№ 14327
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110154227 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД
против "Г.З." ЕАД против “ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът “ЗЕАД Б.В.И.Г.” АД извежда субективните си права при твърдения, че между
него и собственика на л.а. м. “Дачия” е възникнало застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена
застрахователна полица № **************, със срок на застрахователно покритие от
30.06.2022г. до 29.06.2023г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на
10.04.2023г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП)
л.а. м. "Дачия" и л.а. м. "Фиат", което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът
развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. м. "Фиат", който предприел маневра “завой наляво” не от най- лявата пътна
лента. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото
застрахователно събитие, за което била образувана щета № 470422232319708, по която било
платено застрахователно обезщетение в размер на 496,14 лева и били сторени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Ищецът поддържа, че гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Фиат", била
застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
1
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати претендираната сума.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 521,14 лева, представляваща платено по застраховка “Каско”-
застрахователна полица № **************, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 10.04.2023г., за което е образувана щета № 470422232319708. Претендира
присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са
релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП и причинно- следствената връзка
между последния и вредите по л.а. м. "Дачия". Ответникът развива съображения, че
поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал не е противоправно.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че
платеното застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на
увреденото имущество. В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на л.а. м. "Дачия", като се сочи, че същият е извършил
маневра ляв завой в лентата за обратно движение.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателствени средства, чрез застрахователна полица № **************/ 20.06.2022г., че
между страните е възникнало застрахователно правоотношение, с предмет л.а. м. “Дачия”, с
период на застрахователно покритие 30.06.2022г.- 29.06.2023г.
По делото не се спори и, че на 10.04.2023г. е настъпило застрахователно събитие-
пътно- транспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск.
Видно от удостоверяванията в протокола, и двамата водача са отбелязали, че
произшествието е настъпило при движение в една посока, но в различни пътни ленти.
Застрахованият уведомил ищеца за настъпилото събитие, за което пред последния е
образувана щета № 50- 05030- 00276/ 23, по която е определено обезщетение в размер на
496,14 лева.
Относно механизма на ПТП и настъпилите вреди пред настоящата инстанция са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. С. Д. Ш. и св. С. Д. Б., и е
2
назначена на съдебно- автотехническа експертиза.
От показанията на св. С. Ш. се установява, че през м. април 2023г., в гр. Велико
Търново, управлявал л.а. м. “Дачия”. Същият спрял управлявания от него лек автомобил в
лявата лента на пътното платно, за да извърши маневра “завой наляво”. Свидетелят
разяснява, че зад него, в дясната лента, бил спрял л.а. м. “Фиат”, за да извърши маневра
“завой наляво”. Водачът на л.а. м. “Фиат” преминал вдясно от него, потеглил и се ударил в
дясната част на л.а. м. “Дачия”. Свидетелят сочи, че управляваният от него автомобил бил
спрял, защото приближавала кола. Водачът на л.а. м. “Фиат” започнал да завива наляво (като
изпревари л.а. м. “Дачия” отдясно). Същият се изплашил, че ще настъпи удар с
приближаващото към двата автомобила МПС, свил вляво и ударил управлявания от
свидетеля автомобил в дясната част. Според свидетеля улицата, по която се движел е
еднопосочна, като в този участък е разрешено извършването на маневра “завой наляво”.
Същият разяснява, че в този участък на пътното платно е възможно да преминат три
автомобила едновременно.
От показанията на св. С. Б. се установява, че през м. април 2023г., в гр. Велико Търново,
управлявала л.а. м. “Фиат”. В този участък е разрешено завиването наляво и надясно.
Свидетелката спряла автомобила, за да извърши маневра “завой наляво”. Пред
управлявания от него автомобил бил спрял л.а. м. “Дачия”, който се намирал вляво от
управлявания от свидетелката лек автомобил. Същата сочи, че в този момент вдясно от нея
към двата автомобила се движил друг автомобил. В този момент свидетелката помислила, че
спрелият пред нея л.а. м. “Дачия” е потеглил, започнала да завива наляво и ударила
намиращия се пред него л.а. “Дачия” в дясната част на предната броня.
Съгласно заключението на САТЕ на 10.04.2023г. в гр. Велико Търново, на Т- образно
кръстовище, водачът на л.а. м. “Фиат” предприел маневра “завой наляво”, вследствие на
което се ударил в намиращия се пред него, спрял в лявата лента на пътното платно,
лекотоварен автомобил “Дачия”.
От техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението
на л.а. м. “Фиат”, който е предприел маневра “завой наляво” от дясната пътна лента.
В резултат на произшествието настъпили вреди в предната част на л.а. м. “Дачия”, в
бронята и предния десен калник, които се намират в пряка причинна връзка с механизма на
ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е в размер на 681,60 лева.
Според вещото лице произшествието не е било предотвратимо за водача на л.а. м.
“Дачия”.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
3
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № **************/ 20.06.2022г., че между ищеца и собственика на
л.а. м. “Дачия” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното
покритие 30.06.2022г.- 29.06.2023г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие
съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “Фиат”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и
от събраните гласни доказателства- показанията на св. Ш. и св. Б..
Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. “Фиат” не е спазил правилото,
регламентиращо задължение на водачите на МПС, при извършване на ляв завой, да
пропуснат насрещно движещите се превозни средства, регламентирано в разпоредбата на
чл. 37 ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства“.В случай, че водачът на л.а. м. “Фиат” бе спазил задължението по чл. 37 ЗДвП, до
удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е установена
противоправността на деянието на водача на л.а. м. “Фиат”.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.
4
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
5
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 681,60 лева, а платеното от ищеца
обезщетение- 496,19 лева, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 25
лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете суми, а именно
платеното обезщетение.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 50 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева,
за депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
6
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е представил
доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Г.З.” ЕАД, с ЕИК *********, да плати на “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 521,14 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по
застраховка „Каско”- застрахователна полица № **************, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 10.04.2023г., за което е образувана щета № 50- 05030-
00276/ 23, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
03.10.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ.
ОСЪЖДА “Г.З.” ЕАД, с ЕИК *********, да плати на “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 880 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7