№ 1030
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3878823, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата, в допълнителни мотиви и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен
фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е налична разписка за връчване на електронния фиш. С
разпореждането за насрочване съдът е изискал от въззиваемата страна
разписка за връчване на електронния фиш с указания, че при непредставянето
на такава в срок до първото по делото съдебно заседание съдът ще счете, че
1
жалбата е подадена в срок. От въззиваемата страна е получен отговор,
съгласно който е изпратена справка от АИС-АНД, видно от която
обжалваният фиш е връчен на 22.04.2021г. Жалбата е подадена на
27.04.2021г., тоест в 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
твърдяното от въззиваемата страна връчване от дата 22.04.2021г. Жалбата
освен това е подадена от легитимирана страна против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.08.2020г. в 08,36 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 41, посока надлез Родопи, при
максимална разрешена скорост за движение 50 км/ч, МПС с рег. № ****,
при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 76 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26
км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е Н. К. Г..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В статичното изображение е посочено, че измерената скорост е
79 км/ч. Правилно е приложен чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за проверка № 4-32-20/13.03.2020г., допустимата грешка
при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 79 км.ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с
ЕФ, а именно 76 км.ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
2
532/12.05.2015г. от 15.08.2020г., както и от справката за собственик на
процесния автомобил, видно от която собственик на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е именно жалбоподателят.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от
одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 4-32-20/13.03.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Не се споделя възражението, че в електронния фиш нарушението е
описано формално и лаконично, поради което липсва описание на
нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В електронния фиш са
описани както датата и часа на извършеното нарушение, мястото на
извършването му, както и какво е нарушено, а именно – нарушение на
нормативно определената скорост за движение с МПС в населено място.
Посочени са разрешената стойност на скоростта, установената стойност на
скоростта, превишената стойност на скоростта, както и МПС-то като марка,
3
модел, вид и регистрационен номер, както и собственикът на МПС-то, с което
е било извършено нарушението. Така са налице описани всички съставомерни
признаци на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащо забрана за
водачите на МПС да избират скорост на движение, превишаващо посочени в
нормата стойности на скоростта в km/h в зависимост от категорията на
управляваното МПС и мястото, където същото се управлява. Посочено е, че
нарушението е извършено в населено място – гр. Пловдив, където съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП важи общото ограничение за автомобили от 50 км/ч,
като никъде не се твърди ограничението да е въведено с пътен знак.
Неоснователно се явява възражението, че е налице самостоятелно
основание за отмяна на процесния ЕФ поради липсата на необходима яснота
от приложената снимка на служебния автомобил на МВР за позиционирането
на АТСС. Следва да се отбележи, че жалбоподателят поставя завишени
изисквания, които не са предвидени като условие за редовност на
електронния фиш нито в ЗДвП, нито в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В
съдебната практика на касационната инстанция е трайно изяснено, че дори и
при непредставяне на снимка на разположението на уреда, допуснатото
процесуално нарушение не е от категорията на съществените и не
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП (Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. а. н. д. № 3825/2019 г. на Административен съд – Пловдив).
От съществено значение в случая обаче се явява обстоятелството, че
изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася
единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на
участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на
скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е
установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била
разположена в служебния автомобил, като това се установява от представения
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., където е посочен
регистрационнният номер на служебния автомобил – РВ 4697 ВС, в който е
било разположено АТСС. Съответната графа за номер на служебния
автомобил се попълва само за мобилно АТСС в МПС, което изключва АТСС
да е било разположено временно на участък от пътя по смисъла на чл. 11, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (в какъвто смисъл е и представената
снимка). Следователно не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
4
8121з-532/12.05.2015 г., поради което и съпровождането на протокола със
снимка на разположението на АТСС не е необходимо – така Решение № 854
от 02.05.2019 г. по к. а. н. д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;
Решение от 02.12.2019 г. по к. а. н. д. № 391/2019 г. на Административен съд
– Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г.
на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. №
92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.
По отношение на липсата на посочване в какъв срок е обжалваем
електронният фиш, следва да се посочи, че още с ТР 1/2014г. на ВАС е
изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, които са: данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за
доброволното и заплащане, като образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно тази норма, липсва
изискване да се посочва дали фишът е обжалваем, пред кого може да се
обжалва и в какъв срок. Същевременно и доколкото жалбоподателят реално е
упражнил правото си да обжалва фиша чрез подаването на жалбата в
законовия срок, по никакъв начин не са били нарушени правата му.
Неоснователно се явява и възражението, че издаденият протокол за
последваща проверка е в разрез с разпоредбите на закона. Лабораторията за
проверка на средства за измерване към Главна дирекция "Национална
полиция" е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН регистър на лица,
оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях, публично достъпен на интернет
5
страницата на ДАМТН, на адрес: https: //www. damtn. government. bg/wp-
content/uploads/registri/opr. lica. pdf. Възраженията срещу законосъобразността
на извършваните проверки от лабораторията към ГД "Национална полиция"
са неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за
спазване на изискването по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗИ се извършва още преди
оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ (така Решение № 5472 от 02.12.2011
г. по к. а. н. д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение №
932 от 17.2.2017 г. по к. а. н. д. № 9927/2016 г. на Административен съд –
София). Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН.
Освен това главната дирекция, извършваща измерването, и областната
дирекция, издаваща електронния фиш, са коренно различни структури в
системата на МВР, видно от чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. В тази насока е и
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1164/2020
г., съгласно което „ обстоятелството, че въпросната лаборатория,
извършила измерването, е включена в структурата на МВР, в чиято
структура е и наказващият орган, не обуславя зависимост на същата от
органите, ангажирани с използване на конкретното средство за измерване,
поради което попада в кръга на оправомощените да извършват проверка на
средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за
измерванията във връзка с § 1, т. 30 от ДР на същия закон.“
По отношение на географските координати, където е извършен
контролът, на първо място този въпрос е неотносим по делото, тъй като в
предмета на доказване се включва изясняване на мястото, където е
осъществено движението от заснетия автомобил, а не мястото, където е било
разположено техническото средство. На следващо място, съдът съобрази, че
правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не поставят изискване
за координатни точки при локализацията на мобилното АТСС, а визират
неговото физическо разположение, което се доказва чрез статичното
изображение и евентуално снимка на уреда. Мобилната система за
видеоконтрол тип TFR1-M, с която е установено и заснето нарушението, е
преминала последваща метрологична проверка, като тази проверка
задължително включва и проверка на GPS системата, която е неразделна част
от мобилната система за видеоконтрол. След като резултатът от проверката е
за съответствие с одобрения тип, то това иманентно включва и заключение за
изправност на GPS системата. При използването на техническото средство
6
липсва човешка намеса при отчитането на географското местоположение.
Нещо повече, при извършена служебна проверка от съда в интернет се
установи незначителна разлика между посочените географски координати и
мястото на извършеното нарушение, което освен това съответства по
характеристики и на заснетия от статичното изображение участък.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100
лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева. Съдът обсъди и възражението на
жалбоподателя, че в случая разноски не са дължими, като счете същото за
неоснователно. Извън самото изпълнение на законовото задължение за
представяне на преписка с приложени към нея писмени доказателства,
административнонаказващият орган, чрез представляващия го юрисконсулт, е
изложил писмено становище с аргументи по съществото на спора, включващо
както анализ на доказателствата по делото, така и приложимите според органа
правни норми за процесния случай. Същевременно по преписката са
представени доказателства за представителство на подалия възражението –
юрисконсулт Г.Б., като е налично пълномощно, издадено от Директора на ОД
на МВР Пловдив, с което упълномощава старши юрисконсулт Б. да
представлява ОД на МВР-Пловдив във всички съдебни инстанции и да
извършва всякакви процесуални действия пред съдилищата. В тази насока и
въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт, поради което и е
7
дължимо възнаграждение по реда на Наредбата за заплащане на правната
помощ. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е съобразено с
разпоредбите на закона и се определя в рамките на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, поради което и не се изисква представянето на
документ за реалното заплащане на разноските, а същото се определя от съда
при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ. В представеното по
делото копие на пълномощно рег. № 317000-9991/05.08.2019г. изрично е
посочено, че Г.Б. изпълнява длъжността „старши юрисконсулт“ и същата е
била упълномощена да представлява ОД на МВР-Пловдив във всички
съдебни инстанции, което включва и настоящото производство, като
твърдението на жалбоподателя, че липсва служебно правоотношение между
юрисконсулта и структурата, която представлява, се явява недоказано.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3878823, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8