№ 221
гр. Шумен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500401 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. Е. Б., действаща чрез пълномощника
адв. И. К. от ШАК, срещу решение № 595/25.07.2022 г. по гр.д. № 749/2022 г. по описа на
ШРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и
е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите й претенции и й присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Напоителни системи „ ЕАД, клон
Шумен, представлявано от управителя инж. Д.Г. е депозирал отговор на жалбата, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 749/2022
г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката, с искане съдът да
1
признае за незаконно уволнението й и отмени заповед № 2/07.02.2022 г. на управителя на „
Напоителни системи „, клон Шумен, да я възстанови на предишната й работа „ ръководител
звено Автотранспорт и охрана „ и да осъди работодателя да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа поради
незаконното й уволнение, в размер на 2 025.17 лева, от които 471.90 лева за периода 08.02. –
15.02.2022 г., 665.69 лева за периода 16.02. – 07.03.2022 г. и 887.58 лева за периода 07.03. –
07.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата и извършените по делото разноски.
Ищцата е навела твърдения, че уволнението й е постановено в нарушение на чл.328,
ал.1 от КТ, без да й е дадено предизвестие от работодателя, както и при липса на
изискуемите от закона предпоставки за прекратяване на трудовия й договор на основание
чл.328, ал.2 от КТ, поради липсата на валидно сключен договор за управление и на
разработена от работодателя бизнес програма към датата на уволнението й. Освен това
обжалваната заповед е немотивирана.
В срока за отговор ответникът е оспорил изцяло предявените искове като
неоснователни.
С протоколно определение от 28.06.2022 г. е допуснато изменение на първоначално
предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като е увеличен от 2 025.17 лева на 6 258.72 лева
за периода 08.02.2022 г. – 27.06.2022 г. вкл..
В съдебно заседание на 28.06.2022 г., ответникът е предявил, в условията на
евентуалност, при условие на уважаване на иска на ищцата по чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
възражение за прихващане с негово насрещно вземане за изплатено обезщетение по чл.220
от КТ, в размер на 5 662.74 лева, като с протоколно определение от 19.07.2022 г.
първоинстанционният съд е отказал приемането му за разглеждане, поради недопустимост.
В решението си съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и ги е отхвърлил изцяло като неоснователни, като е осъдил ищцата
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 320.00 лева.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящата инстанция достига
до извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи, че, по силата на допълнително споразумение № 19/29.05.2019 г. по
трудов договор № 18/23.03.2015 г., към датата на уволнението й ищцата е заемала
длъжността ръководител звено „ Автотранспорт и охрана „, Технически отдел в „
Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен, с код 1219-6011, като, според посоченото в
длъжностната й характеристика е била пряко подчинена на управителя на дружеството и й е
било възложено да организира дейността в направлението, организира, контролира и
осигурява електро механичната поддръжка на дружеството, организира, контролира и
осигурява механизация и транспорт в помощ на всички отдели, хидротехнически райони и
звена и организира и контролира охраната на дружеството. Със заповед № 2/07.02.2022 г. на
2
управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен трудовото й правоотношение е
било прекратено считано от 08.02.2022 г., на основание чл.328, ал.2 от КТ / Прекратяване на
трудовия договор на работника с предизвестие, поради сключване на договор за възлагане
на управлението № РД-14-2/25.01.2022 г. /, като е разпоредено на служителката да се
изплатят обезщетение по чл.224 от КТ и чл.220 от КТ – за неспазено предизвестие в размер
на три брутни трудови възнаграждения.
Установи се също, че на 25.01.2022 г. е бил сключен договор № РД-14-2/25.01.2022 г.
между „ Напоителни системи „ ЕАД и Д.С.Г. със срок на действие 3 години, считано от
25.01.2022 г., с който на физическото лице е възложено да управлява и представлява клона
на дружеството в гр. Шумен срещу възнаграждение. В чл.4, ал.1 от договора, в задължение
на управителя на клона е било вменено в двуседмичен срок от подписването му, да
представи за утвърждаване от доверителя проект за управление и бизнес-програма на клона,
съдържаща конкретни икономически показатели и разработени в съответствие с
действащото законодателство и вътрешно нормативните актове на дружеството. В
следващите текстове от договора са били регламентирани и правомощията на управителя,
свързани с управлението и представителството на клона, правилата за определяне размера
на дължимото му възнаграждение, както и съответните гаранции и санкции при
неизпълнение на задълженията му по него.
На л. 448 от първоинстанционното дело е приложено копие от писмена декларация
от Д.С.Г. в качеството му на управител на „ Напоителни системи „ ЕАД клон Шумен, с дата
25.01.2022 г, в която заявява, че е запознат и приема да изпълнява бизнес плана на
дружеството за 2017 – 2021 г. / приложен по първоинстанционното дело /, както и внесения
за одобрение бизнес план за периода 2022 – 2026 г.. Жалбоподателката е оспорила
съдържанието на документа, тъй като копието не е надлежно заверено, както и датата на
изготвянето му.
На л. 214 от първоинстанционното дело е приложено писмо вх. № АД-07-
26НЗ/16.02.2022 г., с което новоизбраният управител на „ Напоителни системи „, клон
Шумен е предоставил на дружеството коригиран вариант на Бизнес план за дейността на
клона като ВиК оператор за периода 2022 г. – 2026 г., който заменя предходния, във връзка с
писмо на изпълнителния директор на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. София, с изх. № АД-
07-26/29.09.2021 г., като на л. 215 – 236 е приложен самият Бизнес план. Видно от
приложените на л.237 – 351 документи, на 11.04.2022 г. управителят на клона е предоставил
на дружеството и табличната част от Бизнес плана, съдържаща подробни справки във връзка
с всички възложени му дейности. На л.352 – 356 е приложена Бизнес програма от м.
февруари 2022 г., изготвена от новия управител на клона, по отношение на която от
доказателствата по делото, включая показанията на разпитания в първа инстанция свидетел
не се установява дали е била изпратена на принципала.
Представен е и бизнес плана на дружеството за периода 2017 – 2021 г., както и
решение на КЕВР за одобряването му, а също и тримесечни отчети за дейността на новия
управител.
3
При така установените факти, съдът прие за установено от правна страна следното:
При предявени от работника искове за защита от незаконно уволнение по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ работодателят дължи да установи при условията на пълно и главно
доказване, че извършеното уволнение е законосъобразно. При иск на работника по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ същият дължи да докаже обстоятелството, че е останал без работа след
уволнението, или е работил на по-ниско платена длъжност от предишната, както и, че е
отправил покана до работодателя за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в
случай, че претендира лихва за забава върху дължимите суми преди датата на завеждане на
исковата молба.
Съгласно чл.328, ал.2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието могат
да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 поради сключването на
договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след
започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КТ, „ ръководство на предприятието „ е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро,
оперативно бюро и други подобни).
Според трайната практика на ВКС, за законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ
е необходимо: 1/ работодателят да е предприятие по смисъла на пар.1, т.2 ДР КТ; 2/
служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на
предприятието по смисъла на пар.1, т.3 ДР КТ, включващо, освен ръководителят и неговите
заместници, също и други лица, чиито функции включват планиране, организиране,
ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за
стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление / напр.
ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и други обособени звена, т. е.
служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови
звена, както и постигането на определени производствени цели /, като ръководният характер
на длъжността се определя от длъжностната характеристика и от естеството на длъжността
и съдържанието на осъществяваните фактически трудови функции и 3/ потестативното
право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от
започване изпълнението на новия договор за управление, който удовлетворява посочените
по-горе критерии. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл.
328, ал. 2 КТ. Тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ сочи, че трябва да е налице
договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и
други договорености, уредени в самия договор за управление. Ето защо при прекратяване на
трудов договор по чл.328, ал.2 КТ на контрол подлежи и факта за наличие на договор за
управление. Съдебният контрол е за законосъобразност, поради което не може произволно
да се разпростира извън така очертания обхват. Необходимо е работодателят да установи, че
4
е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя договор да изпълнява
стопански задачи, налагащи смяна на членове от ръководството. Право да приложи
специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е
сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има
сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се
задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен
стопански резултат. При сключване на нов по време договор за управление, независимо
дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали
бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение.
Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а
именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на
бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и
следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това, възнаграждението му
следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се
определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да
сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ.
Съдържанието на договора за управление се определя свободно от страните, които са
ограничени само от императивни разпоредби на закона. Това е граждански договор, с който
собственикът на едно предприятие (или негов представител) възлага на друго лице
управлението на предприятието с оглед да бъде постигната определена стопанска цел. Тъй
като се касае за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи
поначало не може да се счита за отложено до момента на евентуално административно
одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят
започва веднага да упражнява своите функции, тоест - да изпълнява своята програма, затова
може да прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.2 от КТ. Този извод
следва от поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен
заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно
назначеният нов управител на дружеството може да уволни служителите в ръководството на
предприятието, без да изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята
програма за управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на
административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието
да уволни служителите в ръководството, което би довело до неприложимост на
разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с
други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице
връзка между тях. Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител,
когато този план изрично бъде приет от новия управител. Разпоредбата на чл.328, ал.2, изр.2
КТ не изисква започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление да се
5
свързва винаги и единствено с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план.
Такова допълнително условие за фактическия състав по чл.328, ал.2 КТ от закона не
произтича. Условието не може да се изведе и по тълкувателен път, както за тези
работодатели, които са нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес
програма, утвърдена по надлежен ред и с необходимо съдържание, но и за онези
работодатели, които с договора за управление са възложили изготвяне и/или изпълнение на
конкретна бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който
собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е
възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител,
изпълнителен директор на дружеството и т. нат.) срещу възнаграждение и лицето да е
започнало изпълнението по договора. Изводът произтича от правната характеристика на
договора за управление. Той е каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е
насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск
и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето
на предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно
само когато е по конкретна бизнес програма/бизнес план, неоправдано стеснява приложното
поле на чл.328, ал.2 КТ.
Съгласно чл.52, ал.1 от ППЗПП, управлението и контролът на публичните
предприятия / каквото е ответното / се възлагат с договори за управление и контрол,
сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който
е създадено предприятието. Съгласно чл.53, договорите за управление и за контрол в
публичните предприятия се сключват за срок от 3 до 5 години. Съгласно чл. 54, ал.1, в
договора за управление или за контрол се определят: 1. правата и задълженията на страните;
2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му; 3. отговорността на страните
при неизпълнение на договора; 4. основанията за прекратяване на договора; 5. размерът на
паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те
дават за своето управление; взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване
на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или
контрол в Търговския регистър.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗРВКУ, ВиК операторите разработват бизнес планове за 5-
годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална
програма, с техническа и икономическа част. Съгласно ал.7, бизнес плановете се
предоставят не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно
действащия бизнес план. Съгласно чл.11, ал.1 от закона, изготвените бизнес планове се
одобряват от КЕВР. Съгласно ал.4, одобрените бизнес планове стават задължителни за
изпълнение от съответния ВиК оператор.
В конкретния случай се установи и не спори между страните, че ответникът е
предприятие по смисъла пар.1, т.2 от ДР на КТ, както и, че към датата на уволнението й
жалбоподателката е заемала ръководна длъжност по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ при
същия.
6
От друга страна се установи, че процесният договор за възлагане на управление №
РД-14-2/25.01.2022 г. урежда изрично възнаграждение за управителя и методика за
определянето му, обвързано с постигнатите финансови резултати, както и съответни
икономическа отговорност и гаранции при неизпълнение на програмата му, и отговаря на
изискуемото съдържание по чл.54, ал.1 от ППЗПП. Договорът не съдържа бизнесзадача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, респ. разпоредба,
която да препраща към бизнесзадачата по предходния договор за възлагане на управление,
като в чл.4 е посочено изрично, че в двуседмичен срок от подписването му, управителят се
задължава да представи за утвърждаване от доверителя проект за управление и бизнес –
програма за клона.
Установи се също, че бизнес планът на клона за периода 2017 г. – 2021 г., в сила от
01.01.2017 г. е бил одобрен от КЕВР, както и, че планът за 2022 - 2026 г. е бил предаден на „
Напоителни системи „ ЕАД преди 29.09.2021 г. / писмо изх. № РД-08-79/16.02.2022 г. /, след
което, на 16.02.2022 г. е бил изпратен и коригираният му текстови вариант, а на 11.04.2022
г. и табличната му част на 11.04.2022 г. / писмо изх. № РД-08-188/11.04.2022 /.
По делото е представена декларация от управителя с дата 25.01.2022 г, в която
заявява, че е запознат и приема да изпълнява бизнес плана на дружеството за 2017 – 2021 г.,
както и внесения за одобрение бизнес план за периода 2022 – 2026 г.. Декларацията
представлява частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК, чиято дата е оспорена от
другата страна.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че към датата на уволнението на ищцата –
08.02.2022 г. е имало валидно сключен договор за възлагане на управление между
дружеството и новия управител на клона, съответстващ на изискванията на закона за форма
и съдържание, както и, че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено в
срока по чл.328, ал.2 от КТ.
Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че няма доказателства за
внасяне на гаранция от управителя на клона, счита, че това не опорочава процесния договор,
тъй като законът не поставя като изискване за неговата действителност предоставянето на
такава, нито определя срок за това.
По въпроса налице ли са били бизнес план и програма, въз основа на които
управителят да е осъществявал конкретни стопански задачи, налагащи смяна на
ръководството, съдът приема, за доказано, че към датата на уволнението на служителката е
имало изработен план за дейността на дружеството за 2022 – 2026 г., който независимо, че е
бил коригиран в един по-късен момент е бил действащ, макар и не задължителен до
одобряването му от КЕВР. Както беше изложено по-горе ответното дружество е публично
предприятие, като неговият бизнес план се разработва от публичното предприятие и се
приема от неговия управителен орган, а след това се одобрява от КЕВР, като до
одобряването му от Комисията задължителен за дружеството е предходния. Това обаче не е
7
пречка управителят да осъществява дейност съобразно новия бизнес план и да изпълнява
стопанските задачи, заложени в него, като носи имуществена отговорност при непостигане
на съответния резултат. От друга страна, дори да се приеме, че новият управител не е
прилагал новия бизнес план, то, по силата на чл.11, ал.4, вр. чл.10, ал.1 от ЗРВКУ той е бил
обвързан от предишния, поради което не може да се приеме възражението на
жалбоподателката, че е осъществявал дейност без конкретен бизнес план и програма. На
следващо място, видно от договора за управление, на управителя изрично е бил предоставен
определен срок след сключването му, в който да разработи проект за управление и бизнес-
програма на клона в отделен документ и този срок не е бил изтекъл към датата на
прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, поради което не може да се вменява
във вина на работодателя отсъствието на подробно разработени програма и бизнес задачи,
респ. това да е пречка за осъществяване на правото му по чл.328, ал.2 от КТ, в какъвто
смисъл е и актуалната практика на ВКС. Поради горното, намира, че възражението за
незаконност на уволнението поради липса на третата предпоставка по чл.328, ал.2 от КТ е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Досежно възражението на жалбоподателката, че заповедта й за уволнение не била
мотивирана, намира, че е несъстоятелно и също следва да се отхвърли, доколкото в
документа е посочено изрично, че причина за прекратяване на трудовия договор е
сключването на договор за възлагане за управление № РД-14-2/25.01.2022 г., което
съобразно съдебната практика е достатъчна мотивировка на заповедта, тъй като основанието
е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други аргументи за решението си да
освободи служителя, заемащ ръководна длъжност в повереното му предприятие на
основание чл.328, ал.2 от КТ.
Като несъстоятелно следва да се отхвърли и възражението на жалбоподателката за
неспазен срок на предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, предвид факта, че в заповедта за
уволнение изрично е посочено, че, вместо предизвестие ще й бъде изплатено обезщетение за
срока на същото, която възможност е предоставена в полза на работодателя и, от която той
има право да се възползва без да е необходимо съгласие на работника или служителя.
В съответствие с изложеното, достига до извод, че уволнението на жалбоподателката
е законно, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ изцяло неоснователен, което налага да
се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежат и акцесорните
претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Поради изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на
1 320.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 595/25.07.2022 г. по гр.д. № 749/2022 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, ет.7, ап.35 да
заплати на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен, ЕИК 8311600780272, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. Петра № 1, деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 1 320.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, при условията на
чл.280 от ГПК, в едномесечен срок считано от 03.11.2022 г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9