№ 94
гр. Е., 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е., II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20212310100415 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен негаторен иск с правно основание
чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ за прекратяване на неоснователни действия,
които пречат на собственик да упражнява своето право на собственост.
Ищецът Я.. К. М. от гр.Е. /починал в хода на производството/, чрез
пълномощника си адв.П.Б. от АК-Ямбол, в исковата си молба против Т. К. Т. от гр.Е.
твърди, че страните по делото са братя и са придобили в съсобственост вследствие на
дарствен акт, извършен приживе от покойните им вече родители, обективиран в
нотариален акт № 128 дом III, нотариално дело № 900 от 1993 год. по описа на РС-Е.,
следния недвижим имот, находящ се в гр.Е., ул. „Б.“, № 16, а именно: по 1/2 ид.ч. от
дворното място с реална площ от 847 кв.м. /по скица/, представляващо ПИ с
идентификатор 27382.500.2122, с номер по предходен план 2122, квартал-111, парцел
IX, при подробно посочени граници и съседи и всеки от тях по един етаж от
построената в дворното място двуетажна масивна двуетажна къща с ид. №
27382.500.2122.1, със застроена площ от 97 кв.м., като първият етаж е дарен на
ответника, а вторият етаж - на ищеца. Изложено е в ИМ, че към всеки от етажите има
отделен вход, както и че като общи части в сградата има обособени избено и таванско
помещения.
Ищецът сочи още, че страните по делото от години не поддържат добри
отношения и че през 2009г. той и съпругата му Т.М. са били принудени да напуснат
гореописаният имот поради системни проблеми и скандали с ответника, породени от
незачитане и несъобразяване от негова страна на каквито и да е правила, наложили се
от съвместно обитаване на съсобствения им имот. Оттогава до 2017г. ищецът и
1
съпругата му са живели и работили в различно населено място, след което през 2017г.
двамата се върнали в гр.Е., но са заживели в друг имот. Впоследствие поради промяна
в обстоятелствата, ищецът е решил да се прибере в имота си и затова на 12.10.2020г. е
извършил оглед на процесния имот, но констатирал, че дворното място било
неподдържано, в занемарен вид като са натрупани всякакви отпадъци, вследствие на
което състоянието на двора е било такова, че не позволявало да се използва по
предназначение. В неподдържан и занемарен вид били и оградата и входната врата,
която не се отваряла, а входа за етажа на ищеца е бил затрупан с непотребни вещи и
отпадъци /шкафове, ламарини, кашони с неизвестно съдържание/ като по този начин
физически е възпрепятстван достъпа на ищеца до етажа му /втория/ от жил.сграда.
Няколко дни по-късно ищецът отново посетил имота си на ул. „Б.“, № 16, но тъй като
го заварил в същия вид, депозирал жалба до прокуратурата, вследствие на което е била
извършена на място проверка от органите на РУ-Е.. В хода на същата ответникът е бил
предупреден да премахне вещите, които е натрупал пред входа на ищеца и да осигури
по този начин достъп до етажа му. Въпреки това се твърди, че и към настоящия момент
това не е сторено от страна на ответника Т..
Предвид на тези си съображения ищецът желае на основание чл. 109 от ЗС да
бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да преустанови всички
действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като
ответникът бъде задължен да отстрани и почисти всички вещи, които е натрупал пред
входната врата за етажа на ищеца /втория от жил.сграда/, както и да отстрани
натрупаните ненужни вещи в дворното място и приведе в нормално функционално
състояние входната врата на имота. Ищецът претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
В даденият от съда срок ответникът Т.К. Т., чрез редовно упълномощеният
адв. Г.Г., е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че намира предявения
негаторен иск за допустим, но неоснователен. Ответникът признава, че с ищеца са
братя и че по дарение, извършено приживе от покойните им вече родители, те са
придобили при равни квоти недвижим имот в гр.Е. ул. „Б.“, № 16, представляващо
дворно място от 1521 кв.м., съставляващ парцел ІХ-2123,2122 по плана на града,
квартал 111 и реално на ответника първия етаж, а на ищеца - втория етаж от масивната
двуетажна къща, построена в същото дворно място. Сочи се, че след промяна на
регулационния план на гр.Е. и отчуждаване на част от описания имот, засегнат от
обект „Благоустрояване на ул.„К.К.“, дворното място е с реална площ от 847 кв.м.,
съставляващо ПИ с идентификационен № 27382.500.2122, при граници и съседи -
27382.500.2124, 27382.500.7092, 27382.500.7096 и 27382.500.2125, а сградата в имота е
с ид.№ 27382.500.2122.1, със застроена площ от 97 кв.м., с брой етажи - два,
представляваща многофамилна жилищна сграда. Ответникът оспорва изложеното в
иск.молба като твърди, че не е ограничавал правата на ищеца като съсобственик на
2
имота и не му е пречил да живее и ползва жилищния си етаж и дворното място. Сочи
още, че през 2010 год., след като е придобил право на пенсия и е прекратен трудовия
му договор с „А.“ ООД гр. Бургас, той се е върнал в гр.Е. и е заживял в имота,
ползвайки своя етаж от сградата. Известно време след това семейството на ищеца е
напуснало втория етаж на къщата и е заживяло на друг адрес в гр.Е., като ищецът е
заключил втория етаж и е преустановил захранването му с вода и електроенергия.
Оттогава досега, съгласно твърдението на ответника, ищецът страни от брат си и не е
посещавал и имота си. Неуспешни се оказали и опитите на ответника да разговаря с
брат си за състоянието на къщата и за необходим ремонт за нейното укрепване, като
това наложило ответникът със собствени средства да закупи и складира в процесния
имот строителни материали за започване на ремонт за укрепване на жилищната сграда,
която се пропукала и в ъглите на къщата се образували пукнатини след предприети от
Община Е. в близост до сградата пътно-ремонтни действия за изграждане на ул. „К.К.“.
Ответникът заявява, че в процесното съсобствено дворно място са складирани и годни
строителни материали, покривни ламарини, метални тръби и винкел от демонтираната
помощна постройка, която се е намирала в отчуждената част от същото дворно място,
които материали са необходими и ще се ползват за изграждане на нова допълнителна
постройка за домакински инвентар. Ответникът твърди, че обработва само част от
дворното място, а оС.лата част, която е повече от половината и на която права има и
ищеца, поради това, че не се обработва и ползва, е в неподдържан затревен вид.
Поради тези си съображения, ищецът счита, че предявеният от ищеца иск по чл. 109 от
Закона за собствеността следва да се отхвърли като неоснователен. Заявено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В първото съдебно заседание ищецът Я.М. се е явил лично, като е отговорил на
поставени по реда на чл. 176 от ГПК въпроси от ответника, но в хода на
производството, на 08.12.2021г. Я.М. е починал и по искане на неговата законна
наследница – съпругата му Т.М., последната е конституирана с Определение № 23 от
20.01.2022г. като ищец по делото в качеството й на правоприемник на Я.М..
В съдебно заседание Т.М. лично и с процесуален представител – адв. Пл.Б.
поддържат исковата молба и желаят същата да се уважи, като съдът осъди ответника да
отстрани натрупаните негови движими вещи пред входната врата на втори етаж на
двуетажната къща, находяща се в гр. Е. на ул. „Б.“ №16, както и да предаде на ищцата
ключ за входната врата на горепосочения имот.
Ответникът лично и чрез своя процесуален представител – адв. Г.М. Г., заявява
в съдебно заседание, че оспорва изцяло предявения иск, че поддържа изложеното в
писмения отговор и желае иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски в размер на
100.00 лева-платено адв.възнаграждение. В представена писмена защита излага
подробни съображения за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от писмените доказателства – у-ние №003026/27.07.2010 год. издадено
3
от Община Е., за наследници на С. М. и нотариален акт №128, том 3, н.дело №900/1993
год. от 30.12.1993 год. на служба по вписвания при ЕРС, първоначалния ищец - Я.. К.
М. и ответника Т. К. Т. са братя и с цитираният нотариален акт от 1993г. техните
родители К. и С. М.и са им дарили следния свой недвижим имот, находящ се в гр.Е.,
ул. „Б.“, № 16, а именно: дворно място с площ от 1521 кв.м., представляващо парцел -
2123, 2122, в квартал-111 по плана на града, при равни квоти на всеки от двамата
братя, както и по един етаж от построената в дворното място двуетажна масивна
двуетажна къща със застроена площ от 97 кв.м., като първият етаж е дарен на
ответника, а вторият етаж - на ищеца Я.М.. След изменение на регулационния план на
гр.Е. и отчуждаване на част от описания имот, засегнат от обект „Благоустрояване на
ул.„К.К.“, дворното място е с реална площ от 847 кв.м., съставляващо ПИ с
идентификационен № 27382.500.2122, при граници и съседи - 27382.500.2124,
27382.500.7092, 27382.500.7096 и 27382.500.2125, а сградата в имота е с ид. №
27382.500.2122.1, със застроена площ от 97 кв.м., с брой етажи - два, представляваща
многофамилна жилищна сграда.
От представените по делото препис извлечение от акт за смърт, у-ние за
наследници на Я.. К. М. и у-ние за сключен граждански брак е видно, че
първоначалният ищец Я.. К. М. е сключил граждански брак с Т.Г. /Д./ М. на
17.09.2008г., както и че Я.. К. М. е починал на 08.12.2021г. и е оставил законни
наследници – съпругата си Т.М. – ищца по делото и брат си Т.К. Т. – ответник по
делото.
Страните не спорят и съдът е приел за безспорно обстоятелството, че след
сключването на брака между Я. и Т. М.и, двамата са живели известно време в имота на
Я. – втория жилищен етаж в процесния имот, но са го напуснали през 2009г. когато
отношенията между двамата братя се влошили. Оттогава до смъртта на Я.М., двамата
съпрузи са живели в други имоти.
През м. октомври 2020г. Я.М. и съпругата му Т.М. решават да се върнат да
живеят в имота в гр. Е., ул. „Б.“, № 16, но при извършен от улицата оглед на имота, без
да влизат в него, установили, че дворното място не е стопанисвано с грижата на добър
стопанин, не се обработвало и било затревено, а пред входната врата за втория етаж на
жилището имало поставени различни предмети, които възпрепятствали възможността
Я.М. да влезе в имота си – втория етаж от жилищната постройка. След като видял
състоянието на имота си и натрупаните вещи пред входната врата за втория етаж на
жил.сграда Я.. К. М. подал на 22.10.2020г. жалба до ЯРП за извършени самоуправни
действия от неговия брат и съсобственик на имота - Т.К. Т.. Във връзка с тази жалба
било разпоредено да се извърши проверка. Такава била извършена от свид. Т. П. Д. -
служител в РУ – Е., който посетил имота заедно със свои колеги и с Я.М.. Свидетелят
сочи, че когато отишли на място, имота бил заключен, а Т. Т. не бил там, както и че
втори път лично е посетил същия имот за връчване призовка на Т. Т.. Вторият път се
срещнал с Т., но първоначално установил, че имота е заключен и на повикването никой
не се отзовал. Това наложило свид. Д. да си осигури достъп през оградната мрежа
/вж.показ. на св.Д. - „…Аз лично дръпнах един казан, минах през мрежата, отидох в
южната част на къщата, извиках няколко пъти и се обади Т. от стая на първия етаж...“/
4
и след като Т. Т. излязъл от първия етаж, св. Д. му връчил призовка. Свид. Д. сочи още,
че е видял портална врата с пътека, като от ляво имало вход, според него вероятно за
някой от етажите на жил.сграда, като на този първи вход имало изправен диван и старо
бюро под козирката на входната врата. Двора не бил поддържан, в него имало
полуразрушена постройка, а в долната част имало доста бурени. Според свидетелят не
е бил ограничен достъпа до порталната врата за двора, имало и ограда от телена мрежа.
Свидетелят Д. разговарял поотделно с всеки от двамата братя и снел сведения от тях,
като Т. му заявил, че не е спирал и не е ограничавал брат си да ползва имота си, а
самият Я. е ходил при свид. Т.Д. и се оплаквал, че не може да влезе в имота си, като
казвал „аз и да отида той ще ме изгони“. В хода на извършваната проверка, на
12.11.2020г. Т.Д. съставил протокол за предупреждение на основание чл. 65, ал.1 и 2
от ЗМВР, с който предупредил Т. Т. да не предприема каквито й да са самоуправни
действия спрямо имот, находящ се в гр. Е., ул. „Б.“, № 16, представляващ втори етаж от
къща и входът към етажа, собственост на Я.М. и всички спорни въпроси да се решават
по установения законов ред, като в противен случай ще носи отговорност по чл. 323,
ал.1 от НК. Този протокол, приложен в изисканата от съда прокурорска преписка №
4616/2020г., е подписан от Т. Т. след като е бил запознат със съдържанието му. По-
късно, на 07.12.2020г. прокурор от ЯРП е постановил отказ да се образува досъдебно
производство и е прекратил образуваната по жалбата на Я.М. преписка, като е приел,
че няма данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 207-212
от НПК и че в случая се касае за гражданско правни отношения /относно спорове за
ползване на имот/, споровете по които трябва да бъдат разрешени по гражданско
правен ред.
По делото не се установи двамата братя да са осъществили контакт или дори
да са провели разговор във връзка с желанието на Я.М. да се върне да живее в
процесния имот. От обясненията, дадени от Я.М. по реда на чл. 176 от ГПК в с.з. на
13.10.2021г. е видно, че последният не е търсел брат си Т. от 12 години и толкова
години - от 2009г. той не е ходил в имота до м.октомври 2020г., когато го посетил
заедно с полицейските служители и видял състоянието на двора, а външната входна
врата била заключена. От дадените от Я.М. обяснения се установи, че отношенията
между двамата брата са отдавна влошени, като той живял на втория етаж в къщата
заедно със съпругата си около две години преди 2009г., когато я напуснали, според
него заради това, че брат му го гонил и го принудил да напусне дома си.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск се преценя от съда за процесуално допустим, като предявен
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия
спор.
Съдът квалифицира предявеният иск като такъв по чл.109 от ЗС - за осъждане
5
на ответника да преустанови всички действия, които пречат на ищеца да упражнява
правото си на собственост, като ответникът отстрани и почисти всички вещи, които е
натрупал пред входната врата на етажа на ищеца, както и отстрани натрупаните
ненужни вещи в дворното място и приведе в нормално функционално състояние
входната врата на имота.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика
от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо
вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява
пълноценно правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата
в Р България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване
на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Първата
и задължителна предпоставка за успешното провеждане на негаторния иск е
установяване правото на собственост на ищеца върху имота, върху който се твърди
оказвано от ответника неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява
правото си на собственост в неговата пълнота.
Безспорно се установява по делото, че първоначалния ищец Я.М., а след
смъртта му – съпругата му Т.М. заедно с ответника Т. Т., са собственици на втори етаж
от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27382.500.2122.1, построена в дворно
място съставляващо ПИ с идентификационен № 27382.500.2122, при граници и съседи
- 27382.500.2124, 27382.500.7092, 27382.500.7096 и 27382.500.2125, което дворно място
е съсобствено между страните. От събраните доказателства и от обясненията на
страните се установи, че през 2009г. Я.М. и съпругата му Т.М. са напуснали този имот
и са живели в различни други имоти, но решили да се върнат обратно там през 2020г.
Преминавайки покрай процесния имот, Я. и Т. Магърови забелязали през есента на
2020г., че двора не се обработва, запустял е, имало нахвърляни различни вещи, а пред
входната врата за втория етаж на жилищната сграда имало поставени множество
различни вещи, които не позволявали да се влезе навътре в сградата към втория етаж,
който бил собственост на Я.М.. Поради влошените отношения с брат си Т. Т., Я.М. не е
направил опит да се срещне и проведе разговор с него по повод желанието му да се
върне да живее в имота. Същият е предприел действия в опит да осигури безпроблемен
достъп до имота си като подал жалба в РУ Е. с оплакване за извършени самоуправни
действия от брат му Т. в имота и невъзможност да влезе в имота си по тази причина, но
извършената впоследствие проверка от полицейски служители приключила със
съставяне на протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който Т. К.Т. е
предупреден да не предприема каквито й да са самоуправни действия спрямо имот,
находящ се в гр. Е., ул. „Б.“, № 16, представляващ втори етаж от къща и входът към
етажа, собственост на Я.М. и всички спорни въпроси да се решават по установения
законов ред, като в противен случай ще носи отговорност по чл. 323, ал.1 от НК.
6
Установи се от показанията на свидетеля Т.Д., че при извършеното от него по
повод подадената от Я.М. жалба, посещение в процесния имот, той е констатирал
заключена портална врата, но достъпа до нея не бил ограничен по друг начин, а в ляво
от тази врата имало вход, според свидетеля вероятно за някой от етажите на
жил.сграда, като на този вход имало изправен диван и някакво старо бюро под
козирката на входната врата. Освен това забелязал, че двора не бил поддържан, в него
имало полуразрушена постройка, а в долната част имало доста бурени.
От изложеното в отговора на исковата молба от ответника става ясно, че
същият не отрича да е поставял в двора на имота закупени от него строителни
материали за започване ремонт и укрепване на жилищната сграда, тъй като стените й
били напукани. Освен това в дворното място имало и годни строителни материали,
покривни ламарини, метални тръби и винкел от премахната по-рано стара помощна
постройка в имота, които да се използват при направа на нова допълнителна постройка
за домакински инвентар.
Исковата претенция, предявена срещу ответника, съдът намира за частично
основателна – само по отношение на искането да се задължи ответника да преустанови
действията, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като
ответникът отстрани всички вещи, които е натрупал пред входната врата за втория
етаж на жилищната сграда.
От показанията на свид. Т.Д. се установи, че именно пред входа за етажа –
собственост на Я.М., а след смъртта му – на неговите законни наследници – Т.М. и отв.
Т. Т. са поставени множество вещи – диван, старо бюро, които според съда безспорно
възпрепятстват свободното преминаване към вътрешността на жилищната сграда и
достъпа към втория жилищен етаж.
По отношение на искането, направено с исковата молба да бъде осъден
ответника да отстрани натрупаните ненужни вещи в дворното място и приведе в
нормално функционално състояние входната врата на имота, съдът намира иска в тази
част за неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства не се
установи в дворното място да са натрупани „ненужни“ вещи. Напротив, от признанията
на ответника се установи, че в дворното място той е складирал закупени от него нови
строителни материали за започване ремонт и укрепване на жилищната сграда, както и
използвани, но годни строителни материали, покривни ламарини, метални тръби и
винкел, които да използва при направа на нова допълнителна постройка за домакински
инвентар. Още по-малко се установи от събраните по делото доказателства входната
врата на имота да не е в добро /не нормално/ функционално състояние, за да се приеме
от съда, че ответника е този, който трябва да бъде осъден да отстрани това й
състояние. Както се посочи и по-горе, дворното място е обща собственост на двамата
7
братя, респ. на ищцата Т.М. и ответника след смъртта на Я.М.. Няма данни по делото
да е било определяно по надлежен ред ползването на съсобственото дворно място от
всеки от съсобствениците. Съдът приема, че поддържането на общите части, вкл. и на
съсобственото дворно място и на порталната входна врата, е задължение на всички
съсобственици, а не само на един от тях, пък и единствен живущ в имота в определен
период от време. Ето защо обработването, поддръжката и почистването на
съсобственото дворно място от високи треви или на попаднали там отпадъци /което не
бе установено по безспорен начин/ е задължение на всеки съсобственик, а не само на
един от тях.
Направеното в последното съдебно заседание от ищцата, чрез нейния
проц.представител, искане да бъде осъден ответника да предаде ключ за входната
врата на горепосочения имот е извън направената с исковата молба претенция, поради
което съдът го приема като нов иск, който не е бил предявен с исковата молба и не
подлежи на разглеждане в настоящото производство.
При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК и с искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът преценя, че ответника
следва да бъде осъден да заплати част от направените от ищцовата страна разноски по
делото. По делото са представени доказателства за заплатени от ищеца Я.М. и след
неговата смърт – от съпругата му Т.М. следните разноски: общо 300.00 лева
адв.възнаграждение, платена държавна такса – 50.00 лв. и депозит за свидетел – 10.00
лева, или общо платените от ищцовата страна разноски по делото, за които са
представени доказателства, са в размер на 360.00 лева. С оглед изхода от делото –
осъждането на ответника да извърши само едно от общо трите претендирани действия,
Т. Т. следва да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 120.00 лева, а
искането за заплащане на разноски по делото в размер над 120.00 лева до
претендираните 360.00 лева, следва да се отхвърли като неоснователно.
По отношение искането на ответника за присъждане на разноски и с оглед
изхода на делото и изложеното по-горе, съдът намира това искане за частично
основателно и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на Т. Т. направените по делото разноски в размер на 66.67 лева – част от
платеното адв.възнаграждение общо в размер на 100.00 лева, а искането за заплащане
на разноски по делото в размер над 66.67 лева до претендираните 100.00 лева, следва
да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.109 от Закона за собствеността, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Т. К. Т. от гр. Е., ул. „Б.“, № 16,
ЕГН – **********, да преустанови своите действия, с които пречи на
съсобственика си Т. Г. М. с ЕГН – ********** /наследник на първ.ищец Я.. К.
М./ да упражнява правото си на собственост, като Т. отстрани всички вещи,
8
които е натрупал пред входната врата за втория етаж на жилищната сграда в
имота, находящ се в гр.Е. ул. „Б.“, № 16, представляващ дворно място с площ
от 847 кв.м., съставляващо ПИ с идентификационен № 27382.500.2122, при
граници и съседи - 27382.500.2124, 27382.500.7092, 27382.500.7096 и
27382.500.2125, в който е построена многофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 27382.500.2122.1, със застроена площ от 97 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Т. Г. М. с
ЕГН – ********** /наследник на първ.ищец Я.. К. М./ иск по чл. 109 от ЗС в
ЧАСТТА за осъждането на Т. К. Т. от гр. Е., ЕГН – **********, да отстрани
натрупаните ненужни вещи в дворното място, описано подробно по-горе,
находящо се в гр. Е., ул. „Б.“, № 16, както и да приведе в нормално
функционално състояние входната врата за имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника Т. К. Т. от гр.
Е., ул. „Б.“, № 16, ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Т. Г. М. с
ЕГН – **********, направените по делото разноски в размер на 120.00 лева
/сто и двадесет/ съобразно уважената част от исковете, а искането за
заплащане на разноски по делото в размер над 120.00 лева до претендираните
360.00 лева, НЕ УВАЖАВА като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца Т. Г. М. с ЕГН –
**********, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Т. К. Т. от гр. Е., ул. „Б.“, № 16,
ЕГН – **********, направените по делото разноски в размер на 66.67 лева
/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ съобразно
отхвърлената част от иска, а искането за заплащане на разноски по делото в
размер над 66.67 лева до претендираните 100.00 лева, НЕ УВАЖАВА като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
9