на стойност 37 825.45 лв., съгл. приетата от СРС СТЕ.
От друга страна , по делото е останало неизяснено какво е било състоянието на обекта към 21.05.2000г., извършвани ли са строителни дейности по завършването му ,подложени ли са били процесните тръби на атмосферни влияния, кога са закупени, кога и как са положени , как са съхранявани, подлежат ли на инфлационен коректив и каква е икономическата стойност на обекта към момента на деянието, като се има предвид именно информация, придобита от интернет за начало на строителството – 1980 г и сл., предаване на обекта на „ВиК“ Добрич – през 1993 г. и датата на деянието май 2000 г., т.е приблизително 20 години от започване изграждането на обект „ Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“.
От назначената ТСТЕ става ясно, че именно поради липса на счетоводни документи, не може с категоричност да се отговори на нито един от поставените въпроси. Обектът е останал незавършен и не може да се счита за съоръжение, морално остарял е и е загубил икономическото си предназначение и стойност, поради което единствената му стойност може да бъде определена като стоманен скрап. Именно такива действия са били предприети от ръководството на „ВиК“ Добрич за периода 2011-2013 г. и то дълги години, след като са узнали, че са собственици на процесния обект – от св. Горбанов и разследващите полицаи.
Горното води до извод, че като стойност на отнетото имущество следва да се съобразят наличните по делото стокови разписки, които възлизат на общо 4884,30 лв. и правната квалификация по чл. 195, ал.2 от НК е неправилна. Липсва квалифициращ елемент „големи размери“. Към месец май 2000 г. минималната работна заплата е била 75 лв. и минималния праг за този признак от състава на престъплението е възлизал на 5250 лв.
Направения правен и логичен анализ, на наличните пред СРС доказателства, е правилен до толкова, до колкото касае правна квалификация по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК по отношение на подс. Т. и по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за подс. Р., но не и такава по чл. 195, ал.2 от НК.
Двамата подсъдими са довършили от обективна и субективна страна престъпния състав на деянието „кражба“ по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК. Отнели са процесната вещ от владението на „ВиК“ Добрич, без негово съгласие, като са прекъснали фактическата властта на собственика и са установили своя такава, участвали са в извършването на ИД, чрез посредствени извършители, използвайки тяхната неосведоменост. Намерението за своене е налице с оглед разпоредителните действия, които са предприели двамата подсъдими – продажба на стоманения скрап.
Причинения престъпен резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с извършеното от подсъдимите , като причинените имуществени вреди възлизат на 4884, 30 лв.
Предварително изготвения план за осъществяването на кражбата , като разпределение на ролите по организацията на отнемане на имуществото и последващото му отчуждаване , говори за предварителен сговор по чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
За осъществяването на кражбата са използвани товарни автомобили, чрез които отнетото имущество е превозено , първо до бившето ТКЗС в гр. Тервел и от там до гр. Силистра. За да бъде нарязан тръбопроводът са били използвани и технически средства – резачи за метал с кислород под налягане. – чл. 195, ал.1, т.4, пр. първо и второ от НК.
По отношение на подс. Т. е налице квалифициращ признак по чл. 195, ал.1,т. 7 от НК. деянието е извършено в условията на повторност , съгл. разпоредбата на чл. 28 от НК.
До колко по отн. на подс. Р. е налице този квалифициращ признак, няма да бъде обсъждано, тъй като липсва повдигнато такова обвинение. Всяко едно от действията на подсъдимите говори за общност на умисъл, при извършване на престъплението.
Горните изводи настоящата инстанция извежда въз основа на свидетелските показания, писмените доказателства и обясненията на подсъдимите.
Показанията :
на св. С. , св. К., св. А. , св. Н., св. П., св. Х., св. М., св.Б. допринасят за изясняването на ролята на всеки един от подсъдимите в извършване на престъпното деяние и наличните елементи от състава на престъплението, водещи до по-тежка квалификация ;
на св. Г., досежно липсата на информираност на управителя на „ВиК“ Добрич, че дружеството е собственик на процесния обект.
От наличните по делото писмени доказателства – заповед на Министъра на ТРР и приемо - предавателен протокол от 23.09.1993 г., се прави извод за абсолютна безотговорност по отношение на стопанисване и ръководене на поверено имущество;
обясненията на подс. Т.- частично , до колкото разкриват факти и за участието на подс. Р..
Имайки предвид изложеното , настоящата инстанция счита, че са налице основания за изменение на ревизирания съдебен акт по отношение на правната квалификация на деяние. Налице са предпоставки за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние, а именно такова квалификация по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК по отношение на подс. Т.
и по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за подс. Р.,
Съгл. чл. 195, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години. Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване за квалифицирана, по чл. 195, ал.1 от НК, кражба е 15 години, предвид разпоредбата на чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.3 от НК.
Престъпното деяние е извършено от двамата подсъдими на 21.05.2000г., което означава тази давност да е изтекла на 21.05.2015 г.; на подсъдимите не следва да бъде налагана наказание, а наказателното производство трябва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.
С оглед изложеното и на осн. чл. 337,ал.1, т. 2; чл. 24, ал.1, т.3 от НПК и чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.3 от НК Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 137 от 22.03.2018 г. постановена по НОХД № 456/16 г. по описа на СРС в частта:
в която подс. О.С.Т., със снета самоличност, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.първо и второ, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК, като преквалифицира деянието по 195, ал.1, т.4, пр.първо и второ, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 28 от НК от НК за сумата от 4884.30 лв., като оправдава по първоначално повдигнатото обвинение и не му налага наказание.
в частта, в която подс. И.К.Р., със снета самоличност, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като преквалифицира деянието по чл. 195 ал.1, т.4, пр.1 и 2 , т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за сумата от 4884.30 лв., като оправдава по първоначално повдигнатото обвинение и не му налага наказание.
ОТМЕНЯ приложението на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на подс. И.К.Р..
ОТМЕНЯ присъда № 137 от 22.03.2018 г. постановена по НОХД № 456/16 г. по описа на СРС в частта, в която подс. О.Т. е осъден да заплати в полза на :
- ОД на МВР сумата от 82.50 лв.;
- Районен съд Силистра сумата от 420.82 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
ОТМЕНЯ присъда № 137 от 22.03.2018 г. постановена по НОХД № 456/16 г. по описа на СРС в частта, в която подс. И.Р. е осъден да заплати в полза на :
- ОД на МВР сумата от 82.50 лв.;
- Районен съд Силистра сумата от 420.82 лв.,
представляващи направени по делото разноски.
На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК правените по делото разноски остават за сметка на държавата.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на подс. И.К.Р.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на подс. О.С.Т..
Решението в частта, в която наказателното
производство е прекратено по отношение на двамата подсъдими може да бъде
протестирано или обжалвано , пред ВКС в 15-дневен срок от получаване на
писменото съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.