№ 2947
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я.Н.Д.
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от Я.Н.Д. Административно наказателно дело №
20211110209832 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № Р-10-441/02.06.2021 г. издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 7 000 лева на жалбоподателя Ч. Д. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 114б, ал. 2, пр.
1 вр. с ал. 1, пр. 2, хип. 3 от ЗППЦК.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил
задължението си по чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 2, хип. 3 от ЗППЦК в
срок от 7-дни след избора си на регулирания пазар, където са допуснати до
търговия акциите на дружеството, декларация съгласно изискванията на чл.
114б, ал. 1 от ЗППЦК. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр.
София, на 26.09.2020 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от Ч. Д. Д.,
който сочи, че няма извършено нарушение, тъй като е представил на „БФБ“
АД декларацията по на чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК дори и преди посочения от
1
закона срок вкл. преди провеждането на Общото събрание, на което
потвърдил изложената в нея информация. Допълва, че поведението му е
съответно на целта на закона. На следващо място посочва, че в АУАН
липсвали твърдения относно това има ли той вина за извършеното нарушение
което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до
нередовност на издаденото НП. Отделно от това, в условия на алтернативност
се позовава на чл. 28 от ЗАНН като твърди, че случаят е маловажен. Предвид
това се претендира обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от своя упълномощен представител – адв. Чеглайски, който
поддържа жалбата. Изтъква, че АНО неправилно бил приложил
материалноправната норма на чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК. Жалбоподателят
уточнява, че ОС на акционерите на „Монбдат“ АД било проведено на
18.09.2021 г. и на него жалбоподателят бил избран за член на СД на
дружеството. Последното заявило за вписване в Търговския регистър (ТР)
промяната в състава на членовете на СД. Избирането на жалбоподателя за
член на СД на дружеството било вписано в ТР на 05.10.2020 г. и от тази дата
следвало да тече срокът за представяне на декларацията по чл. 114б, ал. 2
ЗППЦК. Позовава се на разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ, съгласно който в
решенията на общото събрание на дружеството относно избор на нов член на
СД имали действие от вписването им в ТР. Излага аргументи за
„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – КФН, чрез процесуалният си представител –
юрисконсулт Гьорчев, изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Посочва, че в чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК ясно било посочено, че 7-дневният
срок започвал да тече от избора на съответното лице от ОС, а не от момента
на вписването на този избор в ТР. Отхвърля доводите за маловажност на
случая. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на КФН при потвърждаване на НП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
„Монбат“ АД, гр. София притежава статут на публично дружество и
2
предвид това е адресат на разпоредбите на ЗППЦК.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на
КФН по електронен път - e-Register, е вх. № 10-05-4036 от 17.08.2020 г.,
„Монбат” АД е представило в КФН покана за свикване на редовно годишно
общо събрание на акционерите (РГОСА), насрочено за 18.09.2020 г.,
съответно за 05.10.2020 г. при липса на кворум на основание чл. 115, ал. 14 от
ЗППЦК, в чийто дневен ред е включена точка 11, от която е видно, че г-н Ч.
Д. Д. е предложен за избор за член на СД н „Монбат“ АД. Видно от
представения по делото протокол на 18.09.2020 г. било проведено редовно
годишно общо събрание на акционерите на „Монбат: АД, на което Ч. Д. Д.
бил избран за член на съвета на директорите на дружеството.
С писмо, изх. № РГ-02-1 -241 от 12.10.2020 г. от „Българска фондова
борса“ АД („БФБ“ АД) е поискана информация за това на коя дата са
представени изискваните от новоизбраните членове на СД на „Монбат“ АД
декларации, включително от жалбоподателя Д.. В отговор, с писмо вх. № РГ-
02-1-241 от 13.10.2020 г. „БФБ“ АД е посочила, че декларация по чл. 114б,
ал. 1 от ЗППЦК е представена от г-н Ч.Д. като част от писмените материали,
приложени към поканата за свикване на РГОСА, постъпили в деловодството
на „БФБ“ АД на 17.08.2020 г. Последващи декларации, съгласно изискванията
на чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК не били постъпвали в „БФБ“ АД от нито един от
новоизбраните членове на СД на „Монбат“ АД, вкл. от жалбоподателя Д..
С оглед изложеното св. В.С. съставил АУАН № Р-06-994 от 14.12.2020
г., в присъствие на двама свидетели при съставянето му. На 22.12.2020г.,
препис от същия е връчен на дружеството, като в акта не са изложени
възражения срещу него. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН № Р-06-994/14.12.2020г. и при пълна идентичност
на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 02.06.2021 г.
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, издала НП № Р-10-441, с което на основание чл.
83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, пр.
2 от ЗППЦК е наложено на жалбоподателя Ч. Д. Д., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 7 000 лева за
нарушение по чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 2, хип. 3 от ЗППЦК.
3
НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2021г., като дружеството е
подало жалба срещу него до КФН на 21.06.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените
по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел – В.С., както и събраните по
надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства
(АУАН; НП; известие за доставяне; възражение; кореспонденция;
декларация; разпечатка от електронен регистър; заповед за компетентност).
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй
като същите са подробни, последователни, не съдържат противоречия и се
подкрепят от писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и Заповед № З-
249/20.10.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване
на процесуалните правила и материалния закон.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
4
Правилно е определено мястото на извършване на нарушението. Спорът
между страните е концентриран основно до посочената датата на
нарушението и е предпоставен от отговора на въпроса за правилното
тълкуване на чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК и, по-конкретно, от кой момент
започва да тече 7-дневния срок - от момента на избора от ОС на дружеството
(18.09.2020 г.), или от вписване на решението в ТР (05.10.2020 г.). За
последното жалбоподателят търси аргументи от разпоредбата на чл. 231, ал. 4
от ТЗ, че това решение има действие от вписването му в търговския регистър.
АНО от своя страна възразява, че разпоредбата на ЗППЦК е ясна, а той се
явява специален по отношение на ТЗ. По посочения въпрос е налице
противоречива съдебна практика на съдилищата в страна, с която съдът е
запознат.
В тази връзка, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя
принципното разбиране, че при разпоредено от законодателя конститутивно
действие на вписването в търговския регистър на определени обстоятелства
(какъвто е настоящият случай) предвидения конститутивен ефект на
вписването намира своето проявление само по отношение на трети за същото
лица. В случая адресат на нормата на чл. 114б, ал. 2 са новоизбраните членове
на СД на дружеството, които не трети лица спрямо дружеството. Предвид
посоченото, доколкото няма качеството трето лице по отношение на
дружеството, жалбоподателят не може да се позовава на посочената
разпоредба. Следователно цитираните текстове от ЗППЦК и ТЗ не са в
колизия помежду си, предвид на което и безпредметно (макар и вярно) е
твърдението, че законите се отнасят като специален към общ. Впрочем двете
разпоредби не си противоречат и от гледна точка на конкретното им
съдържание, доколкото разпоредбата на чл. 114б, ал. 2 ЗППЦК не предвижда
изключение от общото правило, че изборът на нови членове на СД има
действие от вписването им в ТР. Предвид посоченото и доколкото началото
на срока по чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК е обвързано с момента на избор на
лицето за член на съвета на директорите, а не с момента на вписването на това
обстоятелство в Търговския регистър, съдът намира, че АНО правилно е
приел, че жалбоподателят – избран за член на управителния орган на
публичното дружество на редовно годишно общо събрание на акционерите,
проведено на 18.09.2020 г. – е следвало да декларира пред КФН и „БФБ“ АД
5
обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК в срок до 25.09.2020 г. Същият
не е строил това и понастоящем, а наказващият орган, правилно е приел, че
нарушението е извършено на 26.09.2020 г. – първият ден след изтичане на
срока за подаване на посочената декларация.
В АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, част
от предмета на доказване, като допълнителни пояснения могат да бъдат от
полза, без непосочването им да бъде повод за изтъкване на допуснато
процесуално нарушение.
В хода на съдебното производство е установено, че Ч. Д. Д., в
качеството си на новоизбран член на съвета на директорите на „Монбат“ АД,
не е изпълнил задължението си по чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1, хип. 2
ЗППЦК, а именно - да представи в КФН декларация за юридическите лица, в
които притежава пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото
събрание или върху които има контрол; за юридическите лица, в чиито
управителни или контролни органи участва или чиито прокурист е; за
известните му настоящи или бъдещи сделки, за които счита, че може да бъде
признат за заинтересовано лице, в срок до 25.09.2020 г. (вкл).
„Монбат“ АД притежава статут на публично дружество - вписано е в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.
30, ал. 1, т. 3 ЗКФН, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран
пазар и като такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК.
Чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1, хип. 2 ЗППЦК задължава членовете
на управителните и контролните органи на публично дружество в 7-дневен
срок от избирането им да декларират обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1
ЗППЦК пред управителния орган на публичното дружество, пред КФН и пред
регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите а
дружеството.
Нарушението по чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1, хип. 2 ЗППЦК е
формално и е довършено с изтичане на срока за представяне в КФН на
декларация с предвиденото в закона съдържание, без дължимото поведение
да е било реализирано. Законодателят не е поставил изискване към формата
на вина, поради което нарушението би било съставомерно и при
непредпазливост.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че няма законова
6
пречка задължените лица да декларират предварително обстоятелствата по
чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК, при положение че липсва впоследствие подадена
декларация за промяна на така декларираните обстоятелства. По
необходимост (както СРС е имал случай да отбележи и в други свои решение
по идентични кзуси), подаването на така декларация има смисъл само към
определен момент. Целта е осъществяване на адекватен текущ контрол по
отношение на обстоятелствата, предмет на съдържанието и към момента на
придобиването на новото качество – член на съвета на директорите. Преди
този момент, подателят не е субект на задължението по чл. 114б, ал. 1 от
ЗППЦК, съответни не носи отговорност за съдържанието и в това му
качество. Отделно от това промяната или липсата на промяна на посочените
обстоятелства към по-късни момент не може да се презумира.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към
държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Приложението на цитираната разпоредба не е изключено и при формалните
административни нарушения (каквото е процесното), но преценката следва да
бъде направена не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В случая същото е застрашило обществените отношения,
свързани с провеждането на ефективен последващ контрол върху дейността
на поднадзорен субект – публично дружество, като се касае не за забавено
изпълнение (предвид различното разбиране за началния момент на течение на
срока), а за пълно неизпълнение – доказателства декларация да е представена
липсват и към датата на приключване на съдебното следствие. Ето защо
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, който изключва маловажност на нарушението
С оглед на гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и
правилно, на основание чл. 221, ал. 1, т. 4 ЗППЦК, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
посочената разпоредба, който извърши или допусне извършване на
нарушение на чл. 114б от закона, се наказва с глоба, в размер от 7 000 до 10
000 лв. Наложената санкция е в минималния размер, поради което и подробни
разсъждения по размера на санкцията са безпредметни.
По разноските.
7
При този изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
доколкото въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, както и
предвид наличието на изрично искане в този смисъл, в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-441/02.06.2021 г.
издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 222, ал. 2, т. 4 от
ЗППЦК на Ч. Д. Д., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 7 000 лева, за нарушение по чл. 114б, ал. 2, пр. 1 вр. с ал.
1, пр. 2, хип. 3 от ЗППЦК.
OСЪЖДА Ч. Д. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8