№ 20631
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110103509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Н. Й., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 1
663,10 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
..............., аб. № ............., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 19.05.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 179,59 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 25.04.2023 г., сумата от 55,51
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 19.05.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 10,59 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед № 15448 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 27307/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.
Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговора на исковата молба, с който прави
1
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявените искове по основание и
размер, като поддържа, че по делото не се доказвало ответникът да притежава някое от
качествата, с които се свързва възникването на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Не се установявала идентичност между
процесния имот и имота по представените документи за собственост. Оспорва общите
условия на ищеца да са влезли в сила. За процесния период не бил налице нормативно
предвиденият договор с дружество за топлинно счетоводство. Размерът на вземанията бил
изчислен аритметически неправилно и въз основа на некоректни показания на
измервателните уреди. Ищецът не установявал датата на публикуване на фактурите, поради
което вземанията не били изискуеми. Не се доказвало да е изпратена и получена покана за
вземането за цената на услугата по дялово разпределение. Позовава се на чл. 62, ал. 2 ЗЗП,
като излага, че в случая била налице принудителна продажба. Оспорва доказателствената
стойност на представеното от ищеца извлечение от сметка. Иска от съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „НЕЛБО“ АД, конституирано по делото
с Определение № 31746/05.08.2024 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за
имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. 27307/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. Й..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от
съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна
искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането
по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е
да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока,
с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В
настоящото съдебно производство спорно в отношенията между страните е възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
2
топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се в ................
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства -
Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 182, том I, рег. № 1917,
дело № . г. по описа на ..., нотариус с район на дейност СРС, с рег. № 031, и Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 177, том II, рег. № 4146, дело
№ 324/2006 г. по описа на ..., нотариус с район на дейност СРС, с рег. № 014, за целите на
настоящото производство се установява, че за исковия период Е. Н. Й. се е намирала в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството на собственик на
процесния имот, находящ се в ................ По отношение възражението на ответника, че
липсва идентичност между процесния имот и описания в представените документи за
собственост имот, съдът счита, че не е налице противоречие между събраните по делото
доказателства, което да породи обосновано предположение, че става въпрос за различен от
процесния имот. Ето защо, съдът намира, че за исковия период клиент на топлинна енергия
и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна
енергия е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу приложимите
общите условия, поради което съдът намира направеното с отговора на исковата молба
възражение в тази връзка за неоснователно.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните за този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
3
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „НЕЛБО“ АД,
който извод следва от представените по делото писмени доказателства – Протокол от ОС на
ЕС от 04.09.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, и Договор от 20.09.2002 г.,
сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в която се намира процесният
имот, както и от представените от „НЕЛБО“ АД по делото отчетни документи и от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По тази причина съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че за процесния период не е налице
нормативно предвиденият договор с дружество за топлинно счетоводство. Дори и при липса
на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на
задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна
енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че за етажната
собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената
топлинна енергия.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по
делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. През този период сградата
се е топлозахранвала от една абонатна станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от
„Топлофикация София“ ЕАД по общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установява
се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпредЕ. между всички
потребители на сградата. Вещото лице посочва, че данните по отношение на показанията на
топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи и разпредЕ.та между потребителите ТЕ
съответстват на данните в съобщенията към фактурите за процесния имот. За исковия
период ФДР „НЕЛБО“ АД е извършвала разпределението на ТЕ в сградата след отчет на
уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна
собственост. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни
тела, като в сградата в режим на етажна собственост не се е ползвала топла вода. Имотът е с
отопляем обем от 208,09 м3 съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда. Видно от протокол от 30.01.2018 г. е направена промяна на кубатурите на имотите,
като за процесния ап. 1 пълният обем е променен на 219 м3. На базата на този отопляем
обем е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съобразно
Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект в сградата. Топлинна енергия за загряване на топла вода и за общи части не е
начислявана. Съгласно заключението сума за ТЕ за БГВ не е начислявана за исковия период.
Установява се, че отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение в сградата в
режим на ЕС се за исковия период е извършвано в съответствие с действаща нормативна
уредба, в т.ч. със Закона за енергетиката и с Наредбата за топлоснабдяването.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, както и с изравнителни
сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по
делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне
на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта,
че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи
4
заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на
ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „...В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закона за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането . Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез
инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката
и нежеланието за преустановяване по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за наличие на
„принудителна продажба“ по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, както и относно това, че размерът
на вземанията е изчислен въз основа на некоректни показания на измервателните уреди.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от
ФДР за процесния период, вещото лице по СТЕ е стигнало до извод, че стойността на реално
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период е 1 471,28 лева.
В действащите към съответните периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо
съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по
изравнителните сметки, както и че на потребителя е предоставяна услуга дялово
разпределение.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ за
процесния период не са налице плащания от ответника в настоящото производство. Вещото
лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е
5
извършено изравняване на прогнозните стойности. В тази връзка следва да се отбележи, че
доказателствената стойност на приобщеното по делото извлечение от сметка съдът
преценява и съобразява в съвкупност с останалите приети по делото доказателства за
изясняването на спора от фактическа страна. В случая съдът намира, че ССчЕ е компетентно
изготвена в съответствие с приобщените по делото съобщения към фактури и извлечението
от сметка.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.05.2023 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С
Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай процесният период започва от 01.05.2020 г., като вземането за
стойността на доставената топлинна енергия за м.05.2020 г. е станало изискуемо на
15.07.2020 г. /след изтичането на посочения 45-дневен срок/. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С
оглед датата на подаване на заявлението – 19.05.2023 г., следва, че изискуемостта на
вземането за м.05.2020 г. е настъпила след 19.05.2020 г., т.е., липсват вземания, които да са
станали изискуеми преди 19.05.2020 г., поради което възражението за настъпила погасителна
давност за вземането за топлинна енергия се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено дотук и доколкото ответникът не твърди и не доказва
плащане на задължението, съдът намира предявения иск за частично основателен – до
размера за сумата от 1 471,28 лева, представляваща стойността на реално доставената и
потребена топлинна енергия, опредЕ. от вещото лице по СТЕ, като за разликата до пълния
предявен размер за сумата от 1 663,10 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.05.2023 г., до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
6
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
от ищеца писмени доказателства и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира в тази
му част, а именно – сумата от 55,51 лева. Давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за
м.05.2020 г. е започнала да тече от 01.06.2020 г., поради което давностният срок не следва да
се счита за изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. Ето защо
претенцията за стойността на услугата за дялово разпределение се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, поради
което възражението в отговора на исковата молба, че след като датата на публикуване на
фактурите не е установена, то вземанията не са изискуеми, се явява неоснователно.
Размерът на дължимите суми, посочен в ССчЕ не съвпада изцяло с изчисленията на
вещото лице по СТЕ, които съдът е кредитирал за определяне на дължимата незаплатена
топлинна енергия. Оттук и дължимата мораторна лихва върху уважената за исковия период
главница в размер на 1 471,28 лева, представляваща стойността за реално доставената и
потребена топлинна енергия, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор и приема, че за исковия период от 15.08.2021 г. до 25.04.2023 г. възлиза за сумата
от 259,65 лева. С оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде
уважена изцяло за сумата от 179,59 лева.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
7
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /въпреки изрично дадените на ищеца указания в
този смисъл с доклада по делото/, поради което акцесорната претенция в размер на 10,59
лева за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер от 88,18 лева за
заповедното производство, от които 38,18 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в общ размер от 1 188,18 лева за
исковото производство, от които 38,18 лева за държавна такса, 300 лева за особен
представител на ответника, 350 лева депозит за СТЕ, 350 лева за депозит за ССчЕ и
определено от съда в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. От така
направените разноски на ищеца по съразмерност ще се присъдят 78,83 лева за заповедното
производство и 1 062,18 лева за исковото производство.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото не е претендирал такива, разноски не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Е.
Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ...................., дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 471,28 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..............., аб. № .............,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.05.2023 г., до
окончателното плащане, сумата от 179,59 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2021 г. до 25.04.2023 г., сумата от 55,51 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.05.2023 г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 15448 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27307/2023 г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над 1 471,28
лева до пълния предявен размер от 1 663,10 лева, и изцяло иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
цената на услугата по дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес ...................., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, сумата от 78,83 лева - разноски за заповедното
производство и сумата от 1 062,18 лева - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД като трето лице-
8
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9