Р Е Ш Е Н И Е
№ 1699
гр.Пловдив, 24.09.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД №
4774 по описа за 2019 година на ПРС, II н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление НП № 509
от 23.04.2019г. на инж.З.И.В.на длъжност заместник-кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив, упълномощен със Заповед 18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община
Пловдив с което на основание чл.32, ал.1 и чл.25, ал.4 от Наредба за
осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с
Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 480, взето с Протокол 21
от 18.12.2018г./ на „ДЖАР ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ”
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Златарска“
№ 2 представлявано от И.Т.Д.с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева / пет хиляди лева/ за нарушение по чл.11, ал.4 от Наредба
за осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с
Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 480, взето с Протокол 21
от 18.12.2018г./
С жалбата представляващия дружеството
изразява становище, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Излагат се съображения по същество на искането за погрешна квалификация
на вмененото на дружеството нарушение, за неправилно ангажирана
административната отговорност на дружеството на основание чл.32, ал.1 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред, а не както е следвало на основание
чл.26, ал.4, вр. ал.2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, за
неизвършителство от страна на дружеството на твърдяното в атакуваното НП
нарушение, както и за приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай. С жалбата не се правят доказателствени искания и не се
ангажират доказателства извън съдържащите се в административнонаказателната
преписка.
Дружеството жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание не се представлява. Не изпраща и процесуален
представител.
Въззиваемата
страна – Община Пловдив редовно и своевременно
призована, в съдебно заседание изпраща
представител – юриск.Е.К.който излага становище за неоснователност на
жалбата. В пледоарията си по същество поиска от съда да потвърди издаденото НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа
констатациите на съставен на 29.11.2018г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия А № 4312 срещу дружеството
„ДЖАР ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ” ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.4 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред,
за това че при извършена проверка на 02.11.2018г. с начален час 23,20
часа на основание Заповед № 18ЗП-65/01.11.2018г. в присъствието на г-н И.Т.Д.–
управител на „ДЖАР ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ” ЕООД, стопанисващо кафе-бар „Норд Стар“
намиращо се на ул.“Златарска“ № 2 гр.Пловдив е установено следното:
В момента на проверката заведението
не е приключило работата. На пет от масите има клиенти, общо около 10 човека.
Сервират се и се консумират напитки. Кафе – бар „Норд Стар“ се намира в сграда
със смесено предназначение и към 23,20 часа обектът не е прекратил дейностите
по почистване, зареждане и обслужване. При направена справка в район
„Централен“ – Община Пловдив е установено че за работа след 23,00 часа „Джар Ентертейнмънт“
ЕООД стопанисваща кафе – бар „Норд Стар“
няма издадено писмено разрешение за удължено работно време, валидно към датата
на проверката с което са нарушени законовите разпоредби на чл.11, ал.4 от
Наредба за осигуряване на обществения ред.
Актът е съставен в отсъствие на
представляващия дружеството, в присъствието на един свидетел, на 29.11.2018г.
Актът е връчен на представляващия дружеството на 22.02.2019г., който е вписал
имам възражение В законоустановения срок пред контролните органи не са били
представени писмени обяснения или възражения от страна на дружеството относно
съставения АУАН. На основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП,
в което по идентичен с АУАН начин е дадено описание на нарушението, както и
нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажираната административната
отговорност на дружеството за извършено нарушение на чл.11, ал.4 от Наредбата
за осигуряване на обществения ред с
налагането на имуществена санкция в размер на 5000 лева. Издаденото НП е
връчено на представляващия дружеството на 18.07.2019г., удостоверено с разписка,
приложена към административната преписка.
Поради не съгласие с наложената
имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно
заседание актосъставителката Р.И.Т. изложи факти идентични с посочените в АУАН.
Свидетелката посочи, че лично е установила нарушението при извършена проверка,
възложена със заповед на директора на Пловдивски общински инспекторат.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, копие на Заповед № 18ЗП-65
от 01.11.2018г. на Директора на ПОИ, разписка за връчен АУАН, покана от
16.11.2018г., известие за доставка получена на 20.11.2018г.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като ОСНОВАТЕЛНА поради основания различни от посочените в жалбата.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете
за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно
нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото
е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП
е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. За това е представена по делото Заповед № 18ОА –
418/06.03.2018г. на Кмета на Община Пловдив с която е възложено да издават
наказателни постановления на основание Наредбата за осигуряване на обществения
ред на зам.кмета „Транспорт“ при Община Пловдив, както и на Заповед № 13ОА – 469 от
25.02.2013г. на Кмета на Община Пловдив относно органите които да съставят
актове за установяване на административни нарушения по посочената
наредба.
Но самото наказателно
постановление, макар и издадено от компетентен орган, при процедурата по
издаването са нарушени
процесуалните правила. Съгласно
обсъдения по-горе доказателствен материал се установява по категоричен начин, че актът, въз основа на
който е издадено обжалваното НП, е съставен в отсъствието на представляващо
дружеството нарушител лице, както и че не са били налице законовите
предпоставки за това. Видно от
изложеното по – горе, до дружеството – жалбоподател е била изпратена покана изх.№
18ПДИ805 от 16.11.2018г. с която представляващия дружеството е поканен да се
яви лично в 3 /три/ – дневен срок между
15,30 и 16,30 часа в Пловдивски общински инспекторат ул.“Лев Толстой“ № 2,
ет.2, стая 30 за съставяне и връчване на АУАН.
Връчването на показаната е
осъществено на 20.11.2018г. Представляващия дружеството съгласно поканата
е следвало да се яви в ТД на НАП Пловдив до 23.11.2018г. включително, който ден
е ден петък и е работен ден.
АУАН серия А № 4312 въз основа на
който е издадено обжалваното НП, е съставен на
29.112018г., дата следваща 23.11.2018г.
по отношение на която липсват данни по
делото дружеството жалбоподател да е било уведомено, че ще се съставя акта
именно на тази дата. По делото съдът не констатира доказателства относно
обстоятелствата които са определили датата 29.11.2018г. като такава на която да
е съставен посочения по-горе АУАН, както и по каква причина АУАН не е съставен
на 23.112018г. или на първия ден - 26.11.2018г. понеделник, след изтичане
на определения на дружеството срок за
явяване.
В съставения акт, липсват отбелязване че
съставянето му става в отсъствие на нарушителя. В АУАН не е вписано изрично
поканата до дружеството, както и че самия акт е съставен при условията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по задължителен
начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при
условията на ал.2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не
може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/. В случая, на
актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната
документация по проверката. В административнонаказателната преписка се съдържат
данни за потърсване и поканване на нарушителя, но не по смисъла на чл.40, ал.2
от ЗАНН. При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл.
40-44 ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване. В случая АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. Императивността
на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в
разпоредбите на чл.43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши
констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено
административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта.
Едва при наличието на надлежно връчена
такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето
на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице
е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на
правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание
за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на
защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване
правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се
съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите
предпоставки за това. По делото липсват доказателства, установяващи, че
нарушителят е поканен за съставяне на акта именно да се яви на 29.11.2018г. на която дата АУАН серия А № 4312 е съставен.
Целта на съставянето на акта в
присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при участието на посочените в чл.40, ал.1 от ЗАНН
лица, първо при съставянето му, така и при подписването му, гарантира правото на защита на нарушителя.
Така нарушителят непосредствено
възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително
дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и
верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Съставянето на
акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл.40, ал.2 ЗАНН води до
нарушаване правото на защита в пълен обем и води до единствената правна
възможност да бъде отменено. Тези нарушения на процесуалните правила според
настоящия съд не подлежат на саниране по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неслучайно законодателят е дал императивното изискване в ал.1 от чл.40, а в
ал.2 на същия член е дал изключението, което също е строго определено. Като
поканата към нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН следва да е изрична и конкретна. Липсата на подобна покана, води
до незаконосъобразност, тъй като по този начин нарушителя не е уведомен за
започнала административно-наказателна процедура спрямо него. Така изготвеният
АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му. АНО пък от
своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е
следвало преди да се произнесе по преписката, респ.
преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства. При така
констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено
нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното
начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се
разглежда същото по същество.
Освен изложеното съдът констатира,
че при съставянето на АУАН серия А
№ 4312 е
допуснато и друго нарушение на
процесуалните правила, което по своята правна същност е значително и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая актосъставителката Р.Т. е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на
втори свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно, без да се
произнася съда по самото нарушение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 509
от 23.04.2019г. на инж.З.И.В.на длъжност заместник-кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив, упълномощен със Заповед 18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община
Пловдив с което на основание чл.32, ал.1 и чл.25, ал.4 от Наредба за
осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с
Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 480, взето с Протокол 21
от 18.12.2018г./ на „ДЖАР ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ”
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Златарска“ № 2 представлявано от И.Т.Д.с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева / пет хиляди лева/ за нарушение по
чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред /Приложение № 1 към
Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение №
480, взето с Протокол 21 от 18.12.2018г./
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.