Решение по дело №3925/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260601

 

гр.Бургас, 17.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Г. Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 3925/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б“ ЕАД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Д.Р., срещу наказателно постановление /НП/ № 477867- F 486984/12.11.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Б“ ЕАД, ЕИК по БУЛСТАТ *** е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Във въззивната жалба се претендира отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като при условията на евентуалност се претендира маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.В.. Същата поддържа жалбата, претендира разноски.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Т., редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на наказателното постановление и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 25.04.2019 г. свид. Г.П. и колегата му Н.И. -двамата на длъжност „инспектор по приходите“ към ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект-магазин 5116, находящ се в гр.Бургас, ул."Александровска" № 114, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Било установено, че в търговския обект не се съхраняват паспортите на трите ФУ, като предмет на настоящото производство е едно от тях, а именно модел DATECS FP 2000KL с индивидуален № DT432593 и номер на ФП02432593, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3159444/11.02.2012г.

Констатациите от проверката били обективирани в Протокол № 0343569/25.04.2019 г. В същия била обективирана покана представляващ дружеството -жалбоподател да се яви на 08.05.2019 г. в ТД на НАП Бургас за представяне на допълнителни документи и съставяне и връчване на АУАН.

На 16.05.2019г. пълномощника Станислав Костов се явил в ТД на НАП Бургас и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС във връзка с констатациите на проверяващите. Управителят разписал акта, като отбелязал, че ще бъде обжалван.

АНО възприел констатациите, изложени в АУАН и издал процесното наказателно постановление.

Описаната по-горе фактическа обстановка е идентична с изложената в съставения на жалбоподателя АУАН и в издаденото НП и се потвърждава от събраните в хода на административнонаказателно производство доказателства, както и от показанията на свид. Г.П. -актосъставител, които съдът изцяло кредитира като последователни и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Показанията на разпитаните по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетели В.М., А.Д. и Г.А. според настоящия състав не установяват различна фактическа обстановка. Безспорно е установено, че процесният паспорт не е намерен в търговския обект към момента на извършване на проверката, въпреки че е бил търсен  настоятелно, включително са проведени телефонни разговори с управителя на обекта св.Г.А. и тя е пристигнала на място и се е включила в търсенето.  

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /.

Съгласно чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в обекта на търговеца следва да се съхраняват изрично посочени в тази разпоредба документи, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство води, от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42 ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като съгласно тази разпоредба лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ.

В настоящия случай нарушението е безспорно установено. Последващото намиране, респ.представяне на паспорта е ирелевантно за ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, тъй като същото по-скоро представлява възстановяване на правомерното развитие на обществените отношения по регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект, което е цел и на административнонаказателната отговорност.

            В тази връзка следва да се упомене, че съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели В.М., А.Д. и Г.А. в частта на намирането на паспортите на следващия работен ден, след проверката, от св.А.-управител на обекта. На първо място посочените показания са дадени от лица, намиращи се в служебна зависимост с дружеството –жалбоподател, като св.А., макар и вече с прекратено трудово правоотношение с „БТК“ ЕАД, е пряко отговорна за създалата се ситуация по време на извършване на процесната проверка, като управител на обекта, поради което показанията на тези свидетели следва да бъдат преценени изключително внимателно на фона на останалите доказателства по делото. На второ място, видно от показанията на тези свидетели, същите преразказват заявеното им от св.А., че е намерила паспорта на следващия ден. Нито св.М., нито св.Д. са присъствали на намирането му, нито могат да посочат къде е намерен. Нещо повече, св.Д. сочи, че паспортите са били при ежедневните финансови отчети, а св.А. твърди, че са били в едно чекмедженце, където по изключение имало и един финансов отчет, който също не бил на обичайното си място на съхранение. Прави впечатление ,че св.А. сочи, че при проверката са представени свидетелствата за ФУ, а всъщност е представено само едно от тях и не са представени паспортите и на трите ФУ, установени в обекта. Посочените обстоятелства навеждат настоящия състав на мнение, че показанията на св.А., респ.на св.Д. и св.М. са защитна версия, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно, вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай не е установено, че нарушението води до неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Настоящият състав счита, че с така определеният размер на санкцията от 500 лева ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

В настоящия случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения и не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.

По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                           Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 477867- F 486984/12.11.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на НАП, с което на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

 

 

ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, да заплати на Национална агенция за приходите-гр. София, сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.