Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.11.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
БОРЯНА
ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр.д. № 448 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 64 от 07.05.2019 г. по
гражданско дело № 638/2018 г. по описа на Районен съд-С., първи състав е отхвърлил, предявения
от Р.Г.С. срещу Г.Г.С., иск с правно основание чл. 109 от
Закона на собствеността да преустанови
неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява
правото си на собственост върху собствения си имот, като премахне поставена
лека прозирна ограда, находяща се между имотите на
страните, намираща се в землището на с. Б., общ. С., попадащи в границите на
околовръстен строителен полигон на махала „Белина“, одобрен с решение №
84/11.08.1987 г. на ОНС София.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на Р.С. срещу постановеното решение. Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Излага подробни доводи, аргументиращи
тезата му, че незаконосъобразно и в противоречи със събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че действията на
ответника, изразяващи се в поставянето на ограда между притежаваните от
страните съседни недвижими имоти не са неоснователни и не пречат на ищеца да
упражнява своето право на собственост върху имота си. Счита, че поставената
ограда от ответника е неоснователно негово действие, което пречи на ищеца, сега
въззивник, да упражнява правото си на собственост
върху неговия недвижим имот, тъй като така поставена, процесната
ограда прегражда пътя му и пречи на ищеца да влиза в имота си, и да го използва
по предназначение. Счита, че обстоятелството, че въззивникът
не може да влиза в имота си с моторно превозно средство е безспорно установено
от приложената съдебно-техническа експертиза. Моли съда да отмени решение № 64
от 07.05.2019 г. по гражданско дело № 638/2018 г. по описа на РС-С. и вместо
него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Направени са доказателствени
искания от въззивника за назначаване на нова
съдебно-техническа експертиза и допускане до разпит на двама свидетели, които
искания са оставени без уважение с определение № 703/10.07.2019 г. на Окръжен
съд-София.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемия, който оспорва жалбата,
счита, че постановеното първоинстанционно решение е
законосъобразно. Излага доводи, че поставянето на ограда между двата съседни
имота не е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът,
редовно призован, се явява лично и с адв. П., която
поддържа жалбата. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Ш., който оспорва жалбата, поддържа отговора и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че с
ответника са собственици на съседни имоти, намиращи се в землището на с. Б., общ. С., попадащи в
границите на околовръстен строителен полигон на махала „Белина“, одобрен с
решение № 84/11.08.1987 г. на ОНС София. Излага, че ответникът е поставил ограда
между притежаваните от страните съседни недвижими имоти, която прегражда
единствения път до имота на ищеца и така препятства влизането в него и
ползването му, което той счита за неоснователно действие, пречещо му да
упражнява правото си на собственост.
С решение № 113 от 30.11.2017 г. по
гр. дело № 134 от 2017 г. на Районен съд-С. е отхвърлил исковата потенция по
чл. 109 от ЗС на ищеца Р.Г.С. срещу ответника Г.Г.С..
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца Р.Г.С. ***.
Окръжен
съд-София, втори въззивен състав, по въззивно гражданско дело № 35 от 2018 г. е счел, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният
съд се е произнесъл по недопустимо уточнен иск, респективно по незаявено от
ищеца основание на иска. Изложени са съображенията, че исковата молба е била
редовна, че ищецът претендира за осъждане на ответника да премахне поставената
от него ограда между притежаваните от тях съседни недвижими имоти, която
прегражда единствения път до имота на ищеца и така препятства влизането в него
и ползването му, което той счита за неоснователно действие, пречещо му да
упражнява правото си на собственост. Изложено е, че петитумът
на исковата молба съдържа ясно искане до съда и също така ясно индивидуализира
действието, което ищецът счита за неоснователно и пречещо – поставянето на
ограда от страна на ответника, чрез която се препятства преминаването през
единствения път, според ищеца, който води до имота. Поради редовността на
исковата молба първоинстанционният съд не е следвало
дава указния на ищеца. Изложено е становището, че направените с уточнителната молба (л. 28 от гр. д № 134/2017 г.) конкретизации
в изпълнение на неправилните указания на първоинстанционния
съд не е следвало да бъдат зачетени от него. С даването на указания от съда до
ищеца се е стигнало до подмяна на вече валидно заявеното основание на иска и
предмета на доказване: вместо твърдението, че процесната
ограда пречи на ищеца чрез препятстване на достъпа до имота му, е въведено
твърдението, че тя е построена върху самия негов имот. Така, вместо да изяснят
основанието на иска, погрешните указания на първоинстанционния
съд са довели до едновременното съществуване на две различни негови основания.
С
решение № 262 от 19.07.2018 г., втори въззивен състав
е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и
е върнал делото за ново разглеждане от съдебен състав на РС-С..
При
новото разглеждане на делото от първоинстанционния
съд, по гр. дело № 638 от 2018 г., е допусната нова съдебно-техническа
експертиза (л. 38-44 от гр. д. № 638/2018 г.). Видно от експертното заключение,
между имотите на страните има поставена лека ограда, което представлява стоманобетонни
колове забити в терена през около 2 метра по които е положена телена ромбоидна
прозирна оградна мрежа с височина 1,80 м. от терена.
Всеки от двата имота има лице и достъп до асфалтов път – общинска собственост,
съставляващ IV-класна
пътна мрежа. Изложено е, че подходът, който е ползван от ищеца за достъп до
имота не представлява път.
Съдът възприема изцяло направените
от вещото лице доказателствени (фактически) изводи,
тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице
е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, направо
е оглед на имотите и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Между
страните не е спорно, а се установява и от приобщените по делото официални
документи – нотариални актове, че страните са собственици на съседни недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. С.,
попадащи в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Белина“,
одобрен с решение № 84/11.08.1987 г. на ОНС София. Двата имота представляват
дворни места с квадратура всеки по 914 кв.м. с изградени е тях вилни и
стопански построики.
Видно
от нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 51, том II, дело №
672/1994 г. имотът на въззивника Р.С. представлява
дворно място от 914 кв.м., в горепосоченото землище, при граници на имота – от
изток имота на въззиваемия Г.С., от запад - пътека,
от север – черен път и от юг- шосе Б.-С..
Не е спорно между страните, че до
поставянето на процесната ограда от въззиваемия през 2016 г. въззивникът
е достъпвал имота си, преминавайки през този на въззиваемия.
По
делото са приобщени следните скици: ситуационна скица по чл. 58 от ЗУТ с №
008/08.02.2017 г., отразяваща имота собственост на Р.С. (л. 18 от гр.д. №
134/2017 г.), в която границите на процесните имоти е
посочена от въззивника с отразен път; скица с № 110
от 30.05.1993 г. издадена от Община С. (л.50). Ситуационна скица на имота на Г.С.
(л. 51-52), в която няма отразен път, като границите му са посочени от него.
Приобщен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа (л. 53-54).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От текста на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109
ЗС. За
уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик
на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки, по-големи от обикновените, за използването на
собствения му имот (чл. 50 ЗС).
В случая се твърди, че въззиваемият Г.С. пречи на въззивника
Р.С. да упражнява правото си на собственост върху имот – дворно място от 914
кв.м., находящо се с. Б., общ. С., попадащи в
границите на околовръстен строителен полигон на махала „Белина“, чрез действия,
изразяващи се в изграждане на лека ограда между този имот и съседния имот, собственост
на въззиваемия –дворно място с площ 914 кв.м., като с
изграждането на оградата се прегражда пътя до имота на въззивника
и ползването му.
Видно от приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза (л. 38-44 от гр.д. 638/2018 г.) и ситуационни
скици всеки от двата имота има лице и достъп до асфалтов път – общинска
собственост, съставляващ IV-класна пътна мрежа.
От приобщените по делото доказателства-
съдебно-техническа експертиза, топографска карта (л. 51 гр.д. 638/2018 г),
скица с № 110/30.05.1993 г. издадена от Община С. (л. 50 от гр.д. 134/2017 г)
се установява, че подходът, който е ползван от въззивника
за достъп до имота не е заснет, т.е. няма друг път (подход) освен асфалтирания
общински път, съставляващ IV-класна пътна мрежа. Съгласно
параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, път е
ивица от земната повърхност, която е специално изградена за движение на
превозни средства и пешеходци, и отговаря на определени технически изисквания,
т.е. път съставлява инженерно съоръжение, за който се издава съответно
разрешително за неговото реализиране, независимо дали е трайна настилка или без
трайна настилка.
Преминаването на ищеца през имота на
ответника, за да достигне до собствения си имот се е осъществявало, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право, или сервитут
върху този имот. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ответника имот, същият не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие и от лице,
което няма право да осъществява такова въздействие.
Законът не установява забрана за
поставяне на лека ограда около собствен имот, поради което не може да се
приеме, че извършеното от ответника Г.С. действие е неоснователно. Същият има
право да ограничи преминаването на трети лица през собствения му имот. По
делото е установено, че изградената лека ограда, представлява стоманобетонни
колове, забити в терена през около 2 метра, по които е положена телена
ромбоидна прозирна оградна мрежа с височина 1,80 м.
Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж на леки прозирни огради и плътни огради с височина на
плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. В чл. 58 от ЗУТ е
регламентирано, че в
неурегулирани малки населени места и в части от тях застрояване се допуска въз
основа на ситуационна скица, какъвто е настоящия случай, като оградите се
строят по съществуващи имотни граници, без да се дава строителна линия за тях.
Предвид изложеното, възражението на въззивника, че
изградената ограда е незаконна е неоснователно.
Съгласно чл. 50 от ЗС собственикът
на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, които не
създават пречки за използване на съседния имот по-големи от обикновените. Както
беше посочено, недвижимият имот, собственост на възивникът
има лице на улица, достъп до асфалтов път – общинска собственост, съставляващ IV-класна
пътна мрежа, а видно от приобщената съдебно-техническа експертиза, ищецът може
да достигне до имота си без особени затруднения, като направи вход за достъп с
автомобил.
Съгласно становището, изразено в решение № 942/7.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на I Г.О.
на ВКС, решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д. № 1132/2002 г. на IV Г.О. на
ВКС, решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г., II г. о., ГК на
Върховния касационен съд на Р. България не всяко въздействие върху имот може да
обоснове основателност на предявен по реда на чл. 109 от ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на
собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Действията, които нямат подобни
последици, не биха могли да обосноват приложимостта на разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
С оглед на твърденията на въззивника и събраните по делото доказателства настоящият
съдебен счита, че поставянето на лека ограда от въззиваемия
не представлява неоснователно действие и не създава за въззивника
пречки за упражняване на правото му на собственост по-големи от обикновените.
Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът-въззиваем има право да иска заплащане на
направените от него разноски. С отговора на въззивната
жалба, както и в о.с.з. проведено на 23.10.2019 г. е направено искане за
присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 28 от
в.гр.д.), както и разписка с дата 05.06.2019 г., отразяваща заплатен адвокатски
хонорар в размер на 800 лева. (л. 29).
Направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за
основателно. С оглед цената на иска минималното адвокатско възнаграждение се
определя по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията изм. и доп. ДВ.
бр.7 от 22 януари 2019г., която намира приложение) и е в размер на 300 лава.
Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 800
(осемстотин) лева, което в почти тройно над минимума. Като се има предвид
правната и фактическа сложност на делото, както и че процесуалният представител
на въззиваемия се е явил в едно съдебно заседание
пред настоящата инстанция, направеното възражение за прекомерност се явява
основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до посочения минимум.
Предвид изложеното на въззиваемия се дължи в размер
на 300 (триста) лева.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 07.05.2019 год. по
гр. дело № 638/2018 год. на Районен съд-С., с което е отхвърлен предявения от Р.Г.С.
с ЕГН: ********** ***, против Г.Г.С. с ЕГН: **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността за
премахване на поставена лека прозирна ограда, находяща
се между имотите на страните, намиращи се в землището на с. Б., общ. С.,
попадащи в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Белина“,
одобрен с решение № 84/11.08.1987 г. на ОНС София.
ОСЪЖДА Р.Г.С. с ЕГН: ********** ***, да
заплати на Г.Г.С. с ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.