Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… декември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№217 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.625 ТЗ.
Постъпила е молба от „Л.“ АД, ЕИК*********, в
която се твърди, че дружеството има качество на кредитор по отношение на
ответника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, чиито вземания произтичат от търговски
сделки- описаните договори за заем. По силата на тези обвързаности молителят
има изискуеми парични вземания, както следва: от договор, сключен на 08.06.2015
година, при предоставен заем от 4 715 000 лв. Между същите страни е
сключен договор за заем, по което настоящият молител има задължение към
ответника в размер на 3 930 000лв.
На
24.06.2015 година страните са сключили споразумение, по силата на което са
извършили прихващане между насрещните вземания и ликвидни и изискуеми
задължения до размера на по- малкото от тях. С това споразумение е постигано
съгласие сумата от 784 100лв, представлява остатък от задължението на
ответника. На същата дата е възникнало и нова облигационна връзка между
страните, по силата на която „Л.“ АД се е задължил да предостави в ваем на
ответника сумата от 4 712 000лв, като е навирано съществуващото
задължение на ответника от 784 000лв, като такова, което е част от
заемната сума от 4 712 000лв. Уговореният срок за връщане на заетата сума
е до 31.08.2017 година, при уговорена възнаградителна лихва от 5% върху целия
размер на предоставените парични средства на годишна база…
В срока за отговор ответникът не дава такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен договор за паричен заем от
12.06.2015 година, по силата на който, ответникът „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, в
качество на заемодател, е предоставил на настоящия молител „Л.“ АД, ЕИК*********,
в качество на заемател, сумата от 4 350 000лв, като заемателя е поел
задължение да върне тези суми в срок до 30.06.2015 година, с опция за
предсрочно погасяване на дълга. При неизпълнение на поетото задължения,
страните са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху остатъчния
размер на дълга, както и обезщетение съгласно общите разпоредби на ЗЗД.
По делото е представен договор за паричен заем от
08.06.2015 година, сключен между същите страни, по силата на който „Л.“ АД, ЕИК*********,
в качество на заемодател, предоставя на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, в качество
на заемател, сумата от 1 000 0000лв, при уговорен срок за връщане до
31.12.2016 година. Страните са се съгласили, че за периода на ползване на
заетата сума от заемателя, същият дължи цена на ползване под форма на
възнаградителна лихва в размер на 5% годишно.
Към този договор, на 23.06.2015 година страните
сключват допълнително споразумение, по силата на което се променя размера на
заетата сума от 1 000 0000лв на 4 720 лв, както и срока за погасяване
на дълга – 31.12.2017 година. Всички останали клаузи на договора остават
непроменени.
На 24.06.2015 година страните подписват
споразумение, с което приемат, че „Л.“ АД към датата на подписване на
споразумението им дълг към „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, в размер на
3 930 000лв, а „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, има дълг към „Л.“ АД, ЕИК*********,
в размер на 4 715 000лв, произтичащи от описаните в това споразумение
сделки.
В това споразумение страните са обективирали
извършено прихващане на двете насрещни задължения до размера на по- малкото от
тях, като са приели, че към датата на споразумението ответникът по това дело „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, дължи на молителя „Л.“ АД сумата от 784 100лв.
По делото е представен договор за паричен заем от
24.06.2015 година, по силата на който „Л.“ АД, ЕИК*********, в качество на
заемодател, предоставя на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, в качество на заемател,
сумата от 4 712 000лв, в която сума се съгласавят да бъде включена и
сумата от 784 000лв, като заемодателят се е съгласил до предостави на заемателя
сумата от 3 927 900лв, а последният е приел да я възстанови в срок до
21.08.2017 година, като за периода на ползване се е съгласил да заплаща цена за
същото, под формата на възнаградителна лихва, в размер на 5%годишна лихва.
При липса на точно изпълнение страните са
уговорили обезщетение (неустойка) под формата на наказателна лихва от 10% върху
стойностния размер на предоставената сума.
За установяване сключването на договорите за заем и с оглед техния реален характер, съдът е
допуснал ССчЕ, изготвена от в.л. С.М., която с допълнителното си заключение
потвърждава, че молителят чрез банкови преводи, е предоставил на ответника
заемните суми, който факт се потвърждава и от представените от молителя
платежни нареждания.
По делото са представени 6 броя писма от ответника
да молителя, касателно извършени частични плащания по договора за заем от
24.06.2015 година, в частта за главницата – общо в размер на сумата от 4 711 300лв.
По делото е представен договор за паричен заем №
20151221, сключен на 21.12.2015 година между същите страни, като заемодателят „Л.“
АД, ЕИК*********, е предоставил на заемателя „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, заема
сума от 240 000лв, със срок за нейното връщане – до 04.04.2016 година, при
уговорена възнаградителна от 4,5%.
Към този договор, на 03.04.2016 година, е сключено
допълнително споразумение, с което страните променят срока за връщане на
заемната сума, а именно до 14.08.2017 година, както и размера на лихвения
процент – на 5% годишна база.
На 01.08.2017 година страните по този договор
сключват договор за цесия, по силата на който длъжникът- заемател „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК*********, прехвърля на своя кредитор- заемодател свои вземания към „Ф.“
ООД, ЕИК *********, в размер на сумата от 190 000лв, ведно с неговите
принадлежност, включително и изтекли лихви, вместо изпълнение по договора за
заем, посочено по- горе.
На 11.08.2017 година страните сключват
допълнително споразумение към договора за заем от 21.12.2015 година, с който
променят падежа като се съгласяват, че до 31.12.2018 година заемателят следва
да върне на заемодателя заетата сума.
Заемателят връща сумата от 50 000лв, като
част от дължимата главница на 24.08.2017 година.
На 12.01.2016 година страните по делото сключват
нов договор за заем, по силата на който „Л.“ АД, ЕИК*********, в качество на
заемодател, предоставя на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, в качество на заемател,
сумата от 206 000лв, с уговорен срок за нейното връщане – 31.12.2018
година, при 5% възнаградителна годишна лихва.
На 24.08.2017 година заемателят възстановява
сумата от 115 700лв.
За установяване сключването на договорите за
заем и с оглед техния реален характер,
съдът е допуснал ССчЕ, изготвена от в.л. С.М., която с допълнителното си
заключение потвърждава, че молителят чрез банкови преводи, е предоставил на
ответника заемните суми, който факт се потвърждава и от представените от
молителя платежни нареждания.
По делото не се спори относно това, че размерът на
вземанията на настоящия молител към ответника са в общ размер на сумата от
601 671,67лв, както не се спори, че падежът на същите е настъпил –
крайната дата за погасяване на дълга, произтичащ от описаните сделки е
31.12.2018 година.
По делото е допуснато и изслушано заключение от
изготвената от вещото лице ССчФИЕ.
Констатациите на вещото лице са следните:
Активите на ответника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК********* за
периода 2013-2017 година са изцяло текущи(краткотрайни), съставени от парични
средства и вземания, като до 2016 година преобладават паричните средства, а
през 2017 година структурата на текущите активи се променя и към 31.12.2017
година вземанията съставляват 95,35% от балансовата им стойност, а
относителният дял на паричните средства е 4, 65%.
Балансовите стойности на пасивите е посочена в
изготвените от вещото лице таблици(стр.5 от заключението) и характерна
особеност на тези пасиви за изследвания период от време е декапитализацията на
предприятието, която е следствие на отчитаните загуби през всички годишни
периоди, при все по- големи размери. За целия изследван период предприятието
отчита загуба, чийто размер нараства, като най- големият размер на загубата е
през 2016 година и тя е в размер на 251 хил.лв.Едновременно с това задълженията
на предприятието непрекъснато нарастват, като след 31.12.2017 година и към
31.12.2017 година тези задължения са осчетоводени като нетекущи.
Относно показателите за ликвидност вещото лице за
целия изследван период е посочило следните показатели, изчислени на база
финансовите отчети на дружеството, както следва: за 2013 и 2014 година- КОЛ
0,24, КБЛ -0,24, КНЛ и КАЛ – 0,17; за 2015 година – КОЛ и КНЛ – 0,97 и КНЛ и
КАЛ – 0,91; за 2016 година – КОЛ и КБЛ- 1101, КНЛ и КАЛ – 10,41; за 2016 година
– КОЛ и КНЛ – 0,50, КНЛ и КАЛ – 0,02. За 2018 година дружеството не е съставило
своите финансови отчети и е създало пречки за събиране на доказателства за своето
финансово-окономическо състояние, поради което вещото лице не е изготвило
заключение. По същия начин е състоянието и за 2019 година.
При изчисляване на показателите за ликвидност на
ответника за 2017 година, вещото лице е съобразило, че не всички задължения на
ответника към молителя на намерили отражение в неговите счетоводни отчети, като
разликата е от 427 хил.лв и при отразяване на действителния размер на
задълженията, показателите за ликвидност на ответника за 2017 година се
влошават още повече и са следните КОЛ-0,14, КБЛ – 0,14 и КНЛ и КАЛ – 0,007.
Показателите за финансова автономност на
предприятието са отрицателни, т.е. извън допустимите граници, като показателен
в тази насока е все по- големият недостиг на собствен капитал.
По отношение на стойността на имуществото по
последния изготвен към 31.12.2017 година баланс на дружеството е 86 хил.лв.
Заключението е изготвено въз основа на документи, получени от НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
По активната материална легитимация на молителя в
това производство.
Същият се легитимира като кредитор с парично
вземане, чийто правопораждащ ЮФ са сключените между него и ответника договори.
По характера на сделките.
Същите са
сключени от търговци и по силата на постигнатото съгласие страните са
приели, че молителят ще заеме на ответника посочените парични средства. Безспорно тези сделки не попадат в обхвата на нормата на чл.286,
ал.2 във връзка с чл.1, ТЗ и не представляват абсолютни търговски сделки. Същите са относителни търговски сделки по
смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, сключени от ответника във връзка с осъществяваната
от него търговска дейност, за които важи презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ и в
тежест на ответника е да опровергае тази презумпция, което страната не е
сторила в този процес.
Съдът приема, че молителят е изправна страна по
тези договори и е кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от
посочените по- горе договори, дефинирани от съда като търговски сделки
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната
стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на
текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на
предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези
активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това
съотношение. Получените от вещото лице коефициенти за ликвидност са извън
референтните стойности за целия изследван период, като за периода след
31.12.2017 година ответникът е създал препятствия за установяване на
действителното му финансово- икономическо състояние, поради което съдът, на
основание чл.161 ГПК приема, че краткотрайни активи страната не притежава.
Вещото лице изрично е посочило, че за целия период дружеството е на загуба,
която се задълбочава и към 31.12.2017 година е декапитализирано. Следователно за този изследван период се налага извод, че ответникът не
разполага с краткотрайни активи, които да способстват търговецът да поеме
плащанията си, поради което следва да се приеме, че търговецът е
неплатежоспособен.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Показателите за ликвидност за целия изследван период са под
референтните стойности, с изключение на периода към 31.12.2016 година, но този
период представлява изключение и спорадична проява на платежоспособност на
ответника. Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и текущи задължения е обективно установена и нейното
проявление са именно показателите за ликвидност.
Вземанията на настоящия молител са станали
изискуеми към 31.12.2017 година и към 31.12.2018 година.
Обективната невъзможност на ответника да посреща
своите текущи задължения е факт към 31.12.2013 година, но съотнесена към изискуемостта
на вземанията на молителя, тази неплатежоспособност като обективна невъзможност
за плащане е налице към 31.12.2017 година, когато е станало изискуемо вземането
на молителя по договора за заем от т
24.06.2015 година.
Ето защо за начална дата на
състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2017 година.
По делото липсват доказателства, че ответникът разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните
разноски в производството. Поради това съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение „А.Т.“ ЕООД, ЕИК********* следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и
спиране на производството.
Съдът, на
основание чл. 629б от ТЗ, следва да укаже на кредиторите да внесат сумата от 3 000 лева, необходима за
покриване на началните разноски в производството - възнаграждение на временен
синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на
търговеца. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, че спряното
производство по може да бъде възобновено, ако в течение на една година бъде
открито достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума за
предплащане на разноски. В противен случай същото ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.
629б и чл. 632 от ТЗ
суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ, съдът
Р
Е Ш
И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2017
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***.
СПИРА производството по търговско дело № 217 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6-6
състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може
да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, че ако в срок от една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на
длъжника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА
СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ
– София-град дали по отношение на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се
изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от
настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се
изпрати по настоящото дело
в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТР.
СЪДИЯ: