Решение по дело №15351/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 419
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 23 януари 2024 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20221110215351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215351 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Ц. Г. В. против наказателно
постановление № 22-4332-022667/07.11.2022г. на Началник сектор отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 (двадесет) лева; на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б“б“ от ЗДвП е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месеца.
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че няма спомен да е била участник в ПТП на
посочените дата и място. По отношение на вмененото ѝ нарушение по чл. 123, ал. 1, т.б.“б“
от ЗДвП твърди, че категорично не е имало пострадали хора и за нея не е било налице
задължение да остава на мястото на произшествието до идването на контролните органи.
Релевира доводи, че в АУАН и в НП е възприета различна фактическа обстановка и за нея
като нарушител остава неясно за какво нарушение е санкционирана. Излага съображение, че
в конкретиката на случая приложимост следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се явява лично. Поддържа жалбата
по подробно изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна – Началник сектор отдел „ПП”- СДВР, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление жалбоподателката е
санкционирана, тъй като на 30.08.2022г. около 10:30 часа, в гр. София, на бул. Сливница, с
посока на движение изход, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
рег. № ххххх и срещу № 127 при извършване на маневра движение на заден ход реализира
ПТП с паркирания лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ххххх. След ПТП напуска
местопроизшествието като не спира да установи нанесените щети и не изчаква на място
пристигането на компетентните органи на МВР.
В съдебно заседание разпитан в качеството на свидетел Робер П. заявява, че на посочената
дата е бил на работа, когато забелязал как при маневра назад водачът на л.а с рег. № ххххх
реализира ПТП с паркирания зад него лек автомобил, след което напуска мястото. Според
П. водачът на автомобила не е разбрал, че е реализирал ПТП, въпреки което той подал
сигнал на телефон 112 до органите на МВР.
На място бил изпратен св. В.Г. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, който след като снел
сведения от Р. П., съставил протокол за ПТП и докладна записка.
Преписката по издирване не напусналия местопроизшествието водач била възложена за
работа на св. Ц. Ц.. Същият установил, че лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
ххххх към датата на нарушението бил собственост на В. .
На 06.10.2022г. била попълнена декларация от жалбоподателя В., че няма спомен дали на
посочената дата и място е управлявала автомобила и е реализирала ПТП.
Св. Ц. – мл. автоконтрольор към ОПП – СДВР преценил, че В. е допуснала нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, които в съставения против нея АУАН квалифицирал като нарушения
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел при съставяне на АУАН и връчен на
нарушителя.
В. не се възползвал от правото си да възрази върху бланката на съставения против него
АУАН .
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения против съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП наказателно
постановление № 22-4332-022667/07.11.2022г. на Началник сектор отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 (двадесет) лева; на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б“б“ от ЗДвП е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месеца.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Р. П., които съдът
кредитира като ясни, убедителни и логични. Дадените показания съответстват на останалите
2
приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени
доказателства.
С оглед обстоятелството, че АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства съдът е
намерил, че не е необходимо събиране на гласни доказателства посредством разпит в
качеството на свидетел на актосъставителя, тъй като показанията по никакъв начин не биха
допринесли за изясняване на обективната истина по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати редица нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На първо място в АУАН липсва година на съставянето му, което е пречка съдът да извърши
преценка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за
издаване на НП. В действителност е отбелязано, че същият е връчен на нарушителя на
06.10.2022г., но съдът не може по пътя да формалната логика да извлича дали АУАН е
съставен и връчен на една и съща дата.
На следващо място АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на двама свидетели,
един от който е свидетел – очевидец на нарушението. Липсва, обаче положен негов подпис,
а на негово място е вписано „дал сведение“, ерго не може да се приеме, че същият е
присъствал физически при съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН изрични
указва в коя хипотеза колко свидетели се изисква да присъстват при съставяне на АУАН,
като това не е самоцел, а гаранция за законосъобразното протичане на процедурата.
Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел, който не е очевидец се явява
нарушение на процесуалните правила.
Видно от дадената в АУАН словесна квалификация на нарушението по чл. 123 от ЗДвП,
3
актосъставителя е приел, че „след ПТП напуска местопроизшествието, като не спира да
установи нанесените щети и не изчаква на място пристигането на компетентните органи на
МВР“. Тези обстоятелства са подведени под разпоредбата на чл. 123, ал1, т. 1, б.“б“ от
ЗДвП, която обаче вменява същото задължение н а водачите на МПС участници в МПС, но в
различна хипотеза, а именно, когато при произшествието са пострадали хора. Този порок е
пренесен и в издаденото срещу В. наказателно постановление, което е възприело изцяло
описаната в АУАН словесна и цифрова квалификация на нарушенията.
Така описаните съществени нарушения на процесуалните правила са самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без да се разглежда спора
по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-022667/07.11.2022г. на Началник сектор
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 20 (двадесет) лева; на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б“б“ от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4