РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. ХАСКОВО, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500478 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260080/25.05.2021 година, постановено по гр.д. №
710/2020 година, РС-Харманли е приел за установено по отношение на К. М.
Ш. от град ***, че съществува вземането на Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД – София, в размер на сумата 910,05 лева, от които 900,05 лева
изплатено застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2020 година до
окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение №
284/30.06.2020 година по ч.гр.д. № 379/2020 година по описа на Районен съд
Харманли. С оглед изхода на делото, сторените от дружеството-застраховател
деловодни разноски за заповедното и исковото производство са възложени на
К.Ш..
Недоволна от постановеното решение е останала ответницата в
първоинстанционното производство К. М. Ш.. Обжалва решението с
оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушения на
1
материалния закон. Настоява, че първоинстанционният съд не е отчел това, че
за нея като водач на увреждащото МПС не е съществувало законово
задължение да остане на местопроизшествието. Освен това, въпреки липса на
такова задължение, тя присъствала на мястото на ПТП, оказала максимално
съдействие на полицейските органи и завела до автомобила си, като с това
спомогнала разкриването на обстоятелствата, при които е станало пътно-
транспортното произшествие. Що касае неизпробването за употреба на
алкохол, то това се дължало на преценка на органите на реда, а не на нейно
поведение. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба,
прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт, за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество-ищец в
първоинстанционното производство ЗК “Лев Инс“ АД – София подава писмен
отговор, с който заема становище за правилност – законосъобразност и
обоснованост на обжалвания съдебен акт. Прави искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението на РС-
Харманли, както и за присъждане на деловодни разноски, направени в
производството пред ХОС.
Доказателствени искания не се направени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд
2
намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с
правна квалификация по чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Застрахователят-ищец основава
исканията си на твърдение, че в негова полза съществува вземане, дължимо
от ответницата, произтичащо от задължението на виновния водач да
възстанови на застрахователя платеното обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, в хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КТ, а именно – когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. А от тях се
извежда следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото относно това, че на 14.04.2016 година около
23.55 часа в град *** ответницата К. М. Ш. като водач на лек автомобил Ауди
А 4 с рег. № *** виновно е причинила ПТП, като с управлявания от нея
автомобил е блъснала паркиран на бул. *** до блок *** лек автомобил Пежо
„Брокер“ с рег. № ***. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е
съставен протокол за ПТП № *** година, с актосъставител мл.инспектор в
ПП-КАТ З.Т.М. Този протокол е представен от ищеца и е приет като
доказателство по делото. Видно от протокола, в него е отразено, че от ПТП са
настъпили само материални щети по двата автомобила, а освен това е вписано
следното изречение: „Не спира за да установи какви са последиците от
произшествието“. Обективираните в протокола за ПТП факти и
обстоятелства, касаещи процесното ПТП, са възприети и при съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № *** година. А
констатацията за това, че виновната водачка не е спряла за да установи какви
са последствията от ПТП, са дали основание на актосъставителя да приеме, че
е извършено нарушение на правилата за движение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП. На свой ред, административнонаказващият орган е издал НП № ***
година и наложил санкция за това нарушение.
Няма спор и относно това, че гражданската отговорност на водача на
3
увреждащия автомобил Ауди А4 е била застрахована с договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с дружеството-ищец ЗК „Лев
Инс“ АД – София.
По делото са събрани допустими гласни доказателства, които
доизясняват обстоятелствата относно поведението на ответницата веднага
след ПТП. Така, от показанията на свидетеля З.Т.М. – инспектор към КАТ,
съставил протокол за ПТП, още с пристигането на местопроизшествието по
подаден сигнал, той заварил там ответницата и нейния баща. Присъствието си
на местопроизшествието К.Ш. обяснила с това, че именно тя е водачът,
причинил ПТП. Обяснила всички обстоятелства, при които е реализирала
пътно-транспортното произшествие, признала вината си и завела органите на
реда до мястото, където е била паркирала автомобила си. Признала също, че е
усетила сблъсъка между двете коли, но не спряла, а продължила до дома си,
уведомила баща си и с него двамата се върнали на мястото на ПТП.
Свидетелят обяснява още, че не е тествал водачката за употреба на алкохол,
тъй като е преценил, че след като тя е ходила до дома си и от момента на ПТП
до пристигането му на местопроизшествието са минали около 25 минути, то
резултатите от изследването може да не бъдат обективни.
При така събраните доказателства и установена фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Правото на застрахователя на регрес на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от
КЗ възниква в случаите, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и то само в случаите, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
поведението на ответницата Ш. в качеството на виновен за реализирането
на ПТП водач, а именно: Действително, усещайки сблъсъка между двата
автомобила тя не е спряла за да установи последиците от ПТП, а е
продължила до дома си, където е паркирала своята кола. След това, обаче, тя
4
се е върнала на местопроизшествието и то незабавно. Последното
обстоятелство съдът приема за установено от показанията на полицейския
служител св. М., които по презумпция са добросъвестни и надеждни.
Свидетелят обяснява, че в рамките на 25 минути след подадения на тел.112
сигнал е пристигнал на мястото на ПТП и там вече са го чакали ответницата
Ш. и баща . Съдът счита, че предвид конкретните установени обстоятелства
по делото не може да се постави знак на равенството между поведението на
виновната водачка Ш. и „напускане на местопроизшествието“ в смисъла,
който влага законодателят, предоставил на застрахователя правото на регрес
в хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Не случайно задължението на
делинквента да възстанови на застрахователя платеното обезщетение се
обвързва с наличие на законово задължение за виновния водач да остане на
мястото на ПТП в лимитативно изброени в закона случаи. Тава е така, защото
напускайки местопроизшествието, виновният водач би могъл да затрудни или
осуети разкриването на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то или
да избегне проверка за употреба на алкохол. В разглеждания казус не само
ответницата не е затруднила проверката, извършена от служителя на КАТ, но
и е направила всичко зависещо от нея за правилно изясняване на случая:
явила се е незабавно, дала обяснения, в които е признала, че тя е причинила
ПТП и то виновно, завела е полицейския служител до увреждащия
автомобил. Действително, в протокола за ПТП, в съставения АУАН и във
впоследствие издаденото наказателно постановление е обективирано, че тя не
е спряла на местопроизшествието за да установи последствията от ПТП. Но
отново предвид конкретните обстоятелства, не може да се приеме, че това
поведение на виновната водачка е „напускане на местопроизшествието“ по
смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Неизвършването на проверка за употреба
на алкохол също не се дължи на поведението на ответницата, а на
субективната преценка на полицейския служител – тя се е върнала на
местопроизшествието само 25 минути след ПТП и то още преди идването на
компетентните органи на МВР, няма данни да е отказала тестване, т.е. не е
осуетила провеждането му. Ето защо ХОС приема, че при условията на пълно
и главно доказване ищецът по делото не е установил наличието на такова
поведение на виновния водач-ответницата, което да обоснове правото му на
застрахователен регрес в претендираната хипотеза.
5
Само за пълнота ХОС намира за необходимо да изложи и следните
съображения: Както вече бе посочено по-горе, не всеки случай на напускане
на местопроизшествието от виновния водач дава основание на застрахователя
на делинквента да претендира регрес. Изрично нормата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от
КЗ регламентира, че застрахователят има правото да иска възстановяване на
платеното обезщетение от виновния водач само ако по силата на закона той е
бил длъжен да остане на мястото на ПТП. Анализът на действащото
доказателство показва, че в разглеждания случай такова задължение за
водачката Ш. не е съществувало. Така, доколкото по делото безспорно е
установено, че от процесното ПТП са настъпили само материални щети, то
приложимата норма, регламентираща задължението на участник в
пътнотранспортно произшествие е тази по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.“ Задължителното
оставане на мястото на ПТП до пристигането на компетентните органи на
МВР е предвидено само за случаите, когато при произшествието са
пострадали хора (чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП), но разглежданият случай
не е такъв. Повече от това, съгласно разпоредбата на чл. 125 от същия закон,
разглежданата по делото хипотеза дори не е посочена като основание за
задължително посещение на мястото на ПТП от полицейските органи.
По тези съображения ХОС приема, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на релевантните факти и обстоятелства от значение за
реализиране на правото му на регрес по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КТ. Предявеният
от ищеца иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК се явява недоказан, а от
там и неоснователен. Като е достигнал до противоположния извод, РС-
Харманли е постановил неправилно решение. Изводите му не намират опора
в събраните по делото доказателства и материалния закон, което сочи на
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Въззивната жалба от К. М. Ш. е основателна и следва да бъде уважена, а
атакуваното решение – отменено изцяло.
Предвид изхода на спора, доколкото въззивната жалба е преценена като
основателна, а предявения иск – неоснователен и недоказан, то на К.Ш.
следва да бъдат възстановени всички разноски, направени от нея в исковото
6
производство пред двете инстанции, а именно – заплатен адвокатски хонорар
300 лева и държавна такса 26,13 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260080/25.05.2021 година, постановено по
гражданско дело № 710/2020 година по описа на РС-Харманли, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „Лев Инс“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено по
отношение ответницата К. М. Ш. с ЕГН ********** от град
***, съществуването на вземания на ищеца в размер на сумата 910,05 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № *** и
ликвидационни разноски по щетата, относно причинени при ПТП на
14.04.2016 година в град *** имуществени вреди на лек автомобил „Пежо“
„Боксер“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
379/2020 година по описа на РС-Харманли – 14.04.2020 година до изплащане
на вземането, както и претенциите за разноски за заповедното и исковото
производства.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на К. М. Ш. с ЕГН ********** от
град *** направените в двете съдебни инстанции деловодни разноски в
размер на 326,13 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8