Решение по дело №1778/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Чолакова, против Решение №714/17.07.2023г., постановено по НАХД №1821/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено наказателно постановление № K-22-88-F636084/15.04.2022г. на Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас , с което за извършено нарушение на чл. 124, ал. ЗДДС, „Изгрев 2020“ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 9750 лева, на осн. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- липса на посочена дата на извършване на нарушението. Неправилно е приел и нарушение на чл.34 от ЗАНН. Според него в АУАН и в наказателното постановление са посочени всички данни, въз основа на които да е възможно да се установи датата на извършване на нарушението и липсата на изричното й посочване по никакъв начин не води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Що се касае до чл.34 от ЗАНН посочва, че не е налице нарушение, защото приходната администрация е могла да установи нарушението най- рано след подаване на справка- декларация за данъчен период юли, защото за този период санкционираното лице е включило в справката кредитното известие, издадено на 30.06.2023г., а тази справка декларация се подава до 14.08.2023г., от който момент започва да тече и срока за издаване на АУАН.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. Със становище, представено по делото на 6.10.2023г. процесуалният му представител заявява, че поддържа всички съображения и искания, изложени в касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът „Изгрев 2020“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К., иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Според него датата на извършеното нарушение не следва да е определима, както твърди касаторът, а следва да е изрично посочена.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Според него, така като е отразено в съдебния акт не става ясно кой трябва да определи точната дата на извършеното нарушение. Дори фактът, че в наказателното постановление е посочен само период. Този пропуск е достатъчен предвид факта, че липсва конкретна дата на извършено нарушение и оттам да се определи сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка така,както е изложена в наказателното постановление:

При извършена проверка в ПП ИС Контрол, било установено, че в СД и дневник покупки за м. 07.2021г. „Изгрев 2020“ЕООД е отразило издадено от „Йолов каре“ЕООД през м. 06.2021г. КИ №**********/ 30.06.2021г. с дан. основа - 195 000,00лв. и ДДС – 39 000,008 лв. към ф-ра № **********/02.06.2021г., с предмет на доставката „аванс строителство на сграда кв. Кръстова вада“.

Според наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, КИ е следвало да се отрази в СД и дневник покупки по ЗДДС за м. 06.2021г.

Съдът е преценил, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в същото не е посочена дата на извършване на нарушението. За пълнота на изложението е посочил, че според него е нарушена и разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като не е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН, считано от м.7.2023г. за който период е подадена справката декларация

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение постановено при правилно приложение на закона.

Приложената санкционна норма на чл.182, ал.2 от ЗДДС предвижда налагане на санкция тогава, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен.

В процесния случай в наказателното постановление е посочен само периода, за който кредитното известие се отнася, но и в кой период е следвало да бъде отразено.

Датата на отразяване е от значение не само за преценката нарушено ли е правото на защита на санкционираното лице, защото отразяването на кредитното известие може да бъде извършено законосъобразно и в данъчен период, следващ този на издаването му.

Според разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

Задължението за отразяване на кредитното известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено може да бъде изпълнено само ако получаването му е станало през този период. Това е така, защото нормата предполага кредитното известие да бъде и получено в този период.

При положение че известието е получено в следващ данъчен период, както е в случая, то може да бъде отнесено за съответния период по реда на чл.126, ал.3, т.1 от ЗДДС.

Чл.125, ал.5 от ЗДДС сочи, че декларациите по ал. 1 (справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124) и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

В случая наказаното лице, по негови твърдения, е получило процесното кредитно известие на 16.07.2021г.- след изтичане на срока за подаване на справката декларация за месец юни (14.07.2021г.), поради което за него от тази дата е възникнало задължение за корекция на справката декларация чрез отразяване на кредитното известие за периода, в който е получено. Т.е. задължението за отразяване на кредитното известие ще възникне след датата на получаването му. Както бе посочено, разпоредбата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС предвижда кредитното известие да бъде и получено.

По делото е доказано, че санкционираното лице е отразило кредитното известие в справката декларация за м. юли, подадена до 14.08.2021г., т.е. за данъчния период през който е получено.

Наказващият орган не е представил никакви доказателства, че кредитното известие е получено от „Изгрев 2020“ЕООД преди посочената от дружеството дата, така че за него да е възникнало задължение за отразяването му в справката декларация за месец юни, която следва да бъде подадена до 14.07.

Поради изложеното съдът намира, че деянието е несъставомерно по чл.182, ал.2 от ЗДДС.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №714/17.07.2023г., постановено по НАХД №1821/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: