Р
Е Ш Е
Н И Е
№……................
гр. София, 27.04. 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3669 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 551780/03.12.2018г. по
гр.д. № 26365 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168-ми състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 372 вр. с чл. 367 от ТЗ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че „Р.Р.”
ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Т.”ООД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление:*** заплащане на сумата от 826,73лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -05.02.2018г., до изплащането
й, представляващи неплатена част от възнаграждение по договор за превоз №
16-11-20/08.11.2016г. за което е издадена фактура № **********/11.11.2016г.;
сумата от 95,03лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.12.2016г. до
02.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
8113/2018г. по описа на Софийски районен съд, като Р.Р.” ООД, ЕИК*******е осъдено да заплати на „Т.”ООД, ЕИК *******на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски по исковото дело от 475лв. и съдебни разноски по заповедно
дело от 375лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5009546/21.01.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Р.Р.” ООД, ЕИК*******в частта, в която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че заповедта за изпълнение за сумата от 95,03лв. била
недопустима и това обосновавало недопустимост и на решението за тази сума. ВКС
приел с Тълкувателно решение, че заповед за незабавно изпълнение не можело да
се издаде за лихва преди подаване на заявлението и доколкото проверката на съда
била идентична, то по аналогия недопустимо било издаването на такава и при
заявление по чл. 410 от ГПК. Районният съд не обсъдил всички събрани
доказателства по делото в тяхната съвкупност и така постановил неправилно
решение. При превоза товар бил увреден и собственик на товар „О.”НВ издал
фактура със задължено лице първия спедитор Сканфор”БВБА за 422,70 евро, за
същата сума първия спедитор издал фактура на „Р.Р.”ООД и за същото ищецът бил
уведомен. В случая шофьор при подреждането на стоките-пале с пластмасови
бутилки на стойност от 422,30 евро левова равностойност от 826,73лв., ги
увредил и тази сума била прихваната от припадащото се на ищеца възнаграждение
за превоза. Товародател прихванал тази сума от възнаграждението на първия
спедитор, той прихванал същото от възнаграждението на р.Р.”ООД и така
ответникът прихванал тази сума с припадащото се на ищеца възнаграждение от
1693,27лв. за превоза по договора. Следвало да се кредитират показанията на св.
Б.а не тези на св. Ц., последният бил заинтересован от изхода на делото като
работник на ищеца, извършил процесния превоз, опровергани от другите
доказателства по делото. От приета снимка на увредената стока се установявало,
че шишетата са натоварени на камиона, поради което и показанията на св. Ц.
сочещи, че шишета са паднали преди да се натоварят на камиона , съответно не
при товаренето от него, а от електрокаристът били опровергани. Този свидетел не
говорел добре немски но твърдял, че се разбирал на немски с електрокариста в
страна, в която официални езици са френски и фламандски, не посочил процесния
период, показанията му не били логични и последователни и не следвало да се
кредитират. Неправилно не било прието за
разглеждане възражението му за прихващане със сумата от 826,73лв. като стойност
на увредената стока. То било направено в срока за отговор на исковата молба. Разпоредбата
на чл. 10 от договора давала право на ответника да удържи направени разходи ако
превозвач не го уведоми своевременно за промените в договора за превоз и
процесната сума попадала в приложението на тази разпоредба, евентуално ако не
можело да се ангажира договорна отговорност на ищеца, то за тази сума можело да
се ангажира деликтната му отговорност.
Ищецът не бил уведомил ответника за проблем с товара, затова че ще
превози 14 вместо 15 палета, установени били условията по чл. 10 от договора за
превоз. В товарителницата нямало отбелязвания за възражения срещу опаковка на
товара и състоянието му при товарене. Товародател бил „Р.Р.”ООЗ, а изпращач бил
Сканфор БВБА, последният не можел да се разпорежда с товара и затова
задраскването в товарителницата че палета са 14, а не 15 било само доказване, че натоварени са 14, но не
оборвало твърденията, че невъзможността за натоварването на едно от палетата
била предизвикана от шофьор на ищеца. Не било установено шофьор на ищеца да е
възразил срещу натоварването на това пале. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец „Т.”ООД, ЕИК *******в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е допустимо, правилно,
приетите доказателства по делото установявали валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника. Правилно не били кредитирани показанията на св. Б., който
нямал преки впечатления при товаренето на процесното пале, недоказани по
основание и размер били възраженията на ответника, нямало плащане от ответника
на сума към Сканфор”БВБ, а и погиване на стоката не било установено, разсипване
на няколко бутилки не били основание за вреда в размер на процесната сума.
Превозвачът не бил длъжен да нарушава целостта на палетата, да прави забележки
за опаковка, освен ако дефект не е очевиден.. Нарушена цялост имало на опаковъчно
фолио на едно от палетата, но не и нарушена цялост на съдържанието му и то на
всички бутилки в него. Вредата била в резултат на естествени процеси извън
контрола на шофьора, който само е присъствал на товаренето. Вредата била
отчетена преди да бъде приет товара за превоз и ищецът не бил отговорен за нея.
Правилно били кредитирани показанията на св.Ц., възприел събитията лично, показанията
му били логични и неопровергани от другите доказателства. Немският език бил
официален в Белгия и нямало пречка шофьор е електрокарист да комуникират на
немски. Приетата снимка не доказвала, че товар е повреден от шофьор. „Р.Р.”ООД
нямало правен интерес да плати на спедитора Сканфор” БВБА неустойка и не можело
да се суброгира в правата му срещу ищеца . Отговорността за изгубен и повреден
товар била камо за превозвача, а не за спедитора. Р.Р.”ООД бил спедитор и нямал
правен интерес да изпълнява задължение на превозвача – ищец. Ищецът не се бил
съгласил с такова прихващане. Изпращачът бил изключил едно от палетата от
товара за превоз и това било негово правомощие. Сумата не била разход по
смисъла на чл. 10 от договора. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2010952/25.04.2018г. , уточнена с молба от 30.10.2018г. на Т.”ООД, ЕИК *******срещу Р.Р.” ООД, ЕИК*******с която е поискало
от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 372 от ТЗ вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че „Р.Р.”
ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Т.”ООД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление:*** заплащане на сумата от 826,73лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -05.02.2018г., до изплащането
й, представляващи неплатена част от възнаграждение по договор за превоз №
16-11-20/08.11.2016г. за което е издадена фактура № **********/11.11.2016г.;
сумата от 95,03лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.12.2016г. до
02.02.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело 0
8113/2018г. по описа на Софийски районен съд, 175-ти състав, като му се
присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че по договор №
16-11-20/08.11.2016г. ответникът като товародател възложил на ищеца като
превозвач да извърши международен автомобилен превоз на товар-15бр. палета 120/808150см.-6лдм
с общо тегло от 3750г. от Белгия до България при възнаграждение от 2520лв.,
превозът бил извършен издадена била фактура за същото, но ответникът платил
само 1963,27лв. на 23.02.2017г., не платил процесната главница, изпаднал и в забава
за плащането й за процесния период.
Ответникът „Р.Р.” ООД, ЕИК*******в предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Посочил е, за иск е предявен за суми различни от заповедта за
изпълнение, недопустима била заповедта в частта за 95,03лв.. Посочил е, че
действително страните сключили договор за международен автомобилен превоз на
товар – 15 палета пластмасови бутилки с общо тегло от 3750г. от Дронген, Белгия
до гр.Ботевград, България . превоз бил извършен обаче само на 14 палета, а другото пале било повредено от превозвача и
не било превозено, тоест задължения по договора не били изпълнени точно.
Посочило е, че съгласно чл. 10 от договора превозвачът е бил длъжен да уведоми
товародателя при несъответствие на
условията по договора с тези при товарене и ако не изпълни това задължение
превозвачът дължи възстановяване на
разходите , възникнали заради това несъответствие. В случая ищецът не уведомил
ответника за несъответствието, възникнали разходи в следствие на същото и те
били в размер на стойността на стоките по това пале в размер на 826,73лв. като
стойност на вредата и тази сума била удържана от припадащото се на ищеца
възнаграждение. Заявил е, че на 09.11.2016г. Сканфор БВБА уведомило ответника,
че шофьор на ищеца при товаренето извършил неправилна манипулация и така всички
4227 бутилки от едно от палетата паднали
и се зацапали, станали напълно негодни за употреба, затова и били
транспортирани не 15 палета, а 14 палета, стойността на увредени стоки е 422,70
евро и тази сума ще бъде претендирана от Сканфор за плащане от р.Р.”ООД.
Собственик на стоката бил Ойстершейл”НВ, той представил на Сканфор БВБА за
плащане фактура за 422,70 евро и от своя страна Сканфор представило на
ответника фактура от 30.01.2017г. за плащане сумата от 422,30 евро, като тази
сума била прихваната от Сканфор от дължимото на „Р.Р.”ООД възнаграждение по договора за спедиция между тях и така платена
му била 1627,30 евро вместо 2050 евро. Ответникът направил на 22.02.2017г. пред
ищеца възражение за прихващане за сумата от 826,73лв. като стойност на увредена
стока при превоза, и удържал същата от припадащото се на ищеца възнаграждение
за превоза, поради което и процесната сума не била дължима. Ищецът не бил
възразил своевременно срещу това изявление. Предявил е възражение за прихващане
със сумата от 826,73лв. като стойност на унищожени 4222бр. бутилки при превоза.
Претендирал е разноски.
С определението по насрочване
районният съд е посочил, че възражението на ответника за недължимост на сумата
от 826,73лв. поради унищожаване от ответника на част от стока за превоз на тази
стойност ще бъде разгледано по делото, но същото е посочено, че не представлява
възражение за прихващане, защото не се касае за две насрещни вземания.
По делото е приложено заповедно
дело № 8113/2018г. на Софийски районен съд, съгласно което по заявление от
05.02.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено „Р.Р.”
ООД, ЕИК *******да заплати на „Т.”ООД,
ЕИК *******сумата от 826,73лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -05.02.2018г., до изплащането
й, представляващи неплатена част от възнаграждение по договор за превоз №
16-11-20/08.11.2016г. за което е издадена фактура № **********/11.11.2016г.;
сумата от 95,03лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.12.2016г. до
02.02.2018г., съдебни разноски от 375лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 05.03.2018г., на 15.03.2018г-. е подал възражение срещу заповедта,
на 30.03.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил установителен иск
за вземанията по заповедта и такива е представил на 25.04.2018г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор за транспорт № 16-11-20/08.11.2016г. с допълнение съгласно
който „Р.р.”ООД е възложило на „Т. транс”ООД да извърши международен
автомобилен превоз на товар-15бр. палета 120/808150см.-6лдм с общо тегло от
3750г. от Ойстершейл”НВ в гр. Дронген, Белгия на 09.11.2016г. до склад на „Н.В.ООД
в гр. Ботевград, България на 12.11.2016г. при възнаграждение от 2520лв. В договора е
посочено, че товар следва да се укрепи достатъчно добре с колани и гумени
подложки, като се извърши с камион рег. № ВР 2602 ВК/ВР7602ЕА. Съгласно чл. 10
от договора ако условията по договора не могат да бъдат спазени, както и при
несъответствие на условията по договора с тези при товарене превозвач следва
незабавно да уведоми товародател на посочен телефонен номер, а при неизпълнение
на това задължение за уведомяване всички допълнително възникнали заради това разходи
ще бъдат за сметка на превозвача.
Приета е фактура №
**********/11.11.2016г. издадена от ищеца на ответника за 2520лв.
възнаграждение по договор 16-11-20 за транспорт от Белгия до България с
автомобил рег. № ВР 2602 ВК/ВР7602ЕА.
По делото е приета товарителница
№ *********/09.11.2016г. с изпращач Ойстершел, Длронген, Белгия и основен
превозвач „Т.Т.”с изписан ръкописен текст за превоз на 14 палета 13111116 с посочен превозвач
подизпълнител с печат”А.”ООД”, , СТ 8304ВС/Е2140ЕЛ, като са положени подписи за
изпращач Ойстершел, положен е и печат за изпращач: посредник „Т.Т.” ВР2602ВК,
не са посочени забележки при приемане на товара от превозвача в графа 9, но в
същата е положен печат за „А.Д.Т.”.
Приет е документ, озаглавен „транспортни
инструкции” на Сканфор, до Р.Р. „ООД за
товар от 15бр. палета 120/808150см.-6лдм с общо тегло от 3750г с указание върху палетата да не се товари
никакъв товар и следва да се превозят с отделен камион от Ойстершейл”НВ в гр.
Дронген, Белгия на 09.11.2016г. до Крионери, Атика на 14.11.2016г срещу
възнаграждение от 1975 евро.
Прието е извлечение от електронна
поща съгласно което на 14.11.2016г. К.С.- служител на Сканфор, е уведомила И.от
„Р.р.”ООД че на 09.11.2016г. шофьорът е натоварил 14 палета вместо 15 палета,
защото шофьор повредил едно пале-трябвало да постави палето между две други
неща , но не успял и като бутнал по-силно много бутилки паднали от палето ,
всички 4227 бутилки били зацапани и така
унищожени стойността им била 422,70 евро, и р.Р.”ООД ще трябва да ги плати
Приета е фактура от 25.11.2016г.
за сумата от 422,70 евро издадена от Сканфор „ Б.В.Б.А.(ООД) на „Р.р.”ООД като
стойност на 4227 бутилки бели, пластмасови „Бостън”, кръгли.
Приета е фактура издадена от „Р.Р.”ООД
на Сканфор”ООД за 2020 евро за превоз
през 2017г.
Прието е извлечение от сметки на
ответника съгласно които на 27.02.2017г. „Сканфор”ООД е платило на р.Р.”ООД
1627,30 евро .
Прието е извлечение от електронна
поща, съгласно което И.Б.като служител на ищеца е изпратил до М.Д.от „Т.Т.”ООД
изявление, с което го е уведомил, че на 09.11.2016г. шофьор на ищеца е
натоварил в Ойстершел, Дронген само 14 палета вместо 15 палета защото е повредил едно пале - трябвало да
постави това пале между две други неща, но не успял и след като го бутнал
по-силно много бутилки паднали от палето , всички 4227 бутилки били зацапани и така унищожени,
стойността им била 422,70 евро, отговорен за тези вреди бил Т.Т.”ООД и ще му
бъде изпратена фактура за плащането й.
Приети са хронология за
осчетоводени документи.
Приета е снимка, на която се
виждат няколко палета с бели пластмасови бутилки, всяко пале е с няколко реда
бутилки, всеки ред е отделен от другия с картон, като цялото пале е опаковъчно
с прозрачно фолио, пред едно от палетата се
вижда част от машина за товарене-тип вилица,
това пале е със 7 реда бутилки,
като то е с разкъсано опаковъчно фолио в долната част и така най-долния ред бутилки
на това пале е отделен от останалите редове и от този най-долен се виждат паднали на пода бутилки. От останалите редове няма паднали
бутилки, но опаковъчно фолио и на втория ред е с разкъсана цялост.
Разпитан по делото св. Г.Ц. е заявил, че работи при ищеца
като шофьор от 8 години, помнел случая с товара от Белгия до Гърция, който трябвало да разтовари
в България, било октомври 2016г.
доколкото си спомня. Посочил е, че цял ден прекарал във фирмата, от която
трябвало да вземе товара, били само той и електрокаристите, те трябвало да му
дадат и документите за товара, те и снимали товара в последствие. Товарът бил малки
бутилки без капачка -като за лакочистител, пластмасови и жилави, опаковани били
в палета с кашон между тях, фолирани с фолио. Едно от палетата не при самото
товарене електрокариста го оставил на пода и тогава от него изпадали шишенца,
шофьорът помогнал да ги съберат в кашон и мислел да вземе товара така с кашон,
но електрокаристът му казал, че не може да ги превозва така, поради което и
камион бил натоварен с едно пале по-малко, едно пале било задраскано и в
товарителницата. Целостта на палето било нарушена и не можело да го сложи в
камиона, защото щяло да се разпадне, всичко било чисто , шишета не можело да се
счупят, защото били пластмасови. Свидетелят искал да дойде представител на
фирмата, но му казали, че няма проблем и ще превозят бутилките от палето
следващ път, направена била снимка на палето от електрокариста. Заявил е, че
цял ден чакал, а го извикали чак вечерта. Били натоварени няколко палета в
камиона и тогава започнали да товарят палето, от което изпаднали бутилките,
палето било в каросерията, заявил бил , че не можел да го превози в този вид.
Електрокаристът трябвало да постави палетата в каросерията - вземал по едно
пале и го карал до камиона, вдигал го с вилицата и го слагал в каросерията и
тогава шофьорът трябвало с количка да ги подреди вътре палетата. При
поставянето на едно от палетата обаче от
електрокариста в каросерията то се размърдало в долната част и от палето
изпаднали бутилки и тогава свидетелят казал, че не може да го превози така на
немски разговаряли с електрокариста.
Разпитан по делото св. И.Б.е заявил, че работи при
ответника от 2008г., занимавали се със
спедиции, работели с ищеца. Посочил е, че през ноември 2016г. „Сканфорб” им
възложило спедиция на 15 палета от Белгия до Гърция, наели ищеца да превози товара
до склад в България в гр. Ботевград, но ищецът бил натоварил само 14 палета
вместо 15 без да уведомят „Р.Р.”, за
същото ответникът разбрал от „Сканфорб”, посочили им с писмо, че стоката от ненатовареното пале било
повредена от шофьора на ищеца. За стойността на тази стока Сканфорб” им
изпратило фактура за около 4222 бр. малки бутилки на стойност от 420 евро, които щели да бъдат
удържани от „Р.Р.”ООД. Посочил е, че уведомил ищеца за твърденията и исканията
на „Скантфорб“, като му изпратил всички документи, платили на ищеца
възнаграждението за превоза но без удържаната от Сканфорб” сума за шишетата,
ищецът не бил възразил. Посочил е, че им била изпратена снимка за увредения
товар от „Сканфорб” и въз основа на нея им била удържана сумата. Повреденото
пале не било превозено. При разговор със служители на „Т.”ООД те му казали че
бил станал инцидент.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника за
недопустимост на решението в частта за лихвата от 95,03лв. Това вземане е било
предмет на заявлението, за него е издадена заповед за изпълнение и иск за
установяване на вземането е допустим. Няма пречка за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за обезщетение за забава, неприложими са постановките
на Тълкувателното решение на ВКС в частта за възможността за снабдяване за
такова вземане със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
372 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД и Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки(CMR). – иск за установяване на
съществуване на вземане за плащане на възнаграждение по договор за международен
автомобилен превоз на товар, за които е издадена заповед по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За да
се уважи този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за установяване
на обстоятелството, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за международен автомобилен превоз на товар с определен предмет, че е
уговорено определено възнаграждение за същото, както и че превоза е извършен,
стойност на възнаграждението по този превоз .
Ответникът при така депозирания
отговор следва да докаже , че служител на ищеца при товаренето на стоката в
автомобила е повредил същите, поради което и отговаря за плащането на
стойността на уврежданата стока. Това възражение е направено в срока за отговор
и е било предмет на делото пред районния съд, за същото са събирани
доказателства и районният съд се е произнесъл с решението си по така
направеното възражение. Действително, с доклада по делото районният съд е
посочил, че това възражения няма характер на възражение за прихващане, а има за
предмет вземането, за което е предявен иска. Това , обаче, е само правна
квалификация на възраженията на ответника, по възражението така, както е
заявеното с отговора на исковата молба районният съд се е произнесъл.
Възраженията на ответника, които
не са направени с исковата молба, а са въведени за първи път с въззивната жалба
са преклудирани.
Договорът
за автомобилен превоз по общата му
уредба на ТЗ и на Закона за автомобилния превоз е възмезден, двустранен
договор, съгласно който превозвачът се задължава да промени местоположението на
товар чрез използване на превозно средство, срещу задължение на другата страна
(изпращач, товародател) да му заплати възнаграждение.
Договорът
за международен автомобилен превоз на товари е уреден в ТЗ и в Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки(CMR). Този договор, за разлика от
общата уредба на договора за автомобилен превоз, е реален договор – елемент от фактическия състав на сключването му е
предаване на товара (В този смисъл решение № 116/2000г. на ВКС, V-то отделение,
Решение от 23.02.2005г. на САС по гр.д. № 1334/2004г.). Той, обаче, също е
неформален договор, независимо, че е предписано издаване на товарителница от
товародателя.
Товарителницата удостоверява договора за превоз, а не е форма за
действителност на същия (арг. от чл. 4 от CMR). Товарителницата установява посочените в нея
обстоятелства – страни, факта на приемане на товара, място и дата на приемане,
място на получаване, вид, количество на товар, опаковка,както и правата и
задълженията по договора за превоз. Товарителницата удостоверява сключване на договор
за превоз на товари, съдържанието му и предаването на товара от товародателя на
превозвача в съответното състояние. Тази доказателствена стойност обаче, не е
необорима – тези обстоятелства могат да се доказват и с други доказателствени
средства, ако се спори за верността на тези обстоятелства (чл. 9 от CMR). Договорът за превоз не е товарителницата – тя
само улеснява доказването му. (В този смисъл Решение № 226/14.02.2000г. на
ВКС,Решение № 289/27.02.2003г. по гр.д. № 977/2002г. на ВКС). Посочването на
едно лице като изпращач на стоката в товарителницата не го прави страна по
договора за превоз, ако по делото се установи с други доказателствени средства,
че товародател е друго лице (В този смисъл решение от 26.02.2007г. по ВАД №
96/2006г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 373 от ТЗ превозвачът отговаря за изгубването,
погиването или повреждането на товара, както и за вредите от забава на превоза , освен ако
вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно
неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 от ТЗ .
Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата
при доставянето й, освет ако те се дължат на грешки на правоимащия, на
нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ
недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее, както и когато липсата или
повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от конкретно посочените в чл. 17, § 4 от Конвенцията
факти.
Съдът
приема, че по делото е установено, че на
08.11.2016г. страните са сключили писмен договор за международен автомобилен
превоз на товари - 15бр.
палета 120/808150см.-6лдм с общо тегло от 3750г. от Ойстершейл”НВ в гр.
Дронген, Белгия, който следвало е натовари на 09.11.2016г. на камион рег. № ВР
2602 ВК/ВР7602ЕА и да се разтовари в склад на „Н.В.ООД в гр. Ботевград,
България на 12.11.2016г. при
възнаграждение от 2520лв. , като при превоза товар следва да се укрепи
достатъчно добре с колани и гумени подложки, на
09.11.2016г. са натоварени 14 палета и превоз е извършен по условия на
договор, платено възнаграждение за същото е 1963,27лв. За тези обстоятелства по
делото не се спори, те се установяват от приети по делото договор, товарителница,
фактура, извлечение от сметки.
Съдът приема, че по делото е
установено, че независимо, че съгласно договора е следвало да бъдат превозени
15 палета превозени са били 14 палета, защото опаковката на едно от палетата при
натоварването му е била нарушена до степен и по начин не позволяващ превоза да
бъде осъществен. Приетата по делото снимка, показанията на св. Ц. , които в
тази част съдът кредитира като резултат
от личните му впечатления и подкрепени от останалите по делото доказателства, установяват,
че палето е със 7 реда бутилки, всеки ред е отделен от другия с картон, като
цялото пале е опаковано с прозрачно фолио, то разкъсано в долната част на
палето и така най-долния ред бутилки на това пале е отделен от останалите
редове и от този най-долен са паднали на пода бутилки, от останалите редове няма паднали
бутилки, но опаковъчно фолио и на втория ред е с разкъсана цялост.
Спорен въпрос е дали служител на
ищеца при товаренето на стоката в автомобила е повредил същите, поради което и ищецът
да отговаря пред ищеца за плащането на стойността на увредената стока.
Съдът приема, че по делото не е
установено служител на ищеца да е повредил опаковката на едно от палетата и
стоката в него. В тежест на ответника е
било да ангажира доказателства, които да ги установяват по несъмнен начин.
Такива доказателства, обаче, по делото не са ангажирани.
По делото не е установено цялата стока по едно
от палетата да е увредена до степен на негодност. Приетата по делото снимка
установява нарушаване целостта на палето и разкъсана опаковка на един от
седемте реда бутилки, изпадане на част от бутилките от този ред на земята, но
не и увреждането на определено количество бутилки от този ред, а още по-малко –
увреждане зацапване на бутилките на останалите 6 реда.
По делото не е установено
поведението на служител на ищеца да е довело до разкъсване на опаковката на
едно от палетата. Показанията на доведения от ответника свидетел Б.не са резултат от личните му впечатления, а
възпроизвеждат твърденията на служител
на Сканфорб“ООД в писмо по електронна
поща. Твърденията на служителя на Сканфорб“ООД
в писмото по електронната поща имат характер на свидетелски показания,
които обаче, не са събрани по реда на ГПК и не могат да бъдат ценени като
установяващи твърденията на ответника. Счетоводните документи, издадени от
Сканфорб“ООД за стойността на стоката не установяват нито увреждане на стоката,
нито че за това увреждане отговорност носи служител на ищеца. Приетата снимка
закрепва състоянието на това в определен момент – поставено в камиона пале, от
което са падали част от бутилките и което е с накърнена цялост. На тази снимка,
обаче, не се вижда кой е поставил палето в камиона, поради което и не е от
естество да установи, че служител на ищеца
с поведението си е довел до увреждане на опаковката на товара. При така
възприето съдът приема, че показания на св. Б.не са подкрепени от останалите
доказателства по делото и не следва да се кредитират. Съдът приема, че по
делото следва да се кредитират показанията на св. Ц.. Действително, този
свидетел работи за ищеца и е шофьор на камион с който е извършен превоза, тоест
той е заинтересован от изхода на делото. Съдът приема, обаче, че доколкото
неговите показания не са опровергани от другите доказателства по делото, като съобрази
и че тези показания са резултат от личните му впечатления и са логични и
последователни, то същите следва да се кредитират. При така възприето съдът
приема, че разкъсването на опаковката на стоката и падането на част от
бутилките от най-долния ред на палето, е настъпило при поставянето на палето с
бутилки в камиона от електрокаристът, при което то се размърдало в долната
част. По делото не се спори, че електрокаристът не бил служител на изпращача.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото
не е установено преди условията на пълно и главно доказване, че служител на
ищеца е увредил стоката при товаренето й, поради което и отговорността на ищеца
за стойността на тази стока не може да се ангажира. Неоснователни са доводите
на въззивника, че в случая приложение намирал чл. 10 от договора между
страните. По делото не е установено
неуведомяването за ненатоварването на едно пале да е довело до разходи за
ответника, а само при такава хипотеза би била приложима разпоредбата на чл. 10
о договора. Възможността да се ангажира отговорността на ищеца за заплащане на
стойността на част от товара възниква само ако този товар се установи че е
повреден. Тази стойност не е разход по смисъла на чл. 10 от договора и това се
установява при тълкуване на волята на страните по договора за превоз.
При така възприето съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащане на сумата от общо 2520лв. възнаграждение по договора за превоз, част
от това вземане е погасено чрез плащане – до размера от 1963,27лв., непогасена
е останала част от това вземане до размера
от 826,73лв., поради което и правилно иск за главница е уважен.
С въззивната жалба не са наведени
конкретни доводи за неправилност на решението в частта за обезщетението за
забава, поради което и като съобрази разпоредбата на чл.269 от ГПК, обстоятелство
, че при обосноваване на изводите си районният съд не е нарушил императивна
материално правна норма, то съдът приема за установено, че ответникът е
изпаднал в забава на плащането на главницата на 17.12.2016г. и дължи на ищеца заплащане на
обезщетение за забава в размер на 95,03лв. за периода от 17.12.2016г. до
02.02.2018г.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и
той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият сумата от 400лв. разноски
за адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Решение №
551780/03.12.2018г. по гр.д. № 26365 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168-ми
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Р.”
ООД, ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.”ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 400лв. ( четиристотин лева), представляващи разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.