Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.София, 14.11.2012г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №6272 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

В исковата си молба ищците А.З.Т.- лично и като законен представител на малолетните С.А.З. и З.А.Т. твърдят, че са наследници на починалия при настъпило на 22.08.2009г. ПТП А. М.И.. Виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил ”М.” с ДК№******* П.С.С., която нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на велосипедиста А. И.. Ищцата А.Т. живеела на семейни начала с починалия А. И. и заедно отглеждали двете си деца- другите ищци С.А.З. и З.А.Т.. Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач била застрахована при ответното дружество „З.Б.В.и.г.". Наказателното производство по случая не било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Смъртта на А. И. причинила на ищците големи болки и страдания поради съществуващите преди катастрофата близки отношения между тях, обич, разбирателство и взаимна привързаност. Малолетните деца на починалия били лишени и от издръжка за периода от датата на процесното ПТП до навършване на пълнолетие. Ищците молят ответникът да бъде осъден да заплати: на З.А.Т. сумата от 100 000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на А. И., с който живяла на съпружески начала; на С.А.З. - сумата от 150 000 лева- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му А. И., както и сумата от 12 000 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди от лишаването му от издръжка от родител за периода от датата на процесното ПТП до навършване на пълнолетие; на З.А.Т. - сумата от 150 000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща и А. И., както и сумата от 20400 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди от лишаването й от издръжка от родител за периода от датата на процесното ПТП до навършване на пълнолетие. Претендират и законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от датата на настъпване на процесното ПТП до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.    

Ответникът „З.Б.В.и.г." оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че липсва застрахователно правоотношение и не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че ищците не са сред кръга лица, имащи право на обезщетение, имуществените вреди са недоказани, а неимуществените- завишени по размер. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който управлявал велосипед без предпазна каска, светлоотразителни знаци и други светлини по велосипеда. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че С.А.З. и З.А.Т. са деца на А.З.Т.. За баща е посочено „неизвестен”.

От представеното по делото удостоверение за раждане от ***г*** Загора е видно, че А. М.И. е роден на ***г. от майка С.В. И. и баща М.Р. И.. Удостоверението е издадено въз основа на акт за раждане №22/10.10.1975г. от представения по делото акт за раждане №22/10.10.1975г. се установява, че А.М.Р. е роден на ***г. от майка С.Е.В. и баща М.Р.Ю.. В графа „Бележки” е отбелязано, че имената на лицето, за което е съставен актът се променят на А. М.И., имената на майката се променят на  С.В. И., а на бащата- на М.Р. И..

Видно от препис- извлечение от акт за смърт №0534/24.09.2009г. А. Младенов Рашев с ЕГН:********** е починал на 22.09.2009г. вследствие на гръдна и черепномозъчна травма.

От представената по делото и неоспорена от страните справка от базата данни на ИЦ към ГФ се установява, че между ответника в качеството на застраховател и собственика на лек автомобил с ДК№******* е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №0350947100031871 със срок на действие от 26.04.2009г. до 25.04.2010г.

С представеното по делото писмо изх.№П00025/07.01.2011г. ответникът е отказал на ищците заплащане на обезщетения за претърпени вреди от настъпило на 22.08.2009г. ПТП поради липса на виновно поведение на застрахования водач на МПС.

От показанията на разпитания свидетел Димитър Банов се установява, че свидетелят познава както ищците по делото, така и починалия А. И.. Между ищцата А.З.Т. и починалия нямало сключен граждански брак и децата не били припознати от бащата, но между тях имало любов и се обичали. Живеели близо десет години заедно, били нормално семейство. За ромите било обичайно да не сключват граждански брак. Настъпилото ПТП и смъртта на А. било голяма трагедия за А. и двете деца, и до момента плачели. Посещавали редовно църквата, помагали им с храна и с каквото могат. Липсата на съпруг и баща им влияела. Откакто свидетелят ги познавал не се били разделяли, А. бил добросъвестен и кротък човек, трудолюбив, осигурявал прехраната на семейството. Жена му работела по полетата сезонна работа. За децата се грижела изцяло тя. Досега нямала връзка с друг мъж, била вярна и грижовна жена. При децата се усещало, че тъгуват за баща си. След смъртта на А. всичко се променило в живота им, посещението на гробището станало част от живота им. Когато имало празници не можели да се съберат с никой, винаги по лицата им личала мъката.

От показанията на разпитания свидетел И.Ч. се установява, че познава починалия от 15 години. Заедно беряли плодове срещу заплащане, работели в строителни фирми като общи работници. Познава жена му, ходели си на гости. Починалият имал две деца- С. и З., на 4 и на 7 години. Починалият се грижел добре за децата, нямало конфликти между тях, добре се разбирали, живеели в една къща заедно с бащата на А.. А. много плакала след смъртта на А., след като свидетелят и съобщил за смъртта му, припаднала. На ищците и досега им било мъчно за починалия, ходели често на гробищата. А. живеела с баща си и децата си, нямала друг мъж. Свидетелят бил очевидец и на процесното ПТП. Били четирима велосипедисти, движели се в колона един след друг, на около 10-15 метра разстояние. Първи бил А., след това К., трети- свидетелят Ч. и последен- починалият А. И.. Карали вдясно, до мантинелата. Пътят бил  двупосочен, платната били разделени с непрекъсната линия. К. (вторият по ред) носел фенер, с който осветявал пътя, било тъмно. Починалият А. карал последен в колоната и също  държал голям фенер (прожектор), за да осветява. На колелото на починалия имало светлоотразител отзад на калника. Нямало банкет, пътят бил широк.

От показанията на разпитания свидетел П.С. се установява, че колоездачите нямали никакви светлоотразители. Преди да настъпи удара свидетелката не видяла нищо. Видяла нещо като сянка, първоначално си помислила, че е ударила животно като куче или кон. Не била излизала от дясната ограничителна линия на пътното платно. Карала с около 80 км/ч на къси светлини, тъй като имало насрещно движение, Пътувала от Казанлък за Стара Загора, имало интензивно насрещно движение.

От заключението на изслушаната АТЕ се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лекият автомобил „М." се движи в посока от гр.Казанлък към гр. Стара Загора с включени къси светлини на фаровете и скорост около 90 км/ч. В същата посока, попътно се движат един зад друг, на дистанция 10-15 метра един след друг четири велосипедиста, като първи е К. Б., втори- А. А., трети- И.Ч. и последен- починалият А. И.. Само вторият велосипед (на К. Б.) е бил оборудван с фар и динамо. Велосипедът на починалия А. И. не е имал светлоотразител на задния калник, но е имал червен светлоотразител на спиците на предното колело. А. И. е носел електрически фенер-прожектор, който според свидетеля Ч. е осветявал пътя много добре. Лекият амтомобил застига и удря с левия край на предната си броня последния велосипедист А. И., движещ се на 1,6 м вляво от десния край на платното за движение. Ударът е нанесен в задното колело, което е силно деформирано, а целият велосипед е отхвърлен напред и надясно и е паднал вдясно от пътя, върху ската. Велосипедистът А. И. при удара е качен на дясната част на предния капак, гърбът му се удря в десния край на челното стъкло, а главата в предната дясна част на покрива на автомобила. В процеса на удара тялото на велосипедиста И. е придобило скорост около скоростта на автомобила и е отхвърлено напред и леко надясно. След летеж около 29 метра тялото пада със силен удар върху пътната настилка, където се образува петно от кръв, след което тялото се е плъзгало по асфалтовата настилка напред и е оставило праволинейна диагонална ивица от кръв с дължина 26,4 метра, насочена надясно под малък ъгъл 1,08° и свършваща до място, където тялото на И. е спряло неподвижно. След този първи удар автомобилът продължава движението си и застига следващия велосипедист И.Ч., движещ се пред последния А. И., в десния край на платното за движение, на около 1,0-1,1 м от десния край, поради което автомобилът удря дясната дръжка на кормилото на този велосипед. Няма данни за неизправности на л.а. М.. Велосипедът на А. И. не е имал светлоотразител на задния калник нито на спиците му, имал е само светлоотразител на спиците на предното колело. Не е има фар и динамо, поради което е технически неизправен. Велосипедът на И.Ч. (третият в колоната)   също няма светлоотразители, фар и динамо. Вторият велосипед (на К.) е имал преден фар и динамо, но не е имал светлоотразители. Първият в колоната велосипед е имал неръждаеми (никелирани) калници и светлоотразител, но няма данни за наличие на фар и динамо. Поради непълното си оборудване за осветяване на пътя с фар и динамо, и липсата на светлоотразители, с които другите участници могат да ги видят и разпознаят като участници в движението върху платното за движение нощно време от далечно разстояние над 150 метра, вещото лице счита всички велосипеди за технически неизправни. Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара е около 90 км/ч. Скоростта на велосипедистите е около средната- 12 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. при движение с 90 км/ч и поява на неподвижен обект или навлизащ странично от банкетите, е 80 метра, а при застигане на велосипедиста, движещ се със скорост 12 км/ч, е 66 метра. За да има техническа възможност водачът на л.а. да намали скоростта си чрез аварийно спиране, до изравняване със скоростта на велосипеда, преди да го застигне и удари е необходимо да го види от разстояние не по-малко от 52 метра, осветен от фаровете на автомобила. Предвид факта, че л.а. „М." е със съвременни фарове, най-вероятно водачът е имал възможност да възприеме велосипедиста от разстояние не по-малко от необходимото 52 метра и да предотврати удара (за да се даде точен отговор е необходимо да се извърши експериментално изследване на видимостта в аналогични условията на тъмнина, защото видимостта зависи и от други външни за автомобила фактори). От страна на последния в колоната велосипедист е необходимо велосипедът да е сигнализиран с червена светлина отзад или червен светлоотразител, което би дало възможност на водача на застигащия ги автомобил да види светлината от светлоотразителя от разстояние над 100 метра и да предприеме мерки за избягване на удара разрешената скорост за извън населени места. Като се има предвид, че л.а. е спрял на 107 м след мястото на удара на А. И., най-вероятно водачът е реагирал със закъснение за спиране и то след настъпване на удара.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.

В случая от приетата по делото справка от базата данни на ИЦ към ГФ безспорно се установи, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. ”М.” с ДК№*******, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила по цитираната по-горе застрахователна полица.

Настоящият състав намира, че се установява и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД. От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната АТЕ се установява извършването на деяние от страна на водача на лек автомобил ”М.” с ДК№******* П.С.С. и противоправността на това деяние- съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът на лекия автомобил, макар и да се е движел с разрешена за този участък от пътя скорост, последната е била несъобразена с конкретните пътни условия- в тъмната част на денонощието, на къси светлини на автомобила и при интензивно насрещно движение. Според заключението на вещото лице по АТЕ предвид факта, че л.а. „М." е със съвременни фарове, най-вероятно водачът е имал възможност да възприеме велосипедиста от разстояние не по-малко от необходимото 52 метра и да предотврати удара, а предвид мястото на спиране на автомобила след удара (на 107 метра след него), водачът е реагирал със закъснение за спиране и то след настъпване на удара.

Въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това. Настъпването на вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват както от останалите писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Предвид изложеното, налице са всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ. 

От друга страна се установява да е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат. Починалият е управлявал в тъмната част на денонощието технически неизправен велосипед- без фар и светлоотразители, с което е нарушил разпоредбите на чл.79, т.3 и 4 от ЗДвП. Поради това съпричиняването следва да се определи в размер на 50%.

По размера на неимуществените вреди:

Претендира се обезщетяване на неимуществени вреди- душевни болки и страдания от настъпилата смърт на А. М.И., от лицето, живяло с него на съпружески начала и от отглежданите от него деца. Съгласно Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, право да получат обезщетение за вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС е допълнена т.2 на раздел Трети от постановлението № 4/61 г. на Пленума на ВС, като е разширен кръга на имащите право на обезщетение за неимуществени вреди лица- добавени са като такива отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на социалистическото общежитие.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че ищците попадат сред кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И.- първата ищца е живяла с него на съпружески начала около 10 години преди процесното ПТП, а вторият и третият ищец са отглеждани от него като свои деца.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че към момента на настъпване на смъртта на А. И. същият е бил на 33 години и до този момент с ищците са имали сплотено семейство и са живели в едно домакинство, в атмосфера на взаимно уважение, обич и разбирателство. Починалият бил добър човек, грижел се както за децата, така и за жената, с която живеел на съпружески начала. Ищците преживели тежки духовни и морални страдания, които не е възможно да намерят точен паричен еквивалент. Безспорно страданията на ищците ще продължат и за вбъдеще, а децата ще продължават да изпитват непрекъснато липсата на духовна и материална опора поради смъртта на баща им. Всичко това обуславя висок интензитет на претърпени болки и страдания, особено що се отнася до малолетните деца поради крехката им възраст и ноторно известната дълбока и силна връзка между баща и дете. Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетенията за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за ищците С.А.З. и З.А.Т., и в размер на 60 000 лева за ищцата А.З.Т. биха репарирали в относително пълен обем претърпените и продължаващи занапред душевни болки и страдания от смъртта на А. И.. Така определените обезщетения следва да се редуцират съобразно пиретия размер на съпричиняване на вредоносния резултат- с 50%. По тези съображения предявените от ищците искове за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважат в размери от по 50 000 лева за С.А.З. и З.А.Т. и в размер от 30000 лева за ищцата А.Т., а за горницата над тези суми до пълните предявени размери от по 150000 лева и 100000 лева- да се отхвърлят като неоснователни.

По предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди:

Настоящият състав намира тези искове за неоснователни и недоказани по размер. На първо място ищците не са припознати от починалия и поради това не е налице законово задължение за последния да ги издържа. Дори и да беше налице такова задължение обаче, то имуществените вреди от процесното ПТП следва да бъдат установени по размер от ищците, което не е сторено в настоящото производство- не са събрани никакви доказателства за това от издръжка в какъв размер са лишени малолетните деца. Поради това предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

По искането за присъждане на законната лихва от 16.02.2008г.  до окончателното изплащане на обезщетенията:

Правото на увредения да претендира обезщетение директно от застрахователя съгласно чл.226, ал.1 от КЗ възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е обусловено от последното. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква с настъпването на застрахователното събитие. Дължимото обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение от прекия причинител на вредите, чийто източник е непозволеното увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетенията.

По разноските:

Ищците са били освободени от заплащане на ДТ, направили са разноски по производството в размер на 150 лева и са били защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което следва да им се присъдят 45 лева, а на адв. П.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2735 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от исковете. Съдът намира, че върху така определеното адвокатско възнаграждение не следва да начислява ДДС, каквото искане е направено от процесуалния представител на ищците, поради липса на законово основание за това. Ответникът е направил разноски в размер на 200 лева, а възнаграждението за защита от юрисконсулт в случая е в размер на 9098 лева, поради което следва да му се присъдят общо 4352 лева- съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху размера на уважените искове, или 5200 лева. С протоколно определение от 07.05.2012г. на ответника е определен допълнителен депозит за разноски в размер на 386 лева, за допуснатия му свидетел при призоваване П.С.. По делото вносен документ не е представен, поради което и на основание чл.77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата по сметка на СГС.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „З. А. Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК***********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати на А.З.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. М.И. при ПТП на 22.08.2009г., заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2009г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 100000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. А. Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:*************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати на С.А.З. с ЕГН:********** и на З.А.Т. с ЕГН:**********, и двамата чрез законния им представител– майка А.З.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х..”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумите от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева на всеки от тях- обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. М.И. при ПТП на 22.08.2009г., заедно със законните лихви върху тези суми от 22.08.2009г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над тези суми до пълните предявени размери от по 150000 лева, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.З. с ЕГН:********** и З.А.Т. с ЕГН:**********, и двамата чрез законния им представител– майка А.З.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. *** против  „З. А. Д.„Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК***********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№*, искове с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ,  за заплащане на сумите съответно 12000 лева и 20400 лева- обезщетения за претърпени имуществени вреди- лишаване от издръжка от родител за периода от 22.08.2009г. до навършване на пълнолетие, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „З. А. Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати на адв.П.К. ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2735 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и пет лева).

ОСЪЖДА А.З.Т. с ЕГН:**********, С.А.З. с ЕГН:********** и З.А.Т. с ЕГН:**********, последните двама чрез законния им представител– майка А.З.Т. с ЕГН:**********, всички със съдебен адрес: гр.Казанлък, ул. „П.Х.”№33, офис 3, чрез адв.П.К. ***, да заплатят на „З. А. Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№*, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 4307лв. (четири хиляди триста и седем лева)- разноски по делото, изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА „З. А. Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 5200 /пет хиляди и двеста/ лева- ДТ върху уважената част от исковете, както и на основание чл.77 от ГПК- сумата от 386 лева (триста осемдесет и шест лева)- невнесен депозит за разноски.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: