О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.03. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд, гражданско отделение
На десети
март
2020 година
в ЗАКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова
възз.ч.гр.дело № 65, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на „Л.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от ю.к. С.В., против определение №
230 от 29.01. 2020 г., постановено в производството по гр. д. №2206/2019 г. В
жалбата се посочва, че не са налице основанията за спиране на незабавното
изпълнение, защото не са представени убедителни писмени доказателства, по
смисъла на чл. 420, ал. 1 от ГПК. Иска се отмяна на определението за спиране. В
условията на евентуалност се иска, ако съдът прецени, изпълнението да бъде
спряно само частично.
Въззиваемата страна, чрез мл.адв. А.С. ***,
оспорва жалбата и счита, че няма основания за отмяна на определението на съда
за спиране. По отношение на доказателствата се посочва, че такива има
представени още със самото заявление, налице са и други в исковата
производство. Затова се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок,
при наличието на правен интерес, от
оправомощено лице. Същата е частично основателна.
В полза на въззивника, по реда на чл.
417, т. 3 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 540/ 31.05. 2019 год. и изпълнителен лист от 31.05. 2019
год., постановена по ч.гр.д. № 941/ 2019 г. по описа на РС-Търговище, против
длъжниците С.П. и С.С. солидарно, за първата като заемополучател, а втората
като солидарен длъжник, за сумата от
452,32 евро падежирала главница от вноска № 6, с падеж 17.10. 2018 г. до вноска
№ 12 с падеж 17.04. 2019 г., сумата от 24,34 евро лихва по чл.2.3 б. а и б от
договор –падежирала договорна лихва от вноски № 8 до № 12 от 17.12. 2018 г. до
17.04.2019 г., за периода 18.12. 2018 г. до 17.04. 2019 г., сумата от 91,72
евро по чл.4.2, б. а и б от договора – неустойка за забава за периода 18.12. 2018 г. до 29.05. 2019 г.,
сумата от 2 000 евро, обезщетение за възникнал риск, по чл.4.4, б.с от
договора, ведно с лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на
главницата и направените разноски в
заповедното производство. В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК длъжниците са депозирали възражение и заповедният съд е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, възникнало
въз основа на договор за заем – потребителски кредит – клиентски № 5901 от
17.04. 2018 г., с нотариална заверка на подписите на страните. В изпълнение
указанията на съда заявителят е предявил иск и е образувано гражданско дело №
2206/ 2019 г. на РС-Търговище.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците, в който същите оспорват предявения иск, като са
наведени твърдения и са изложени доводи за наличието на неравноправни клаузи в
договора, обуславящи неговата недействителност по ЗЗП, както и доводи за
нищожност на договора по чл. 26 от ЗЗД. Поради това считат, че договорът не е
породил своето действие и ищецът няма вземане спрямо тях на посоченото в
заповедта основание – договор за заем. В отговора ответниците са направили
искане за спиране на незабавното изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, на осн. чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Според чл. 420, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 415 ГПК, този длъжник, срещу когото е
издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да поиска спиране на
незабавното изпълнение без да е необходимо да представи обезпечение по чл. 420,
ал.1 от ГПК, като искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането
не се дължи – т. 1, вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител – т. 2 и неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител – т. 3. Според чл. 420, ал. 5 ГПК при образувано
исково производство компетентен да се произнесе по искането за спиране на
изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422 от ГПК.
Т.е. към момента на отправяне на
искането за спиране на незабавното изпълнение, компетентен да се произнесе по
него е бил именно исковият съд. Т.е. определението на съда е валидно и
процесуално допустимо.
По съществото на искането. То се
основава на наличието на неравноправни клаузи по договора за потребителски
кредит. Именно от неговото съдържание следва да се преценява дали клаузите му
са неравноправни, като по отношение на тях се създава неравнопоставеност на
страните по договора, в полза на по-силната икономически страна, чрез
въвеждането на задължения и условия, които са неясни и създават задължения само
за една от страните. Това налага клаузите на договора да бъдат тълкувани от
съда, като в случая това е исковият съд.
Видно от съдържанието на мотивите на
обжалваното определение, съдът не е изложил такива, като само бланкетно е
препратил към изложеното от ответниците в отговора на исковата молба, без да
посочи кои точно доводи приема за относими към конкретното основание за спиране
на изпълнението. В този отговор обаче, повечето изложени съображения касаят
противоречие със задължителни разпоредби на ЗПК и се навеждат доводи за
нищожност на целия договор, което не попада в приложното поле на чл. 420, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Затова клаузите на договора следва да бъдат обсъдени от въззивния
съд.
В случая, въззивният съд намира, че
неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП е клаузата по чл. 4.4 от договора – застраховка и най-вече уговореното
еднократно обезщетение от 2000 евро, в случай, че застраховката живот не бъде
продължена след изтичане на срока на договора, ако същият не бъде изплатен в
срок. Съдът намира, че са налице предпоставките на няколко точки от чл. 143 от
ЗЗП, но конкретно най-силено е основанието по т. 5 – задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Става дума за трикратно превишаване на обезщетението спрямо задължението по главницата, което съдът
намира за абсолютно необосновано, предвид и
на това, че изобщо не става дума за задължение, което е пряко по
отношение погасяването на паричния заем.
По тази причина съдът намира, че в
случая, относно това задължение, клаузата е неравноправна и следва в тази част
да бъде спряно изпълнението на заповедта.
По отношение на останалите клаузи от
договора – за главницата, лихвата и годишния процент на разходите, ответниците
по иска са навели най-вече доводи за недействителност поради противоречие със Закона за
потребителския кредит. Така, както са уговорени самите клаузи, те не сочат на
някаква очевидна неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Затова съдът намира, че изпълнението
следва да бъде спряно само частично, за сумата от 2000 евро обезщетение за
възникнал риск по чл.4.4, б.“с“ от договора. Също и по отношение на разноските.
В останалата част въззивният съд не
намира основания за спиране по реда на чл. 420, ал. 1, т. 2 от ГПК. Затова
изпълнението за останалите суми може да продължи.
Неоснователни са доводите в жалбата,
свързани с това, че нямало писмени доказателства, които да са в подкрепа на
спирането. В случая доказателството по отношение на наличието на неравноправна
клауза е самият договор, а той е представен. Именно неговото съдържание се
тълкува и не е необходимо да има и нещо друго.
По разноските. На този етап съдът не следва да присъжда такива, защото
те са част от процеса на установяване на вземането и следва да се присъдят с
оглед крайния изход от исковата производство пред районния съд.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението за
спиране на незабавното изпълнение по отношение на сумата от 2000 евро
обезщетение за възникнал риск по чл. 4.4. от договора за кредит и по отношение
на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕД СЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.