№ 31095
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110122187 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
Ищецът Й. Б. В., ЕГН **********, гр. Перник, ............ е предявил искове за присъждане на
обезщетения срещу ............, ЕИК ..........., гр. София, ............, за претърпени от него
неимуществени и имуществени вреди в следствие на трудова злополука настъпила на
10.07.2023 г., в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, и на 3734
лв. за имуществени вреди – разходи по повод хирургична интервенция. В исковата молба се
твърди, че по силата на възникнало с ответника служебно правоотношение, ищецът работил
като „сержант“ и заемал длъжността „механик поддръжка на машини“ в сервиза за ремонт
на автомобилна техника на НСО, като трудовите му функции не били свързани с даване на
дежурство. Сочи, че не му е бил предоставен екземпляр от договора за военна служба.
Твърди, че на 10.07.2023 г. през време и по повод на извършваната работа – в сервиза за
ремонт на автомобилна техника на НСО, извършвал ремонт на крик № 3, като при поставяне
на въжетата се качил на дървена стълба, за да ги стегне. При стягане на едно от въжетата,
дървената стълба се счупила, при което паднал и усетил остра болка в областта на
предмишницата, след което бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била
установена травма на дясна ръка на екстензорните мускули и сухожилия на ниво
предмишница. На ищеца била поставена гипсова шина и му бил издаден болничен лист за
14 дни. След изтичане на четиринадесетте дни, болките се увеличавали, движението на
дясната ръка не е било възстановено, поради което ищецът посетил Военномедицинска
академия, където след извършен ядрено-магнитен резонанс било установено частично
дезинсерциране на дългата бицепсова глава и дисторзия на м.супраспинатус, като ищецът
бил изпратен за лечение в ..........“ ЕАД, гр. София, Клиника по костна патология и обща
ортопедия, където му била поставена диагноза – травма на сухожилията на ротаторните
мускули на мишницата, била извършена хирургична артроскопска операция, и ищецът бил
1
изписан за домашно лечение, като бил имобилизиран с шина за срок от 30 дни. След
изтичането им, започнал курс по рехабилитация, която продължавала и до настоящия
момент. Ищецът декларирал злополуката пред ТП на НОИ, като същата била призната за
трудова с влязло в сила разпореждане № 33351/01.08.2023 г. Твърди, че извършил разходи по
повод хирургичната интервенция в размер на 3734.29 лв.: анкър – 2700 лв., сет за коляно –
43.80 лв., избор на екип – 900 лв., синджарди – 90.49 лв. Посочва, че през цялото време на
лечение и физиотерапия изпитвал силна болка в дясната ръка, дясното рамо и дясната част
на гърдите, приемал предписаните му аналгетици и антикоагуланти. Било изключително
трудно за ищеца да се обслужва сам в ежедневието, поради което получавал помощ от
близките си. Макар и с по-нисък интензитет, болката продължавала и към настоящия
момент, с наличие на ограничен обем движения в дясната раменна става. Според лекарските
прогнози, не било възможно пълно възстановяване, т.е. увреждането било с постоянен
характер. Инцидентът се отразил както на физическото, така и на психическото здраве на
ищеца, поради нарушения на съня зарад продължаващата болка. Към настоящия момент не
му било възможно да борави с дясната си ръка и да работи. Изпитва притеснения дали и в
кой момент ще се възстанови. За обезщетяване на така претърпените вреди счита, че
субсидиарно е приложим Законът за държавния служител, доколкото липсва регламентация
в Закона за националната служба за охрана. Моли да се осъди ответникът да му плати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в
размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до плащането и
сумата от 3734 лв. - обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на травмата, ведно със законната лихва върху тях от датата на предявяване на иска
до плащането, както и разноските по делото.
Ответникът ............ е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва между страните да е бил
сключен договор за военна служба на 08.06.2018 г. Излага довод, че спрямо служителите със
звание „сержант“ /каквото притежавал и ищецът/ в Националната служба за охрана във
връзка с възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното
правоотношение се прилага единствено Законът за националната служба за охрана /ЗНСО/,
който закон регламентира стриктно случаите, при които се изплащат обезщетения на тази
категория служители. Сочи, че правилото, залегнало в ЗНСО, изключва приложението на
други закони спрямо тази категория служители, включително на Закона за държавния
служител. Поддържа, че като служител със звание „сержант“, ищецът би имал право на
еднократно обезщетение за причинени тежка или средна телесна повреда по време на
дежурство по ЗНСО, какъвто не е настоящият случай, доколкото злополуката е
квалифицирана като трудова, а не такава, настъпила при даване на дежурство, каквото е и
изискването на закона. Посочва, че ищецът е предприел действия за сезиране на
застрахователя по сключен договор за заплащане на обезщетения в случай на
неработоспособност в следствие на претърпяна злополука, за да пристъпи застрахователят
към удовлетворяването му, както и че е получил от Фондация „Закрила и сигурност“ сума в
размер на 2 672 лв. за финансово подпомагане след инцидента. Поради изложеното счита
2
исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като по отношение на иска за
имуществени вреди, посочва, че разходите за избор на екип не подлежат на обезщетяване,
тъй като изборът на екип не е задължителен елемент от лечението, а относно размера на
останалата част от претендираните имуществени вреди, счита същите за обезщетени
посредством полученото от фондацията. Евентуално моли за уважаване на исковете в
намален размер. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на
основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно
заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, който са
допустими и относими към делото и не са оспорени от ответника. Искането на ищеца по чл.
190 ГПК ще се остави без уважение, тъй като ответникът не би могъл да бъде задължен да
представи документ, относно който твърди, че не съществува; следва да се допуснат гласни
доказателства на ищеца - един свидетел при довеждане за установяване на посочените
обстоятелства, като искането относно другия свидетел ще се остави без уважение; следва да
се допусне СМЕ като необходима за изясняване на делото.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА,
за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука,
и чл. 86 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже съществуването на служебно правоотношение,
настъпването по време на действието му на злополука, която е приета за трудова по
установения ред, както и настъпването на неимуществените вреди –получени телесни
увреждания, характер, интензитет и продължителност, и претърпените във връзка с тях
болки и страдания, и на имуществените такива – размер на разходите за лечение в причинна
връзка с претърпените от злополуката увреждания, и плащането им.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените
обстоятелства, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер на 380 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице К. С., който да се призове за с.з.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.10.2024 г. от 10.30 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4