Р Е Ш Е Н И Е
№340
27.12.2020 г., гр.Видин
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.В.
ЧЛЕНОВЕ :1.А.П.
2.В.М.
Секретар В.У.
като разгледа докладваното от
съдия В.М. В. гр.дело № 483 по описа за 2020 г.
Производството е с
правно основание чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от С.В.Ш. ***, ЕГН :********** против Решение № ***по грд №
639/2019 по описа на БРС, в частта, в която е прието по отношение на него, че
ищеца К.В.Ш. е изключителен собственик на едноетажна жилищна сграда, с площ 30
кв.м, с идентификатор***, построена в ПИ ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., както и
в частта, в която на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен НА № * т.I дело № 187/17.09.2019г на Нотариус
К.Г., рег № 736в Нот камера, с район на действие РС-Б., в частта, в която С.В.Ш.
е признат за собственкик на 1/12 ид.ч.
Подържа
се във въззивната жалба, че решението е необосновано и постановено при
непълнота на доказателствата и в противоречие на материалния закон. Посочва, че
ищеца се легитимира като собственик на имота на основание наследство и
давностно владение, като по делото липсват доказателства за идентификация на
имота и за владение в продължение на 10г. Не са доказани „**“ и „**„ на
владението. Посочва, че неправилно БРС е дал вяра на свид на ищеца-В.Б. , че е
получил пари от ишеца срещу дяловете си в недвижимия имот, защото това
твърдение следва да се разглежда като
предварителен договор за продажба, но не и прехвърляне на собственост.
Едва с нот. Акт № 85, т
III
ДЕЛО № 422/20.09.2019 Г. на нотариус Р.К., ищеца заявява собственост върху
имота. Преди този момент ищеца не е владял имота, не е правил подобрения, не е
демонстрирал намерение за своене на имота. С оглед на това, счита решението на
БРС за необосновано, в частта, в която се приема, че ищеца е изключителен
собственик на имота, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 г.
Моли
съда да отмени решението на БРС, в обжалваната част и уважи исковите претенции
на С.В.Ш. по предявения от него насрещен иск.
Ответната
по жалба страна –К.В.Ш., ЕГН : **********, оспорва изцяло въззивната жалба,
като подържа, че е неоснователна, не съдържа конкретни оплаквания.Посочва се,
че БРС правилно е дал вяра на показанията на децата на Б. Ш., който е построил
сграда № 2,те са запознати и с момента на началото на владението, както и
заплащане на дела на баща им. Подържа, че по нот. Дело е представен документ от
Община б., с който се признава правото на търпим строеж-удостоверение №
28/30.08.2019г, като владелеца е присъединил към своето владение и това на
лицата, които са му го отстъпили. Посочва, че сградата е владяна от Б. Ш./сина
на дядото –Ш.Б. /, след това от
наследниците на Б. Ш., а след това и от ищеца, поради което последния е
придобил сградата по наследство и давностно владение.
Моли
Съда да потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила
е и насрещна жалба от К.В.Ш., в частта, в която С.Ш. е признат за собственик на
втория етаж от двуетажната сграда, с идент. 03616.501.374.3 и решението е
отменено частично. Посочва се, че С.Ш. не е установил владение върху втория
етаж, като свидетелите установяват, че само е бил допуснат за живеене за
известно време от свид Найден Ш. , негов чичо, упражнявал е държане, а не
владение. Посочва, че именно К.Ш. е пригодил цялата двуетажна сграда за
живеене, превръщайки я от стопанска в жилищна.
Моли
Съда да уважи насрещната въззивна жалба.
Ответникът
по насрещната жалба С.В.Ш., оспорва същата и посочва, че е неоснователна.
Посочва, че всички разпитани свидетели установяват, че е осъществил давностно
владение върху втория етаж от сградата, поради което решението в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
ВОС,
като взе предвид постъпилите въззивни жалби, отговорите към същите и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното :
Исковете
са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК-положителен установителен за право на
собственост върху недвижим имот, както и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК, във вр с чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт.
С
решение № 113/14.07.2020 по гр.д № 639/2019г, БРС ПРИЕМА за установено по
отношение на С.В.Ш.,, по предявения от К.В.Ш. ,
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.В.Ш., е
изключителен собственик на: Едноетажна жилищна сграда с площ 30.00
кв.м., с идентификатор**, построена в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
обл. В., с административен адрес – гр. Б., обл. В., ул. „**“ № 1, ведно
с правото на строеж върху поземления имот, както и на Първи
етаж от двуетажна жилищната сграда с площ на сградата 27.00 кв.м.,
с идентификатор**, построена в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
обл. В., с административен адрес – гр. Б., обл. В., ул. „**“ № 1, ведно
с правото на строеж върху поземления имот, като ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на претенцията, че е изключителен собственик на целия имот
с идентификатор**.
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, ОТМЕНЯ
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 199, том I, дело 187 от 17.09.2019 г. на Нотариус К.Г. , рег. №
736 в Нотариалната камара, с район на действие РС – Б., вписан в Службата по
вписванията вх. рег. № 1749, акт № 156, том 5, в частта, в която С.В.Ш.
, е признат за собственик на Първи етаж от двуетажна
жилищната сграда с площ на сградата 27.00 кв.м., с идентификатор
03616.501.374.3, построена в Поземлен имот с идентификатор 03616.501.374 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл. В., с
административен адрес – гр. Белоградчик, обл. В., ул. „Здравец“ № 1 и
на 1/12 идеална част от Едноетажна жилищна сграда с
площ 30.00 кв.м., с идентификатор**, построена в Поземлен имот с
идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Б, обл. В., с административен адрес – гр. Б.к, обл. В., ул. „Здравец“ № 1.
ПРИЕМА за установено по отношение на К.В.Ш.,
по предявения от С.В.Ш., насрещен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.В.Ш., е
изключителен собственик на: Втори етаж от двуетажна
жилищната сграда с площ на сградата 27.00 кв.м., с идентификатор**, построена
в Поземлен имот с идентификатор 03616.501.374 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., обл. В., с административен адрес – гр. Б.,
обл. В., ул. „Здравец“ № 1, ведно с правото на строеж върху
поземления имот, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на претенцията, че е
изключителен собственик на целия имот с идентификатор **и на 1/12 идеална част от Едноетажна
жилищна сграда с площ 30.00 кв.м., с идентификатор **2,
построена в Поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., обл. В., с административен адрес – гр. Б.,
обл. В., ул. „Здравец“ № 1.
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство по
закон № 85, том III, дело № 422 от
20.09.2019 г. на Нотариус Р.К. а, рег. № 546 в Нотариалната камара, с район на
действие РС – Б., вписан в Службата по вписвА.ята вх. рег. №
1768, акт № 172, том 5, в частта, в която К.В.Ш. ,
е признат за собственик на Втори етаж от двуетажна жилищната
сграда с площ на сградата 27.00 кв.м., с идентификатор**, построена в
Поземлен имот с идентификатор **4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б.к, обл. В., с административен адрес – гр. Б.к, обл. В., ул. „**“
№*.
От
данните по делото се установи, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство по
закон № 85, том III, рег. № 2452, дело № 422 от 20.09.2019 г. на Нотариус Р.К. , с рег. номер
в Нотариалната камара 546 и Район на действие РС – Б., ищеца по първоначалния
иск, е признат за собственик на: 5/12 идеални части от сграда с идентификатор
03616.501.374.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белоградчик,
обл. Видин, с площ 70 кв.м., представляваща жилищна сграда – еднофамилна на
един етаж, на Сграда с идентификатор**– еднофамилна жилищна сграда с
площ 30.00 кв.м. на един етаж, и Сграда с идентификатор**– еднофамилна жилищна
сграда с площ 27.00 кв.м., на два етажа – всички построени в Поземлен имот с
идентификатор **по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл.
В., с административен адрес – гр. Б., обл. В., ул. „**“ № 1.
По отношение на първият имот, описан в
горецитирания нотариален акт – 5/12 идеални части от сграда с идентификатор **1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл. В., с площ
70.00 кв.м., представляваща жилищна сграда – еднофамилна на един етаж, няма
спор и същата не е предмет на делото.
Спорни са недвижимите имоти, описани в т.
2 и т. 3 на Нотариален акт № 85, том III, рег. № 2452, дело № ***г. на Нотариус Р.К.
От своя страна, ответника по първоначалния
иск, също се е снабдил с нотариален акт върху спорните имоти по силата на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 199,
том I, дело 187 от 17.09.2019 г. на Нотариус К.Г., рег. № **
в Нотариалната камара, с район на действие РС – Б., с който нотариален акт е
признат за собственик на целия имот – Сграда на два етажа с идентификатор **3
от 27.00 кв.м. и на 1/12 идеална част от Сграда с идентификатор **от 30.00
кв.м., на един етаж – и двете построени в Поземлен имот с идентификатор
03616.501.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., обл. В.
с административен адрес – гр. Б., обл. В., ул. „**“ №**.
Всяка една от страните по делото притежава
титул за собственост за спорните имоти, като съгласно установената съдебна
практика по този въпрос, когато и двете страни в правния спор се легитимират с констативни
нотариални актове за собственици на процесния имот, в тежест на всяка от тях е
да докаже фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание.
За да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия състав на владението, а
именно – „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните
действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под
фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на
владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и
същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно,
непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане, своене и
ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния
елемент на владението - „анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че
владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията
следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя,
че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до
достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.
По отношение на Сградата с идентификатор
03616.501.374.3 от 27.00 кв.м., двуетажна фамилна сграда, съдът намира следното:
От разпита на всички изслушани по делото
свидетели, както тези на ищеца, така и тези на ответника, съдът намира за
безспорно доказано, че въпросната сграда, е била построена от дядото на
страните по делото – Ш.Б.И. , починал на 18.06.1999 г. Свидетелите установяват, че след неговата смърт, първият
етаж от имота е ползван от ищеца К.Ш., а втория от ответника С.Ш.. Това
фактическо положение продължава и до момента. Ищецът К.Ш. ползва първия етаж от
сградата, в който съхранява дърва, материали, железа, свои го за себе си и го е
заключил. От своя страна, след смъртта на Ш.И. , до днес, ответника С.Ш. живее
на втория етаж от сградата, заедно със своето семейство.
Съдът намира, че показанията на изслушаните
по делото свидетели, са източник на доказателствена сила, че страните по делото
са съсобственици на въпросната двуетажна фамилна жилищна сграда, като ищеца е
собственик на първия етаж, а ответника – на втория етаж от спорния имот.
Еднопосочни са показанията на свидетелите
на ищеца, че след смъртта на дядото на страните през 1999 г., двамата братя са
ползвали имота, като първия етаж е ползван от ищеца, а втория от ответника,
каквото е фактическото и правното положение и в момента.
В този смисъл са показанията на свид. В.В.
, М.С. ,К.П. , Н.Б. . Тези показания са в синхрон с показанията на свидетелите
на ответника С.Ш.- Т.С. , А.К. и Ц.И. Показанията са еднопосочни и безпротиворечиви, както по
между си, така и със свидетелските показанията на другата група свидетели, тези
на ищеца. И двамата свидетели споделиха своите впечатления от дълги години, че
ищеца живее и ползва първия етаж от това жилище, а ответника – втория етаж.
Съдът не приема като достоверни свидетелските
показания на св. Ц. И., тъй като същата съжителства на семейни начала с
ответника и депозираните показания са пристрастни.
Съобразявайки всички свидетелските показания,
Видинският окръжен съд, приема , че след смъртта на общия на страните
наследодател Ш.И. , всеки един от тях е владял реална част от жилищната сграда
– ищеца К.Ш. – първия етаж, а ответника С.Ш.
– втория.
Видно от Удостоверение за наследници №
1702-1 от 15.04.2019 г. на Община – Б., бащата на страните по делото В. Ш. Б.,
е починал на 08.01.1990 г., т.е, преди дядото на страните Ш.Б.И. /починал на 18.06.1999 г./, поради което в
процеса съдът изследва владението на имота, считано от факта на смъртта именно
на дядото на страните през 1999 г., който също е живял в този имот.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, сочат на извода, че ищецът явно е манифестирал намерението си,
че владее първият етаж от къщата за себе си. Извършвал е ремонти и подобрения
на етажа, живял е там със семейството си, докато е построил новата си къща в
същия поземлен имот. Дори и след построяването на новата къща, преди около 7 –
8 години в която ищеца живее в момента, същия обаче не е прекъснал
владението върху първият етаж от спорния имот. Заключил е етажа, съхранява вещи
в него и упражнява владение и към момента, манифестирано по начин, който
демонстрира съзнанието му, че го владее за себе си. Намерението е демонстрирано
както пред ответника, така и пред всички трети лица.
Ответникът С.Ш. е упражнявал владение
върху втория етаж от къщата, което владение е годно да го направи собственик.
Всички свидетели показаха, че владението е продължило повече от 10 години, от
1999 г., след смъртта на дядо им. С показанията си свидетелите недвусмислено
заявиха, че на втория етаж от жилището, винаги е живял ответника, където живее
и в момента. Установил е фактическа власт върху втория етаж от жилището е го е
придобил на основание давностно владение. Владението е било явно, постоянно,
необезпокоявано, спокойно и непрекъсвано. Продължило е през период, повече от
10 години, с което са покрити юридическите критерии на чл. 79, ал. 1 ЗС за
придобиване правото на собственост върху имота.
Никой от изслушаните по делото свидетели
не заяви с категоричност, че ищеца е владял и двата етажа от сградата, като е
позволил на брат си – ответника само да живее на втория етаж. Поради това твърдението, че ответника не е упражнявал
владение върху втория етаж е недоказано.
По отношение на процесния имот –
сграда с идентификатор **от 27.00 кв.м., двуетажна фамилна жилищна сграда, е
налице съсобственост между страните по делото, като ищеца К.Ш. е собственик на
първия етаж от същата, а ответника С.Ш. – на втория етаж.
Поради това, така предявения първоначален
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение правото на собственост
върху сградата с идентификатор 03616.501.374.3 от 27.00 кв.м., двуетажна
фамилна жилищна сграда, е частично основателен. Ищецът доказа, че е владял само
част от имота – първият етаж от него.
Поради това, съдът намира, че иска е
основателен и доказан за първия етаж от двуетажното жилище, като в останалата
част – че ищеца е собственик на целия имот, правилно е отхвърлил иска.
По отношение на Сградата с
идентификатор **от 30.00 кв.м., едноетажна фамилна сграда, съдът намира
следното:
По отношение на втория спорен имот, съдът,
предвид събраните по делото доказателства, приема, че ищеца по първоначалния
иск е единствен и изключителен собственик на този имот.
От разпита на изслушаните по делото
свидетели, се установи, че къщата от 30.00 кв.м., е била построена от чичото на
страните – Б. Ш. Б. /починал/. В този
смисъл са свидетелските показания на св. В.Ш. – син на Б.Б. и първи братовчед на страните, М.С.
и К.П. .
Същевременно се установи от събраните
свидетелски показания, че законните наследници на Б.Б. – св. В. Ш. и сестра му Б.Б. , след смъртта на
баща им Б. Б. през 2012 г., са прехвърлили своите наследствени дялове на ищеца К.Ш..
Св. Н.Б. – чичото на страните, който
живее в момента в жилището, също потвърждава този факт. Никой от свидетелите,
изслушани в процеса не е заявил с
показанията си да е виждал ответника да живее в този имот, да извършва
подобрения в него и да го свои по какъвто и да е начин, още по – малко по
начин, годен да го направи собственик.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че по отношение на тази жилищна
сграда се доказа, че неин изключителен собственик е ищеца-К.Ш.. Същият е уредил
взаимоотношенията си с наследниците на Б. Б. /починал на 11.05.20012 г./,
изплатил е дяловете им и е установил фактическа власт върху имота. Владял е
имота, ремонтирал го е, стопанисвал го е, поради което и придобил собствеността
върху него.
От своя страна, ответникът никога не е
ползвал имота, поради което и по никакъв начин не е отблъснал владелческите действия
на ищеца по отношение на този имот.
По отношение на този имот, ищеца е негов
изключителен собственик, поради което и неправомерно ответника се е снабдил с
нотариален за собственост за идеална част от него.
БРС
правилно е уважил предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на сградата с идентификатор **от 30.00 кв.м.,
едноетажна, като приема по отношение на ответника, че ищеца е неин изключителен
собственик.
Насрещния
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК., предявен от С.В.Ш.
Предвид изложеното по – горе, съдът
приема, че насрещния иск по отношение правото на собственост върху имот с
идентификатор 03616.501.374.3., се явява основателен и доказан частично –
досежно правото на собственост върху втория етаж от процесния имот.
Ищецът по насрещния иск-С.Ш. доказа
основателността на иска само по отношение на втория етаж. Доказа се, че същият
ползва и владее вторият етаж от жилището от 1999 г., след смъртта на дядо му Ш.И.
От тогава и до днес, ищеца по насрещния иск живее там заедно със своето
семейство. Поради това, съдът правилно е приел, че необорена в процеса остана
презумпцията на чл. 69 ЗС – че ищеца е владял вторият етаж от тази къща за себе
си. Не се доказа, че е владял първия етаж от същата жилищна сграда. Напротив –
по делото се събраха доказателства в обратен смисъл – че ответника по насрещния
иск владее същия, заключил го е и винаги го е ползвал.
Поради това, ищеца по насрещния иск успя
да докаже частично основателността на предявения положителен установителен иск
досежно сграда с идентификатор 03616.501.374.3. Правилно Съдът е уважил претенцията му по отношение на правото
му на собственост върху втория етаж от фамилната сграда.
Установи се, че ищеца по насрещния
иск е владелец на втория етаж от спорния имот. С оглед свидетелските показания,
съдът правилно е приел, че предявения
насрещен иск е основателен за реална част от процесния имот, а именно – за
втория етаж от жилищната сграда, като в останалата част, съдът го отхвърля.
Изцяло неоснователна и недоказана обаче е
претенцията на ищеца по насрещния иск по отношение на правото му на собственост
върху 1/12 идеална част от къщата с идентификатор **от 30.00 кв.м, на един
етаж. Ищецът К.Ш. не доказа успешно, че
той е владял този имот по начин, годен да го направи негов собственик. Никой от
свидетелите на ищеца не установи, че последния е владял имота, че е установил
фактическа върху него и че реализирал действия, демонстриращи своене на имота.
Поради това, правилно съдът изцяло
е отхвърлил предявения насрещен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на имот с идентификатор
03616.501.374.2 от 30.00 кв.м., на един етаж.
С постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на страна, правилно БРС
постановява, че издаденият констативен нотариален акт следва да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния
нотариален акт на това основание, винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на трето лице. Константна е
съдебната практика, че собственик на недвижим имот може да предяви иск за защита
на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по
обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, като при
уважаване на предявения иск, нотариалния акт се отменя. /В този смисъл Решение № 49 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1957/2017 г., II г. о., ГК./
Подадените въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, изяснил е
правилно фактическата обстановка, привел е правни изводи, анализирайки
задълбочено свидетелските показания и е стигнал до правилни крайни правни
изводи, относно собствеността върху процесните сгради. При постановяване на
съдебния си акт, въззивната инстанция препраща към изводите на първоинстанционния
съд.
При разглеждане на делото пред въззивната
инстанция не се представиха нови доказателства, които да променят изводите на
първоинстанционния съд или да налагат друг правен извод.
Решението е мотивирано, обосновано,
постановено при пълнота на доказателствения материал и съобразено със закона.
Решението като правилно и обосновано
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски не
следва да се присъждат.
Водим от горното, Видинският окръжен съд,
:
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 113/14.07.2020 ПО ГРД № 639/2019Г ПО ОПИСА НА БРС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщението до страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.