О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 27.05.2018 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 2076 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
04.04.2019г. на основание чл. 243, ал.1, т. 2 и чл.
244, ал.1, т. 2 НПК частично е прекратено наказателното производство по ДП № 725/2018г.
по описа на 05 РУ на МВР-гр.Бургас, пор № 8516/2018г. по описа на БРП, по
отношение на обвиняемия К.А.О. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4,
вр. с чл. 194, ал.1 НК. Със същото постановление
наказателното производство е било спряно, поради неустановяване на извършителя
на деянието.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от соченото за пострадало лице – М.Д.С. с
ЕГН: **********. В жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни.
Застъпва се, че постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка
и непълно разследване. В тази връзка се развиват подробни съображения, защо
изводите на прокурора, че св. Н. е имала нужда от пари и за това е дала
ключовете от жилището на обвиняемия, са неправилни. Посочва се, че неправилни
са и и изводите, че пострадалият се е съмнявал в св. Н. Излагат се съмнения
относно достоверността на обясненията на обвиняемия и показанията на св. Д.,
послужили на прокурора за обосноваване на извод за недоказаност на обвинението
срещу О.. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне
делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от активно легитимирано
лице – сочения за пострадал от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок (постановлението е
получено на 09.04.2019г., а жалбата е депозирана на 16.04.2019г). Разгледана по
същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 26.10.2018г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на РП-Бургас и е водено за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК. В хода на разследването с
постановление от 08.01.2019г. като обвиняем е бил привлечен К.О..
С
атакуваното постановление на БРП от 04.04.2019г.
наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и
обективно, като не са събрани достатъчно доказателства за виновността на К.О.,
поради което и прекратил производството спрямо него. За да стигне до този извод
представителят на държавното обвинение е посочил, че не се установява
безспорно, че обвиняемият е знаел, че отнетите вещи са на жалбоподателя С.,
както и че не може безпротиворечиво да се установи дали св. Н. не е дала
ключовете от дома си доброволно на О., за да вземе той от там нейни вещи във
връзка с погасяване на стар дълг. Прокурорът е констатирал противоречия в
свидетелските показания, поради което и е приел, че не са събрани достатъчно
доказателства, които да позволят повдигането и поддържането на обвинение пред
съд, поради което и производството спрямо обвиняемия следва да се прекрати и
същото да се спре поради неразкриване на извършителя.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че изводите на
прокуратурата към настоящия момент са прибързани и необосновани, а от там и
незаконосъобразни по следните причини:
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в хода на досъдебното производство са положени необходимите усилия за
изясняване на обективната истина, като е събран голям обем доказателствен
материал. Въпреки това, крайните фактически и правни изводи на прокурора,
досежно липсата на извършено престъпление от обвиняемия, по мнение на настоящия
състав, са необосновани, доколкото не се базират на фактите, извлечени от
събраните доказателства.
На първо място за настоящия
състав остава неясно на база на кои доказателства РП-Бургас приема от
фактическа страна, че обвиняемият не е знаел, че процесните вещи са собственост
на М.С., респективно формира се правен извод за несъставомерност на извършеното
от субективна страна. В нито един от проведените разпити на свидетел св.
Николова не е заявявала да е казвала такова нещо на обвиняемия. Такива факти не
се съдържат и в разпитите на останалите свидетели. Нещо повече - в кориците на
делото се съдържа протокол за разпит на обвиняемия (л. 69), проведен в
присъствието на защитник, в който освен, че О. се признава за виновен, изрично
заявява: „Не ми трябва А. да ми обясни на
кого са вещите. Аз знаех, че са на
приятеля й М.….“. В проведената очна ставка между обвиняемия и св.
Н. (л. 90-91 от ДП) обвиняемият още веднъж е заявил, че св. Н. не му е казвала,
чии са вещите, респективно няма никакви индикации, че обвиняемият е бил
заблуден, относно собствеността им. При тези факти съдът приема, че изводът на
прокурора за грешка, относно съставомерен признак на състава, водеща до
изключване на умисъла за извършване на престъплението кражба, е необоснован,
доколкото не почива на доказателствата по делото. Тъкмо напротив от посочените
по-горе доказателствени източници безпротиворечиво се установява, че никой не е
казвал на О., че вещите са на св. Н., а самият той е бил наясно с това, че в
действителност вещите са собственост на С., както и че последният не е давал
съгласието си обвиняемият да ги взима. При това положение, за съставомерността
на извършеното е ирелевантно дали ключовете за апартамента са били дадени на О.
доброволно от св. Н.а или тя ги е забравила в дома на обвиняемия или пък той ги
е взел без нейното знание. Евентуалното доброволно предоставяне на ключовете би
довело до извод за евентуално ангажиране на отговорността и на Н., в качеството
й на съучастник (помагач), но по никакъв начин не може да доведе до отпадане на
отговорността на О..
Само с оглед пълнота следва да се
посочи, че настоящият състав не споделя доводите на РП-Бургас, досежно това че
ключовете са били предоставени от св. Н. доброволно на обвиняемия. В хода на
цялото ДП Н. еднопосочно, последователно и непротиворечиво е заявявала, че не е
давала ключовете си на О. и ако ги е забравила не е била наясно с този факт. Не
така стои положението при обвиняемия. Прави впечатление, че през цялото разследване
същият многократно сменя версиите си, относно това как ключовете са се озовали
у него. Така например в Сведение от 08.11.2018г. (л. 53) обвиняемият заявява,
че е срещнал „А.“ и тя е забравила
ключовете си у тях. В протокол за разпит на свидетел от 02.11.2018г. (л. 23)
заявява, че „А.“ му е дала ключовете
си сама. В протокол за разпит на обвиняем от 08.01.2019г. (л. 69) отново
заявява, че ключовете са му били дадени доброволно от св. Н., но в протокол за
очна ставка (л.90-91) отново заявява: „Тя
си забрави ключовете в мен“. Очевидно е, че обвиняемият непрекъснато променя
версията си, относно това как ключовете са се озовали у него, което между
другото не е единственото противоречие в обясненията му. Така например в
разпита си на обвиняем същият е заявил, че е продал вещите на И. И. (И.), с
когото по-рано св. Н. се е чула и уточнила (по-късно в очната ставка със св. Н.
обвиняемият се отрича и от това си твърдение). Това се оборва от показанията на
св. Н. и св. И., които са категорични, че не са говорили преди инцидента.
Всичко това води до извод, че обясненията на обвиняемия са крайно
непоследователни и противоречиви, поради което и досежно горните факти прокурорът
е следвало да ги подложи на щателен анализ и проверка и да изложи убедителни
доводи, защо и в кои части им се доверява.
На последно място, макар и без
пряко отношение към съставомерността на извършеното, следва да се посочи, че в
проведената на 15.02.2019г. очна ставка (л. 88-89 от ДП) противоречията между
св. Н. и св. Д., досежно информирането на Н. за
липсващите ключове са преодолени. Изрично в тази очна ставка св. Д. заявява, че
: „Аз й казах, че съм видял докато бях в К.
ключове и наистина си мислех, че са нейните и за това й го казах, но никога не
съм бил на 100% сигурен“ – т.е. безспорно се установява, че действително
св. Д. е видял ключове у обвиняемия, за които е предположил, че са на св. Н. и
това е заявил на Н., което пък напълно кореспондира с нейните показания и сочи на
правдивост и добросъвестност при излагане на обстоятелствата по делото.
С оглед горното настоящият състав
счита, че постановлението на РП-Бургас е необосновано, доколкото приетата от
прокурора фактическа обстановка не е изведена на базата на правилен и детайлен
анализ на събраните доказателства, което в крайна сметка е довело и до
неправилни правните изводи в прокурорския акт. Съдът не може да изземе
компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да
прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа
обвинение и за какво, нито може в настоящето производство да очертава за пръв
път коректната фактическа обстановка, ако прокурорът не е направил това.
Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския
акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. Съдът следва да
извърши преценка на правилността на формирането на изводите на прокурора, както
и дали същият е провел пълно всестранно и обективно разследване, преди да
формира окончателното си мнение. Както стана ясно по-горе съдът, в настоящия му
състав, приема, че в случая разследването е пълно и всестранно, доколкото са
събрани всички допустими, относими и необходими
доказателствени материали, но въпреки това – изводът на прокурора, обективиран
в постановлението за прекратяване не почива на анализа на тези материали.
Всичко това дава основание на БРС да отмени постановлението за прекратяване и
да върне делото на БРП за прилагане на закона, съобразно с мотивите на
настоящето определение.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 04.04.2019г., с което на
основание чл. 243, ал.1, т. 2 и чл. 244, ал.1, т. 2 НПК частично е прекратено
наказателното производство по ДП № 725/2018г. по описа на 05 РУ на
МВР-гр.Бургас, пор № 8516/2018г. по описа на БРП, по отношение на К.А.О. за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, вр. с
чл. 194, ал.1 НК и производството е било спряно поради неразкриване на
извършителя.
ВРЪЩА делото на БРП за продължаване на
действията в съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП, на соченото за пострадало лице - М.Д.С., на защитника на обвиняемия – адв. И.Н. - БАК и на обвиняемия, като
по отношение на последния това да се извърши чрез Началника на Затвора в гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П/НЕ СЕ ЧЕТЕ/