Р Е Ш Е Н И
Е № 597
гр.Видин, 10.01.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на осми декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря М.Петкова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 336 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, с която против В.Г.Ц. ,ЕГН ********** *** е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 24.01.2017г. между него и
ответника,с абонатен номер *********, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца по абонаментна
програма“Нонстоп“-30.99 лв.,като на същата дата е сключил и договор за лизинг
,съгласно който е взел мобилно устройство марка „LENOVO B black“
на изплащане на 23 месечни вноски ,всяка
по 1.69 лв..
Поддържа се, че на 22.03.2017г. ,към договора, между
горепосочените страни е подписано споразумение от 22.03.2017 г. ,със срок на действие 24
месеца с предпочетен абонаментен план „Нонстоп“60.99 лв./промо 40.99 лв..
Сочи се ,че ответника е взел и втори мобилен номер
-+359********* с предпочетена абонаментна програма“Тотал“24.99 лв. със срок на действие 24 месеца до 30.05.2019
г. съгласно сключен Договор за мобилни
услуги от 30.05.2017 г.,както и че на същата дата/30.05.2017 г./ е взел и
мобилно устройство „LENOVO C 2 black“ на изплащане на 23
месечни вноски,всяка по 3.29 лв.
Посочено е ,че за
потребените от ответника услуги ищцовото дружество е издало следните фактури:
- фактура № **********/05.10.2018 г. ,в която е начислена
сума за разговори и месечни абонаменти и
за двата ползвани мобилни номера в общ размер от 153.60 лв.с ДДС,платима в срок
до 20.10.2018 г..
- фактура
№ **********/05.11.2018 г. ,в която е
начислена сума за разговори и месечни абонаменти и за двата ползвани мобилни номера в общ
размер от 136.70 лв.с ДДС,платима в срок до 20.11.2018 г..
-фактура № **********/05.12.2018 г. ,в която е начислена
сума за разговори и месечни абонаменти и
за двата ползвани мобилни номера в общ размер от 72.46 лв.с ДДС,платима в срок
до 20.12.2018 г..
Подържа се ,че ответника е потребил и не е заплатил
мобилни услуги в общ размер по фактурите
от 362.76 лв. с ДДС,както и че с кредитно известие от 05.01.2019 г. е
извършена корекция на дълга до размер от
348.17 лв..
Излага се ,че
след прекратяване на отношенията
е издадена и крайна фактура №
**********/05.02.2019 г.,възлизаща общо на 647.28 лв.,и от която сума се
претенидрат:-13.16 лв./незплатени лизингови вноски и 348.17 лв./незаплатени
месечни абонаментни такси/
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 1526/2020 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 361.33 лв., от
която :348.17 лв.,незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№********* за периода от 05.09.2018 г. до 04.01.2019 г.,и 13.16
лв.,незаплетени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.05.2017 г. за
периода от месец февруари 2019 г.до месец май 2019 г. , ведно със законната лихва,считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането;
Претендират се и направените
разноски.
От ответника чрез назначения
му особен представител в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с
който е оспорена исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1526/2020 г. по описа на ВдРС, по което на 10.09.2020 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1357/10.09.2020 г. за сумата в общ
размер от 361.33 лв.,от която : 348.17
лева- незаплатени месечни абонаментни
такси и 13.16 лв.-незаплетени лизингови вноски, ведно със законната лихва , считано от 02.09.2020 г. до окончателното плащане, както
и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 120.00 лева-
адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и
поради което е предявен и настоящия установителен иск.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
От ангажирания договор за мобилни услуги от дата
24.01.2017 г., сключен с ищеца е видно, че ответникът е абонат на дружеството доставчик ,с абонатен
номер *********, с предпочетен номер
++359********* за срок от 24
месеца по абонаментна програма“Нонстоп“-30.99 лв.,а съгласно договор за лизинг
от същата дата ,и че е взел мобилно
устройство марка „LENOVO
B
black“ на изплащане на 23 месечни вноски.
От представеното допълнително споразумение от 22.03.2017 г.към договора за мобилни
услуги страните е видно,че е договорен предпочетен абонаментен план
„Нонстоп“60.99 лв./промо 40.99 лв.. ,със срок на действие 24 месеца.
От ангажирания Договор
за мобилни услуги от 30.05.2017 г. се установява,че ответника взима и втори мобилен номер
-+359********* с предпочетена абонаментна програма“Тотал“24.99 лв. със срок на действие 24 месеца до 30.05.2019
г. ,а от договора за лизинг от същата дата/30.05.2017 г./,че ответника е взел и мобилно устройство „LENOVO
C 2 black“ на
изплащане на 23 месечни вноски,всяка по 3.29 лв.
От договорите за лизинг е видно,че лизингодателят се е
задължил при условията на този договор и Общите условия, неразделна част от
него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване посоченвите
мобилни устройства , а лизингополучателят се е задължил да заплати съответната лизингова
цена с включен 20 % ДДС, като е
уговорено изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размера ,
съгласно вписания в договора погасителен план. В чл. 4 от лизинговия договор е
посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
Представени са запис на заповед от 24.01.2017 г. за сумата в размер на 38.87
лв. и запис на заповед от 30.05.2017 лв.за сумата от 75.67лв.
В чл. 26 от ОУ към процесните
договори за мобилни услуги е посочено,
че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,като при
сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дъжлимите суми.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях се установяват
потребените от ответника мобилни услуги,тяхната стойност,включително и тази
касаещи съответните лизингови вноски.Същите съвпадат с претендираните суми и с оглед обстоятелството,че доказателства за извършено плащане от
ответника не са ангажирани,следва да се приеме ,че задълженията на ответника за
доказани и установени.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,
ал.1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията
по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.
Няма спор по
делото, че ответника по всеки договор за
лизинг е получил мобилно устройство, чиято лизингова цена се е задължил да
изплати на 23 месечни вноски.
В конкретния
случай и при ангажираните доказателства
съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати
всички дължими се вноски по договора за лизинг от 30.05.2017 г.в посочения
отчетен период и размер,съобразявайки и
липсата на данни в обратна посока.
Съгласно чл. 12 ал. 1
от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги.
В случая съдът намира, че без значение е фактът дали
неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал
съответното процесно мобилно устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт
следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното
правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Отделно,
освен че няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, няма
данни и да е лишен от възможността да я ползва при прекратен договор с
лизингодателя - ищец.
С оглед изложеното се
налага извод,че страните са били
обвързани от облигационнни отношения във връзка със сключените договори за
мобилни услуги и предоставянето им от страна на ищеца на ответника, както и от съответните договори за
лизинг и предоставянето на крайните
устройства на ответника, като за
последния е възникнало насрещното задължение да заплаща в срок абонаментните и
лизинговите месечни вноски, което обаче, при данните по делото, не е изпълнил в
уговорените срокове.
Видно от твърденията в
исковата молба и представените писмени доказателства отчетните периоди, за
които се дължат вноските,съгласно
сключените договори, са от началото на септември 2018 г..
Действително вземането
за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане
на тригодишна давност, но същата, считано от падежа на всяка от вноските, не е
била изтекла към датата, на която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано в съда – на 02.09.2020 г..
Съгласно чл.422, ал.1
от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с
тази разпоредба се създава изключение от общото правило, че искът се счита за
предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на
заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът
свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на
погасителната давност,като тя се спира, докато продължава съдебното
производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
По тези съображения
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявените вземания е неоснователно.
Предвид горното Съдът счита, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД сумата в общ размер на 361.33 лв., от която :348.17 лв.,незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер №********* за периода от 05.09.2018 г. до 04.01.2019 г.,и 13.16
лв.,незаплетени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.05.2017 г. за периода
от месец февруари 2019 г.до месец май 2019 г.
, ведно със законната лихва,считано от 02.09.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до
окончателно изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да понесе направените
от ищеца разноски в настоящето производство /180.00 лв.-адвокатско възнаграждение, 25.00 лв.-платена държавна такса и 300.00 лв. –възнаграждение за
особен представител/, както и тези
по ч.гр.д. №1526/2020 г. по описа на ВдРС: 25.00 лева за платена държавна такса и 120.00 лева за адвокатско възнаграждение,което е присъдено във размера посочен в
подаденото заявление /.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Г.Ц. ,ЕГН ********** *** ,
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 361.33 лв., от която : 348.17 лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.09.2018
г. до 04.01.2019 г.,и 13.16 лв.-незаплетени лизингови вноски по договор
за лизинг от 30.05.2017 г. за периода от месец февруари 2019 г.до месец май
2019 г. , ведно със законната
лихва,считано от 02.09.2020 г./датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1526/2020
г. по описа на ВдРС/ до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В.Г.Ц. ,ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 145.00 лв. /25.00 лв.-платена държавна такса и
120.00 лв.-адвокатско възнаграждение/,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1526/2020 г. по описа
на РС-Видин.
ОСЪЖДА В.Г.Ц. ,ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 505.00 лв. /25.00 лв.-платена държавна такса, 180.00
лв.-адвокатско възнаграждение и 300.00 лв.- възнаграждение
на особен представител/, направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
1526/2020 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: