Решение по дело №2218/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.405а ал.7 от Кодекса на труда КТ), образувано по жалбата на „Глория Мар Рест Бар“ ООД чрез адв. А. Х. срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Д. К. Т. с [ЕГН] от 27.07.2023г., издадено по реда на чл.405а ал.1 от КТ от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна.

От установената и трайна практика на Върховния административен съд става ясно, че при обжалване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено по реда на чл.405а ал.1 от КТ от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“, като ответник се призовава Дирекция „Инспекция по труда“.

В жалбата са направени оплаквания за нарушения на административно-производствените правила и по-конкретно неизясняване на фактическата обстановка по реда на чл.34 ал.1 от АПК и чл.35 от АПК.

В хода на устните състезания, жалбоподателят чрез адв. Х. изтъква, че „Глория Мар Рест Бар“ ООД не е било работодател по отношение на Д. К. Т., тъй като същия е бил в неговия обект по силата на договор за услуга сключен с „Петя Клийнинг“ ЕООД и е извършвал инцидентно действие по почистване, а не повтаряща се трудова функция от всекидневен характер. Иска отмяна на обжалвания акт и присъждане на съдебни разноски съгласно представения списък.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна оспорва жалбата с доводите, изложени в придружително писмо с.д. № 13960/04.10.2023г. Подчертава, че работникът в декларацията си е посочил, че започнал да работи от 27.07.2022г. като сервитьор в обекта на жалбоподателя, с определено работно място и работно време. Смята, че събраните в хода на административното производство доказателства сочат за наличие на трудово правоотношение между Д. Т. и „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Иска потвърждаване на оспореното постановление.

В молба с.д. № 16743/22.11.2023г. ответникът чрез юрисконсулт Г. А. отново изтъква законосъобразността на оспорения акт и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В молба с.д. № 718/17.01.2024г. ответникът отново подчертава установеното трудово правоотношение с трите му елемента: работно място, работно време и трудово възнаграждение. Счита, че въпреки съществуването на облигационен договор между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и „Петя Клийнинг“ ЕООД, на 27 юли 2023г. Д. Т. е работил за жалбоподателя в неговия обект. Иска отхвърляне на жалбата. В молба с.д. № 4417/27.03.2024г., ответникът повтаря съображенията си за законосъобразност на обжалвания акт и доказване на всички елементи на трудовото правоотношение, което е съществувало към 27.07.2023г. между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и Д. К. Т..

Обжалваното постановление е било връчена на „Глория Мар Рест Бар“ ООД на 27.07.2023г., а жалбата срещу него е постъпила на 10.08.2023г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване, от лице с правен интерес от оспорване, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния орган.

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оглед на доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, съдът прави следните фактически установявания:

С постановление от 27.07.2023г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между работодателя „Глория Мар Рест Бар“ ООД и Д. К. Т. с оглед на проверката, извършена на 27 юли 2023г. в обект на дружеството, находящ се в к.к. „Свети Свети К. и Елена“, където работникът е полагал труд като сервитьор, с работно време, работно място и трудово възнаграждение.

В декларация по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда, Д. Т. е декларирал, че от 27.07.2023г. работи като сервитьор за „Глория Мар Рест Бар“ ООД без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 9:30ч. до 11:30ч., дневно и с почивни дни по график.

В административната преписка е наличен договор за услуга – почистване и хигиенизиране от 01.06.2023г. между възложителя „Глория Мар Рест Бар“ ООД и изпълнителя „Петя Клийнинг“ ЕООД, според който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва ежедневно поддържане на чистотата и хигиената в плажен бар, пул бар и основен ресторант в „Св.Св. К. и Елена“ за летен сезон 2023г. за обща сума от 6000 лева без ДДС за месец (която е дължима за плащане от 1-во до 5-то число на следващия месец) на база предлаганата площ на помещенията по количествена сметка. Посочено е в чл.3 ал.3 от договора, че общата стойност на месечната цена е постоянна величина и включва цялостното ежедневно почистване на сградата, включително цената на вложените материали, извършени работи и разходите за труд, механизация, енергия, складиране, всички такси, начисления и допълнителни разходи съгласно законодателството. В чл.4 от цитирания договор е уговорено между страните, че плащанията ще се извършват след представяне на фактура от изпълнителя на база отработени дни и почистена площ за всеки месец поотделно. Съгласно чл.5 ал.2 от договора, изпълнителят е длъжен да влага в хигиенизирането висококачествени материали и консумативи, както и да използва професионални машини. Тоест, почистващите препарати и материали, в т.ч. почистващата техника е договорено да бъде осигурена от изпълнителя за негова сметка. Представена е фактура №0..56/01.07.2023г. за м.юни 2023г. с данъчна основа 6000 лева и фактура №0..57/01.08.2023тг. за м.юли 2023г. и издател: „Петя Клийнинг“ ЕООД и получател „Глория Мар Рест Бар“ ООД.

Приложен е граждански договор за извършена работа № 004/01.06.2023г. между възложителя „Петя Клийнинг“ ЕООД и изпълнителя Д. К. Т. с предмет: почистване на плажен бар, пул бар и основен ресторант в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“ при заплащане в размер на 800 лева месечно (платимо до 5-то число на следващия месец) в рамките на летен сезон 2023г. От договора не става ясно дали почистването е с материали, предоставени от възложителя, предвид различните хипотези посочени в чл.7 ал.1 и чл.8 ал.2 от гражданския договор.

Единствен собственик на капитала на „Петя Клийнинг“ ЕООД е П. Т. К. (видно от удостоверението за актуално състояние), която беше разпитана в съдебното заседание на 27.03.2024г. Свидетелката посочи, че е имала сключен граждански договор с Д. Т., според който той е трябвало да почиства, да сервира масите, да чисти бара и ресторанта в обекта на дружеството-жалбоподател. Заявява, че не е имала график за почистване във връзка с договора с „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Пращала е хора за почистване на обекта, само ако възложителя й се обади за тази услуга. Изтъква, че Д. Т. и останалите лица, с които е имала сключени граждански договори е трябвало да почистват, отсервират масите, да чистят бара в летния период на 2023г.: месеците юни, юли и август, понякога и септември. Продължителността на почистването зависела от обема. Признава, че не е разписвала количествени сметки с „Глория Мар Рест Бар“ ООД, съгласно договорът им за услуга. Свидетелката не може да се сети къде е подписала договора с жалбоподателя, но контактът им е бил осъществяван само по телефона.

В същото съдебно заседание беше разпитан като свидетел и Д. К. Т. заявява, че е започнал работа в „Петя Клийнинг“ ЕООД на 27.07.2023г. Твърди, че е попълнил декларацията под диктовката на инспекторите по труда, като признава, че декларацията е попълнена и подписана от него самия, но е написал за работодател „Глория Мар Рест Бар“ ООД, защото така му бил казал трудовия инспектор. При самата проверка, свидетелят е почиствал пепелници и е отсервирал, които дейности са били обичайно включени в задълженията му на обекта на „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Сочи, че при самата проверка е почиствал пепелници, защото не е имало друга работа. Отбелязва, че не е имало график за почистването и е отивал, когато му се обадят по телефона. Това се е случило 4-5 пъти през месец юли и някакъв период през месец август. Подчертава, че е почиствал с препарати, които му е давал управителя на обекта.

Според договора за услуга между двете процесни дружества, почистващите материали трябва да са осигурени от изпълнителя, докато свидетелят Д. Т. твърди, че те са били предоставяни от управителя на обекта на дружеството-жалбоподател. Дейностите по отсервиране и почистване на пепелници са част от обикновените задължения на длъжността „сервитьор“. Доколкото не са съставяни количествени сметки за обема и видовете хигиенни работи по облигационния договор, сключен между двете упоменати дружества, не може да се приеме, че отсервирането, почистването и подреждане на пепелници е било част от задълженията на изпълнителя „Петя Клийнинг“ ЕООД към възложителя „Глория Мар Рест Бар“ ООД.

Фактът, че между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и „Петя Клийнинг“ ЕООД е имало сключен договор за услуга – почистване и хигиенизиране по никакъв начин не опровергава констатацията на ответника, че при проверката на 27.07.2023г. Д. Т. е полагал труд като сервитьор в обекта на жалбоподателя. Свидетелските показания на П. К. не затвърждават убеждението, че Д. Т. е работел в обекта на „Глория Мар Рест Бар“ ООД в качеството си на работник на „Петя Клийнинг“ ЕООД във връзка с договор за почистване между двете дружества. Наличието на граждански договор между Д. Т. и „Петя Клийнинг“ ЕООД също не може да изключи съществуването на трудово правоотношение между работника, декларирал саморъчно, че работи като сервитьор и дружеството-жалбоподател, в чийто обект е „подреждал пепелници“ при пристигането на инспекторите по труда. Имал е работно време, макар и то по обясненията му да е било „плаващо“, налице е било повтаряне на задълженията му в обекта на жалбоподателя и безспорно е установено, че възнаграждението от 800 лева е било месечно. Посочените в КТ часове на работа са с цел ограничаване на максималния размер на отработени часове, което не изключва възможност за

Данните в декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ на Д. Т. съдържат работно време, работно място и трудово възнаграждение във връзка с работа като сервитьор в обект на „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Поправката в името на дружеството не е свързана с първоначално изписване на фирменото име на „Петя Клийнинг“ ЕООД. Твърденията на Д. Т., че не е знаел какво да пише и затова е записал, каквото му е било продиктувано от инспектора по труда не могат да се приемат за достоверни, доколкото е видно, че лицето е грамотно. Самият той подчертава при даване на показания в съдебното заседание, че се обучава за IT-специалист, което от своя страна изисква и функционална грамотност.

Данните по делото сочат, че Д. Т. е полагал сезонен труд в полза на „Глория Мар Рест Бар“ ООД при вероятно непълен работен ден в обекта на дружеството и не е бил работник на „Петя Клийнинг“ ЕООД, предвид сключения между него и второто дружество граждански договор.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни заключения:

По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е 27.07.2023г. (деня на проверката).

Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, работно облекло, технологичен процес, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че фирмата е наела лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. В настоящият случая това се установява от показанията на двамата свидетели, които са заявили, че почистването се е извършвало с материали, средства и техника, предоставяни от на „Глория Мар Рест Бар“ ООД. Организацията на работа, работното време и почивките, също са били определяни от жалбоподателя по отношение на Д. Т., видно от събраните свидетелски показания.

Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. От разпитаните по делото свидетели се установява, че Д. Т. е отсервирал, почиствал и подреждал в момента на проверката, както и всеки път, когато е работел в обекта на жалбоподателя. Този факт се потвърждава и от собственоръчно попълнената от него декларация, в която е отразил, че има работно време от 9:30 часа до 11:30 часа с място на работа и работодател. Размерът на заплащането макар и да не е посочен в декларацията, Д. Т. признава, че е получавал 800 лева месечно, като няма данни това възнаграждение да е изплащано от „Петя Клийнинг“ ЕООД. Ако по-задълбочено се вникне в казуса, става ясно, че договорът между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и „Петя Клийнинг“ ЕООД цели заобикаляне на правилата на трудовото законодателство и споделено използване от страна на двете дружества на работна сила от лица, които полагат почасов и сезонен труд при тях без сключени трудови договори.

Потвърждава се констатацията посочена в обжалваното постановление по чл. 405а от КТ, а именно съществуването на трудово правоотношение между работещия като сервитьор Д. Т. в обект на работодателя „Глория Мар Рест Бар“ ООД, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало към момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл.1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда.

Обстоятелството, че гражданския договор не е приет като такъв опровергаващ съществуването на трудово правоотношение между Д. Т. и „Глория Мар Рест Бар“ ООД не водят до заключението, че административният орган не е установил фактическата обстановка по правилата на чл.35 от АПК. Съществуването на още един граждански договор между “Петя Клийнинг” ЕООД с друго физическо лице също не може да повлияе върху съществуването на горепосоченото трудово правоотношение.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът счита, че обжалваното в настоящото производство постановление от 27.07.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Д. Т. и „Глория Мар Рест Бар“ ООД, издадено от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна е законосъобразно и правилно, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди поисканото от него юрисконсултско възнаграждение, чийто размер трябва да бъде определен според чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл. 24 изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.405а ал.7 от КТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК и чл.143 ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глория Мар Рест Бар“ ООД с [ЕИК] чрез адв. А. Х. срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с Д. К. Т. с [ЕГН] от 27.07.2023г., издадено по реда на чл.405а ал.1 от КТ от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна.

ОСЪЖДА „Глория Мар Рест Бар“ ООД с [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд.