РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110212693 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. К. С. от гр. Елин Пелин е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-
4332-028294 от 22.06.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че при издаване на НП са нарушени изискванията на
чл.52 и чл.57 от ЗАНН, тъй като в тежест на АНО е да докаже компетентността си, да
се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, като впише точния
адрес на нарушителя, да опише нарушението, обстоятелствата на извършване и
доказателствата, които го потвърждават, а при определяне на наказанието да
аргументира отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, имащи значение за вида и
размера на санкцията. По същество, счита че без да е уведомен собственика за
прекратената регистрация на МПС, не може да се вмени вина за управление на
автомобила без надлежна регистрация по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Така АНО е нарушил
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН като не е установил по безспорен начин вината на
жалбоподателя в извършване на нарушението, за което е наказан.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Наказващият орган чрез юрк. Д. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Намира, че нарушението е доказано категорично от
1
събраните по делото писмени и гасни доказателства, а според чл.18б, ал.1, т.10 от
Наредба №45/24.03.2000г., където изчерпателно са посочени случаите, при които
собствениците задължително се уведомяват за прекратяване на регистрацията на МПС,
този не е сред тях, което обосновавало и неуведомяването от АНО на собственика за
служебно прекратената регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Депозира писмени
бележки в тази насока, които поддържа. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на С. К. С. е наложено наказание глоба, в размер на 200лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 23.10.2021г., около 10:42ч.
по АМ „Т.“, път А-1, с посока от 10-ти км. към гр. София управлявал лек автомобил
„Пежо-307”, рег.№********, негова собственост по договор за покупко-продажба от
10.08.2021г., със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на
12.10.2021г., поради което МПС не е регистрирано по надлежния ред - нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA, бл.
№492865/23.10.2021г. и постановление от 08.06.2022г. на прокурор при СРП по пр.пр.
№23495/22г. на СРП за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1
от НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, представени в съдебно заседание от наказващия орган
писмени доказателства, ведно със служебно изготвени преписи от пр.пр.№23495/22г.
на СРП и писма от ОПП-СДВР вх.№233022/31.10.2022г., вх.№237009/03.11.2022г. с
приложения под опис.
Разпитани по делото са свидетелите И. А. И. - актосъставител и М. К. Г. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, който нямат
конкретни спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказват, че
когато при извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с
прекратена регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена, основанието и момента на
прекратяване. След предявяване на АУАН потвърждават, че такова е констатираното
нарушение, тъй като водачът в законоустановения срок след придобИ.е на автомобила
не го е регистрирал по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
2
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП намира, че е
с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание. При съставяне и връчване
на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е
съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление за отказ от образуване на ДП. По тази причина и издаване на НП след
изтичане на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-конкретно по
т.4 и т.5. Посочен е адреса на нарушителя, описано е нарушението подробно, ясно и
точно, с всички обстоятелства на неговото извършване. Действително няма посочване
на обстоятелствата по т.8 обосноваващи вида и размера на наказанието, но по
санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП са наложени кумулативните
наказания в минимален размер, което е в интерес на лицето, а от друга страна не е
ограничено правото му на защита. НП е издадено от компетентен орган, овластен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на
съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на свидетеля, които съдът кредитира като последователни и
незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за
регистрациите на процесното МПС.
Тук е мястото, съдът да посочи, че в АУАН и НП вписаната за нарушена
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар да не съдържа преки задължения към
водачите, предписва, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да
се допуснат по пътищата за обществено ползване. Това е в синхрон с посочването в
текстовата част на акта и НП, че регистрацията е прекратена. Видно от справката за
регистрации от ОПП-СДВР, по електронен път е получен договор за покупко-
продажба, сключен на 10.08.2021г., чрез който жалбоподателят е придобил
собствеността на процесното МПС. По тази причина, автомобилът от датата на
заверката на подписите и сключване на договора е собственост на купувача по него - С.
К. С.. Задължение на собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл.4,
3
ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл.143, ал.15 от ЗДвП, като
представи превозното средство и необходимите документи за извършване на
регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобИ.е на
собствеността.
Категорично се установи, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС,
т.е. той го е закупил и съответно негово е задължението да го регистрира на свое име в
двумесечен срок.
Не се установи по категоричен начин, субективния елемент, а именно
жалбоподателят да е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. Според
показанията на свидетелите и писмото от ОПП-СДВР, собственикът не се уведомява за
служебно прекратената регистрация, както и за датата на прекратяване, тъй като е
длъжен да знае закона, а именно задължението си да регистрира автомобила в
двумесечен срок от сключване на договора за покупко-продажба.
Видно от приобщените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, на
12.10.2021г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, за което С. не е бил
уведомен, тъй като контролните органи считат, че след като задължението му е по
закон, той е длъжен да знае закона, т.е. да знае, че при неизпълнение на задължението
си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията служебно ще бъде прекратена. Това е така,
но в случая основното е да се знае, от кога е служебното прекратяване на
регистрацията, тъй като в закона не се предписва, кога се извършва служебното
прекратяване.
Съдът не може да се съгласи с аргументите на юрк. Димитрова, насочващи към
чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000г. и обосноваващи липсата на
задължение контролните органи да уведомяват собствениците за служебно
прекратяване на регистрацията на МПС на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Действително
според чл.18б, ал.2 от Наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, т.е. по т.10 при служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, когато собственикът в двумесечен срок от
придобИ.ето не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство, той не
се уведомява. Само че, трябва да се прави разлика между уведомяваме за
прекратяването на регистрацията, като факт и уведомяване за датата на прекратяване
на регистрацията, т.е. съдът горе обоснова, че субективният елемент на деянието -
вината на водач, който е собственик на МПС може да се обоснове категорично, само
когато, той знае конкретният момент, от който регистрацията на неговия автомобил е
служебно прекратена. За него е важно да знае датата, от която автомобила се счита, че
4
не е надлежно регистриран, в следствие на служебно прекратена регистрация.
По тази причина, контролните органи трябва да съобщават на собствениците на
МПС, кога - на коя дата регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото само тогава те ще носят отговорност, че не са
регистрирали автомобила си по надлежния ред.
След като е получил материалите по пр. пр. от СРП, наказващият орган
неправилно е издал НП и е наказал жалбоподателя, че на 23.10.2021г. е управлявал
МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото това е
същото деяние, за което прокурор от СРП по пр.пр.№23495/22г. на СРП е отказал да
образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, при изложени аргументи
включително и за липса на субективен елемент за знание, че водачът управлява МПС
без надлежна регистрация, поради служебното й прекратяване. Така, както за
извършване на престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК се изисква умисъл и за
реализиране на административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
се изисква умисъл от наказаното лице, по вече изложените горе съображения.
Наказващият орган е следвало да установи по категоричен начин, че С. е знаел, че
регистрацията на автомобила, който управлява е прекратена служебно, към датата на
проверката, което не е сторил.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по
размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като той не е представил
доказателства, че е сторил такива, а и не е поискал присъждане.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-028294 от 22.06.2022г.
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5