РЕШЕНИЕ
№ 8089
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110160051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (с изменен иск в заседанието от
31.01.2024 г. – на лист 16 от делото) на Г. Д. Г. срещу Прокуратурата, с която
се иска осъждане да плати на ищцата 3391,67 лева – данък за лек автомобил
„Кадилак Ескалейд“ с рег. № ******** за периода на задържане от
Специализираната прокуратура по прокурорска преписка № 319/2018 г. – от
24.07.2018 г. до 22.06.2021 г., както и 9000 лева – неимуществени вреди за
лишаването на ищцата от ползването на автомобила и стреса от
производството, ведно със законната лихва върху всяка от тези три суми от
датата на подаване на исковата молба – 10.10.2022 г. (съгласно уточнение на
лист 15 от делото), до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че по искане на органите на
Специализираната прокуратура ищцата предала на 24.07.2018 г. на същата
свой лек автомобил „Кадилак Ескалейд“ с рег. № ******** с протокол по
прокурорска преписка № 319/2018 г., където бил искан като веществено
доказателство. Ищцата поискала да бъде върнат автомобила, но с
Постановление от 13.06.2019 г. по горепосочената преписка на
Специализираната прокуратура това било отказано с мотив, че номерът на
рамата от документите не излиза при производителя и затова били
необходими по-нататъшни следствени действия. Ищцата обжалвала пред
Апелативната специализирана прокуратура, тъй като в постановлението било
посочено, че на автомобила е извършен оглед и е била направена справка при
производителя, поради което според нея не били необходими никакви по-
1
нататъшни следствени действия. Ищцата не получила отговор на искането си.
Затова подала ново искане до Специализираната прокуратура, която с
Постановление от 30.10.2020 г. по преписка № 319/2018 г. отново отказала
връщане на автомобила. Ищцата подала ново искане, по което отново бил
постановен отказ на 27.04.2021 г. Ищцата обжалвала в съда, като с
Определение от 25.05.2021 г. по н.ч.д. № 1712/2021 г. на Специализирания
наказателен съд, 15. състав, било постановено да се върне автомобилът.
Автомобилът бил върнат едва на 22.06.2022 г. През това време ищцата не
можела да го ползва, а това било нужно, тъй като имала две малки деца, и
въпреки това заплащала местен данък за него в размер на 3391,67 лева. Иска
да ѝ се плати обезщетение. Претендира и разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – Прокуратурата,
която оспорва иска като недопустим, евентуално – като неоснователен.
Поддържа, че не е изпълнена процедурата по глава трета „а“ ЗСВ за искане на
обезщетение от Инспектората при Висшия съдебен съвет, което е абсолютна
предпоставка за водене на иск. Твърди, че не се установило, че нямало нужда
от автомобила за извършване на действия по разследване в посочения в
исковата молба период. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди
не е доказана по размер, като нито са установени такива вреди, нито исканият
размер съответствал на критерия за справедливост.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 8 от гражданско дело № 10565/2022 г. на
Софийския градски съд („делото на СГС“ или „първоначалното дело“)
свидетелство за регистрация № ***********г. ищцата е собственик на лек
автомобил „Кадилак ескалейд ЕСВ“ с рег. № ******** и номер на рама
**********.
Съгласно представено на лист 19 – 21 от първоначалното дело
Постановление от 10.06.2016 г. по прокурорска преписка № 49346/2015 г. на
Софийската районна прокуратура е установено, че лек автомобил „Кадилак
ескалейд“ е следвало да бъде регистриран на „Стил нокс“ ЕООД на 24.09.2015
г., но при прегледа в отдел „Пътна полиция“ на СДВР се установило, че в
документа за регистрацията му в Италия същият има номер на рама ********,
а на поставената в купето табелка е с рама № **********. Автомобилът бил
купен през септември 2015 г. от непознато лице с договор на италиански език
на името на посоченото дружество, като за това представителят на
дружеството платил 9600 евро. След проверки при официалния представител
на марката „Кадилак“ за България било установено, че с рама № **********
има регистриран автомобил с номер на двигател *********, омер на
скоростна кутия – ********, и дата на първа регистрация – 02.01.2014 г. За
автомобил с рама № ********** липсвали данни. От намерен на дясна греда
стикер с установен сериен номер на част **********, part № **********,
модел № ************, дата на производство – 05/31/20, не можело да се
установят никакви данни. В информационните масиви на МВР и в
2
Шенгенската информационна система нямало обявени за издирване
автомобили с рама №№ ********** или *************. Поради липса на
данни за промяна на номера (пренабиване) било отказано образуване на
досъдебно производство.
Съгласно представено на лист 22 от първоначалното дело жалба от
15.10.2019 г. ищцата е поискала да се върне лек автомобил с рама №
*********, като в текста се посочва, че към жалбата било представено
удостоверение за регистрация и договор за покупка (последният не е
приложен по делото).
Съгласно представено на лист 9 от първоначалното дело Постановление
от 13.06.2019 г. по прокурорска преписка № 319/2018 г. на Ангел Кънев –
прокурор при Специализираната прокуратура, на ищцата е отказано връщане
на автомобила , тъй като било констатирано разминаване в номерата на
рама, липса на маркирани номера на двигател и трансмисия, което налагало
допълнителни действия по разследване (не е посочено какви), тъй като се
касаело за автомобил, сглобен от части от други автомобили. В
постановлението няма указание за възможността да се обжалва.
На лист 11 от първоначалното дело е представено Постановление от
30.10.2020 г. от същия прокурор и по същата преписка, което има идентично
съдържание, като се изключат датите. Не са посочени действия по
разследване, извършени след юни 2019 г.
На лист 12 – 13 отново е представено идентично Постановление от
27.04.2021 г. от същия прокурор, отново с идентично съдържание, като са
променени датата и лицата, на които следва да се прати препис.
Съгласно представено на лист 14 – 15 от първоначалното дело
Определение от 25.05.2021 г. по н.ч.д. № 1712/2021 г. на Специализирания
наказателен съд, 15. състав, е постановено да се върне от прокуратурата на
ищцата автомобила, който бил предаден на същата на 24.07.2018 г. Съгласно
представен на лист 18 от първоначалното дело Протокол за връщане на
веществено доказателство от 22.06.2021 г. на последната дата автомобилът
бил върнат на ищцата, като тя имала серия забележки.
Съгласно представено на лист 25 от първоначалното дело Заявление с
вх. № СФД21-ГР94-809/23.06.2021 г. ищцата е поискала от отдел „Искър“ на
Дирекция „Местни данъци и такси“ на Столичната община, да бъде заличено
данъчното задължение за автомобила за периода 24.07.2018 г. – 22.06.2021
г., тъй като не бил в нейно държане. Искането не е било уважено, тъй като
съгласно представена на лист 27 от делото жалба от 30.08.2021 г. ищцата
обжалвала отказа пред директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на
Столичната община. Съгласно представено на лист 29 – 30 от първоначалното
дело Решение № СФД21-РД28-281/01.11.2021 г. жалбата на ищцата е била
отхвърлена и същата е била задължена да плати местен данък на стойност
3391,67 лева (2788,37 лева данък и 603,30 лева лихви).
Съгласно представено на лист 8 – 11 от делото Решение №
9995/23.10.2023 г. по административно дело № 5363/2023 г. на Върховния
3
административен съд, 1. отделение, решението по-горе е потвърдено и от две
съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред Софийския градски съд на 13.10.2023 г. (на
лист 79 от първоначалното дело) е разпитан свидетелят на ищцата Георги
Петков, който дава показания, че е приятел на ищцата от дълги години, като
знае, че през 2018 г. автомобилът бил иззет за разследване. Свидетелства, че
ищцата се чувствала безпомощна, защото въпреки исканията никой не
връщал автомобила и не знаела какво става с него. Автомобилът бил нужен на
семейството, защото живеели в П., ищцата имала две малки деца, които
трябвало да води на детска градина в София, като ползвала таксита. Освен
това през 2019 г. на големия син на ищцата правили операция за отстраняване
на сливици, което също налагало превоз.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
безпротиворечиви и частично подкрепящи се от писмените доказателства по
делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са два кумулативно съединени иска с правна квалификация
по чл. 2б ЗОДОВ – за обезщетение на имуществени вреди от платен данък за
автомобил, който ищцата не е можела да ползва поради прекомерно
задържане от органите на прокуратурата, и за обезщетяване на
неимуществените вреди от продължилото продължително производство,
което довело до негативни емоции от това, че ищцата не е можела да ползва
автомобила си.
По възражението на ответника за недопустимост на иска, настоящият
съдебен състав намира, че същото е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ предявяването на претенция за обезщетение по административен ред
пред Инспектората към ВСС по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ е предпоставка за
допустимост на иск за обезщетение само при приключило производство. По
настоящото дело няма данни да е приключило наказателното дело, по което е
бил задържан автомобилът на ищцата, а дори да се приеме, че за
„приключване“ на делото следва да се смята датата на произнасяне на съда за
връщане на автомобила, съгласно чл. 60а, ал. 2 ЗСВ заявления пред
Инспектората на ВСС могат да предявяват само страни в наказателното
производство, а лицето, чиято вещ се задържа като доказателство, не е страна
в наказателното производство (каквито са обвиняемият, защитникът,
пострадалият и прокурорът), а само участник в процеса, който по изключение
защитава свои права в него (така както например глобеният свидетел има
право на жалба, без да е страна в процеса). Следователно исковете са
допустими.
Общ правопораждащ факт и за двете претенции е забавянето на
производство пред орган на съдебната власт. В случая е без значение дали
става въпрос за гражданско дело, разгледано пред граждански съд, или за
задържане на вещ в рамките на досъдебно производство, тъй като и в двата
случая задържането на вещ от държавен орган с цел доказване на определени
4
факти може да се определи като „спор“ за гражданско право по смисъла на чл.
6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи
(„Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕСПЧ“), тъй като става
въпрос за уредена в българското законодателство – чл. 112, ал. 3 НПК,
възможност за връщане на владение на вещ при определени посочени в
закона предпоставки.
По делото се установява забавяне на производството пред
прокуратурата, тъй като от първото постановление за отказ за връщане от
13.06.2019 г. до фактическото връщане на вещта на 22.06.2021 г. са изминали
повече от 2 години, в които ответникът не е установил извършване на нито
едно процесуално действие, което е налагало задържане на автомобила. В
прокурорските постановления се посочва само експертиза от 2018 г., след
което по отношение на автомобила е налице пълно бездействие на органите
на досъдебното производство. Съгласно практиката на Европейския съд за
правата на човека („ЕСПЧ“) дали това забавяне е разумно се преценява с
оглед на три фактора – определените в закона срокове за разследване;
действията на страните в процеса, и ценността на правото, което е предмет на
преценка.
В случая става въпрос за вещно право върху автомобил, който е
относително бързо амортизиращ се актив (средна разумна възраст до замяна
около 7 – 8 години), поради което задържането му за 2 години сочи на
значителен интерес на ищцата да ѝ бъде върнат автомобила.
Законоустановената продължителност на разследването съгласно чл.
234 НПК е до четири месеца, като срокът може да бъде удължаван, но само
при необходимост. Действия с една вещ, за които на прокурора е било ясно
какви следва да бъдат (посочено е изрично и в трите постановления, че се
чакат технически експертизи), няма основание да са били забавени с две
години при липса на други данни.
Третият фактор относно забавянето – действията на страните, обаче
следва да бъде изследван по-внимателно. Съгласно редакцията на чл. 111, ал.
3 НПК от 2017 г. всички постановления на прокурора за отказ за връщане на
веществено доказателство подлежат на съдебен контрол. Ищцата обаче е
поискала такъв едва на втората година от постановяване на първия отказ,
поради което част от забавянето се дължи изцяло на нейна вина. Настоящият
съдебен състав приема, че ако се приеме, че първото постановление от
13.06.2019 г. е съдържало данни за възможни бъдещи действия, което не е
обосновавало обжалването му, то най-късно към датата на второто
постановление – 30.10.2020 г., ищцата е следвало да поиска съдебен контрол.
Поради това съдът приема, че забавянето, за което ответникът носи
отговорност в случая е за периода от една година преди 30.10.2020 г. (след
изтичане на 4 месеца от постановлението от 13.06.2019 г. и разумен срок за
подаване на ново искане) – т.е. за периода 30.10.2019 г. – 30.10.2020 г.
Наличието на забавяне, за което ответникът носи отговорност, следва да се
приеме и на основание на това, че в акта за отказ за връщане на автомобила
не е посочена възможността за обжалването му пред съд – задължителен
5
реквизит съгласно чл. 15, ал. 3 НПК.
За уважаване на иска за имуществени вреди от платени от ищцата
данъци следва да се установи настъпването на тези вреди и причинната
връзка между тях и отказа за връщане на вещта.
Ищцата обаче не е доказала вреди под формата на вече платени данъци
(осъждането да плати такива не означава, че вредите са настъпили, тъй като
данъчното задължение може да се погаси по друг начин – например чрез
опрощаване или по давност). Поради това към настоящия момент искът
следва да се отхвърли, без съдът да се занимава с въпроса за причинната
връзка.
По втория иск, който се основава само на забавянето на делото,
обезщетение се дължи поради самото забавяне, а не във връзка с това какъв е
изходът на делото. Поради това не се прилага практиката на Върховния
касационен съд – напр. Решение № 50003/30.01.2023 г. по гражданско дело №
1199/2022 г., III ГО, че вреди търпи само собственикът на иззетата вещ. При
забавяне на производството, доколкото става въпрос и за правен спор, който
обаче не е между частни субекти и се решава по специфичен ред (вж. чл. 113
НПК), всяко лице, което има спорно право, ще търпи вреди от забавянето на
производството, тъй като съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ право на разумно по
продължителност производство имат всички страни по спор за граждански
права, а не само тези, които печелят спора и действително имат правата. И по
този иск следва да се установят вреди в причинна връзка с делото.
В това отношение съдът намира, че лишаването на ищцата от ползване
на иззетия автомобил, за който е установено, че не е имало преки претенции
на нито едно друго лице, и който тя преди отнемането е владяла
добросъвестно съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС (имала е регистрационен талон, който
я легитимира като собственик, без да знае дали има друг собственик), поради
което е имала и право да го ползва – чл. 71 ЗС, е достатъчна вреда за ищцата.
Тук обаче следва да се направи разграничение на две претенции, които са
отделни по делото.
Първата претенция на ищцата е за неимуществени вреди – тези от
несигурността дали ще получи автомобила си и от това, че е третирана
несправедливо дълго време от органите на съдебната власт. За тези вреди,
които се обезщетяват по справедливост и не се нуждаят по принцип от
нарочно доказване, ищцата има право на обезщетение, тъй като те са във
връзка с установеното забавяне на връщането на автомобила. Настоящият
съдебен състав ги определя с оглед на продължителността на забавяне, за
която ответникът носи отговорност – 1 година, и обичайния им характер, на
600 лева. За тази сума искът за неимуществени вреди следва да се уважи.
Втората претенция – за неудобство при транспортиране на ищцата и
децата поради лишаване от ползване на автомобила, е специфична по своя
характер, защото представлява неимуществена вреда като последица от
имуществена такава. Размерът също се определя по справедливост, но
настоящият съдебен състав намира, че липсва причинна връзка между
забавянето на връщането на автомобила и твърдените от ищцата вреди –
6
невъзможност да превозва децата си. Това е така, защото лишаването на
ищцата от автомобил за срок от една година до първото постановление за
отказ за връщане на колата (юни 2019 г.), е следвало да доведе до това тя сама
да положи дължима грижа и да се снабди с друг начин на превоз – нещо,
което не е невъзможно на свободния пазар, в който случай би търпяла
значително по-малко неудобства при превозването на децата си. Че това е
така се установява и от свидетелските показания – ищцата е ползвала
автомобили на роднини и познати и таксита, като това са други вреди, които
тя е можела да претендира с отделен иск. Евентуалната пасивност на ищцата
да си осигури за години удобен превоз води до извод, че тя не може да
претендира вреди от това, че не е можела да ползва точно задържания
автомобил във връзка с гледането на децата си, тъй като е имала възможност
разумно да си спести подобни неудобства или да иска от ответника размера
на разходите за заместващ превоз, но това би бил иск за имуществени вреди.
Поради това искът за тези вреди следва да се отхвърли за разликата над 600
лева до пълния предявен размер от 9000 лева, като изрично се посочи, че се
отхвърля и за вредите от неудобството за ищцата да превозва децата си.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата за частично
уважения втори иск съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗОДОВ, и ответникът – за
отхвърления изцяло иск за данъци съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗОДОВ.
Ищцата е доказала разноски в размер на 10 лева – държавна такса, и 850
лева – адвокатски хонорар по договор от 21.04.2023 г. (на лист 14 от делото),
който съдържа и разписка за плащане, от които за втория иск
пропорционално (72,62 % от 12 391,67 лева) следва да се приеме, че е платила
617,27 лева, които се дължат, поради което следва му се присъдят общо
627,27 лева разноски.
Ответникът не претендира и не доказва разноски, поради което не
следва да му се присъждат.
Ищцата следва да бъде осъдена по чл. 77 ГПК да доплати още 10 лева
държавна такса по втория си иск в полза на бюджета на Софийския районен
съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г. иск с правна квалификация чл. 2б
ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата, с код по БУЛСТАТ: *********, и
адрес на управление: София, бул. „Витоша“ № 2, да плати на Г. Д. Г. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Д.“ 2, ул. „О.“ № *, вх. *, сумата от 3391,67
лева (три хиляди триста деветдесет и един лева и 67 стотинки) – обезщетение
за имуществени вреди от забавено връщане на иззет по прокурорска преписка
№ 319/2018 г. на Специализираната прокуратура лек автомобил „Кадилак
Ескалейд“ с рег. № ******** за периода от 24.07.2018 г. до 22.06.2021 г. в
7
размер на дължимия се местен данък за автомобила.
ОСЪЖДА на основание чл. 2б ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД
Прокуратурата, с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Витоша“ № 2, да плати на Г. Д. Г. , с ЕГН: **********, и адрес:
С., ж.к. „Д.“ *, ул. „О.“ № *, вх. *, сумата от 600 лева (шестстотин лева) –
обезщетение за неимуществени вреди от забавено връщане на иззет по
прокурорска преписка № 319/2018 г. на Специализираната прокуратура лек
автомобил „Кадилак Ескалейд“ с рег. № ******** за периода от 30.10.2019 г.
до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното
плащане, като ОТХЪВРЛЯ иска за сума в размер на разликата над 600 лева
до претендираните 9000 лева (девет хиляди лева), за периода от 13.06.2019
г. до 29.10.2019 г. и от 31.10.2020 г. до 22.06.2021 г., както и за вредите от
неудобство за превозване на децата на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 10а, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата, с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“ № 2, да
плати на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“ 2, ул. „О.“ № *, вх.
*, сумата от 627,27 лева (шестстотин двадесет и седем лева и 27 стотинки) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Г. Д. Г. , с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Д.“ *, ул. „О.“ № *, вх. *, да плати по бюджетна сметка на
Софийския районен съд сумата от 10 лева (десет лева) – недоплатена
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8