Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Наталия Дичева
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас.
АНД № 2752/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от заместник – председател на Комисия за финансов надзор
/КФН/, ръководител на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ против
Решение № 1279/28.09.2022 г. по АНД №20223110201803/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление Р-10-84/13.04.2022 г.
на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116 ал.1 т.3 от Закон за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на „В. финанс“ ЕООД, ЕИК **********, са наложени 13
административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева за 13 нарушения на чл.53 ал.3 вр.
чл.11 ал.1 т.1 и чл.10 т.3 от ЗМИП. На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, РС –
Варна е предупредил „В. финанс“ ЕООД, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Осъдена е КФН да заплати на „В. финанс“
ЕООД сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторените от
дружеството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторът
чрез гл. юрисконсулт Г. сочи, че мотивите на решението са противоречиви, защото
е отбелязано, че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението,
след което съдът е приел, че е налице маловажен случай и е отправено
предупреждение за извършените нарушения. Посочено е в решението, че районният
съд не е извършил проверка относно обществената опасност на нарушението и от
въззивния съд е игнорирано съдържанието на представените от наказаното лице
анкетни карти, като тези мотиви не съответстват на постановения краен резултат.
Касаторът намира, че мотивите са противоречиви, не установяват волята на съда и
само на това основание следва решението да се отмени. Изложени са доводи, че
датата за всяко едно от нарушението е правилно определена. Оспорва извода, че
нарушенията са маловажен случай. Не са налице доказателства, че те са
отстранени преди съставяне на АУАН. Дори и да се приеме обратното не следва това
обстоятелство да е предпоставка за прилагане на чл.28 от ЗАНН, отделно от това АУАН
е издаден в законния срок. Налице са 13 нарушения, което свидетелства че не е
налице изолиран случай. Това, че е първо по ред нарушение не е предпоставка за задължително
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение
и потвърждаване на НП. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
процесуалните нарушения са съществени се иска делото да се върне за ново
разглеждане. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и
разноски за превод на договор.
Ответната
страна – „В. финанс“ ЕООД, с управители
и представляващи заедно Б.С.В. и Д. Г. К., чрез адв. Х.Р. оспорва жалбата.
Изтъква, че от представените пред административнонаказващия орган /АНО/ анкетни
карти се установява, че дружеството е изпълнило задължението си, за което няма
преклузия. В този смисъл са законосъобразни изводите на РС – Варна. В писмени
бележки са изложени подробни съобщения в защита на становището. Претендира
присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.
Представителят
на Прокуратурата счита, че датата на всяко от нарушенията е определена правилно
и не са налице основания да се приеме, че случаите са маловажни. Моли
оспореното решение да бъде отменено и да се потвърди НП.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районният
съд е приел за установено следното:
„В.
финанс" ЕООД е лицензиран инвестиционен посредник /ИП/ съгласно Решение №
54-ИП/26.02.2003 г. на Държавната комисия по ценните книжа, Решение № 511-ИП от
12.11.2003 г., Решение № 580-ИПЛ4.07.2004 г. и Решение № 146-ИП/22.02.2006 г.
на КФН, вписано е в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1,
т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) под регистрационен №
РГ-03-205 и е с издаден Лиценз от КФН на Република България за предоставяне на
определени инвестиционни услуги и извършване на определена инвестиционна
дейност по смисъла на чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти
(ЗПФИ). Установено е, че с клиентите относно които са наложени имуществени
санкции с процесното НП са сключени договори за търговия на международните
финансови пазари чрез платформа за електронна търговия, с които се установяват
делови взаимоотношения по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на
ЗМИП и е възникнало задължение за инвестиционния посредник да прилага мерките
за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП, включително и мярката по чл. 10, т. 3
от ЗМИП, по начина, посочен в чл. 53, ал. 3 от ЗМИП. В хода на проверката са
предоставени клиентски досиета, в които не били установени налични документи
(анкети, въпросници или др.), от които да е видна професионалната дейност и
целта и характера на участие на лицата в деловите взаимоотношения. Във връзка с
Искане на документи № 3, изпратено по електронна поща на 21.07.2021 г., с
писмо, вх. № РГ-03-205-17#142 от 27.07.2021 г. „В. финанс“ ЕООД, е предоставил
информация, относно това как инвестиционният посредник събира информация за
професионалната дейност на клиентите - физически лица и целта и характера на
участието на клиентите в деловите взаимоотношения съгласно изискванията на чл.
53, ал. 3 от ЗМИП, като в същото е посочено, че „...ИП „В. финанс" ЕООД
събира информация за професионалната дейност на клиентите - физически лица и
целта и характера на участието на клиентите чрез попълването от клиентите на
специална анкетна карта, която съдържа информация, във връзка с изискванията на
чл. 53, ал. 3 от ЗМИП. Така попълнените анкетни карти са част от досиетата на
клиентите и същите са представени в хода на осъществяваната проверка“. Ведно с
писмените разяснения е представена и декларация от управителите на ИП „В. финанс"
ЕООД от 26.07.2021 г., в която същите потвърждават, че са изпратени всички
документи, изискани и относими към Искане № 2. Прието е от АНО наличие на
нарушение по чл. 35, ал.3 от ЗМИП относно 13 лица, с които дружеството е
встъпило в делови взаимоотношения. В
решението подробно са описани 13 броя АУАН, въз основа на които е издадено
процесното НП относно установените нарушения.
РС
– Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган. АУАН и НП са
издадени в предвидените срокове и при липса на процесуални нарушения. Вменените
нарушения на чл. 53, ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 11 ал.1 т.1 и чл. 10 т. 3 от ЗМИП
се установяват от обективна страна. Прието е, че доказателствата по делото и
отразената в НП фактическа обстановка се установява, че в хода на контролната
проверка от „В. финанс“ ЕООД като задължено лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП
многократно са изискани доказателства и обяснения относно прилагането на
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗМИП по отношение на клиентите, визирани в
обжалваното НП. В отговор от страна на дружеството са представени клиентските
досиета, в които не са били приложени доказателства за изпълнение на
извикванията на чл. 53, ал. 3 от ЗМИП. Едва след съставяне на процесния АУАН са
депозирани анкетни карти с посочените клиенти. Върху този частен свидетелстващ
документ обаче не е поставена дата, нито официална заверка, поради което,
съобразявайки етапа на ангажирането му и правилото на чл. 181 от ГПК, РС –
Варна е приел, че същия следва да се счита съставен от датата на представянето
му. Според правилото на чл. 11, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 са длъжни да
прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на делови
взаимоотношения. В случая деловите отношения са възникнали към момента на
сключване на договорите с посочените лица. Въззивният съд е направил извод, че
неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. Прието е, че случаят
разкрива белезите на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото задължението
макар и извън установения срок е изпълнено преди установяване на нарушението.
Нарушителя е приложил редица от способите за постигане на целите по чл.1 от ЗМИП, поради което дейността му не е в ярък разрез с установения ред на
държавно управление.
Оспореното
решение е незаконосъобразно.
РС
– Варна е приел, че деловите отношения са възникнали към моментна сключване на
договорите с посочените лица, поради което неправилно е посочена датата на
извършване на нарушението. Следват мотиви, че деянието е маловажен случай, като
към тях се съдържат два изречения, които не са в съответствие с изложението
„Такава проверка от районния съд не е извършена. Без конкретен мотив въззивната
инстанция е игнорирала както представените от наказаното лице анкетни карти по чл.
53, ал.3 от ЗМИП, така и етапа на прилагането му към административната преписка
– преди съставяне на АУАН“.
В
настоящите 13 случая ИП „В. финанс“ ЕООД е сключил договори за търговия на
международните финансови пазари чрез платформи за електронна търговия, като в
т.9.1 от договорите е посочено „Настоящият
договор влиза в сила от момента на заверяване на сметката на В. финанс с
минималната сума, с която Клиентът може да сключва сделки, определена в
Тарифата“. От приложените към договорите – „Отчет за текущото състояние и
движенията по сметките за ценни книжа и парични средства“ се установява, кога е
датата на входящ превод, като тази дата е посочена в НП като дата на извършване
на нарушението съгласно чл. 53, ал.3 от ЗМИП и §1, т.3 от ДР на ЗМИП.
Законосъобразно АНО е определил датата на извършване на нарушението за всяко
едно от тях, като това е датата, на която е постъпила сума по сметката на всяко
от лицата. Неправилен е извода на РС – Варна, че в тази насока е допуснато
нарушение. Настоящата инстанция възприема, че РС – Варна е приел, че датата на
нарушението не е посочена правилно, но това не е основание за отмяна на НП,
поради което е изложил мотиви за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл не
следва, че е налице противоречие в мотивите, но безспорно същите са
незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон.
Относно
цитираните по-горе две изречения в мотивите на решението за маловажност на
нарушението, действително те не съответстват на извършеното от РС – Варна,
защото той е направил проверка за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Въпреки тези
изречения, от цялото изложение на мотивите се установява волята на въззивния
съд, а именно, че са извършени нарушенията посочени в НП, но същите са
маловажни. Поради изложеното не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на съдебното решение, което да е
основание за връщане на делото за ново разглеждане. Нужните факти за решаване
на спора са правилно установени, но са направени изводи, които са в нарушение
на материалния закон.
РС
– Варна е приел, че анкетните карти относно 13 лица, с които са сключени
договори са представени преди издаване на АУАН.
Процесният АУАН е съставен на 03.11.2021 г., а анкетните карти са
представени с писмо от 09.11.2021 г., като във възражение срещу АУАН е
посочено, че „анкетните карти“ са въпросници, които клиентите попълват он лайн
преди откриване на реална сметка и сключване на договор с брокера по
дистанционен начин, като те са неразделна част от досието на клиента.
Видно
от представените анкетни карти, същите не са подписани от клиентите, не е
посочена датата на съставянето им и в сключените договори не е посочено, че са
част от тях. В т.11 от договорите е посочено, че клиента попълва декларация и
съгласие и същите са представени като придружаващи документи към договора, за
разлика от анкетните карти. В този смисъл настоящата инстанция приема, че
анкетните карти са съставени към датата на представянето им 09.11.2021 г. Към тази дата – 09.11.2021 г. са отстранени
нарушенията, но това не води до извод, че към датите посочени в НП не са извършени.
Събраните доказателства безспорно установяват наличие на извършени нарушения на
чл. 53, ал.3 от ЗМИП, вр. чл.11, ал.1, т.1 и чл.10, т.3 от ЗМИП, тъй като при
встъпване в делови взаимоотношения „В. финанс“ ЕООД не е събрал данни за
професионалната дейност на съответното лице и целта и характера на участието на
лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни и
информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг
подходящ начин. В съответствие с чл. 18 от ЗАНН за всяко от установените
нарушения е наложено наказание имуществена санкция от 5000 лева, в предвидения
минимум съобразно чл. чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМПИ.
С
всяко едно от извършените нарушения е създадена предпоставка за изпиране на
пари по смисъла на чл.2, ал.1, т.1-4 от ЗМИП. По своята същност изпирането на
пари и свързано с прикриване на нарушение или престъпление, поради което
обществената опасност на същото е значителна. В този смисъл установените
нарушения не са маловажен случай и чл.28 от ЗАНН неправилно е приложен от въззивния
съд.
Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в двете инстанции и сторени разноски за превод на
документи. От фактура и преводно нареждане от 21.07.2022 г. се установява, че
КФН е заплатила сумата от 366,60 лева за превод на договор със З. З.. Договор
от 12.02.2021 г. със З. З. е съставен на английски език, поради което КФН е
представила превод на същия в производството пред РС – Варна. Разходите за
превод са разноски в съдебното производство, тъй като при липса на жалба административнонаказващия
орган нямаше да извършва лицензиран превод на документа, т.е. разноските са
сторени в съдебното производство, а не в административнонаказателното, поради
което се дължи заплащането им. Извършено е процесуално представителство от
юрисконсулт в производството пред РС – Варна и настоящата инстанция. Делото не
е с фактическа и правна сложност, поради което за всяко от делата се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, т.е. общо 160 лева. На
основание чл. 63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, следва „В. финанс“ ЕООД да бъде осъден да заплати в
полза на КФН юрисконсултско възнаграждение за двете дела и сторени разноски в
общ размер на 526,60 лева.
Предвид изхода на спора искането на ответната
страна за присъждане на възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което
се оставя без уважение от съда.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ
Решение №1279/28.09.2022 г. по АНД №20223110201803/2022 г. по описа на Районен
съд – гр. Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №Р-10-84/13.04.2022 г. издадено от заместник –
председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на „В. финанс“ ЕООД, ЕИК **********, за 13
/тринадесет/ нарушения на чл. 53, ал.3 от ЗМИП вр. чл.11, ал.1, т.1 и чл.10,
т.3 от ЗМИП на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП са наложени 13 /тринадесет/
имуществени санкции всяка в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „В. финанс“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати в полза на Комисия за финансов надзор сумата в размер на 526, 60 лева /петстотин
двадесет и шест лева, и шестдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.