Р Е Ш Е Н И Е
№2239/30.12.2019 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на
осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар
Димитров
при секретар Ирина Ламбова и
с участието на А.Ч. – прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, разгледа
адм.дело № 2666/2019 година.
Производството е по реда на глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ню Медиа ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Перущица №10, чрез адв. М. БАК,
против Национална Агенция за Приходите, София, с правно основание чл.1, ал.1
вр. чл.4 ЗОДОВ за осъждане на ответника НАП София да заплати на ищеца
имуществени вреди в размер на 350,00 лева и неимуществени в размер на 500,00
лева, всички ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата претенция, причинени от отменено като незаконосъобразно от състав на
БРС НП № 2626 от 01.11.2018г. с постановен съдебен акт по АНД 1097/2019г. по
описа на БРС, както и направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, представлява се от надлежно упълномощен представител – адв. М., който
поддържа исковата молба. Иска присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Национална агенция за приходите гр.София,
се представлява от ю.к. С.. По делото, на основание чл.131 от ГПК, е постъпил отговор
на искова молба, с който ответната страна оспорва исковата претенция по
основание и размер, като счита че по приложеното КНАХД липсват доказателства
както за сключен договор за правна помощ, така и доказателства за заплащане на
размера на евентуално договорено възнаграждение. По отношение на
неимуществените вреди счита, че липсва правна възможност за присъждане на
такива по отношение на юридически лица. Намира, че искът е необосноват и
недоказан.
Прокурорът дава становище за неоснователност на исковата
молба както в частта касателно търсените имуществени вреди, така и по отношение
на претенцията за обезвреждане на неимуществени вреди. Счита иска за
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление НП № 2626 от 01.11.2018г.,
издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас дружеството „Ню Медиа“
ЕООД е било санкционирано за това, че в качеството си на търговец за направена
продажба към клиент и извършено плащане чрез ПОС-терминално устройство в
18.05ч. на 07.06.2018г. на стойност 156.00лв., след заплащане с карта от страна
на клиента, не бил издаден „фискален бон“ от регистрираното и работещо в обекта
ФУ с инд.№ 21001815 и ФП №64001815. Плащането е било прието от П.В. - управител
на дружеството, стопанисващо търговския обект. С издаденото наказателното
постановление за установеното нарушение, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Наказателното постановление било оспорено пред РС –
Бургас, за което е образувано административно-наказателно дело № 1097/2019
година. С решение № 842/05.07.2019 година съдът е отменил НП, с мотиви, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП, с което е санкционирано дружеството,
били допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на
материалния закон. Приел е, че е налице пълно противоречие между правните норми, вписани в
акта за същите обстоятелства и тези изписани в НП /като коректни се явяват
вторите, спрямо описаното/. За да постанови окончателния си съдебен акт е
приел, че АНО разполага със законовата възможност, когато е допусната
нередовност в акта да приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН и да я санира
с НП, но същото касае технически
пропуск. Още повече, че в случая е сбъркан приложеният материален закон, което
е в противовес с императивните разпоредби на чл.42, т.5 и чл. 57, т.6 от ЗАНН-
да се посочат законовите разпоредби, които са били нарушени от лицето.
Решението на районния съд не е било обжалвано и е
влязло в сила на 21.08.2019г.
В образуваното административнонаказателно дело,
жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат М.,
видно от представено пълномощно – съответно за процесуално представителство по
анд №1097/2019г. по описа на БРС.
Пред Районен съд - Бургас не е бил депозиран договор
за правна защита и съдействие.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивнолегитимиран
ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая по отношение на претърпените имуществени
вреди са налице част от предвидени от законодателя предпоставки.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. В този смисъл е и приетото по т. 1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на
ВКС и ВАС. Предвид изложеното, след като наказателно постановление №
2626/01.11.2018г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Бургас, от
което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като незаконосъобразно, с
влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените от
законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на посоченото
наказателно постановление, от Ню Медиа ЕООД, в качеството му на жалбоподател, не
са представени доказателства за направени претендираните съдебно-деловодни
разноски в размер на 350,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на адвокат М.. Такива не се представят и пред настоящата съдебна
инстанция. Представя се договор за
правна защита и съдействие от 10.08.2018г., сер. В №**********, който касае
предмет, различен от предмета на цитираното дело. В договора е посочено, че
негов предмет е оспорване на разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, а
не обжалване на процесното НП.
От изложеното
става ясно, че в случая не е налице и третата предвидена от законодателя
предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото
наказателно постановление и сочените като направени от ищеца разноски в хода на
неговото обжалване. Тази причинна връзка следва да е пряка, т.е. разходите по
оспорване на наказателното постановление пред съда следва да са направени във
връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност, в което
производство ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на
ВАС.
С оглед на изложеното, предявения от Ню Медиа ЕООД иск
в частта му касателно имуществените вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, същият също следва да се отхвърли като недоказан.
Неимуществените вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто
име на лицето в обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и
всички други негативни преживявания в резултат на увреждането. Действително,
когато става въпрос за юридически лица, какъвто е ищецът в настоящото
производство, трайноустановена практика на националната съдебна система е
становището за недопустимост, респ. неоснователност на подобна претенция. Както
правилно отбелязва това представителят на Прокуратурата на Република България,
подобно отношение търпи критики от страна на ЕСПЧ в Страсбург и следва да бъде
преосмислено. В хипотезите в които се претендира накърняване на доброто име и
репутация на юридически лица - търговци, единствен обективен измерител на
претендираното противоправно засягане се явява доказана промяна във финансовото
състояние на търговеца, свързано с намалели обороти и печалба, респ. отказ на
търговски партньори от установени с ищеца договорни правоотношения и т.н.
Подобни доказателства, които да сочат на увредена търговска репутация и добро
име на ищеца липсват. В исковата молба се сочат конкретни негативни емоционални
преживявания единствено по отношение на управителя на търговското дружество,
който притежава самостоятелна правосубектност, различна от тази на ищеца -
търговец.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че исковата
претенция остана изцяло недоказана в настоящото производство.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Тази
норма обаче, съгласно разпоредбата на §6 ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените
искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до
влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред
които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.
Съгласно изложеното, приложима е разпоредбата на чл.
10, ал. 2 и от ЗОДОВ в предходната й редакция. Съгласно
същата „Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството.“
Съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението по административни дела с определен материален интерес е
обусловено от размера на интереса и броя заседания. Доколкото в настоящия
случай производството е приключило в едно заседание и материалният интерес е
под 10 000,00 лева, а чл.10, ал.2 ЗОДОВ се явява специална по отношение на
чл.161 ДОПК, съдът счита, че в полза на ответният орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, т.е. 100,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас,
трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Ню Медиа ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Перущица №10,
против НАП, София, с правно основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 ЗОДОВ за осъждане на
ответника НАП София да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 350,00
лева и неимуществени в размер на 500,00 лева, всички ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция, сочени като причинени
от отменено като незаконосъобразно от състав на Районен съд Бургас Наказателно
постановление № 2626 от 01.11.2018г. на зам. Директора на ТД на НАП Бургас,
ведно с направените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА Ню Медиа ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Перущица №10 да заплати на Национална
агенция по приходите, гр. София юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: